Войните на Арсен Венгер

Войните на Арсен Венгер

 Ако феновете на Арсенал можеха да върнат времето назад, то със сигурност биха направили така, че техният легендарен мениджър Арсен Венгер да остане на поста си. Французинът е един от най-успешните наставници в историята на "артилеристите", но към края на престоя му в Северен Лондон нещата в клуба не вървяха толкова гладко, което накара феновете да поискат главата му.

 Връщайки лентата назад можем да проследим някои наистина феноменални постижения на Венгер, които нямат аналог във Висшата лига и до ден днешен. Разбира се, най-вече става дума за онзи сезон, в който Арсенал стана шампион без да допусне нито една загуба, получавайки прозвището "непобедимите".

 Легендарни са и съперничествата, които "професорът" имаше с мениджърите на своите най-големи съперници по онова време. Открояват се вербалните му войни най-вече срещу сър Алекс Фъргюсън и Жозе Моуриньо, с които лондончани имаха най-сериозен спор за титлата в началото на новия век.

 Когато през 1996г. Арсенал обявяват, че тъкмо Арсен Венгер ще замени Брус Риох на мениджърския пост, назначението му е прието не само с недоверие, но и дори с насмешка. Футболистите на клуба също не са никак убедени, че това е правилният ход.

 "Първоначално си казах: "Той е французин, какво би знаел един французин за футбола? Носи очила и повече прилича на учител. Определено няма да е толкова добър, колкото Джордж Греъм. Дали въобще говори английски?" - спомня си капитанът Тони Адамс.

 На същото мнение е и легендарният десен защитник Лий Диксън.

 "Влязохме в съблекалнята и пред нас стоеше един слаб, кльощав човек, който изобщо не приличаше на футболен мениджър."

 Един от най-яростните фенове на "артилеристите" - писателят Ник Хорнби, също си спомня своя скептицизъм.

 "Помня, че когато уволниха Риох, във вестниците се завъртяха 3 или 4 имена за нов мениджър. Това бяха Тери Венейбълс, Йоахн Кройф, и накрая, Арсен Венгер. Помня фенските си разсъждения. Казах си: "Сто процента ще е скапаният Арсен Венгер, защото никога не съм го чувал, а знам кои са другите двама. Напълно типично за Арсенал е да назначат онзи скучния, за когото никой не е чувал."

 По това време започва и първата голяма вражда на Венгер на Острова - тази с мениджъра на Манчестър Юнайтед, Алекс Фъргюсън. Шотландецът изобщо не е впечатлен от визитката на "професора" и си позволява да избълва в медиите следното:

 "Казват, че бил интелигентен човек, така ли? Говорел 5 езика? В академията ми имам едно 15-годишно момче от Кот д'Ивоар, което говори 5 езика."

 В биографията си французинът споделя, че с Фъргюсън са се мразели сериозно, а скандалите и словестните пререкания помежду им бяха често срещано явление. Още по-късно през дебютния сезон на Венгер на Острова, двамата разпалват съперничеството си. Юнайтед настояват Висшата лига да удължи сезона, за да могат да изиграят по-спокойно оставащите си 4 мача, а да не са в рамките на 8 дни, както е по програма. Венгер обаче се противопоставя на това искане, което провокира Фъргюсън отново да стреля в медиите.

 "Той определено има доста какво да каже. Може би трябва да се фокусира върху шпагатите на Иън Райт, вемсто върху Манчестър Юнайтед. Намира се в голям клуб, или поне Арсенал беше голям клуб, може би през следващия сезон може отново да стане."

 През 2001/02 "артилеристите" празнуват втората си титла от Висшата лига под ръководството на Арсен Венгер, но пиперливият език на съра отново разбунва духовете. Фъргюсън уверено заявява, че според него "червените дяволи" разполагат с най-добрия отбор, въпреки че завършват на трето място в крайното класиране. Тук Венгер пък не остава длъжен на своя колега и го забива с изказването:

 "Всеки смята, че неговата съпруга е най-красива."

 Мнението му за Рууд ван Нистелрой пък подклажда нова война между двата клуба. Нидерландецът пристига в Англия през лятото на 2001г. и бързо намира начин да влезе под кожата на играчите на Арсенал, особено на защитника Мартин Кион. Точката на кипене е достигната през 2003г., когато гостуването на "артилеристите" на "Олд Трафорд" остава в историята като един от най-грубите мачове в ерата на Висшата лига.

