В съвременния футбол е трудно да видиш ирландци да се подвизават в първенства, различни от тези на Острова. Представителите на тази държава или остават в родината си и играят в отбори като Шамрок Роувърс, Дери Сити, Дъндолк и Слиго Роувърс, или пък се местят в далеч по интригуващите английска и шотландска Висши лиги. Още повече, че единици са клубовете от континенталната част на Европа, които решават да наблюдават директно ирландски футболисти. Самите островитяни не желаят да се местят другаде, защото Англия предлага много предимства - едно от най-силните първенства в света, същия език, същата валута, близост до дома и т.н.
Разбира се, винаги се намират изключения. Веднага можем да се сетим за футболисти, които са отишли да доиграват кариерите си в Щатите или Австралия, а някои пък от зор са принудени да започнат наново в някое по-непретенциозно първенство. Тук пресен пример можем да дадем с нападателя на ЦСКА Килиан Шеридън, който май имаше по-голям талант в свиренето на пиано, отколкото в реализирането на голове.
И все пак трансферът на един ирландец засенчва всички останали. Става въпрос за преминаването на фланговия футболист Ейдън МакГийди в Спартак Москва през 2010г. и то за рекордна сума. Цялата сделка бе доста нетипична - млад и много обещаващ ирландец се мести в европейски клуб с традиции и на всичкото отгоре изкарва в Русия близо 4 години. Разбира се, историята е доста интригуваща и е съпътствана с доста провали, травми, насилие и наказания.
Ейдън МакГийди е ирландец по произход, но е роден в Глазгоу и изкарва началото на кариерата си в Шотландия. Той първо рита за Куинс Парк, а след това е взет в академията на Селтик когато е на 14-годишен. През 2004г. дебютира срещу Хартс и дори отбелязва във въпросната среща, а е едва на 18. Това е и годината, в която изиграва първия си мач за Ирландия, която избира да представлява пред Шотландия, защото това е родината на родителите и прародителите му.
За МакГийди по-сериозно започна да се говори към края на десетилетието, когато той започна да се превръща в много опасен флангови футболист. През сезон 2007/08 той изигра 36 мача, в които вкара 7 гола и подаде за оше 17. С още две подобни години, ирландецът стана интересен за много други клубове и трансферът му вече седеше на дневен ред. Самият той казва:
"През 2010г. знаех, че времето ми в Селтик е изтекло. Просто се бях изчерпал там. Аз го знаех, клубът го знаеше, всички го знаеха. Трябваше да напусна. Да се преместя в Москва изобщо не ми беше цел, предпочитах да отида някъде в Англия."
Както и самият играч признава, едва ли мнозина са предполагали, че той ще се озове в Спартак. От друга страна, това бяха странни времена в руския футбол. Всички клубове в местната Премиер лига се стремяха не само да станат шампиони, но също така и да се утвърдят сред европейския елит. Само за пример ще дадем амбициозния проект на Анжи Махачкала, който през 2011г. привлече футболисти като Самуел Ето'о, Кристофър Самба и Юри Жирков, а Уилиян пък пристигна там година по-късно. В същото време тимът на Зенит похарчи нечуваните до тогава 72 милиона паунда за дуото Аксел Фитцел и Хълк.
Въпреки че столичният Спартак не пръскаше толкова колосални суми, "червено-белите" също спазваха тази тенденция на привличане на чужденци. Московчани бяха тотален хегемон в руския футбол след разпада на Съветския съюз и сформирането на новата лига през 1992г., като в първите й 10 години, те спечелиха 9 пъти титлата.
През 2010г. обаче се навършиха 9 години от последния триумф на Спартак в Премиер лигата. В този период друг столичен клуб бе наложил доминация и това бе ЦСКА Москва. "Армейците" обираха всичко най-добро от местния трансферен пазар, така че за Спартак се наложи да инвестират в чужденци.
Така МакГийди се превърна в техния най-знаков трансфер през лятото на 2010г. За него бяха похарчени 9,5 милиона паунда. Другото чуждо име, което пристигна на "Лужники", бе Николас Пареха, което увеличи още повече бразилския контингент в Москва.
Ирландецът подписа солиден договор, според който щеше да получава по 50 000 паунда на седмица. От отсрещната гледна точка Спартак привличаха футболист, който все още не е достигнал пълния си потенциал, но вече имаше опит в Шампионската лига, както и 27 мача за националния отбор. Трансферът определено изглеждаше смислен, въпреки географските му изражения.
По това време шампионатът в Русия бе с формат пролет-есен, така че МакГийди реално пристигна в Москва в разгара на надпреварата. Той изигра 11 мача в първенството, в които записа 2 гола и 3 асистенции, а Спартак загуби едва веднъж, Освен това крилото бе титуляр и във всичките 6 мача на столичани в Шампионската лига, където те завършиха трети след тимовете на Челси и Олимпик Марсилия. В първия си пълен сезон за "червено-белите", МакГийди започна да блести.
Тък като началото на кампанията в Русия съвпадаше с елиминационните мачове в европейските клубни турнири, ирландецът вкара на Базел и помогна за елиминирането на швейцарците. В местното първенство пък записа 3 гола и 10 асистенции в 31 мача, а Спартак завърши втори и се класира за плейофите на Шампионската лига.
