Тъжната история на първия носител на ФА Къп

 По-запалените футболни фенове вероятно знаят кой е първият носител на ФА Къп. Най-старата клубна надпревара в света стартира през 70-те години на 19-ти век, когато реалностите в английския футбол са съвсем различни. Клубове като Манчестър Юнайтед, Арсенал, Челси и Ливърпул все още не съществуват, а тяхното отсъствие дава възможност за триумф на други доста по-непознати отбори.

 Логично е първият носител на ФА Къп да е най-старият отбор в света - ФК Шефийлд, нали? Да, но футболната игра неведнъж е показвала, че в нея логиката не съществува. Не че тимът, който печели не е стар, дори напротив. 

 Името на този клуб е простичкото "Футболен клуб Уондърърс". Той е основан през 1859г. като "Футболен клуб Форест", но след това името му е сменено. Тимът е съставен главно от бивши възпитаници от лондонските публични училища. Разбира се, в първите няколко години Уондърърс главно тренирали и правели двустранни игри. Чак през 1862г. се появил друг отбор в района, срещу който да се играе футбол.

 Първият мач на Уондърърс е срещу Кристъл Палас и "роувърс" побеждават. Тук правим уточнението, че този Кристъл Палас далеч не е онзи, който е в момента във Висшата лига, а аматьорски клуб, основан от хората, които отговаряли за строежа на така наречения Кристален Дворец - футуристична за времето си сграда в Лондон, която символизирала индустриалния и икономически растеж на кралството. Двубоят се изиграл по съществуващите по онова време Кембриджки правила.

 Уондърърс, още под името Форест, е и сред тимовете, основали Футболната Асоциация през 1863г. Логично, когато най-сетне е взето решение за провеждане на турнир под името "Challange Cup" през 1871/72, "роувърс" са сред 15-те участника. Техният път до финала е сравнително лек, след като първият им опонент Хароу се отказва от мача. След това пък с 1:0 е сломен тимът на Клапам Роувърс. В полуфиналите вече е доста интересно. Там Уондърърс за пръв път стигат до преиграване след 0:0 срещу шотландския Куинс Парк. Ситуираният в Глазгоу тим не може да си позволи да пътува два пъти до Лондон в рамките на месец, заради което отказва да се появи за двубоя с Уондърърс.

 Тук трябва да споменем и сериозната роля на тогавашните мениджъри на отборите. От тях далеч не се е искало да измислят тактика и стратегия за играчите си, да не говорим пък за това да коментират новата прическа на някой разглезен футболист, посетил скъпоплатения си фризьор. Повечето от наставниците са били шофьори на таксита и няколко часа преди началото на двубоя са обикаляли града, за да съберат играчите си. И това, разбира се, след като вече са проучили въпросния човек и са се убедили, че той ще им е от полза.

 Първият финал за ФА Къп се играе на 16 март 1872г. на съоръжение, наречено "Кенингтън Овал" - игрище за крикет, пригодено и за футболен мач. Двубоят, играл се на врати без горни греди, без мрежи, без фалове и дузпи и без смени, е тотална класика. Още повече, че схемите на двата тима са нещо от сорта на 1-1-8. Уондърърс печелят с 1:0 срещу Роял Инжиниърс с ранен гол на Мортън Бетс, който остава в историята като първия играч, вкарал гол на финал за ФА Къп. Срещата е толкова впечатляваща, че 2000-те зрители гледат с наслада, а специалният пратеник на медиите пише: "Това беше най-бързият и твърд мач, който някога се е играл на "Овала". Видяхме някои от най-добрите моменти, изпълнени индивидуално и колективно, които някога са се случвали в историята на футбола."

 Ако по това време е имало награда от сорта на "Играч на мача", тя със сигурност е щяла да отиде у играча на "роувърс" Уолпул Видал. Това е човекът, който дава асистенцията на Бетс. Видал е и най-младият футболист на терена, а качествата му са били безспорни, тъй като той е носел гръмкия прякор "Принцът на дрибъла", защото веднъж вкарал 3 гола в един мач, дриблирайки директно от изпълнението на център, без някой от противниците изобщо да докосне топката. Освен това, той бил един от малкото, които се появили навреме за мача. По това време тези му качества били достатъчни, за да се превърне той в първата футболна звезда.

