Всеки един турнир под егидата на ФИФА е световна сцена, която традиционно привлича вниманието на експерти, мениджъри, клубове и всички останали, които са част от най-великата игра. За разлика от световното първенство, юношеските и младежките турнири не получават огромно световно признание, но за сметка на това са сцена на която младите звезди привличат вниманието на големите отбори. Един от тези турнири е световното първенство по футбол за юноши до 17 години, турнир който се провежда на всеки две години от 1985г. когато Нигерия триумфира с купата в Китай. На всеки турнир се връчват Златна Топка и Златна Обувка, съответно за най-добър играч на турнира и най-добър голмайстор.
През годините в турнира играят много футболисти които се превръщат в световни звезди. През 2003г. двете награди се печелят от Сеск Фабрегас. Носители на златната топка са бившият играч на Манчестър Юнайтед Андерсон (2005), Тони Кроос (2007), Келеши Ихеаначо (2013) и Фил Фоудън (2017). Освен Фабрегас, златната обувка печелят още Карлос Вела (2005), Виктор Осимнех (2017) и Раян Брюстър (2017). Въпреки това че през годините не една или две звезди изгравят на тези турнири, повечето от тях не успявят да оправдаят очакванията и никога не достигат нивото за което загатва потенциала им в юношеските години. Нека се спрем на някои от най-интересните имена направили впечатление в турнира.
Серхио Сантамария
Роден в Малага, Сантамария преминава в школата на Барселона на 16-годишна възраст през 1996г. Участва на световното за юноши до 17г. в Египет през 1997г. където получава наградата за най-добър играч на турнира, като е предпочетен пред Роналдиньо и Габриел Милито. През 1998-1999 играе за втория отбор на Барселона, където са още Карлос Пуйол, Шави и Луис Гарсия. Атакуващ халф съчетаващ бързина и техника по двете крила, Сантамария е сочен за един от големите таланти на Ла Масия. За съжаление играта не му потръгва и до края на периода си в Барселона (2005г.) успява да изиграе едва шест мача за първия отбор, като в периода 2001-2005г. играе под наем в редица отбори – Овиедо, Елче, Алавес. През 2005г. преминава в Албасете, но това си остава последния му сезон в топ нивата на испания футбол. След периоди в долните дивизии, Сантамария се отказва от футбола на 31г. след контузия.
Флоран Синама-Понгол
Едно от най-интересните имена в този списък. Роденият на о-в Реюнион нападател преминава в Льо Авър още на 11г. През 2001г. става голмайстор и най-добър играч на световното първенство за юноши до 17г. в Тринидад и Тобаго като успява да отбележи цели 9 гола! Това му урежда трансфер в Ливърпул, където преминава заедно с неговият братовчед Антони Льо Талек. Двамата правят страхотен турнир, а година по-рано впечатляват и на световното първенство до 16г. И двамата обаче остават под наем за две години във Франция, но въпреки това не успявят да се наложат при Жерар Улие. Синама-Понгол успява да запише едва 38 мача, но за сметка това печели Шампионската Лига с червените. След неуспешен период под наем в Блекбърн преминава в Рекреативо, където става голмайстор на отбора в две поредни кампании (2006-2008). Получава шанс да играе на голямата сцена в Атлетико Мадрид, където преминава за 8 милиона евро през 2008г. Закупен за резерва на Диего Форлан и Серхио Агуеро, французинът се възползва от дадените шансове след контузията на уругваеца, като отбелязва четири гола в първите пет мача. Записва и няколко мача като резерва на Макси Родригез, но като цяло периода му при дюшекчиите не е особено успешен.Оттам кариерата му тръгва надолу като играе в куп отбори – Спортинг Лисабон, Сарагоса, Сент-Етиен, Ростов, Чикаго Файър, Лозана, Дънди Юнайтед. Играе даже и в Тайланд преди да завърши кариерата си на родния о-в Реюнион през 2019г.
Валмир Бериша
Роден през 1996г. в на територията на днешно Косово, Бериша прекарва юношеските си години в Халмщад, Швеция след като семейството му емигрира в скандинавската страна. Играе за юношеските отбори на Швеция до 16 и 17г., както и за олимпийския отбор на шведите през 2016г. Прави фурор на световното първенство за юноши през 2013г. в Обединените Арабски Емирства където вкарва 7 гола – един повече от Келеши Ихеаначо, което му отрежда златната обувка за голмайстор на турнира. През зимата на 2014г. преминава в Рома, като е отдаден под наем първоначално в Панатинайкос, а след това и на холандския Камбуур. През 2017-2019г. играе в Алесунд (Норвегия), но не успява да се наложи, като е пратен отново под наем в Исландия. Играе още в Мостар (Босна и Херцеговина) и Чандия Търговище (Румъния), а от настоящия сезон е играч на малтийския Слиема.
Сюлейман Кулибали
Роденият на 26 декември 1994г. нападател също влиза в графата на нереализираните таланти. Напуска родния си Кот д'Ивоар заедно със семейството си заради военните конфликти в страната. Майка му е италианка, а той започва да тренира в школата на Арецо преди да премине в Сиена през през 2009г. Нашумява през 2011г. когато вкарва 9 гола на световното първенство за юноши до 17г. в Мексико. Непосредствено след турнира преминава в Тотнъм, който се преборва за подписа му с Реал Мадрид и Манчестър Юнайтед. Въпреки огромния си потенциал, той така и не успява да пробие. Играе в Гросето (под наем от Тотнъм), а след това в Бари, Пистоезе, Питърбро, Нюпорт Каунти,Килмарнък и Ал-Ахли (Египет). В момента е състезател на тунизийския Етуал Сахел и изглежда, че най-добрите му години отдавна са преминали.
Прочетете също:
- „Златните“ резерви: когато единственото, за което си нужен на отбора, е да покриеш правилата
- Адама Траоре срещу Леон Горетцка: взимат ли стероиди или не?
- Да проследим тъжното падение на Фреди Аду
