10 футболисти, играли на почти всички позиции

Предвид тактическите иновации и множеството функции, с които е натоварен един футболист на терена, за играчите, които се чувстват комфортно само на една позиция, е все по трудно да се наложат като твърди титуляри. Свикнали сме да гледаме не един и двама футболисти, които обичайно биват използвани на два поста, където се справят еднакво добре. Още Джон Чарлс в средата на миналия век е съвмещавал постовете на централен защитник и централен нападател. Следващите ни герои следват неговия пример и са играли почти на всяка една позиция.

Алесандро Флоренци

Капитанът на Рома започва кариерата си като централен полузащитник, а по време на наема си в Кротоне е използван като атакуващ халф. Впоследствие Флоренци е изтеглен на фланга, като има мачове като дясно и ляво крило. Макар негов идол да е Франсеск Фабрегас, италианецът не среща проблеми да е титуляр на позиция, далечна от тази на Сеск – десен бек. Освен това, в школата на Рома малкият Алесандро е пазил и на вратата, така че остава да се запитаме дали в някой двубой няма да бъде пробван и като централен нападател.

Хавиер Санети

Легендарният аржентинец е истински пример за спортно дълголетие – 19 сезона в Интер, завръщане след тежка контузия на 40-годишна възраст и адаптивност към различни позиции. През по-голямата част от кариерата си Санети играе като десен бек и десен халф, но след като „нерадзурите“ привличат Дъглас Майкон, то за капитана на отбора не е никакъв проблем да се приспособи в центъра на полузащитата, а при нужда да играе и като ляв бек. През сезон 2002/03 Санети пък записва и два мача като централен защитник, а в отделни срещи е заемал и позицията на ляв полузащитник.

Гонзало Кастро

Полузащитникът е юноша на Байер Леверкузен и в продължение на 11 сезона защитава цветовете на „аспирините“.  В Байер Кастро основно играе като опорен халф и десен бек, а по-рядко и отляво на защитата и халфовата линия. В някои срещи пък е изтеглен напред като атакуващ полузащитник, като през сезон 2012/13 и 2013/14 е основно на тази позиция. Когато преминава в Борусия Дортмунд обаче освен в центъра на терена е пускан и като десен халф и дясно крило. В момента Кастро се състезава за Щутгарт, като през този сезон има записани мачове като централен халф и ляв бек.

Серхи Роберто

След като Дани Алвеш напуска Барселона, именно Серхи Роберто заменя бразилеца на десния бек. Натуралната позиция на Роберто обаче е централен халф и той все още има повече мачове за Барса на този пост (157 срещу 121). Освен това възпитаникът на клуба не изпитва проблеми да играе и като опорен халф и ляв бек при нужда. През ноември 2015 г. в дербито с Реал Мадрид Серхи Роберто пък започва срещата в ролята на дясно крило и дори дава асистенция. „Синьо-червените“ печелят това издание на Ел Класико с разгромното 4:0 насред „Сантяго Бернабеу“.

Саул Нигез

Още един свеж пример е полузащитникът на Атлетико Мадрид Саул Нигез. Също започнал като централен полузащитник, при Диего Симеоне Саул се оформя и като десен халф, който допринася със своята работоспособност. В по-редки случаи испанецът е играл и като ляв полузащитник, а най-невероятната му трансформация по позиции е когато записва 15 двубоя като централен бранител. През изминалия сезон пък Саул изигра 6 двубоя като ляв бек, което е безценен опит за футболист едва на 24 години. При такава унвиерсалност едва ли Атлетико ще го пусне лесно в друг отбор.

Дирк Каут

Холандецът пристига в Ливърпул като централен нападател, но феновете ще го запомнят по-скоро с изявите му на двата фланга, където се утъврждава като един от водещите играчи на мърсисайдци. По-интересната част обаче идва към края на кариерата на Каут. При Луис ван Гаал в националния отбор на Холандия Каут играе в някои мачове като десен халф-бек. По време на втория си престой във Фейенорд пък е използван по-често като централен полузащитник, като огромният му опит е решаващ за спечелването на Еревидиви през 2017 г.

