Тони Пюлис разказва за една от най-паметните си случки като мениджър на Стоук. Инцидентът е свързан с колоритния нападател на клуба - Рикардо Фулър:
"Това се случи пред единадесет години. Борихме се за промоция във Висшата лига. Имахме пряк двубой с Уулвс, но преди това имаше международна пауза от две седмици. Рикардо замина за Ямайка, защото получи повиквателна. Само че всички знаехме, че от време на време той получаваше повиквателни от тях, но ямайците дори нямаха организирани мачове в календара! Знаехме, че Рик просто си почива там - пийва Кола, бира и се излежава на плажа. Все пак му казах:
"Рик, искам те обратно в понеделник. Мачът с Уулвс е жизненоважен!"
Той ми отвръща:
"Тренер, не се тревожи, в понеделник съм на линия."
Обаче понеделник идва - никакъв Рикардо. Също и вторник, сряда и четвъртък. В петък вече съм бесен! Най-после идва съботата и всички сме се събрали на "Британия" за да тръгнем към "Молиню" (стадионът на Уулвърхемптън). Мачът беше ключов за сезона. Мисля, че ние бяхме втори в класирането, а те трети. В 12ч. на обяд (45 минути преди отбора да отпътува) Рикардо влиза през вратата все едно нищо не е станало:
"Добро утро, тренер! Добро утро, момчета!"
Никой от играчите не му отвръща, никой не иска да се замесва с него. Аз отивам при Фулър, преди да заминем и директно го питам:
"Рик, къде беше?"
Той ми отвръща:
"Няма да повярваш, тренер! Три пъти ме връщаха на летището в Маями. Не искаха да ме пуснат през митницата!"
Да, бе... Качваме се на автобуса и аз прошепвам на Дейвид Кемп (асистента):
"Кемпи, не бих го пуснал дори като резерва!"
Кемпи ми отвръща:
"Слушай Тони, забрави всичко, пусни го на пейката. Мачът е важен, а Рикардо може да ти го спечели."
Точно преди да започне двубоя дръпвам Фулър на една страна:
"Колко дълго можеш да тичаш, Рик?"
Той отговаря:
"Двадесет минути!"
Започвам да обезумявам от гняв. Двадесет минути! В най-важния мач за сезона! Двубоят започва и Рори ни дава преднина, но "вълците" бележат цели два пъти: 2:1. В последствие успяваме да изравним, но истината е, че те ни смазват. Кемпи се обръща към мен:
"Да го пускаме!"
Така и правим - нареждам на Рикардо да се подготвя. Той става и започва да се разхожда нагоре надолу по тъч линията, почти не тича. Спира да се разтегне за малко и да поговори с феновете на Уулвърхемптън. Започвам да се пеня от ярост! В крайна сметка го пускаме в последните двадесет минути и той излиза и вкарва за да ни спечели сблъсъка! При това с един невероятен гол! Мачът приключва - целият съм облян в пот. Свалям си шапката и нямам сили да промълвя и дума, емоционално изцеден съм. Рикардо идва и сяда при мен, прегръща ме и казва:
"Тренер, нищо чудно, че нямаш коса! Твърде много се тревожиш!"
Обмислях да го заколя! Но той беше такъв. Може да попитате и Джон Уотърс. Рикардо беше специален човек и специален играч. Той можеше да изработи гол от нищото и определено ще бъде запомнен като един от великите играчи в историята на Стоук Сити!"
Голът може да видите в следното видео:
