През последните седмици една от най-важните теми в обществото са отношенията ни с нашата западна съседка - Република Северна Македония. Като се абстрахираме от политиката, в настоящия момент футболът в младата балканска държава е в разцвет и те успяха дори да се класират за Европейското първенство по футбол, което ще се проведе през следващото лято. Историята обаче помни, че през периода 1941-1944 година Вардарска и Егейска Македония биват освободени и стават част от пределите на Царска България, като отборите в тези области получават шанс да се изявят в държавното ни първенство по футбол. В този материал ще разкажа представянето на отбори от "новоосвободените български земи" в българския шампионат.
Кратка предистория за преустрояването на новата футболна карта на обединена България
Докато тимовете от Беломорска Тракия биват поставени в отделна окръжна спортна област и почти всички клубове там биват създадени с настаняването на българските войскови части (като например "Беломорец" и "Македония" от Кавала, "ЖСК" Деде Агач, "Орляк" Сяр, "Тракиец" Гюмюрджина) , то в Пиринската окръжна област започват да се конкурират струмишките отбори "Беласица" и "Македония", а с тях и "Единство" от Радовиш, разделени в двете дивизии.
Създава се и първенство на Битоля, а то е разделено на две дивизии и участващи отбори са пет битолски клуба ("Македония", "Битоля", "Свобода", "Балкан" и "Левски") и четири отбора от град Прилеп ("Македония", "Прилеп", "Гоце Делчев" и "Дончо войвода"). Скопското първенство е най-добре развитото такова от новосформираните областни шампионати и бива разделено на Скопска, Моравска, Велешка и Тиквешка дивизии, като в тях участват около 20 отбора отбори от Бояново (днешен Буяновац), Куманово, Кавадарци, Неготино, Велес, Валандово, Щип и Гевгели.
Участия на отбори от "новоосвободените" земи в Националната футболна дивизия
До преди 9 септември 1944 година в първенството на страната са играели най-добре представилите се отбори от областните спортни първенства в преки елиминационни мачове. В общи линии ще се затрудня да обясня процесите във футбола ни в онези години, защото са се правили промени за всеки един сезон и затова ще се фокусирам само върху представянето на съставите от Вардарска Македония.
В първенството за 1941 година участие взима единствено отбора на "Македония" Скопие, като отпада още в първия кръг на надпреварата срещу отбора на пловдивския "Спортклуб". Скопяни печелят първата си среща с 2:1 на свой терен, показвайки класа, а в Пловдив демонстрират и типичния за целия македонски край чепат нрав, като им се присъжда служебна загуба с 0:3 след като първоначално мачът завършва 0:1 и съгласно регламента съдията назначава допълнително време. В осмата минута на допълнителното време реферът Крум Попов отстранява опитния Благой Симеонов от "Македония" и отборът мигновенно напуска терена в знак на протест.
В същата година рейдът на скопяни за Царската купа е спрян изненадващо от русенския "Напредък", а класата, демонстрирана от тях, кара отговорните фактори да включат тима в Първата областна софийска дивизия за сезон 1942, който се превръща и в най-силния им, докато играят в българския шампионат.
В този сезон участие вземат скопските "Македония" (от софийската дивизия), "ЖСК" и "Вардар" (нямащ нищо общо с настоящия отбор с това име от Скопие) и два отбора от битолското първенство "Македония" Битоля и "Гоце Делчев" Прилеп.
В първия кръг на надпреварата "Македония" от Скопие почива, а съименниците им от Битоля побеждават "Вардар" с 4:1. "ЖСК" Скопие пък на свой ред разгромяват отбора на "Гоце Делчев" Прилеп с 8:0.
Във втори кръг актуалният шампион от предишния сезон "Славия" София печели трудно срещу "Македония" Битоля, а скопската "Македония" си отмъщава за предишния сезон на "Спортклуб" Пловдив, като го побеждава с 2:0. В "железничарско" дерби между "ЖСК" от Скопие и София, победител излизат софиянци с 3:0. Така честта на вардарския край бе успешно защитена от "Македония" Скопие, който стига до финал за първенството, като преди това преодолява "ЖСК" София след две победи с 3:1 и 3:0 (служебна), както и шампиона "Славия".
Преодоляване на шампионите от "Славия" след 5:1 в първия мач в Скопие и загуба с 0:3 при гостуването им, но е достатъчно за финал. В двете финални срещи, които са били доста оспорвани, "Левски" показва своята по-голяма класа. След две победи с по 2:0 и 1:0 , в които и трите гола са дело на Божин Ласков, отборът от столицата печели титлата на България.