 Двата тима изиграват една невероятно твърда среща, в чието развитие Патрик Виейра получава червен картон за на пръв поглед груб фаул срещу Ван Нистелрой. Повторенията обаче показват, че нидерландецът силно пресолява нещата и контактът му с Виейра е нищожен. Когато в края на двубоя "червните дяволи" получават правото да изпълнят дузпа и нападателят уцелва напречната греда, футболистите на Арсенал го нападат и блъскат, което им носи глоби от Футболната асоциация.

 Вместо да погледне към дисциплината на играчите си, Венгер насочва гнева си към Ван Нистелрой.

 "Мисля, че днес Ван Нистелрой не си помогна особено. Той винаги гледа да симулира."

 Може би върхът в това съперничество идва година по-късно, когато тъкмо Юнайтед слага край на серията на Арсенал без загуба. След 49 мача без поражение, "артилеристите" губят с 0:2 на "Олд Трафорд" в един скандален мач, в който реферът Майк Райли (познат у нас по доста по-груб начин), взима възможно най-грешните решения на света, а кулминацията е отсъдена изключително лека дузпа срещу Уейн Руни. 

 След края на мача Фъргюсън е уцелен с парче пица от халфа Секс Фабрегас, заради което този двубой получава звучното прозвище "Пицагейт". Шотландецът заявява, че това е "най-ужасното нещо, което е виждал в този спорт", но вместо да получи извинение, той отнася поредната порция критики от своя колега Арсен Венгер.

 "Фъргюсън не знае къде се намира. Той е загубил връзка с реалността. Дойде да търси конфронтация, а сега иска човекът, с който се е скарал, да му се извини? Наистина прекали този път!"

 Няколко дни по-късно французинът заявява, че ще спре да се връзва на провокациите на своя колега и прави следното изказване, с което слага точка на спора (след като шотландецът го е нарекъл "посмешище"):

 "Фъргюсън прави каквото си поиска, а вие (пресата) веднага сте в краката му. Той не ме интересува и няма никакво значение за мен. Никога повече няма да отговарям на провокациите му."

 Съперничеството между двамата приключва с абсолютен паритет. Юнайтед и Арсенал играят 36 мача помежду си, като и двата отбора имат по 14 победи при 8 равенства. Головата разлика пък е 44:45 в полза на "червените дяволи". 
 
 През 2004г. на Острова пристига друг огромен дразнител за французина - прясно коронясаният за Европейски шампион Жозе Моуриньо. За разлика от съперничеството между португалеца и Фъргюсън, които дори имаха традиция да пият вино преди всеки двубой помежду си, то "Специалния" имаше доста по-различни отношения с Арсен Венгер.

 За пръв път искрата между тях припламна през 2005г., когато Моу си позволи да заяви, че в отбора на Арсенал няма нито един англичанин. Венгер не му остана длъжен.

 "Не виждам точно в Челси да играят повече англичани, отколкото при нас. Кого са извадили те от школата си? Един Джон Тери."

 По-късно двамата с Моуриньо се спречкаха и на база вижданията си за футбола.

 "Знам че живеем в свят, в който има само победители и победени, но след като спортът започне да окуражава отбори, които отказват да поемат инициативата, то тогава футболът е застрашен." - бе мнението на Венгер относно дефанзивните тактики на Моу и подчертания контра-атакуващ футбол, който португалецът практикува.

 Само че "Специалния" не бе впечатлен от изказването на своя колега.

 "Венгер има голям проблем с нас и мисля, че можем да го наречем английски воайор. Той е някой, който обича да гледа другите хора. Има такива, които когато са си вкъщи, имат голям телескоп и гледат какво става в другите къщи. Венгер трябва да е един от тях, това е болест. Той само говори и говори и говори за Челси."

 На което пък французинът отговаря пламенно:

 "Той не е наред, загубил е връзка с реалността и е силно неуважителен. Когато направиш глупавите хора успешни, това понякога ги прави още по-глупави, а не по-интелигентни."

 Но Моу отново има последната дума:

 "На "Стамфорд Бридж" имаме една папка с цитати от господин Венгер по адрес на футболен клуб Челси през последните 12 месеца, и тя не е от 5 страници. Папката има 120 страници."

 Макар португалецът да е уволнен от поста си през 2007г., той не спира войната с Венгер и използва всеки случай да го критикува или засегне.

 "Англичаните много обичат статистиката. А знаят ли, че Арсен Венгер е спечелил само 50% от мачовете си във Висшата лига?"

