Златните години на най-малкия професионален селски отбор

Златните години на най-малкия професионален селски отбор

 Една популярна моравска приказка гласи, че “най-добрите идеи в Чехия се зараждат в кръчмите.” Е, в случая на ФК Хмел Бълшани този пословичен израз приляга напълно не само на произхода и девиза, но и на бирения характер на клуба, чиито база се намират в самия епицентър на най-голямата провинция за отглеждане на декари реколта с хмел отвъд Прага. Скътан тъкмо там, в едно почти пусто село без автогара, но с измазана с вар самотна църква, калдъръмени улички, сгъваеми пластмасови маси пред единствената пивница и няколко старовремски трактора - някъде там все още витае споменът за 7-те изкачени дивизии за 20 години, 8-те години прекарани сред най-добрите отбори в Чехия, 2-та полуфинала за Купата Интертото и дебютните години на най-добрия чешки вратар Петър Чех.  


Отвъд обраслите полета в село Бълшани, наброяващо до 2000 година скромните 389 жители, днес можете да чуете само откъслечния шум на единствената работеща косачка за трева - в малкото дни от месеца, в които теренът все пак се подравнява от останалият самотен настоятел на дълбоко-провинциалния клуб Робърт Янек. Негов безмълвен събеседник са няколко порутени бетонни тераси, изветрели синьо-жълти шарки на начупените седалки и зелени от мъх стълбища. Насред стадион, тлеещ в собствените си руини. Ето, че дори и Янек вече не намира нотка носталгичен чар в “Домът на хмеловете” - едновремешното прозвище на съоръжението. Пред очите му бавно изчезват олющената мазилка, захвърленитe стари маркучи за напояване и мухлясала резервна скамейка с избелял стикер на елитната Гамбринус Лига (б.а. Чешка първа лига). Последните подвизи на Хмел Бълшани вече са останали само във чешките футболни регистри, километри далеч от пределите на техния собствен стадион и години след последния им футболен мач. 

“Тук е доста тъжно и самотно. Извинявам се, че тревата е толкова буйна сега,” споделя Янек. “Винаги съм тук, още от времето когато бях нает да поддържам игрищата. Така станах и част от клуба. Билшани е като моя любовница.” 

Един от малкото други хора, които също пазят най-топли спомени за това място, дало посока на бъдещата му възхитителна кариера, е Петър Чех. Ето какво разказва той в един от своите автобиографични мемоари, озаглавен “Моето село”:

“Просто си го представете: бавно заспиваш, като малък ангел - момче с детска мечта и 16-годишни приятели. Събуждаш се като професионален играч, готов да влезе в съблекалня пълна с бивши национални футболисти в 30-те им години като Петър Врабец и Гюнтер Битенгел. Беше си стряскащо.

Изведнъж вече бях играч на Бълшани. Бълшани не беше нищо повече от село. Но беше моето село. Село, което един ден щеше да ми позволи да играя в лигата.”

Това е и първият сблъсък на юношата Чех с професионалния футбол, едва месеци след отличните му изяви на Европейското първенство за играчи до 16 години, в което Чехия заема 4-то място на домашна сцена. 

“Вече си се представях под рамката на вратата: Петър Чех, номер 1. Щях да бъда наблюдаван от 3 хиляди души, а не от онези 50 хиляди в младежкия турнир.”

Около половин век преди този момент, обаче, самия клуб ще положи по сходен начин основите на своето собствено бъдеще. Няколко месеца след края на Втората световна война това правят 9 мъже, събрали се около маса в кръчмата “У Коварше” в Бълшани. Тяхното село се нуждае от футболен отбор, а точно те са дейците, които влагат 2,700 чешки крони (равняващи се на 3,000 евро по това време) за учредяването на техния тим. Купуват се жълти тениски, сини шорти и чорапи, а един от тях - Ото Хайнц се назначава за първи президент.

В следващите около 3 десетилетия Хмел Бълшани резонно се лутат из междуселските шампионати. Липсата на сносни за по-качествен футбол играчи и добър брой победи са естествен таван за амбициите на отбора, който намира утеха в задружния колектив от работливи фермери и местни млади момчета. Съдбата им би следвало да продължи в тази скромна посока и занапред, но ето че местен бизнесмен и по-същественото - бивш многогодишен вратар на Хмел Бълшани, трайно променя тяхната орисия.  

