Единственото сигурно нещо във футбола е, че няма нищо сигурно. Всичко е възможно и това е чертата, която прави тази игра толкова велика и интересна. През годините начело на някои от големите отбори в света са били интересни личности. Всеки от тях е допринесъл с нещо за развитието на играта - дали с нова тактика, различно виждане или уникален и неподражаем стил, или пък е спечелил някое невероятно отличие. А още по-интересното е, че някои от треньорите в началото са били просто асистенти, но благодарение на страхотната си визия са успели да задминат бившите си "шефове" по успехи. Това са десет асистенти, които се превръщат в легенди.
10) Бил Стрът
Наскоро името на този шотландски мениджър попадна в друга класация - тази за треньорите с най-дълъг стаж в един и същи клуб. Стрът ръководи отбора на Глазгоу Рейнджърс в периода 1920-1954, като интересното в случая е, че той не играе футбол на младини. Той е състезател по лека атлетика, но през 1914г. е поканен от тогавашния мениджър на шотландския гранд Уилям Уилтън да му стане асистент. Самият Уилтън поема Рейнджърс през 1899г. и ги ръководи до заветната дата 2 май 1920г. Тогава, точно 24 часа след като "сините" печелят десетата си титла на страната, мениджърът им загива от удавяне след инцидент с лодка. С него начело, Рейнджърс печелят 8 пъти шампионата на Шотландия и веднъж купата. Стрът е призован да замести Уилтън и той го прави по един феноменален начин. По време на неговото ръководство, грандът от Глазгоу завоюва 18 титли на Шотландия, 10 купи на страната и 2 купи на лигата. Бил Стрът се оказва невероятен заместник на Уилям Уилтън и задминава неговите успехи, но местните журналисти пишат че "е спорно дали Рейнджърс са щели да станат толкова велик клуб без начинанията на Уилтън". Уилям залага на строга дисциплина, като налага високи стандарти, включително контролирайки стила на обличане на играчите. Стрът от своя страна въвежда едва ли не казармен режим, като веднъж дори си позволява да забие кроше в корема на футболист, задето стои с ръце в джобовете.
9) Сеп Хербергер
Може би най-важният човек в историята на немския футбол. Сеп Хербергер е национален играч на Германия през 20-те години, но още докато е 30-годишен започва да учи за треньор. През 1932г. е назначен да бъде асистент на старши треньора на "маншафта" по онова време - д-р Ото Нерц. Двамата водят Германия на Световното през 1934г., но след слабото представяне на тима на Олимпийските игри през 1936г., Нерц е освободен и властта е дадена на Хербергер. Той също прави разочароващ дебют и отпада рано от Модниал '38, тъй като му се налага да вика и австрийски играчи, понеже Австрия вече е анексирана от Адолф Хитлер. По време на Втората Световна Война, Хербергер е военен съветник в Норвегия, както и член на нациската партия, но след края на войната отново получава поста на старши треньор на националния отбор през 1950г. Мнозина се възпротивяват на това, тъй като той е нацист, но след световното през 1954г. никой вече не се съмнява в уменията му да води Бундестима. Западна Германия печели световната титла след победа на финала срещу супер-фаворита Унгария и така Хергергер слага началото на една традиция, която продължава и до днес - немците винаги да са сред фаворитите на всяко едно първенство, в което се състезават.