 Когато пък Моу пое Реал Мадрид и в една среща с Галатасарай от Шампионската лига Шаби Алонсо и Серхио Рамос си изкараха умишлено жълти картони, за да могат да изтърпят наказанието си за реванша и да са чисти за по-нататъчните тежки битки, Венгер не пропусна да отбележи това.

 "Когато видиш как изглежда това по телевизията, най-естествената ти реакция е да си кажеш "Никога не искам да виждам нещо такова повече". Изглежда ужасно. Жалко е да се види при един толкова голям клуб."

 На което Моу отново имаше подготвен отговор:

 "Вместо да говори за Реал Мадрид, господин Венгер трябва да обясни как Арсенал загуби в Шампионската лига с 0:2. Историята за децата вече се изтърка. Саня, Клиши, Уолкът, Фабрегас, Сонг, Насри, Ван Перси, Аршавин вече не са деца. Те всичките са топ играчи."

 Завръщането на Жозе начело на Челси през 2013г. обещаваше да влее нова кръв в това съперничество, което така и не бе прекъсвано. Венгер веднага намери за какво да захапе своя колега - продажбата на Хуан Мата на Манчестър Юнайтед през януари, седмица след като "червените дяволи" и Челси бяха изиграли своя втори мач за сезона. На Арсенал обаче им предстоеше двубой с Юнайтед и това подсилване на тима с класен играч като Мата не бе по вкуса на французина.

 "Челси вече играха 2 пъти с Юнайтед, можеха да им го продадат миналата седмица. Ако искаш да уважаваш феърплея в играта, не трябва да правиш такива неща."

 на което последва отговор:

 "Венгер обича да се оплаква, така че това не е нещо ново. Би трябвало да се радва, че Челси са продали такъв футболист, но той просто не е такъв. Мисля, че единственото нечестно е, че неговият отбор винаги получава удобен график."

 През февруари 2014г. Венгер бе запитан защо някои от основните конкуренти за титлата омаловажават шансовете на "артилеристите".

 "Страх ги е да не се провалят." - бе отговорът на "професора".

 Това роди една от най-легендарните тиради на Моуриньо по адрес на Венгер.

 "Да се притеснявам от провал? Та той е специалист по привалите, не аз. Ако предположим, че е прав и наистина ме е страх от провал, то е защото не се провалям често. Може би е прав. Не съм свикнал да се провалям. Но иситната е, че той е специалист в това, защото осем години без никакви успехи си е провал."

 Върхът на това съперничество пък настъпи през октомври 2014г., когато вербалните нападки прерастнаха във физическа саморазправа по време на дербито, състоящо се на "Стамфорд Бридж", когато Венгер блъсна своя опонент.

 "Мисля, че не трябваше да реагирам така. Не трябва човек да се държи така на футболния терен. Дали Моуриньо ме провокира? Така се почувствах. Не съм влизал в техническата зона на Челси."

 Моу пък веднага бе запитан дали очаква някакво наказание за себе си.

 "Наказание ли? Ако бях аз виновен, щяха да ме изгонят от стадиона."

 В резултат на това при следващия сблъсък между двамата Венгер отказа да стисне ръката на Моуриньо, което провокира португалеца да напише нова глава в съперничеството помежду им. Двубоят бе ожесточен и завърши с червен картон на защитника Габриел, който се сблъсъка с Диего Коща, а след края на мача Венгер криткикува рефера Майк Дийн, че нападателят на Челси е останал ненаказан, което отприщи гнева на Моу.

 "В тази страна само един мениджър не е под напрежение. Всеки останал обаче е. Не можем да се проваляме. Трябва да постигаме целите си. Има един, при когото не е така, така че се радвам за него. Знаете за кого говоря. Онзи, който говори за съдиите преди и след мачовете, бута хора в техническата им зона, оплаква се и реве всяка сутрин, обед и вечер. Нищо не постига, но пак остава на работа, като крал. Явно в правилника пише, че някои мениджъри могат да говорят за съдиите преди и след мача, а други не могат. Аз съм от тези, които биват наказани, ако говорят за съдиите."

 За справка, след загубата на Челси от Саутхемптън с 1:3 при неуспешната им защита на титлата, Моу изкара нова 7-минутна тирада, в която обвини съдиите, че "ги е страх да отсъждат в полза на Челси", което му донесе глоба от 50 000 паунда и наказание от 1 мач. 

 Враждата продължи и когато Моуриньо бе назначен в Манчестър Юнайтед. Макар и непровокиран, "Специалния" реши веднага отново да захапе мосю Венгер, след като бе запитан как се е отразила слабата защита на титлата на Челси през сезон 2015/16 на неговата репутация.

