Да проследим тъжното падение на Фреди Аду

Да проследим тъжното падение на Фреди Аду

 Когато бе на 14 години, Фреди Аду бе смятан за един от най-ярките младежки таланти в цял свят. Целият шум около него успя да му спечели трансфер в португалския Бенфика, а след това и наем в Монако през 2008-2009г.

 Пренавиваме лентата 10 години по-късно и намираме Аду в четвърта шведска дивизия, а отборите от последните му години дори не могат да бъдат описани като посредствени - сръбския Ягодина, финландския КуПС, американския Лас Вегас. Със сигурност това не бяха очакванията за играча, който бе смятан за “новия Пеле” на футбола.

Детето чудо

 На 16 януари 2004 г. Фреди Аду бе избран за състава на Ди Си Юнайтед и по онова време много се говори как тимът от столицата на САЩ е направил страхотен избор при привличането на 14-годишното дете чудо, което не спира да бележи гол след гол срещу връсниците си - недорасли бели американчета.

От компанията за спортни стоки Nike дори подписват рекламен договор на стойност 1 млн. долара с младежа. Ето и комплиментите, които сипят от концерна по адрес на Аду:

 “Уверени сме, че Фреди прави играта по-вълнуваща и бъдещето му е ярко. Той ще един от най-популярните играчи в Мейджър Лийг Сокър. Очакваме, че Фреду Аду ще е толкова важен за мъжкия футбол в САЩ, колкото Миа Хам за женския!”

Едва три години изминават от старта на кариерата на Аду и Ди Си вече се отказват от него. Въпреки че той записва 87 мача за отбора, в които бележи 11 гола, е взето решението, че Фреди повече не е нужен на клуба. Така започва въртележката от отбори, които решават да дадат шанс на “американския Пеле”.

Първата му нова дестинация е Реал Солт Лейк. За тях играе 11 пъти, бележи веднъж и асистира за гол 2 пъти.

Тази равносметка не впечатлява ръководството на клуба. То му благодари за услугите и го праща в първия европейски отбор, който е готов да даде милион за него.
В този момент явно на никой от от двата американски тима не му хрумва, че не е добра идея да пускат едно хлапе на терен с мъжете, макар и това да е “новият Пеле”.

 Заплатата му от 125 000 долара на година също е фактор в желанието да се отърват от него.

На европейска земя

 Бенфика плащат сумата от 1,5 млн. евро за младежа. В португалския гранд Аду има шанс да развие уменията си. Той играе в 11 мача от португалската лига и дори 2 пъти в Шампионската лига. Но подразнен, че не е твърд титуляр в края на сезон 2007/2008, той се съгласява на наем в Монако.

 Само след година клубът от малкото, но богато княжество, го връща на португалците без много шум и повече не търсят услугите му.

 Следват нови три наема - в Беленензеш, Арис Солун и Ризеспор. Всеки от тях се оказва неуспешен за младежа.

 Малко по малко започва да става ясно за Бенфика, че клубът е хвърлил парите си на вятъра и в крайна сметка "орлите" решават да освободят Фреди от контракта му през 2010 г.

 Аду решава да се завърне там, където всичко започна за него - в МЛС. Вече с европейски опит в своето CV, той не се свени да иска далеч по-изгодни договори.

Обратно в МЛС

 Филаделфия Юниън е отборът, който удовлетворява исканията му и той подписва за тях, като според контракта си ще получава 519 000 долара на година.

 Вече се сещате какво следва - Фреди е непостоянен и със сигурност не е плодовит пред гола, за разлика от бразилеца Пеле, с когото вече е сравняван все по-малко. Безспорно най-паметният момент за Фреди с екипа на Юниън си остава мачът срещу Динамо, където отборът му губи с 0:1 на почивката, но два гола на нападателя осигуряват пълен обрат и трите точки в края на срещата.

 За жалост, той не намира мрежата достатъчно често и приключва престоя си в клуба с едва 10 гола в 41 срещи.

 Следва комичен наем в родината на Пеле - Бразилия. На 24 март 2013 г. Бахия привличат Фреди Аду, но го връщат на американците след едва 4 срещи.

 Следва свободен трансфер във вече споменатия сръбски отбор Ягодина, който продължава едва половин сезон. За сърбите Аду записва само 12 минути, при това в мач за Купата на Сърбия.

 Престоите на Фреди в следващите му три отбора също са значително скромни. За финландския Куопио ПС той играе едва 6 пъти, а за американските Тампа Бей и Лас Вегас общо 30.

 В края на 2018 г. Фреди още веднъж е освободен и е без клуб цели две години.

 Така стигаме до 2020, когато стана ясно, че отборът от шведска четвърта дивизия Остерлен ще даде нов шанс 31-годишния футболист.

 За жалост, вече е ясно, че той няма шанс да се превърне в новия Пеле, но ако е в добра форма и съдбата е благосклонна към него, поне може да се превърне в “Пеле на шведска четвърта”!


Гласували: 6, рейтинг: 5.0

Добави коментар

Препоръчано за вас

От бедняци до милионери: играчите, преодоляли мъчителна бедност като деца
Бивш немски национал: Моуриньо ме съсипа
10 години от 10:0
Четирите пъти, в които Пеле е слагал вратарските ръкавици
Белами срещу Рийзе: Лудата нощ преди мача с Барселона
Забравените герои на България: Цветан Веселинов - Меци
Българската следа по света: къде ще останем запомнени във футболно отношение?
Как кенче Кола прецака европохода на Борусия Мьонхенгладбах
Когато ирландският футбол шокира света
Най-романтичната футболна история и жената, която спаси Луис Суарес
Защо Розенборг са "децата на троловете"?
Първата титла: Манчестър Юнайтед
The bogus transfer of four players, who taught they were going to Rubin Kazan
Маниак: Младоженец играе "Football Manager" по време на сватбата си
Пет футболни мита, в които феновете все още вярват
Всички българи, попаднали в престижната класация „Next Generation“
20-те пъти, в които трансферният рекорд бе подобрен
Най-големите загуби в историята на Ливърпул
Последният път, когато два български отбора участваха в евротурнирите
Най-високият мач в света