8) Боб Пейсли
Навлизаме в познати води. Боб Пейсли изкарва почти цялата си кариера като ляв защитник в отбора на Ливърпул, но все пак когато се пенсионира през 1954г. бива освободен. Малко след това се завръща и поема ролята на физиотерапевт, а в последствие и треньор на резервите. След пристигането на Бил Шенкли през 1959г. е въведена така наречената "Стая на обувките", която е служила за съхранение на бутонките. Шенкли обаче я превръща в помещение, където се събират всички треньори за да споделят мнението си за състоянието на отбора, евентуални тактики и да проучват съперниците. През 1971г. Пейсли е назначен за асистент и започва да върши голяма част от черната работа в клуба, докато Шенкли играе ролята повече на мотиватор и на оратор пред играчите. След като Шенкли напуска и се отказва от играта, тъкмо Боб заема неговото място, като в пресконференцията казва, че това е най-щастливият ден в неговия живот и същевременно най-тъжният, защото се разделя с ментора си. Всъщност Пейсли така и не успява да се справи с медийните изяви, тъй като е свикнал да работи извън светлините на прожекторите. Това обаче не е от значение за отбора, тъй като под негово ръководство Ливърпул записва най-големите успехи в историята си, печелейки КЕШ 3 пъти, титлата в Първа Дивизия 6 пъти, ФА къп 3 пъти, както и различни други трофеи - Чарити Шийлд, Купата на УЕФА и Суперкупата на Европа. Пейсли е най-успешният мениджър на "мърсисайдци" и до ден днешен.
7) Джо Фейгън
След напускането на Боб Пейсли през 1983г., Ливърпул продължават традицията и назначават неговия асистент за мениджър на клуба. Това е Джо Фейгън, който изпълнява различни роли в отбора още от 1956г. и освен това е член на "Стаята" в продължение на 25 години. Всичко това му помага да се вмести в обувките на Пейсли и да бъде достоен заместник, когато всички очакват от Ливърпул срив след пенсионирането на великия им мениджър. Веднага след своето назначение, Фейгън казва че "е невъзможно някой друг да наследи Боб. Не че се хваля, но познавам отбора прекрасно и знам как да го развия". Още в дебютния си сезон Фейгън печели требъл - титлата в Англия, Купата на Европейските Шампиони и Купата на Лигата. За съжаление следващата кампания е разочароваща. Ливърпул губи короната от градския съперник Евертън. "Мърсисайдци" все пак играят финал за КЕШ, където губят от Ювентус, а в следствие на трагедията на Хейзъл, английските клубове получават наказание да не играят в Европа в продължение на няколко сезона. Веднага след финала, Фейгън се отказва, само 2 години след назначението си, тъй като е на 64 и се чувства прекалено стар и уморен за да върши тази работа. Заменен е не от друг, а от Кени Далглиш.
6) Уолтър Смит
Изглежда, че Рейнджърс имат доста солиден брой легендарни мениджъри. Уолтър Смит е може би последният такъв в историята до момента. Той е играч на Дънди Юнайтед, а след края на кариерата си е назначен за асистент на мениджъра на клуба Джим МакЛийн. Същевременно с това, той е начело на юношеската формация на Шотландия под 18 години, както и на младежите под 21, а през 1986г. става помощник на Алекс Фъргюсън в мъжкия отбор на шотландците за предстоящото световно първенство в Мексико. След неговия край, той заема позицията на асистент на новоназначения наставник на Рейнджърс Греъм Сунес. Сунес, който всъщност е играещ треньор, печели едва веднъж титлата за 5 години начело на гранда от Глазгоу, а когато през 1991г. Ливърпул го канят да замени Кени Далглиш, той се съгласява. Ръководството на Рейнджърс решава да повери клуба в ръцете на неговия асистент Уолтър Смит. Този ход се оказва печеливш, а самият Смит заявява, че винаги е искал тази работа. Първоначално той е взет като временен вариант, но тъй като успява да спечели титлата в края на сезон 1990/91, е оставен за постоянно. Под негово ръководство Рейнджърс печелят 7 поредни пъти шампионата в Шотландия, а в допълнение вдигат 3 пъти и купата на страната, както и 3 пъти купата на лигата. След края на сезон 1996/97, Смит напуска за да поеме Евертън, но през 2007г. се завръща и печели още 3 пъти титлата и 2 пъти купата на Шотландия.