 "Има някои мениджъри, които не са печелили титла от 10 години, а аз я бях спечелил предния сезон. Ако имам да доказвам нещо, представете си при другите как е. Да завършиш четвърти не е цел за мен."

 Венгер не остана по-назад и заклейми рекордния трансфер на Пол Погба, който бе привлечен от Манчестър Юнайтед за невижданата до тогава сума от 89 милиона паунда, наричайки сделката "пълна лудост". Реакцията на Моу обаче не закъсня:

 "Когато чух някои кометари и чух как някои мениджъри критикуват тази сделка, не мисля, че те някога биха имали този проблем, защото такъв проблем може да има само ако си в един от най-добрите клубове в света. В Манчестър Юнайтед това може да се случи."

 Изглежда това бе последният епизод от враждата между Арсен Венгер и Жозе Моуриньо, а тя не бе никак кратка. През годините французинът се е оплаквал и от други мениджъри, но никога не е водил подобна война срещу никой друг, катко това се случи срещу "Специалния".

 Стараещ се да проповядва техничен и красив за наблюдаване стил на игра, Венгер бе върл противник на бруталния футбол, който демонстрираха редица клубове от Висшата лига. В началото на новия век, прекрасен пример за подобен отбор бе този на Болтън, който воден от Сам Алардайс, си бе спечелил страховита слава.

 Точно след един мач между "тротърс" и Арсенал на "Рийбок", в който "артилеристите" пропиляха 2 гола преднина, Венгер реши да потърси виновник извън собствения си отбор.

 "Не ми хареса как Алардайс реши този мач със съдията. Той го постави под невероятно напрежение." - каза Венгер след срещата. По онова време се смяташе, че Алардайс е близък с Алекс Фъргюсън и ползва неговите методи за влияние върху съдиите.

 Когато във Висшата лига пък се появи явлението "Стоук Сити", французинът захапа мениджъра Тони Пюлис за грубия и физически стил на игра след един мач между "грънчарите" и Тотнъм.

 "Не може да се каже, че това изобщо беше футбол. Повече играха ръгби срещу вратаря, отколкото футбол. Когато видите как Шоукрос изрита Еурелио Гомеш и как Роберт Хут го изблъска при гола, не можете да предположеите, че става дума за футбол."

 Вероятно ако се разровим ще открием още мениджъри, с които Венгер е имал конфликти и разправии, но определено най-големите му противници бяха Фъргюсън и Моуриньо. Макар в настоящето също да има големи съперничества във Висшата лига, то техните наставници се опитват да спазват добрия дух и спортсменството и подобни нападки и изказвания вече са история. Сякаш пък войните между Моу и Венгер или между Венгер и Фърги носеха един неподправен колорит на футбола, какво ще кажете?


Гласували: 10, рейтинг: 5.0

Коментари
Безспорно 02.11.2021 10:57

Колоритът на Висшата лига продължава да се запазва, но просто вече са замесени други хора. А и се намираме в много по-строго време, където мениджърите биха били порицани и от собствения си клуб. Наличието на ВАР и по-техничният и атакуващ футбол който се налага също имат отношение към по-цивилизованите нрави.

Отговори 0 0
Добави коментар

Препоръчано за вас

Странният гол за 3:2, който донесе победата на Уест Хям над Челси
Защо Ралф Рангник?
Джак Уилшър  - краят на една кариера?
Топовният шут на Родри срещу Евертън (видео)
Дони ван де Беек вкара след като влезе от пейката (видео)
Атила Салай  - първият зимен трансфер на Челси?
Ето кой колко ще може да похарчи през зимата в Англия
Нескопосаното спасяване Алисон, което доведе до автогол (видео)
Ерик Бейли порази Манчестър... Юнайтед (видео)
Дейвид Мойс: Недооцененият гений?
ОФИЦИАЛНО: Антонио Конте е новият треньор на Тотнъм Хотспър
Роналдо отново изуми всички с фамозно воле (видео)
Носителите на „Златната топка“ без голям трофей през календарната година
Случаят „Дони ван де Бек“ – играчи, станали заложници в своите клубове
Забрави ли Хари Кейн как се вкарват голове?
Ето кои играчи от Висшата лига ще вземат участие в Купата на африканските нации
"Колко от играчите на Нюкасъл ще останат в клуба?"
Радостта на Уулвс при 3:2 срещу Астън Вила (видео)
Мейсън Грийнууд порази Лестър със страхотен шут (видео)
Мохамед бин Салман – принцът без граници