Във футбола често се случва на дадени играчи да бъдат постоянно на скамейката, въпреки че според голяма част от футболните фенове имат качествата да са редовно сред стартовата единадесеторка. И ако най-новият пример за подобна ситуация е Дони ван де Бек в Манчестър Юнайтед, то в миналото, а и в настоящето, също сме ставали свидетели на подобни несправедливи моменти. В днешната статия ще си припомним част от тях.
Димитър Бербатов (Манчестър Юнайтед)
За всеки футболен фен у нас този случай е известен до болка, но навярно никога няма да разберем какво точно се случи между Бербатов и сър Алекс Фъргюсън. Неразбирателството си пролича за пръв път ден преди финала на Шампионската лига между Манчестър Юнайтед и Барселона, когато Бербата не попадна дори в разширения състав, въпреки че беше не просто голмайстор на „червените дяволи“ за сезона, но и спечели наградата за топ реализатор във Висшата лига с 20 гола. От този момент нищо вече не бе същото – в продължение на целия следващ сезон благоевградчанинът гледаше мачовете на „Олд Трафорд“ отблизо и същевременно бе уверяван от Фъргюсън, че все още е важна част от състава. В крайна сметка Бербатов така и не се завърна постоянно сред титулярите и през 2012/13 осъществи трансфер във Фулъм.
Златан Ибрахимович (Барселона)
Когато личности като Пеп Гуардиола и Златан Ибрахимович се срещнат, то скандалите и неразбирателствата са гарантирани. Това се случи в Барселона през сезон 2009/10 и, напълно логично, си остана в рамките само на този шампионат. Двамата не спираха да се карат, а на Златан му доставяше удоволствие да отбелязва гол след гол напук на критиките на Гуардиола. В крайна сметка един от двамата трябваше да отстъпи и това бе шведският стрелец – след 46 мача, 22 попадения и 13 асистенции той напусна каталунския гранд, за да подпише с Милан. Години по-късно Ибрахимович сподели по темата:
Втората част от сезона в Барселона бе предизвикателство за мен, защото попаднах в ситуация, в която треньорът [Пеп Гуардиола] не ми говореше. Това бе нещо ново за мен. Аз не съм човек, който ще направи първата крачка, ако аз нямам проблем с конкретния човек. Според мен този, който има проблем, трябва да говори с другия и да се опита да го разреши. Аз нямах никакви проблеми с Гуардиола и затова не съм се опитвал да се сдобрявам с него. Трябваше той да говори с мен. Още на първата пресконференция го казах: „Ако някой не ме одобрява, не ме иска в отбора, не ме харесва, не харесва походката ми, струвам му се грозен, не говоря добре – нека ми каже. Веднага прекратяваме договора и си тръгвам. Не съм тук, за да създавам проблеми, а и никъде другаде не съм ги създавал. И когато бях в Барселона, разреших проблема, като казах: „Няма проблеми. Ако имаш проблем, веднага го решавам – напускам.“ Просто не съм такъв тип човек, който ще стои в един отбор, когато е нежелан.“
Карлос Тевес (Манчестър Сити)
Скандалът между клубната легенда на Манчестър Сити и тогавашният треньор на „гражданите“ Роберто Манчини се зароди в рамките на 1 вечер. В мач от групите на Шампионската лига „небесносините“ изоставаха с 0:2 от Байерн (Мюнхен), а на тяхната резервна скамейка седеше именно нисичкият аржентинец. Когато бе извикан от Манчини да влезе в игра обаче, Тевес категорично отказа да го стори. Пререканията между двамата явно са били изключително сериозни, след като Манчини публично заяви, че Карлос е „приключил“ с Манчестър Сити минути след края на срещата:
Няма да използвам [Карлос Тевес] отново. Ако искаме да се подобрим като отбор, Карлос не може да играе за нас. За мен той е приключил с Манчестър Сити. Навярно решението няма да е мое, но ако зависи от мен, то Тевес ще бъде продаден. Според мен, ако играч изкарва толкова много пари в Манчестър Сити и има възможността да играе в Шампионската лига, а същевременно реагира по такъв начин, то той не може да играе отново за нас. Никога. Той искаше да напусне през последните 2 години, но вместо това аз му помогнах. Сега пък той отказва да играе.
Утре със сигурност ще говоря със собственика, защото той взима решенията, но нека ви задам въпрос: „Мислите ли, че играч на Байерн някога ще се държи по такъв начин? Или играч на Милан? На Манчестър Юнайтед?“. Не, никога. Мисля, че той беше разочарован, че не влезе като първа смяна. Когато му казах: „Време е Карлос, остават 35 минути“, той просто ми отказа. За 35 минути всеки един резултат може да бъде преобърнат.
За Тевес следват над 6 месеца, в които той не попада дори в разширения състав на „гражданите“, но въпреки това не е продаден по време на зимния трансферен прозорец. Все пак до изглаждане на отношенията между Карлос и Манчини се стига и аржентинецът е реабилитиран в състава в края на сезона, а през идния шампионат отново се ползва със статут на титуляр.