5) Берти Фогс
Още една "немска" история. Легендарният защитник на "маншафта" и Борусия Мьонхенгладбах от 60-те и 70-те започва като треньор на младежкия национален отбор, а през 1986г. е повишен в асистент на тогавашния старши треньор на Западна Германия Франц Бекенбауер. Както е известно, "кайзерът" е един от едва тримата души, които печелят световната купа и като играч, и като мениджър. Тъкмо след завоюването на трофея на Мондиала през 1990г., Бекенбауер напуска поста, като още година по-рано това е известно на всички. Знае се и, че тъкмо Фогс ще е неговият наследник. Самият Берти не е настроен никак оптимистично. "Със сигурност това не е мечтаната от мен работа" казва той в обръщение към медиите. А и как да го вини човек? Той трябва да замени човек като Бекенбауер - кадърен и харизматичен до мозъка на костите! Фогс, разбира се, в началото не започва добре. Той сензационно губи финала на Европейското първенство през 1992г. от Дания, което е огромен шок - датчаните дори не трябва да присъстват на турнира, но получават покана да участват в последния момент, след като Югославия биват дисквалифицирани (за повече информация - книгата "Аутсайдери"). Две години след това крахът на Фогс изглежда пълен, тъй като немците правят слаба защита на световната титла и на Мондиала в САЩ отпадат от България на четвъртфинала. Все пак Германия успява да спечели трофей и той е от Европейското първенство в Англия през 1996г., когато бият на финала Чехия със златен гол на Оливер Бирхоф. На Световното през 1998г. обаче, немците отново отпадат на четвъртфинал и Фогс се оттегля от поста.
4) Еме Жаке
Тук отново има "българска" следа. Еме Жаке е френски халф от 60-те и 70-те, като играе за Сент-Етиен и Лион, а дори записва и два мача за националния отбор на Франция. След края на кариерата си постига големи успехи като треньор на Бордо, завоювайки титлата в Лига 1 в 3 случая. През 1989г. е уволнен и продължава да работи в Монпелие и Нанси. Известен е като тих и интровертен човек. През 1992г. получава възможността да е помощник на Жерар Улие в националния отбор на Франция. "Петлите" обаче пропускат да се класират на световното първенство през 1994г., като в последния и ключов мач губят насред Париж с 1:2 от България. Улие е моментално уволнен, а неговото място се заема от Еме Жаке. Скромният специалист веднага започва да променя облика на фанцузите и започва да вика в състава играчи като Зинедин Зидан и Юри Джоркаеф, а капитанската лента дава на Ерик Кантона. "Прежияваме смяна на поколенията, това е видно" казва той, тъй като получава сериозни критики след отпадането на "петлите" на полуфинала на Евро'96. Жаке подготвя тима си за домакинския Мондиал на своите и спира да разчита на играчи като Кантона, Папен и Жинола, налагайки силно дефанзивен стил на игра, определян като "палеолитен" от френските медии. Въпреки това, Франция печели световната купа през 1998г., а Жаке напуска поста си, за да работи като директор по националните отбори и бива заменен от своя асистент Роже Льомер.
3) Жозе Моуриньо
За къде без "Специалния"? Моуриньо, който прави почти никаква кариера като футболист, започва да работи като учител по физическо, а след това и като асистент-мениджър в клубове като Ещрея Амадора и Оварензе. Въпреки това, бащата на Жозе, Моуриньо старши, който също е футболист и дори има 1 мач за националния отбор на Португалия, казва, че синът му винаги е искал да стане мениджър. "Когато беше на 15 или 16 започна да гледа всички отбори, срещу които щяхме да играем, като си водеше бележки и правеше доклади за тях, помагайки ни много". Късметът за "Специалния" идва през 1992г., когато новоназначеният треньор на Спортинг Боби Робсън го взима за преводач, тъй като английския му е доста добър. Освен с преводи, Моуриньо продължава да изготвя подробни доклади за противниците на Спортинг и да ги предоставя на Робсън, който казва, че "това са били най-добрите доклади, които някога е получавал". След няколко години двамата се местят в Порто, а след това и в Барселона, където Моу вече е асистент на сър Боби. След това той е помощник и на Луис Ван Гаал. През 2000г. се завръща в Португалия и отново е асистент, този път на Юп Хайнкес в Бенфика. Германецът скоропостижно бива уволнен и така властта пада в ръцете на Моу, който също изкарва едва 9 мача начело на "орлите". След това получава възможност да води скромния тим на Униао Лейрия, като завършва на четвърто място сезон 2001/02, изпреварвайки Порто. Тъкмо "драконите" му предлагат поста старши треньор, а останалото е история.
