На вчерашния ден се навършиха точно 10 години от смъртта на Робърт Енке – вратар с лъкатушеща кариера. Кариера, преминала през отбори като Бенфика и Барселона, за да се стигне до тимове от ранга на втородивизионния испански Тенерифе. Кариера и живот, съпътствани от дълги периоди на депресия, тъга, и болка. В същото време, печели любовта на феновете, където и да отиде. Е... почти където и да отиде. Това е историята на Робърт Енке.
Робърт Енке е роден през 1977г. в Йена, град в провинция Тюринген, централна Германия. Прави първите си стъпки във футбола като вратар на Карл Цайс Йена, където играе до 18-годишна възраст. След това преминава в редиците на Борусия Мьонхенгладбах, където първите два сезона играе за младежкия състав на тима до 23г., играещ в по-долните дивизии. Енке прави и дебюта си за националния отбор на Германия до 21г през 1997г. Големият му шанс идва в навечерието на сезон 1998/99, когато първият вратар на Борусия М, Уве Кампс, получава контузия. Дебютът му завървша подобаващо, след като Борусия М надделява над Шалке 04 с 3:0. В последствие Енке навлиза една негативна серия, допускайки цели 15 гола в рамките на една седмица. Първият му почти цял сезон с екипа на Борусия М не се овенчава с успех, след като тимът изпада във Втора Бундеслига.
За Енке следва малко пътешествие из дебрите на футбола в чужбина. През 1999г. той е откупен от португалския Бенфика, където прекарва 3 сезона. По онова време треньор на гранда от Лисабон е не кой да е, а Юп Хайнкес. Не след дълго той възлага отговорната задача на капитан върху Енке. Въпреки един от най-слабите периоди в история на тима (за 3 години отборът не печели титла, а в един от сезоните завършва на 6-та позиция – най-слабото му представяне в историята), Енке бързо печели любовта на феновете. Освен това сериозен интерес към немския вратар има от отбори като Арсенал, Атлетико Мадрид, Манчестър Юнайтед, и Барселона. В крайна сметка, през 2002г. той приема офертата на „Каталунците“.
Дебютът му за тима на Луис ван Гаал идва в двубой от Копа дел Рей срещу третодивизионния Новелда. Резултатът? Ужасяващ – 3:2 за Новелда и Барселона е аут от Купата на Испания. Енке бива критикуван за играта си и e обвиняван за загубата на тима. В допълнение на това, Робърт записва 2 мача за Шампионската Лига срещу Брюж и Галатасарай. Дебютът му за Ла Лига идва в мач срещу Осасуна, двубой завършил при резултат 2:2. След неуспешните му изява за Барселона, той е отдаден под наем в турския Фенербахче. Периодът му в Истанбул отново е изпъстрен с трудности. В двубой срещу Истанбулспор, загубен от „Жълто-черните“ с 0:3, Енке бива замерван със запалки и шишета по време на мача от своите фенове. Именно тези сценки са причината за първите симптоми на депресивното разстройство, съпътстващо Енке до края на живота му. Това кара Робърт да напусне тима след едва един изигран мач. Той се завръща в Барселона, където играе за втория тим по долните дивизии преди да бъде отстъпен на Тенерифе. Там той става любимец на феновете заради добрата си игра под рамката на вратата. Изиграва 9 мача като титуляр за тима от Сегунда Дивисион, а в края на сезона е продаден на Хановер 96.
След неуспешно пътешествие из Европа, Енке се завръща на родна земя през юли 2004г. Кариерата му в Хановер 96 жъне успех, след като се превръща в избор №1 за своя пост, печелийки наградата за най-добър вратар в Бундеслигата в дебютния си пълен сезон. Впоследствие се спекулира трансфер в по-големи отбори като Щутгарт и Борусия Дортмунд. През 2006г. животът му се преобръща на 180 градуса в рамките на няколко месеца. Той се превръща в „най-щастливия човек на света“, като му се ражда дъщеричката Лара. Детенцето обаче се ражда със сърдечни проблеми, които са причината Енке и съпругата му Тереза да се сбогуват с нея няколко месеца по-късно. Тъгата у Робърт е несъразмерна, а депресията, в която изпада – ужасяваща. Той обаче няма друг избор освен да продължи с футболната си кариера. През декември 2006г. той опровергава слуховете за трансфер и подписва с Хановер 96 до сезон 2009/10. Енке е избран за капитан на тима през идния сезон – такъв остава и до края на кариерата си. През 2008/09 отново печели наградата за най-добър вратар в немското първенство, а също така е и сред най-популярните избори за титуляр на Германия на Световното в Южна Африка през 2010г.
Точно тогава през 2009г. депресията отново заема връх в живота му. Отборът му е запознат със състоянието му, а той търси професионална помощ за решение на проблема. С Тереза осиновяват момиченце на име Лейла. Съпругата му споделя:
„Това бяха най-щастливите ни дни с Роби. Лицето му сияеше всеки път, когато се прибираше по-рано от тренировки, за да отдели повече време на Лейла. Кипеше от енергия, щастието му се възвърна, а животът му отново придоби смисъл.“
Тази промяна обаче е краткосрочна. Той отново навлиза в депресивни състояния, след като резервният вратар на тима, с когото са добри приятели, започва да го конкурира за титулярното му място. Управниците на Хановер 96 се опитат да го убедят, че титулярното му място не е под въпрос.
8 ноември, 2009г. – Последният мач в кариерата и в живота на Робърт Енке
В мач от 12-и кръг на Бундеслигата за сезон 2009/10 той застава под рамката на вратата срещу Хамбургер. Срещата завършва при равен резултат 2:2. Два дни по-късно, на 10-и ноември, 2009г. Енке губи битката с депресията. Той излиза от дома си и никога повече не се връща. Тялото му е открито на влаковите релси край Нойщад ам Рюбенберг. Феновете на тима са в шок от случилото се, цяла Германия е в траур. Робърт Енке е изпратен като герой от този свят, като десетки хиляди посещават следващия домакински двубой на тима. Хановер 96 се възстановява трудно от инцидента, като е пред изпадане един кръг преди края на шампионата. В решителния двубой срещу Бохум, отборът е амбициран да остане в Елита, и то не заради себе си, а заради Робърт. Двубоят завършва при резултат 3:0 за Хановер, а след края на срещата играчи и фенове плачат и скандират името на един от най-добрите им вратари в историята, развявайки лика му.