Името на тази най-влиятелна фигура в историята на скромните “хмелове” е Франтишек Хваловски. Постепенно издигнал се от младежите на отбора до първия състав през 80-те години на миналия век, местният патриот окачва ръкавиците си през 1993 година.  С течение на времето добрите познанства и смелите му бизнес решения го изкачват до най-високите етажи на Чешкоморавския футболна асоциация. Неговият ръководен нюх е решаващ. Едва няколко години по-късно вече можем да го видим издигнат за негов председател. След разделянето на Чехословакия през 1993 година Хваловски е с основна заслуга за издигането на националния тим от 34то място в ранклистата на ФИФА до 5-тата позиция само 2 години по-късно, допълнено и с финал на Евро 96. 

Междувременно Хваловски вече е заможна личност, благодарение също така на производството на хмелови култури и няколко свои месокомбината. Откупуването на собствеността на Хмел Бълшани пък е предпоследна стъпка към заветната му мечта тимът да продължи изкачването на дивизии и да се класира за елитната Гамбринус лига. Така както през 1991 година отборът се класира за трета чешка лига, а две години по-късно преминава във второто ниво, ръководния стимул и финансовата подкрепа в крайна сметка носят със себе си най-сладкия плод на неговите усилия. През пролетта на 1998 година наброяващото по-малко от 400 души селце се класира за пръв път сред най-добрите 16 на страната.    

“Това постижение принадлежи на книгата с рекордите на Гинес - фактът, че нещо подобно изобщо може да се осъществи в толкова малко село,” не пести хвалебствия треньорът по това време Мирослав Беранек. “Този сезон завинаги ще остане в съзнанието ми, защото беше толкова щастлив период.” 

С наближаването на първия си официален домакински мач започват и празничните приготовления. Над стадиона лети дрон, паркингите не побират върволицата от коли, на стадиона ехти тържествена музика, а на входовете цвърчат апетитни наденици и и месо на грил. На мача дори идват 12 мажоретки, които всъщност се оказват 12 баби от старческия дом в съседното село Подборани. “Ние подкрепяме синьо-жълтите и приветстваме техните съперници,” викат с цяло гърло възрастните дами.

Още в първия си сезон през 1997/1998 година “хмеловете” сътворяват още един, та дори по-голям подвиг, завършвайки 6-ти. В края на кампанията зад тях остават традиционно силни отбори като Бърно, Яблонец и Слован Либерец. Дори шампионът Спарта Прага се задоволява само с 1:1 в гостуването си в Бълшани. Позицията пък отрежда нов исторически момент - първо участие в турнира за Купата Интертото.

Някъде по това време собственикът Хваловски, ощастливен от небивалите достижения на отбора си, решава на щедро сърце да инвестира в клубната база. Само за година Бълшани разполагат с невиждан и до днес в кое да е друго село спортен комплекс. В съседство на стадиона, чиято главна трибуна е подновена, са построени общо 7 тренировъчни игрища, няколко тенис кортове, игрище за плажен волейбол (б.а. Село Бълшани е на над 380км от най-близкото море), алеи за джогинг, както и кичозен хотел със съвременен фитнес и рехабилитационен център. В следващите години от тези удобства в своите летни лагери ще се възползват клубове като Байерн Мюнхен, Марсилия, Динамо Москва, Зенит и Евертън. 

Обратно на зеления терен, първата кампания в евротурнирите е много повече от просто паметна. Две години след като се класира за елита на Чехия, Хмел Бълшени вече громи отбори като беларуския Днепър Могилев и гръцкия Каламата, за да отпадне все пак от сънародниците си от Сигма Оломуц на полуфинал. Успехите през следващата година в турнира сензационно са повторени, а на полуфинал 16 минути и само един гол не достигат за участие във финалите на Интертото за сметка на италианския Бреша. 

В домашното първенство пък Хмел надминават очакванията дори на собствения си благодеятел.

“Разбира се, че от самото начало планирахме да се задържим поне една година в първия ешелон,” споделя Хваловски. “Нямахме ни най-малка представа колко скъпо ще ни струва това. В крайна сметка тази една година се превърна в осем години.” 

Един от най-незабравимите резултати за провинциалния тим идва през есента на 2001 година, когато у дома са сразени с гръмкото 3:0 действащите шампиони Спарта Прага.

