Ужасните нападатели в английския елит

 В ерата на Висшата лига, на Острова са се подвизавали едни от най-добрите нападатели в света! Някои от тях са носители на редица награди - Златната топка, Златната обувка, купища други индивидуални и местни отличия. Можем само да споменем имената на Алан Шийрър, Тиери Анри, Рууд Ван Нистелрой, Майкъл Оуен, Кристиано Роналдо и т.н. В пълен контраст с тях пък са героите в днешната ни статия - най-ужасните нападатели, които са играли в английския елит от създаването на Висшата лига през 1992г. Имената са съгласувани с английския вестник Daily Mail, който доста точно обрисува кариерата на тези играчи. Та ето ги и тях:   

10) Ерик Мейер

 Холандският нападател изгрява в началото на 90-те с екипа на местния Маастрихт. След като сменя доволно количество клубове в "ниската земя", Мейер преминава в Германия, където заформя доста добро нападателно дуо в атаката на Байер Леверкузен заедно с Улф Кирстен. "Лалето" не вкарва особено голямо количество голове, но пък високият му ръст пасва перфектно в играта на "аспирините", тъй като колегата му Кирстен е доста нисък и така тандемът става стериотипен за 90-те и схемата 4-4-2. Това води до трансфер в Ливърпул през 1999г, където по това време се изявяват легендите Майкъл Оуен и Роби Фаулър. Логично, Мейер не успява да се впише и вкарва само два гола за "мърсисайдци" и то срещу Хъл Сити в турнира за Купата на лигата, като през останалото време само тича като луд. Феновете на тима го поставят на 99-то място в класацията на "Топ 100 играча, които шокираха КОП-а", като той изкарва едва един сезон на "Анфийлд" и веднага е пратен под наем в Престън Норт Енд. В края на 2000г е продаден на Хамбургер. Въпреки слабото си представяне в Англия, той е силно обичан от привържениците на Ливърпул заради огромното си себераздаване.   

9) Рики ван Волфсвинкел

 Освен, че смешното му име будеше солидна доза подигравки в екипа на От Засада преди години, холандският нападател може да се похвали с някои доста добри сезони. Утвърждава се като голмайстор в Утрехт и преминава в Спортинг едва 22-годишен. В два поредни сезона Ван Волфсвинкел вкарва по над 20 гола във всички турнири за лисабонския гранд и хваща окото на няколко отбора от Висшата лига. Най-настоятелни са хората от Норич, които го купуват за 10 милиона евро, а за трансфера съдейства самият Йохан Неескенс. Дебютът на Рики е мечтан - той отбелязва изравнителен гол в края на мача срещу Евертън още през август, но след това не успява да се разпише нито веднъж повече, като ще се запомни опитът му да даде No-look пас срещу Фулъм, но той излиза в тъч. В края на сезона Норич изпада, а яловият Ван Волфсвинкел е засилен под наем в Сент-Етиен, след това и в Бетис. По настоящем той се подвизава в Базел след като преди това спечели купата на Холандия с Витес, ставайки голмайстор на клуба.   

8) Андреас Корнелиус

 През 2013г новакът във Висшата лига, Кардиф Сити, прави рекорден за клуба трансфер и привлича младата датска сензация Андреас Корнелиус от Копенхаген. На едва 20 години, той е отбелязал сериозно количество голове за датския шампион, а освен това е и национал на "червения динамит". Сериозната му физика и добрата игра с глава са важни за тогавашния мениджър Малки Макай. За негово съжаление трансферът на Корнелиус се оказва тотален провал, тъй като той не успява да отбележи нито веднъж в 11-те мача, в които взима участие. Освен това получава и контузия в глезена, която го кара да пропусне 10 кръга от първенството. Слабото представяне на Кардиф коства главата на Макай, а новият мениджър Дейвид Керслейк засилва Корнелиус обратно към Копенхаген още през януари. В последствие по разпореждане на клубния президент на уелския клуб Винсънт Тан, група адвокати са наети да проверят по-детайлно трансфера на датчанина, защото според Тан "сините птици" са платили колосално много пари за този играч.   