Кристиан Ериксен (Тотнъм)
Ериксен акостира на лондонска земя като част от седемте играчи, пристигнали след рекордния трансфер на Гарет Бейл по посока Реал (Мадрид). От всички тези новопристигнали Кристиан остави най-сериозен отпечатък след себе си с екипа на „шпорите“, тъй като в рамките на 305 двубоя допринесе за 159 попадения (69 гола и 90 асистенции). Въпреки това в първата част от сезон 2019/20 датчанинът вече имаше периферна роля в състава на Тотнъм и рядко попадаше сред стартовите 11. Тази липса на игрово време бе засегната подробно дори в документалните епизоди на Амазон „All or Nothing: Tottenham Hotspur“. В крайна сметка се стигна до споразумение между играч и собственик, което завърши с трансфер в Интер.
Рики Пуч (Барселона)
Още един актуален и нашумял проблем е настойчивостта на Роналд Куман да не използва Рики Пуч не просто сред титулярите, а въобще и като смяна. Макар и да се ползва със статут на талант от Ла Масия, под ръководството на нидерландския специалист Пуч има едва 653 минути (малко над 7 мача) в рамките на над 1 сезон с първия отбор на Барселона. Младият испанец е бил обект на редица подигравки дори от негови съотборници заради това, че не се появява често на терена.
Месут Йозил (Арсенал)
Също добре познат случай от близкото минало. Когато пристигна на „Емирейтс“, Йозил бе един от най-добрите и постоянни играчи на „артилеристите“. През дебютните си 3 шампионата той бе истинска машина за асистенции, подавайки финалния пас 69 пъти за период от 117 срещи. През 2018/19 обаче, с идването на Унай Емери, немският креативен халф бе изолиран от първия състав през голяма част от шампионата, въпреки че имаше най-голямото възнаграждение. В крайна сметка, след 2 мъчителни години за Йозил, той напусна лондонския клуб и акостира в Турция с екипа на Фенербахче.
Гарет Бейл (Реал Мадрид)
Въпреки че трудно Гарет Бейл и Зинедин Зидан признаваха, че са в лоши отношения, това бе видимо с просто око и за обикновения фен. Първите медийни пререкания между двамата започнаха точно след спечеления финал в Шампионската лига през 2017/18, в който уелският нападател отбеляза 2 гола, влизайки от скамейката. В интервю след срещата той сподели:
Естествено, аз бях много разочарован да не започна този мач. Смятах, че го заслужавам, но в крайна сметка, когато треньорът взима тези решения, какво можеш да направиш? Най-доброто, което можех да сторя, бе да се появя от скамейката и да покажа на какво съм способен. Точно това и направих.
Аз искам да играя всяка седмица, а това не се случи през този сезон [2017/18]. Трябва обсъдя бъдещето си с моя агент.
До трансфер не се стигна, а Зидан запазваше спокойствие пред медиите, но бе очевидно, че двамата с Гарет имат сериозни проблеми, които трудно ще решат.
При завръщането на френския специалист като треньор на „Сантиаго Бернабеу“ за Бейл бе пределно ясно, че ще трябва да си намери нов клуб. Точно тогава дойде сензационно предложение от Китай, което самият той прие с отворени обятия. Само че по една или друга причина Реал (Мадрид) категорично отказа да продаде рекордната си покупка, която вече дори предпочиташе да играе голф, вместо да тренира с първия отбор. Когато мултимилионната за Бейл сделка по посока Китай пропадна, той бе взел решението, че повече не иска да играе за „белия балет“.
„Вчера Гарет не игра, защото самият той не искаше. Той каза, че с клуба дискутират неговото напускане и смята, че не трябва да играе за нас.“ – Зинедин Зидан
Негодуванието на Бейл обаче все още не бе достигнало връхната си точка. След като дори и през 2019 година не успя да си намери нов отбор, уелсецът тотално загърби ангажиментите си с Реал (Мадрид), но все пак остана верен на националния си отбор. След победата над Унгария с 2:0, която класира Уелс на Евро 2020, Бейл и неговите съотборници изпаднаха в екстаз. Радостта бе голяма, а празненствата – предварително планирани. След края на срещата Гарет извади флага на своята родина, на който бе изписано „Уелс, голф, Мадрид – в този ред“. Това вбеси абсолютно всички крайни привърженици на „белия балет“, чиито фанатизъм неведнъж е помагал на спортното ръководство да взима решенията, които те искат. Освен всичко това Бейл приковаваше вниманието на медиите по света, но не заради уменията си на терена, а заради подигравателното си отношение към Реал и Зидан на скамейката.
През лятото на 2020 година Гарет най-накрая успя да се отърве от Мадрид, но само временно – той бе пратен под наем в Тотнъм. При завръщането на уелския нападател в Испания обаче Зидан вече бе напуснал поста си на старши треньор, което означаваше, че Бейл отново може да попадне сред титулярите. Под ръководството на Карло Анчелоти, който още през 2013 година го закупи за главозамайващите 90 милиона евро, крилото започна първите 3 кръга от Ла Лига, но се контузи и в момента се възстановява. Със сигурност обаче Бейл, който доскоро дори не искаше да облече екипа на Реал, ще попадне в плановете на италианския мениджър, веднага след като отново е в кондиция.
