Защо наказаха всички английски клубове, а не само Ливърпул след трагедията на “Хейзел”

Защо наказаха всички английски клубове, а не само Ливърпул след трагедията на “Хейзел”

 На 29 май 1985г. преди финала за КЕШ фенове на Ювентус са затиснати и премазани, когато привърженици на Ливърпул нахлуват в буферна трибуна. Инцидентът на стадион “Хейзел” се помни като един от най-тъжните в европейската футболна история. В резултат от него всички английски тимове са наказани да не играят в турнири под егидата на УЕФА за неопределен период от време. В днешната статия ще разгледаме защо това наказание обхваща всички английски клубове, а не само тима от “Анфилд”.


 Проблемът идва от факта, че “Хейзел” е само върха на айсберга. Вярно е, че в онзи черен майски ден феновете на Ливърпул бяха замесени, но истината е, че същото можеше да се случи на почти всеки друг тим от Албиона, заради доминантната хулиганска култура. Ето някои предишни трагедии, в които са замесени английски клубове:

1974: Фен е убит в мач между Болтън и Блекпул
1975: Масово сбиване между фенове и полицаи на мач между Лийдс и Байерн (Лийдс са наказани да не играят в европейски турнири)
1976: Фен на Милуол е убит от фенове на Уест Хям
1977: Масово сбиване на мач между Манчестър Юнайтед и Сейнт Етиен (Юнайтед са наказани да не играят в европейски турнири)
1982: Фен е убит в сбиване между фенове на Арсенал и Уест Хям
1985: Масово сбиване на мач между Милуол и Лутън
1985: Фен е убит на мач между Бирмингам и Лийдс
1985: Трагедията на “Хейзел”

 Извън тези инциденти, насилието и боищата се превръщат в нормата за английската футболна култура през 70-те и 80-те. Тимовете често си имат лоялна шайка от фенове (firms), посветени на действия, които от днешна гледна точка могат да бъдат описани като тероризъм. Те намират начини да внасят различни оръжия на стадионите, да се бият с фенове на други отбори и да нанасят различни щети на града, в който гостуват. Насилието ескалира до такава степен, че обикновените запалянковци спират да посещават стадионите от страх, че семействата им могат да пострадат. До средата на 80-те Англия се превръща в символ на хулиганството и именно заради множеството инциденти е взето решение всеки клуб от Острова да получи забрана да играе в европейските турнири. Белгия дори забранява гостуването на английски тимове и за приятелски двубои. За жалост, хулиганската култура се пренася и в други части на Европа. Смята се, че нидерландските фенове започват да организират свои хулигански банди, след като запалянковци на Фейенорд виждат как процедират тези на Тотнъм на финала за Купата на УЕФА през 1974г. Насилието и разрухата по стадионите става често срещано събитие по терените и на източна Европа.



 В очите на УЕФА и ФИФА английските фенове са сериозен проблем и събитията на Световното през 1990г. са свидетелство за това. Тогава всички мачове на Англия в групите умишлено са изнесени на остров Сардиния от страх, че британците ще потрошат красивите и спокойни италиански градове. Седмици наред скромният остров е поле на батални сцени между фенове и полицаи. Най-страшно е след мача между Англия и Нидерландия, а за капак сардинските хулигани се включват в мелетата, за да покажат своите бойни умения.

 След 1990г. нещата най-после започват да се променят. Клубовете получават финансова инжекция с формирането на Висшата лига и започват да обновяват стадионите си по начини, които минимизират възможността за насилие. Полицията взима строги мерки, като следи какво се случва по трибуните с камери, а провинилите се хулигани често получават наказания да не стъпват на футболни мачове. Често тези забрани са доживотни. В резултат на всичко това днес мачовете от Висшата лига са едни от най-мирните в света и са пример за това как да се справиш с унищожителната хулиганска култура.


Гласували: 16, рейтинг: 4.8

Добави коментар