7) Константинос Митроглу

 Гръцкият национал, по-известен като "Костас" Митроглу, е най-голямата звезда в отбора на Олимпиакос през 2013г. Той е в невероятна форма и отбелязва огромно количество голове, както в първенството, така и в европейските клубни турнири. В същото време вкарва редовно и в мачовете на гръцкия национален отбор. Това привлича интереса на Фулъм и "котиджърс" плащат за Митроглу рекордните 12,5 милиона паунда в последния ден от Януари 2014г за да имат нападателя в състава си. По онова време лондонският клуб е сменил собствеността си и е преминал в ръцете на пакистанския бизнесмен Шахид Хан, но се намира в игрова криза и се бори за оцеляване. Пристигането на Митроглу трябва да гарантира голове и победи, но вместо това той записва само 3 срещи за клуба, като през останалото време е или контузен или извън форма. В края на сезона Фулъм изпада и връща гърка на родния му Олимпиакос още през лятото. След това той играе още в Бенфика, а сега се състезава във френската Лига 1 с екипа на Олимпик Марсилия.   

6) Виктор Аничебе

 Този нигерийски нападател излиза от школата на Евертън, като едва 18-годишен дебютира в първия състав на "карамелите" и са му необходими едва два мача, за да открие головата си сметка. Висок и мощен, Аничебе притежава подходящата физика за голмайстор във Висшата лига, но за негово огромно съжаление му липсва инстинктът на хищник в наказателното поле. За седем сезона в Евертън, Аничебе успява да отбележи само 26 пъти в 168 мача, като най-резултатната му кампания е 2012/13, когато вкарва 8 гола в 32 мача във всички турнири. Яловите му изяви карат "карамелите" да го продадат на Уест Бромич за сумата от 6 милиона паунда, което си е същински удар. При "дроздовете" слабата резултатност на Аничебе продължава да го тормози и след нови 9 гола в 61 мача, той е привлечен в Съндърланд от бившия му мениджър в Евертън Дейвид Мойс. Още един разочароващ сезон и "черните котки" изпадат, а Аничебе се мести да рита в Китай. Цялостната му статистика е следната: 40 гола в 252 мача или още 1 гол на всеки 6,3 мача. Да се чуди човек как нигериецът успява да се задържи във Висшата лига толкова дълго, след като мечка, която върви по лед, е по-грациозна и поврътлива от него.   

5) Афонсо Алвеш

 Към дългия списък с отбори, наиграли се с привличането на даден нападател, добавяме и този на Мидълзбро. През 2008г те закупуват за феноменалните 20 милиона евро бразилския нападател Афонсо Алвеш. Той прави добра кариера в шведските Оргрите и Малмьо, както и в холандския Хееренвеен, където направо избухва и отбелязва 45 гола в 39 срещи! Невероятното му представяне му печели повиквателна за националния отбор на Бразилия, за който Алвеш има 8 мача и 1 гол. Трансферът в Боро става факт през Януари 2008г и кариоката прави нелош полусезон, нанизвайки 6 попадения в 11 срещи до края на сезона. През следващата кампания обаче той бележи едва 4 пъти за 31 мача и се превръща в обект на подигравки за феновете на тима от "Ривърсайт". Най-вече благодарение на яловото си нападение, Мидълзбро изпада в края на сезона и изкарва доста години в Чемпиъншип, а Алвеш се мести да играе в Обединените Арабски Емирства, където прекратява кариерата си през 2013г.   

4) Стефан Гиварш

 Едно от ярките доказателства, че не ти трябва резултатен нападател за да станеш Световен шампион, е тимът на Франция. Те го показаха през 2018г, показаха го и през 1998г, когато титуляр в атаката им е Стефан Гиварш. Нападателят на Оксер прави много силен сезон и става голмайстор на Лига 1 за втора поредна година през 1997/98, като преди това го е направил и с екипа на Рен. Това хваща окото на Еме Жаке и той разчита на Гиварш по време на похода на "петлите" към Световната титла. Нападателят не вкарва нито един гол на Мондиала, но е привлечен от мениджъра на Нюкасъл, Кени Далглиш, непосрествено след края на Световното първенство. Французинът вкарва в дебюта си срещу Ливърпул, но след това играе само още 3 пъти за "свраките" и след слабото начало на сезона, Далглиш е уволнен и заменен с Рууд Гулит, който не се свени да разкара Гиварш още през ноември. Холандецът дори успява да продаде нападателя на същата цена, на която е закупен - 3,5 милиона паунда - на шотландския гранд Рейнджърс. В края на сезона пък Гиварш се завръща в Оксер, а след това играе за кратко и в Гингам преди да се оттегли от футбола през 2002г.   