Ашли Йънг

Като съвсем млад Ашли Йънг е централен нападател в Уотфорд – през сезон 2005/06 вкарва 13 гола в 39 мача в Чемпиъншип и помага на тима да спечели промоция във Висшата лига. След като се присъединява към Астън Вила футболистът с ямайски корени се изявява предимно по двата фланга на халфовата линия, а има и няколко мача като атакуващ полузащитник. В качеството си на такъв е взет в Манчестър Юнайтед преди цели 9 сезона, като за „червените дяволи“ играе като втори нападател в мач с Бенфика през 2011 г., а при Жозе Моуриньо се утвърждава като десен или ляв бек. През февруари тази година в мача с Улвърхемптън Йънг пък записа участие в ролята на централен защитник, което значи, че е бил използван на 7 различни позиции.

Джон О‘Шей

Ирландецът никога не е имал звезден статут, но в близо 400 мача зад гърба си играе където е необходимо за Манчестър Юнайтед. Обикновено О‘Шей е използван в центъра на отбраната и на двата ѝ фланга, а понякога и като централен полузащитник. В мача срещу Тотнъм през февруари 2007 г. обаче Едвин ван дер Саар получава контузия, а Юнайтед са направили вече трите си смени. Появлият се от пейката О‘Шей застава на вратата и не допуска гол до края на двубоя. През следващия сезон пък „червените дяволи“ страдат от контузии на нападателите си, в резултат на което ирландският боец застава и на върха на атаката, което го прави единственият, играл на четирите поста с екипа на Юнайтед.

Джеймс Милнър

Последният представител на Висшата лига в този списък е може би най-известният в момента универсал – Джеймс Милнър. Англичанинът започва кариерата си като десен полузащитник, а по време на престоя си в Манчестър Сити е по-често използван в центъра на халфовата линия. В няколко двубоя „гражданите“ пък започват с Милнър като централен нападател, което се оказва удачен ход. Вече в Ливърпул Юрген Клоп довери на опитния англичанин да играе на двата фланга на отбраната при проблеми с тези постове. И макар Милнър да заявява, че не обича да играе като ляв бек, играчът допълва, че няма нищо против, ако това е най-доброто възможно решение.

Сергей Семак

Треньорът на Зенит също добива славата на футболист, който може да играе, където е необходимо. Само на 18 години Семак е взет в ЦСКА Москва като десен халф, а през следващия сезон е преместен като атакуващ полузащитник. През август 2000 г. за срещата с Торпедо обаче ЦСКА остава без защитници, в резултат на което Семак е преместен на позицията на либеро. През 2001 г. пък отново поради серия от контузии играе веднъж като десен бек (при 1:6 от Зенит), а през същата година по-често играе като нападател. В тази си функция изкарва един сезон в ПСЖ, където е пускан и като дясно крило. Към края на кариерата си Семак играе като опорен халф във ФК Москва, Рубин и Зенит, като за петербургци има мачове и като ляво крило и десен бек.

Бонус: Ивайло Йорданов

Нападателят става голмайстор на А група с 21 гола през 1991 г., след което си спечелва трансфер в Спортинг Лисабон. Йорданов се превръща в един от любимците на феновете, като остава на "Жозе Аваладе" 10 сезона и допринася за спечелването на титлата на Португалия през 2000 г., която е първа за "лъвовете" след 18-годишно прекъсване. За Спортинг освен в атака е използван и като ляв халф, а в някои мачове поради много контузени в отбора играе и като централен защитник. Така на Световното първенство в САЩ в 1/8-финала срещу Мексико Димитър Пенев рискува и пуска Йорданов в отбрана, тъй като Трифон Иванов и Николай Илиев пропускат срещата. Експериментът се оказва удачен, тъй като от Йорданов започва атаката за гола на Христо Стоичков в редовното време.