 Друг ключов играч за Уондърърс е състезател на име Чарлс Уилям Олкок, наричан още "Капитана" и описван като "човек с осезаемо присъствие и лидерски качества, който имал сериозната дарба да убеждава хората да правят нещата както на него му харесва". Тъкмо той е и човекът, който събрал седем души в офисите на Футболната Асоциация и ги накарал да повярват, че един турнир би бил наистина добър начин за "убиване на време". Така се родила и надпреварата за ФА Къп.

 През следващата година Уондъръс стават първият отбор, успял да защити трофея. "Роувърс" получават още по-лесен път към финала, тъй като те се облагодетелстват максимално от така нареченото "Правило 9", според което носителят на купата трябва да играе само срещу победителя от квалификационните мачове. По този начин Уондърърс играят един-единствен мач и това е финалът срещу Оксфорд Юнивърсити. 

 Въпреки това, голяма част от футболистите на Уондърърс дори не се появили за тази среща, въпреки че тя се провела в техния квартал. Защитниците Томпсън и Уилсън, както и нападателите Крейк и Хуман решават, че двубоят е с прекалено ранен час за тях. ФА решават финалът да се играе от 11:30 сутринта, тъй като в ранния следобяд се провежда интригуващо състезание с лодки, така че хората да могат да отидат и да го гледат. Приоритети...

 Странно защо Уолпул Видал не е сред селектираните, а неговото място е заето от някой си Хенри Стюърт, шотландец по произход. Така отговорността за дрибъла паднала на лорд Артър Кинеърд, но той се справил добре и дори успял да открие резултата в средата на първото полувреме. Това принудило техните опоненти от Оксфорд да предприемат смелото решение да пуснат вратаря си да играе в предни позиции. Същинско чудо е, че Уондърърс вкарват втори гол за крайното 2:0 чак след 80-тата минута. 

 През следващите две години обаче "Правило 9" отпада и Уондърърс се включват в надпреварата още от самото й начало, но отпадат в четвъртфиналите. Те се връщат на върха през сезон 1875/76 и печелят три пъти поред трофея, подобрявайки собственото си постижение, а във финалите те побеждават отборите на Олд Етонианс, Оксфорд Юнивърсити (първият финал, решен след продължения) и отново Роял Инжиниърс.
 
 Това са и последните трофеи в историята на този футболен клуб. В следващите 2 издания той отпада рано, а след това на два пъти не се явява на мачовете и е дисквалифициран от турнира. Постепенно играчите на Уондърърс решават да се присъединят към новоучредените клубове в родните им квартали и напускат "роувърс". Дори се стига до там, че през 1878/79 те отпадат от тим, воден от същия този лорд Артър Кинеърд. На Уондърърс започва да им е все по-трудно да съберат отбор, с който да се включат в надпреварата. Според някои източници клубът прекратява съществуването си през 1884г., но според други годината на тяхното разпадане е 1887-ма. Така или иначе, с техните 5 отличия от турнира, те продължават да са в топ 10 на отборите с най-много титли от ФА Къп.

 Над 120 години по-късно, футболни ентусиасти отново сформират ФК Уондърърс с позволението на потомците на футболистите, печелили трофеите в края на 19-ти век. Първоначалната идея е тимът да играе благотворителни мачове и през 2009г. "роувърс" организират панаирен двубой срещу Оксфорд Юнивърсити. През 2011г. пък Уондърърс подават документи за включване в Комбинираните лиги на графство Съри. През 2012г. тимът игра двубой срещу Роял Инжиниърс по повод 140-тата годишнина от първия финал на ФА Къп. 

 Дори в момента ФК Уондърърс съществува и се подвизава в аматьорските лиги на английската футболна система. Тимът едва ли някога ще си върне предишната слава, но никой не може да отнеме спечелените 5 купи от ФА, а в историята срещу първия носител на трофея винаги ще пише "ФК Уондърърс".