С глава и рамене над всички – в пряк и преносен смисъл – един от най-автентичните, добронамерени, шеговити и всепризнати образи на английския спорт помаха за последно към трибуните на футболна Англия. Краучи си остана чудо във футболната физиология, но и словоохотлив чудак с дълга диря в албионския фолклор. На цели 38 години, с 19 години на футбол от Висшата лига в дългите си крака, с 11 клуба зад гърба си и 51 гола с глава от близо 2 метра и половина височина (ако прибавим и отскока на нападателя с ръст 201 сантиметра) – Питър Крауч остана нанедминат в това да бъде самия себе си – просто човек. В години на социално-медийни изтъквания за тузарски придобивки, крайморски имения и пост-пубертетни доизживявания на куп играчи, "Краучи" беше футболен отдих и оазис сред суровата пустиня на модерната „игра на знаменитости.“
В характерен пристъп на самоирония, неговият собствен изпровождащ момент беше увековечен не с бенефис, нито с шпалир или дори с гала вечер. Случи се на един забележителен 3-хиляден фест – Краучфест. Пееше се караоке, носеха се боксови роби и шорти върху сака, пиеше се бира на сцената, танцуваха се движенията на робота, запазеното празнуване на Крауч след гол. "Краучи" не изневери на същината в себе си - да весели запалянковците и да не приема себе си никак насериозно.
Но не само британските островитяни бяха върли почитатели на несъизмеримия Крауч през през последните близо 20 години на футболни достойнства. Негови фенове все още има по всяко кътче на света. И как иначе.
Роденият в Макълсфийлд, централна Англия, нападател плени с въплъщението си в десетки роли, чужди на футболната игра, но не и на него - беше закратко радио DJ, недодялан картинг шофьор - както Дирк Кайт болезнено би потвърдил, та дори и цар на Туитър(по думите на Матс Хумелс).
Някои от най-добрите му "попадения" в това отношение са следните закачки в социалните мрежи:
Докато почитателите на Меси се вдъхновени от изумителният му талант, а тези на Тоти - от лоялността му към римската фланелка, Крауч спечели неутралния запалянко с хумора си и с това, че се оценяваше прекрасно възможността да играе във Висшата лига. Запитан през 2009 година какъв би бил днес, ако не беше сполучил във футболната професия, лаконичният му отговор беше "девственик.
Някак настрана в залеза на кариерата му в Стоук Сити и Бърнли, съвсем несправедливо при това, останаха футболните му постижения и рекорди.
"Ако ми бяхте казали на 17, че ще играя на две Световни първенства, ще достигна до финал в Шампионската лига, ще спечеля FA Къп и че ще отбележа над 100 гола във Висшата лига щях да предпочета да ви избегна при всички обстоятелства. Всичко това беше сбъдната мечта."
Неговият нюх пред вратарската рамка не се основаваше на едра мускулна осанка за нападател (както беше в случая с колегите му в нападение Дирк Кайт или Джонатан Уолтърс), а ръстът често му печелеше сравнения със средната височина на женския щраус.
Рекорди
Напук на тези и други иронични подмятания, които самият Крауч сподели, че са до докарвали до сълзи още на 14-годишна възраст, той остава един от едва 28-те футболисти, отбелязали над 100 гола във Висшата лига (108 гола в 468 мача). Изненадващо или не, почти половината от тях идват за отбора на Стоук в 8-годишния си престой при "грънчарите", когато той е вече преминал 30-годишна възраст и играе под ръководството на ултрадефанзивния Тони Пюлис. Друг негов рекорд е призът за най-много отбелязани голове с глава в цялата история на Висшата лига (51), което приравнено е 1,08 процента от всички голове с глава отбелязани в цялата история на това първенство. Наскоро това му постижение беше удостоено и с плака за рекорд на Гинес. Крауч държи и друг, доста непопулярен рекорд - за най-много включвания от резервната скамейка - цели 98 за цялата му кариера. А знаете ли още, че той печели и наградата играч за сезона в три различни клуба? Това се случва в КПР (сезон 2000-2001), Портсмут (сезон 2001-2002) и Стоук Сити (сезон 2011-2012).
Не по-малко възхитителни са неговите успехи с бялата фланелка на националния отбор на Англия. С "трите лъва" той бележи 22 гола в 44 мача или с други думи - коефициент от 0,52 процента успеваемост пред гола. Това са годините 2005-2010, в които неговата роля е на вариант Б в полза на Уейн Рууни, Майкъл Оуен и Джърмейн Дефоу. Въпросният процент пък го поставя пред имена като Алън Шиърър, Боби Чарлтън и същият този Рууни. През 2006 година Крауч става и първият английски национал след легендарния играч на Евертън Дикси Дийн от края на 20-те години на 20 век, който се разписва поне 10 пъти в една календарна година за Англия.
От Дълуич Хамлет до Ливърпул и от Тотнъм до Бърнли
Още преди да скъса мрежата на Арсенал с перфектния си хеттрик (гол с ляв, десен крак и с глава), или да разбие представите ни за двуметрова атлетичност със задната си ножица срещу Галатасарай, Крауч беше едно от тези хлапета, които трудно, но стремително си пробиваха пътя през нискоразрядните футболни дивизии - започвайки през академията на Тотнъм и дълбоко провинциалния тим на Дълуич Хамлет подвизаващ се извън висшите нива на английския футбол.
А ето и всички отбори, за които Крауч играе в кариерата си:
Дълуич Хамлет (2000 година)
ИФК Хасълхолм (2000 година)
Куйнс Парк Рейнджърс (2000-2001 година)
Портсмут (2001-2002 година)
Астън Вила (2002-2004 година)
Норич (2003 година)
Саутхемптън (2004-2005 година)
Ливърпул (2005-2008 година)
Портсмут (2008-2009 година)
Тотнъм Хотспър (2009-2011 година)
Стоук Сити (2011-2019 година)
Бърнли (2019 година)
Уличната надпревара с Рой Кийн и продадения Астън Мартин
Тази история по някаква причина е вече малко известна на футболния запалянко. В първата година след като облича екипа на Ливърпул, Крауч загатва, че едва ли ще бъде този скромен и непревзет образ, който познаваме днес. Напротив - поведението му подсказва по-скоро самонадеяност. Новата му придобивка е шикозен Астън Мартин, a още в първите дни след като се сдобива с колата си, Крауч се озовава на един светофар със самия Рой Кийн.
"Бях с придимени стъкла, слушах Garage електро музика и си мислех, че съм най-великия. Той обаче твърдо ми подсказа, че не - не бях аз най-великия. След като ускори погледнах себе си в огледалото, позамислих се и продадох колата същата седмица. Припечелих 20 хиляди паунда."
Ето и някои от най-добрите голове на Крауч във Висшата лига.
