"Македонските" отбори в българския шампионат

"Македонските" отбори в българския шампионат

 През последните седмици една от най-важните теми в обществото са отношенията ни с нашата западна съседка - Република Северна Македония. Като се абстрахираме от политиката, в настоящия момент футболът в младата балканска държава е в разцвет и те успяха дори да се класират за Европейското първенство по футбол, което ще се проведе през следващото лято. Историята обаче помни, че през периода 1941-1944 година Вардарска и Егейска Македония биват освободени и стават част от пределите на Царска България, като отборите в тези области получават шанс да се изявят в държавното ни първенство по футбол. В този материал ще разкажа представянето на отбори от "новоосвободените български земи" в българския шампионат.





Кратка предистория за преустрояването на новата футболна карта на обединена България

 Докато тимовете от Беломорска Тракия биват поставени в отделна окръжна спортна област и почти всички клубове там биват създадени с настаняването на българските войскови части (като например "Беломорец" и "Македония" от Кавала, "ЖСК" Деде Агач, "Орляк" Сяр, "Тракиец" Гюмюрджина) , то в Пиринската окръжна област започват да се конкурират струмишките отбори "Беласица" и "Македония", а с тях и "Единство" от Радовиш, разделени в двете дивизии.

 Създава се и първенство на Битоля, а то е разделено на две дивизии и участващи отбори са пет битолски клуба ("Македония", "Битоля", "Свобода", "Балкан" и "Левски") и четири отбора от град Прилеп ("Македония", "Прилеп", "Гоце Делчев" и "Дончо войвода"). Скопското първенство е най-добре развитото такова от новосформираните областни шампионати и бива разделено на Скопска, Моравска, Велешка и Тиквешка дивизии, като в тях участват около 20 отбора отбори от Бояново (днешен Буяновац), Куманово, Кавадарци, Неготино, Велес, Валандово, Щип и Гевгели.

Участия на отбори от "новоосвободените" земи в Националната футболна дивизия

 До преди 9 септември 1944 година в първенството на страната са играели най-добре представилите се отбори от областните спортни първенства в преки елиминационни мачове. В общи линии ще се затрудня да обясня процесите във футбола ни в онези години, защото са се правили промени за всеки един сезон и затова ще се фокусирам само върху представянето на съставите от Вардарска Македония.

 В първенството за 1941 година участие взима единствено отбора на "Македония" Скопие, като отпада още в първия кръг на надпреварата срещу отбора на пловдивския "Спортклуб". Скопяни печелят първата си среща с 2:1 на свой терен, показвайки класа, а в Пловдив демонстрират и типичния за целия македонски край чепат нрав, като им се присъжда служебна загуба с 0:3 след като първоначално мачът завършва 0:1 и съгласно регламента съдията назначава допълнително време. В осмата минута на допълнителното време реферът Крум Попов отстранява опитния Благой Симеонов от "Македония" и отборът мигновенно напуска терена в знак на протест.

 В същата година рейдът на скопяни за Царската купа е спрян изненадващо от русенския "Напредък", а класата, демонстрирана от тях, кара отговорните фактори да включат тима в Първата областна софийска дивизия за сезон 1942, който се превръща и в най-силния им, докато играят в българския шампионат.

 В този сезон участие вземат скопските "Македония" (от софийската дивизия), "ЖСК" и "Вардар" (нямащ нищо общо с настоящия отбор с това име от Скопие) и два отбора от битолското първенство "Македония" Битоля и "Гоце Делчев" Прилеп.
 В първия кръг на надпреварата "Македония" от Скопие почива, а съименниците им от Битоля побеждават "Вардар" с 4:1. "ЖСК" Скопие пък на свой ред разгромяват отбора на "Гоце Делчев" Прилеп с 8:0.

 Във втори кръг актуалният шампион от предишния сезон "Славия" София печели трудно срещу "Македония" Битоля, а скопската "Македония" си отмъщава за предишния сезон на "Спортклуб" Пловдив, като го побеждава с 2:0. В "железничарско" дерби между "ЖСК" от Скопие и София, победител излизат софиянци с 3:0. Така честта на вардарския край бе успешно защитена от "Македония" Скопие, който стига до финал за първенството, като преди това преодолява "ЖСК" София след две победи с 3:1 и 3:0 (служебна), както и шампиона "Славия".

 Преодоляване на шампионите от "Славия" след 5:1 в първия мач в Скопие и загуба с 0:3 при гостуването им, но е достатъчно за финал. В двете финални срещи, които са били доста оспорвани, "Левски" показва своята по-голяма класа. След две победи с по 2:0 и 1:0 , в които и трите гола са дело на Божин Ласков, отборът от столицата печели титлата на България.

 В първенството за 1943 година участници са "Македония" Скопие (от софийска област), "ЖСК" Скопие и "Македония" Битоля от скопската и битолската област и дебют прави "Беломорец" Кавала от беломорската спортна област. В първия кръг клубът от Кавала преодолява "Ботев" Хасково с две победи от 4:1 и 2:1. "ЖСК" Скопие преодолява "Македония" Битоля след две победи от по 3:0 и 1:0, а финалистът от предишното първенство "Македония" Скопие продължава в следващия етап без да играе мач.