“Когато победихме Спарта Прага с 3:0 техните фенове почти разрушиха някои от бараките в селото ни от гняв,” разказва друг бивш служител Йосиф Пешек.   

И ако дълговете на клуба постепенно се натрупват, то счетоводните книги отчитат също толкова голям обратен приход от продажба на играчи. В контекста на постепенно увеличаващия се ресурс на всички останали чешки отбори, годишния бюджет на Хмел Бълшани никога не надминава един милион евро. От жизненоважна помощ идват и изходящите трансфери на играчи като Вацлав Дробни (преминал в Страсбург за 1 милион евро), Ян Шимак (трансфер в Хановер за 1,25 милиона евро), както и Петър Чех (трансфер в Спарта Прага за 735 хиляди евро и още 500 хиляди евро от допълнителни клаузи след преминаването му във френския Рен). За сравнение Чех пристига в Хмел Бълшани 2 години по-рано за едва 13 хиляди евро от академията на Виктория Пилзен. 
  
Но докато успехите са така сладки и сякаш дълготрайни, те неминуемо се осланят на Хваловски. Без него клубът би се сринал финансово само за няколко месеца, а масовото изселване на играчи би било неотложно. Ето че през 2001 година се случва именно това - Хваловски е задържан и обвинен за кредитни измами на стойност 1,5 милиона евро. В рамките на следващите 10 месеца той ще окуражава своя клуб единствено от своята килия.



“Никой не доказа нищо. Говореше се, че го бяха натопили,” говори с огорчение Пешек. “Очаквахме футболната асоциация да поеме временен контрол над клуба, но след ареста на Франтишек всичко приключи.”

След години на съдебни процеси идва и финалната присъда - 10 години затвор за Хваловски за кредитни измами към една от най-големите чешки финансови институции, Комерчни банк. Повечето му активи също са иззети, в това число и футболните му вложения. Така пропадането на Хмел Бълшани става неминуемо, а злощастната дата настъпва през 2006 година, когато тимът изпада обратно във втора дивизия. В следващите 5 години участта на “хмеловете” е да изпаднат още цели 4 пъти, а в началото на сезон 2016/2017 година липсата на достатъчно играчи води до преустановяване на историята на 70-годишния клуб.  

Няколко години след освобождаването си от затвора бившият собственик Хваловски все още си спомня с умиление за онзи 8-дивизионен селски отбор, който 20 години по-късно завърши като 6-тият най-добър в Чехия. Неговият най-топъл спомен обаче не са нито победата над Спарта Прага, нито полуфиналите в Купата Интертото.

“Доскоро бях на почивка и показвах видео клипове на внукът ми от някой пролетни мачове на Хмел през 2004 година. След първия полусезон Бълшани бяха на самото дъно в подреждането с едва 2 победи от 16 мача. Но въпреки това оцеляха. Всеки пролетен мач беше като последен. Какъв спомен само.”
 


Гласували: 20, рейтинг: 4.6

Добави коментар

Препоръчано за вас

Али Соу с два от най-великите гола, които ще видите този уикенд (видео)
Бразилски фен плати почти милион, за да види отбора си с титлата
Английски клуб ще носи специални еко-екипи
Корейската лига започва глобално излъчване
Дербито на Колката: индийският Рори Делап асистира за автогол от тъч (видео)
Нидерландски клуб връща феновете по трибуните
Най-смешното видео, което ще видите днес: футбол с виртуални очила
Уелски клуб се сдоби с известни собственици, плащат всички задължения
Най-забавната дузпа на Световното клубно първенство (видео)
След 983 дни отсъствие: Футболът изгуби значение, когато не знаех дали ще мога да ходя отново
Как се държат известните футболисти извън терена?
Нов удар за Аякс, вратарят им изгоря за 1 година
Бразилец отнесе мощно наказание, отпразнувал попадението си гол
Олимпик Марсилия отстрани треньора си
Обърканият Дани: Компилация от грешки на Дани Алвеш за 2020-2021 (видео)
Шапекоензе спечели драматично Серия "Б", оцелял от катастрофата вдигна трофея
Рони - от беден фермер до голямата звезда в Копа Либертадорес
Отборът, с който никой не искаше да играе
Трус в Хърватия: Хегемонът нападна федерацията
"Звярът" може да играе до 40