Като 24-годишен ирландец, който никога не е живял извън Шотландия, Ейдън имаше някои трудности към начина на живот в най-голямата страна в света.
"Тук нещата не са по-лесни, отколкото в Шотландия. Не бих ги нарекъл назадничави, но по-скоро изостават с около 20 години. В началото не ми беше зле, но след това нещата се развиха и ми стана трудно да имам семейство тук. Мястото изобщо не е лесно за живеене, ако имаш деца. Начинът на живот е тотално различен, а подходът към футбола се различава от този на Острова, както денят се различава от нощта." - заяви МакГийди
През пролетта на 2012г. вече се говореше, че ирландецът желае да напусне клуба. По-късно през годината Спартак достигна групите на Шампионската лига, но спечели едва веднъж, а в същото време загуби два пъти от бившия отбор на Ейдън - Селтик. Самият играч започна да страда по-често от травми и формата му спадна. Московчани все пак завършиха на четвърто място в първенството, което може да се приеме като успех на фона на ужасяващия старт.
Тъкмо тогава МакГийди се сблъсква за първи път със суровата реалност на руския футбол. След няколко слаби мача, наставникът на Спартак позволил на феновете на тима да нахлуят на терена по време на тренировка и да мотивират играчите "по свой си начин". Ирландецът перфектно си спомня този момент.
"Треньорът дойде и ни каза: "Момчета, днес ще имате среща, тарторите на агитката ще дойдат." Феновете на Спартак са много пламенни, наистина много обичат отбора, само че в същото време са си направо ултраси. Те следват тима навсякъде, летят с нас до Сибир по 5 часа и пълнят сектора за гости. Наистина са невероятни!"
"И все пак си помислих: "За какво е всичко това? Защо по дяволите тарторите ще идват на тренировка?" Дойдоха 6 или 7 човека. Говореше този, който явно беше главният. Той изглеждаше нормално, но всички останали бяха с бръснати глави и целите в татуировки. Той започна да говори много спокойно, беше гневен и му личеше, но казваше неща като "трябва да се подобрим, ние ви подкрепяме въпреки всичко, но искаме да се справяте по-добре". През това време този, който стоеше до него, не спираше да псува на руски и да сочи към няколко от момчетата, всичките бразилци."
"Имаше човек, който превеждаше на бразилците. Едно от момчетата, Велитон, който игра срещу Порто (Спартак загуби с общ резултат 2:10), бе забелязан в бар след онзи мач. Един от ултрасите му каза: "Ако още веднъж те видя в нощен клуб след такава загуба, ще ти откъсна лицето!" Каза му го директно. Аз изобщо не знаех какво става, а ултрасът продължи да му крещи и да псува. В края на срещата техните думи бяха от рода на: "Вижте, просто искаме да се представяте добре, ние ви подкрепяме по всякакви възможни начини. Успех в следващия мач, ние ще сме там, елате и ни аплодирайте."
"След това си тръгнаха, но докато напускаха игрището ясно се виждаше, че всичките са препасали пистолети на дънките си. Как изобщо са ги допуснали да влязат в тренировката с оръжия? Това е просто ненормално!"
Съблекалнята на Спартак изглежда доста странно, дори след мачовете, в които тимът печели. Голяма част от футболистите, включително и МакГийди, не говорят руски, което налага тактиката и разборът да се превеждат на голям брой чужди езици.
За ирландеца началото на края в Спартак започва с настъпването на 2013г. Тогава той изтърпява солидно наказание от 6 мача, което му е наложено заради удар без топка и червен картон в мач срещу Мордовия Саранск. След като напуска бесен терена във въпросния мач, Ейдън потрошил и събелкалнята на тима.
По това време той навлезе и в последната година от договора си, като следващата му цел бе английската Висша лига. Ирландецът неведнъж е заявявал, че завижда на футболистите, които имат възможността да са част от този шампионат. В същото време представянето му за Спартак стана все по-слабо. В резултат на това той бе отстранен от първия отбор и пратен да тренира с младежите.
За негов късмет, 6 месеца преди края на договора му, Евертън се съгласи да плати близо 500 000 паунда, за да го вземе още през януари 2014г. Това сложи и край на голямото приключение на Ейдън МакГийди в Русия, но играчът заявява, че не съжалява за решението си да играе за Спартак.
"В края на тях им писна да отказвам всяко предложение за нов договор и ме пратиха при младежите, което беше допълнителен опит за мен. Не мога изобщо да се оплача, престоят ми в Москва бе страхотно преживяване за мен и наистина ми отвори очите за някои неща."
Днес Ейдън МакГийди вече е на 34 години и е собственост на Съндърланд, но в момента играе като преотстъпен в Чарлтън. През кариерата си той носи екипите още на Шефийлд Уензди и Престън Норт Енд. За националния отбор пък изигра 93 мача, в които отбеляза 5 гола. Той продължава да е част от "зелената армия", а дори има кръстен финт на негово име - "Завъртането на МакГийди" (The McGeady Spin). Определено ирландецът не е най-успешният футболист в историята, но пък колоротните му решения го превърнаха в легенда в родината му.