 В следващия кръг отпадат и трите отбора, след като "Беломорец" губи от пловдивския "Ботев", "ЖСК" Скопие отпада от друг пловдивски клуб "Левски", а другият скопски отбор губи от софийския "ЖСК", след като е решено единственият мач да е в София, а шефовете и футболистите на вицешампиона не са доволни и отказват да пътуват за мача и така се отрежда служебна загуба (за трети път откакто са в националния шампионат).

 През 1944 година се започва последното футболно първенство на обединена България и участници от разглежданите ни области са "Македония" и "ЖСК" от Скопие, както и "Момчил Юнак" от Кавала. Тимът от Беломорието продължава след победа над "България" Хасково с 1:0 и служебно 3:0, но малко по-късно се отказва от по-нататъчно участие, а отборите от Скопие продължават напред без да играят.

 За единствените мачове между два скопски отбора в Националната футболна дивизия се знае резултатът единствено от първия мач и победата е за "Македония", а впоследствие те продължават до 3-ти кръг. До мач срещу "СП 39" от Плевен не се стига, заради приближаващия край на войната. След това беломорският край влиза в пределите на Гърция, а Вардарско в СФР Югославия.

"Македония" Скопие

 В един такъв материал смятам за редно да разкажа историята на най-успешния от региона тим, играл в Националната футболна дивизия на България.
Отборът е създаден през 1923 година като "Граждански" (Скопие), а между 1923 и 1940 година се състезава в Югославската първа лига по футбол. Граджански е най-успешният футболен отбор във Вардарската бановина и 17 пъти печели регионалния шампионат в Кралска Югославия, като само през 1934 година не успява да стори това.

 През април 1941 година е установено българско управление във Вардарска Македония, а на 10 август същата година футболните отбори "Граждански", "ЖСК", "ССК", "Юг" и "Победа" са обединени в един отбор. На общо събрание на гражданите на Скопие е решено новият отбор да се казва Македония (Скопие), а за председател на отбора е избран индустриалецът Димче Хаджитанов. Между 1939-1946 година треньор на отбора е Илеш Шпиц, който в последствие има много силна кариера като треньор на белградския "Партизан", а по време на Втората световна война председател на футболния клуб е уважаваният български революционер от региона Димитър Чкатров.

 Тъй като вече разказах за резултатите на клуба, ще вметна за част от футболистите на "Македония". Най-голямата звезда е лявото крило Кирил Симоновски - Джино. Роден е през октомври 1915 година в период, когато Скопие е бил освободен от българските войски през Първата световна война. Играл е в скопските "Юг" и "Победа" преди обединението им в "Македония".

 През 1942 г. остава на второ място в класацията за Футболист № 1 на България и в класацията за Спортист на годината на България. Участва и в българския национален отбор, където изиграва 2 мача. След войната играе за националния отбор на Югославия. За ФК „Вардар“ има изиграни 75 мача с 25 вкарани гола. Играе и за ФК Партизан Белград, където има изиграни 53 мача с 18 вкарани гола. След края на кариерата си става треньор и печели купата на Югославия и Гърция с Партизан и Олимпиакос.

 Сред опитните футболисти, играли в онзи отбор, е братът на "Джино" - Благой Симеонов. Полузащитникът има мач за националния отбор на България, а след 10 сезона в "Граджански" и "Македония" заиграва в "Металац" Белград (днес "ОФК Београд") където приключва спортната му кариера.

 Капитан на тима е Тодор Атанасков - Тозо. Нападателят има дългогодишен опит и в "Граджански", както и в обединения отбор. И той е от състезателите на тима, изиграли срещи за българския национален отбор, а след войната заиграва в "Цървена звезда".

 Преди няколко години в нашата западна съседка пуснаха пропагандния филм "Трето полувреме", разказващ за описвания от мен период. Тъжното е, че много неща откъм факти са силно преувеличени и дори измислени с цел засилването на анти-българската пропаганда.

 През 1947 година отборите на "Македония" (Скопие) и "Победа" (Скопие) са обединени във "Вардар" (Скопие), който в годините на Югославското първенство не е бил сред конкурентите за челните места, а след като Македония обявява своята независимост от Югославия става най-успешният отбор в първенството си, а преди няколко сезона дори игра в групите на Лига Европа.

 


Гласували: 18, рейтинг: 4.5

Още новини от деня:
Добави коментар

Препоръчано за вас

Какво се случи с играчите на Лудогорец от онзи мач със Стяуа
Легендите без трофеи за националния отбор (част 1)
Антирекордите на България на Европейски първенства
Забравеното величие на българските юношески национали
Черната страна на футбола
Причината за странните отборни снимки на Уелс
Най-скандалните мачове на новия век (част 1)
Най-големите наказания в историята
С най-много мачове за родината
Фаталната кражба на Световната купа
Какво се случи с играчите на Борусия Дортмунд от финала в ШЛ през 2013г.
Едуард Менди – непробиваемият вратар, който доскоро не бе желан от никого
Най-резултатните срещи в историята на европейските първенства
Българските треньори с успехи в чужбина
Ариел Гарсе: да играеш на световно заради сън на Марадона
Последното голямо шоу на Англия и сълзите на Газа
Трансферът на Оле Гунар Солскяер в Манчестър Юнайтед
Скромните шампиони в големите европейски финали
Рекордьорите с най-много попадения в топ първенствата за един сезон
Богдан Дочев – живот и съдийска кариера преди и след „Божията ръка“