В първенството за 1943 година участници са "Македония" Скопие (от софийска област), "ЖСК" Скопие и "Македония" Битоля от скопската и битолската област и дебют прави "Беломорец" Кавала от беломорската спортна област. В първия кръг клубът от Кавала преодолява "Ботев" Хасково с две победи от 4:1 и 2:1. "ЖСК" Скопие преодолява "Македония" Битоля след две победи от по 3:0 и 1:0, а финалистът от предишното първенство "Македония" Скопие продължава в следващия етап без да играе мач.
В следващия кръг отпадат и трите отбора, след като "Беломорец" губи от пловдивския "Ботев", "ЖСК" Скопие отпада от друг пловдивски клуб "Левски", а другият скопски отбор губи от софийския "ЖСК", след като е решено единственият мач да е в София, а шефовете и футболистите на вицешампиона не са доволни и отказват да пътуват за мача и така се отрежда служебна загуба (за трети път откакто са в националния шампионат).
През 1944 година се започва последното футболно първенство на обединена България и участници от разглежданите ни области са "Македония" и "ЖСК" от Скопие, както и "Момчил Юнак" от Кавала. Тимът от Беломорието продължава след победа над "България" Хасково с 1:0 и служебно 3:0, но малко по-късно се отказва от по-нататъчно участие, а отборите от Скопие продължават напред без да играят.
За единствените мачове между два скопски отбора в Националната футболна дивизия се знае резултатът единствено от първия мач и победата е за "Македония", а впоследствие те продължават до 3-ти кръг. До мач срещу "СП 39" от Плевен не се стига, заради приближаващия край на войната. След това беломорският край влиза в пределите на Гърция, а Вардарско в СФР Югославия.
"Македония" Скопие
В един такъв материал смятам за редно да разкажа историята на най-успешния от региона тим, играл в Националната футболна дивизия на България.
Отборът е създаден през 1923 година като "Граждански" (Скопие), а между 1923 и 1940 година се състезава в Югославската първа лига по футбол. Граджански е най-успешният футболен отбор във Вардарската бановина и 17 пъти печели регионалния шампионат в Кралска Югославия, като само през 1934 година не успява да стори това.
През април 1941 година е установено българско управление във Вардарска Македония, а на 10 август същата година футболните отбори "Граждански", "ЖСК", "ССК", "Юг" и "Победа" са обединени в един отбор. На общо събрание на гражданите на Скопие е решено новият отбор да се казва Македония (Скопие), а за председател на отбора е избран индустриалецът Димче Хаджитанов. Между 1939-1946 година треньор на отбора е Илеш Шпиц, който в последствие има много силна кариера като треньор на белградския "Партизан", а по време на Втората световна война председател на футболния клуб е уважаваният български революционер от региона Димитър Чкатров.
Тъй като вече разказах за резултатите на клуба, ще вметна за част от футболистите на "Македония". Най-голямата звезда е лявото крило Кирил Симоновски - Джино. Роден е през октомври 1915 година в период, когато Скопие е бил освободен от българските войски през Първата световна война. Играл е в скопските "Юг" и "Победа" преди обединението им в "Македония".
През 1942 г. остава на второ място в класацията за Футболист № 1 на България и в класацията за Спортист на годината на България. Участва и в българския национален отбор, където изиграва 2 мача. След войната играе за националния отбор на Югославия. За ФК „Вардар“ има изиграни 75 мача с 25 вкарани гола. Играе и за ФК Партизан Белград, където има изиграни 53 мача с 18 вкарани гола. След края на кариерата си става треньор и печели купата на Югославия и Гърция с Партизан и Олимпиакос.
Сред опитните футболисти, играли в онзи отбор, е братът на "Джино" - Благой Симеонов. Полузащитникът има мач за националния отбор на България, а след 10 сезона в "Граджански" и "Македония" заиграва в "Металац" Белград (днес "ОФК Београд") където приключва спортната му кариера.
Капитан на тима е Тодор Атанасков - Тозо. Нападателят има дългогодишен опит и в "Граджански", както и в обединения отбор. И той е от състезателите на тима, изиграли срещи за българския национален отбор, а след войната заиграва в "Цървена звезда".
Преди няколко години в нашата западна съседка пуснаха пропагандния филм "Трето полувреме", разказващ за описвания от мен период. Тъжното е, че много неща откъм факти са силно преувеличени и дори измислени с цел засилването на анти-българската пропаганда.
През 1947 година отборите на "Македония" (Скопие) и "Победа" (Скопие) са обединени във "Вардар" (Скопие), който в годините на Югославското първенство не е бил сред конкурентите за челните места, а след като Македония обявява своята независимост от Югославия става най-успешният отбор в първенството си, а преди няколко сезона дори игра в групите на Лига Европа.