3) Аде Акинбай

 Напускането на Емил Хески в посока Ливърпул през 2000г принуждава Лестър Сити да търси нов нападател. Те откриват заместник на тъмнокожия таран в лицето на друг такъв - Аде Акинбай от втородивизионния Уулвърхямптън. Нигериецът отбелязва 16 гола в 37 мача за "вълците" през 1999/00 и това е достатъчно за да бъде привлечен в тима от източен Мидландс от мениджъра Питър Тейлър. В дебютната си кампания Акинбай се изявява нелошо и вкарва 9 пъти в 37 срещи, но през следащия сезон е отчайващ. Той успява да се разпише само два пъти, а в един от най-важните мачове за сезона прави три невероятни пропуска срещу Ливърпул, като и в трите си опита сам срещу опразнената от Сандер Вестервелд врата, праща топката високо в трибуните. При едно от двете си попадения през кампанията, Акинбай сваля тениската си и демонстрира страхотната си физика, но това не помага особено на Лестър и "лисиците" изпадат в края на сезона. Нигериецът е продаден на Кристал Палас, а след това сменя цяла върволица клубове преди да окачи бутонките през 2015г, последният отбор, за който играе, е аматьорският Колуин Бей.   

2) Али Диа

 Една от най-големите мистерии в историята на английския футбол, не само в периода на Висшата лига, а въобще! Али Диа е сенегалски нападател, или съвсем спокойно би могъл и да е сенегалски рибар, фермер или счетоводител. Никой не знае нищо за него, когато през 1996г непознат мениджър го довежда на Острова и се опитва да му намери отбор. Именно импресариото се обажда по телефона на мениджъра на Саутхямптън по това време Греъм Сунес и се представя за носителя на Златната топка за 1995г Джордж Уеа. Мнимият Уеа убеждава Сунес, че Диа му е братовчед, че са играли заедно в ПСЖ и че има 13 мача за националния отбор на страната си. Босът на "светците" решава да подпише с нападателя, силно впечатлен от солидната му визитка. Оказва се, че Диа не само че не е братовчед на Уеа, но дори май не е и футболист. Той записва 53 минути в мач срещу Лийдс, като заменя контузената легенда на Саутхямптън Мат Льо Тисие през първата част, но ужасните му изяви и тотално неадекватното му представяне карат Сунес да го извади след почивката. Самият Льо Тисие описва движението на Диа като "Бамби върху лед". Договорът на "нападателя" моментално е прекратен и той напуска тима от южна Англия, но на никой на острова така й не става ясно кой точно е Али Диа.

1) Джоузи Алтидор

 Американският нападател, който някога бе смятан за един от най-големите таланти в света, има два свръх неуспешни престоя във Висшата лига. Алтидор се появява в Европа първо в Испания с екипа на Виляреал, а в последствие и на Херес. Когато е на 20 години облича фланелката на Хъл Сити и след само 1 гол през целия сезон, той се мести да играе за АЗ Алкмаар, където отново прави фурор и ниже попадение след попадение. Това обаче е поредният пример как холандската лига не е показателна за уменията на даден нападател. През 2013г, Алтидор, вече 24-годишен, бива закупен от Паоло Ди Канио в Съндърланд. Американецът прави умопомръчително завръщане във Висшата лига и отново вкарва 1 гол, но този път в рамките на сезон и половина. Общата статистика на Алтидор в Англия е 70 мача - 2 гола. И ако попаденията могат да не са най-важното за един нападател, ако той спомага по друг начин за отбора си (Оливие Жиру), то в случая с Алтидор това не е така. Тромав и непохватен, той повече пречи отколкото помага в опитите на "черните котки" да избегнат изпадането и бива продаден на Торонто, където отново вкарва огромно количество голове. Само че МЛС не е Висшата лига...