2) Йоаким Льов
Ех, тези германци... Кой от кой по-добри! Активната футболна кариера на Йоаким Льов е посредствена, но треньорската му такава започва с гръм и трясък. След като за кратко е играещ треньор на скромния швейцарски Фройнфилд, той е назначен за асистент в Щутгарт. През 1996г. получава шанс да води първия отбор на "швабите", в който по това време се състезава магическото трио - Фреди Бобич, Джоване Елбер и Красимир Балъков. Още в дебютния си сезон Льов печели Купата на Германия, а в последвалото евроучастие стига до финала на КНК, който губи от Челси. След този мач, той напуска и е за кратко начело на Фенербахче, а в последствие има и кратки авантюри в Карлсруе, Аданаспор, Тирол Инсбрук и Аустрия Виена. След краха на националния отбор на Германия на Евро 2004, ръководството на немския футболен съюз назначава Юрген Клинсман за старши треньор на мястото на Руди Фьолер, а Йоаким Льов получава работа като асистент, където си партнира с Оливер Бирхоф. Периодът на Клинсман начело на "маншафта" не е особено успешен и след като немците отпадат на полуфинала в домакинското световно първенство през 2006г., той подава оставка, тъй като се чувствал изтощен от тази отговорна работа. Така Льов получава възможността да застане начело на Германия и той се възползва. Очакванията на немския футболен съюз са "отборът да играе атрактивен футбол, който да развълнува феновете и да им носи наслада". Това се случва и Бундестимът демонстрира страхотна игра, като апогеят е световната купа през 2014г. - първа за немците от 1990г. насам, а Льов продължава да е начело на тима и до момента.
1) Роберто Ди Матео
Това е и най-новата история в този списък и вероятно е позната на мнозина, но пък наистина е страшно добра! Ди Матео, който прави добра кариера като полузащитник в Лацио и Челси, е принуден да се откаже от футбола на едва 31 години заради много тежка контузия през 2002г.. Шест години по-късно той прави дебюта си като мениджър на МК Донс, но изпуска възможността да класира "доновете" в Чемпиъншип, тъй като завършва трети в Лига 1, а след това губи и в плейофите. В следващия сезон той е начело на Уест Бромич и промотира "торбаланите" в Премиър Лийг, но при завръщането си в елита, отборът прави слаба кампания и това кара ръководството да го освободи още през февруари 2011г.. За негов късмет няколко месеца по-късно, Челси назначават сензацията Андре Вияш-Бояш за мениджър, а Ди Матео е призован да бъде негов асистент. Под ръководството на португалеца, "сините" от Лондон не играят добре и губят значителен брой мачове, което води до неговото освобождаване през март 2012г., а Роберто е посочен за временен заместник. Той обаче прави невероятен край на сезона, печелейки ФА Къп и Шампионската лига, като европейският триумф е невероятно сладък за англичаните, тъй като те бият Байерн на финала на неговия стадион в Мюнхен на дузпи - нещо, което е пословично слаб елемент в играта на британските тимове и доста силен за тези от немската школа. В последствие обаче Челси прави най-слабата защита на титлата в цялата история на Шампионската лига и отпада още в групите, а Ди Матео е уволнен през ноември, едва половин година след триумфа на "Алианц Арена".
