Много често чуваме думите "Футболът е мъжка игра", с което голяма част от грубияните оправдават зверските си влизания и неадекватните си шпагати. За съжаление, не един и два пъти сме ставали свидетели на тежки контузии, които отнемат месеци и месеци за възстановяване. Не рядко се случва и кариери да бъдат прекратявани заради травми, къде хронични, къде дело на някой необмислен шпагат. Днес ще се опитаме да подберем най-известните играчи, които окачват бутонките рано-рано заради тежки контузии.
10) Брайън Клъф
Разбира се, този човек е много по-познат заради треньорската си кариера, отколкото заради постиженията си като активен футболист. Истината е, че Клъф не е никак лош нападател и отбелязва солидно количество голове. Юноша на Мидълзбро, той вкарва 204 попадения в 222 мача. Вярно е, че те падат в старата Втора дивизия, но класата на нападателя е толкова голяма, че той получава повиквателна за националния отбор на Англия, докато се състезава за "Боро". След това той се мести в Съндърланд, където забива още 63 гола в 74 мача, преди да дойде датата 26 декември 1962г., когато в двубой на "черните котки" срещу Бъри, Клъф се сблъсква с вратаря на гостите Крис Харкър и къса кръстни връзки. По онова време такава травма е била причината много кариери да бъдат моментално прекратявани. Клъф е едва на 27 и отказва да се предаде. Завръща се в игра почти 2 години по-късно, но успява да запише само три мача преди да приеме фактите, а именно, че трябва да окачи бутонките на само 29-годишна възраст. Това е и една от причините Клъф да ненавижда грубия футбол, който играят Лийдс Юнайтед през 60-те и 70-те и често си позволява да критикува публично стила на мениджъра им Дон Реви. За незапознатите с тези събития, препоръчваме филма "Проклетият Лийдс Юнайтед" (The Damned United).
9) Жюст Фонтен
Френският нападател от 50-те и началото на 60-те е сочен като един от най-великите на всички времена. Интересно, Фонтен дебютира във футбола в мароканския УСМ Казабланка, където бързо показва невероятните си голмайсторски качества и скоропостижно бива трансфериран в Ница. През 1956г. той се мести в Реймс, с който постига най-големите си успехи. Печели титлата на Франция 3 пъти, купата на страната веднъж и Суперкупата на Франция 2 пъти. Освен това играе и във финала на турнира за Европейската Купа през 1959г., загубен от Реал Мадрид. Всички тези колосални успехи на скромния френски тим се дължат на невероятното взаимодействие в нападение между Фонтен и друг гениален французин - Раймонд Копа. Тандемът се пренася и в националния отбор на Франция за световното първенство през 1958г. Фонтен става голмайстор на турнира с 13 попадения, отбелязани в едва 6 мача - постижение, ненадминато и до днес. Въпреки това остава едва трети в борбата за Златната топка на 1958г. зад сънародника си Копа и германеца Хелмут Ран. Фонтен изиграва последния си мач през юли 1962г., когато е принуден да се откаже от играта заради хронична контузия в коляното. Той е едва на 28, а със съвременните технологии травмата му не би била проблем да се излекува.
8) Дийн Аштън
Може би не чак толкова популярен, колкото останалите от този списък. Дийн Аштън е смятан за голям талант в първите 10 години на новия век. Той е юноша на Стоук Сити и Крю Алекзандра, където придобива слава. Освен че бележи добър брой голове, играта на Аштън подпомага целия отбор, като той освобождава пространства и също така умее страхотно да задържа топката. След Крю той играе и за Норич, а след това е привлечен и в Уест Хям. Тук някъде започват проблемите. През лятото на 2006г. той чупи глезен докато е на лагер с националния отбор на Англия, което не само че отлага дебюта му за "трите лъва", но и го кара да пропусне целия сезон 2006/07. След завръщането си прави добър сезон за Уест Хям, като дори вкарва и страхотен гол на Манчестър Юнайтед с удар през глава. В началото на сезон 2008/09 той отново контузва тежко същия глезен и пропуска всички мачове до края на кампанията, а през лятото на 2009г. обявява оттеглянето си от играта. Той е само на 25 години и успява да запише точно 1 мач за националния отбор на Англия.
7) Майкъл Джонсън
В случая кариерата на този английски халф приключва още преди да е започнала. Той преминава през юношеските академии на Лийдс Юнайтед, Екселсиор и Евертън преди да бъде взет в редиците на Манчестър Сити. Джонсън дебютира за "гражданите" малко след като навършва 18 и постепенно се налага в състава. По онова време Сити е собственост на тайландския милиардер Таксин Шинаватра и той не пести средства за да привлече големи имена на "Сити ъф Манчестър" (стадиона преди да бъде прекръстен на "Етихад"). Така съотборници на Джонсън са играчи като Мартин Петров, Робиньо, Елано, Шон-Райт Филипс, Пабло Сабалета, Дариус Васел, Шей Гивън и Винсен Компани. Въпреки качествата си, халфът изглежда няма да има много шансове да се наложи, но той успява и играе на високо ниво, взаимодействайки добре в центъра с Елано и Стивън Айрлънд. В началото на сезон 2008/09 той получава разкъсване на коремен мускул и пропуска всички мачове до края. През следващата кампания пък рано-рано контузва тежко коляното си в тренировка, а с това и мястото му в първия отбор на Сити изстива. Когато се завръща през 2011г., той е даден под наем в Лестър, където получава нова травма на полусезона. На този етап става ясно, че кариерата на Джонсън е към края си. Той е на 24, а след като преодолява поредната контузия натрупва килограми и е освободен от "гражданите" през януари 2013г. Това го кара да окачи бутонките, а неговият бивш съотборник в Сити Дитмар Хаман публично изказва съжалението си, тъй като според германеца, Джонсън много е приличал по качества на Михаел Балак.
6) Оуен Харгрийвс
Роден в Калгари, Албърта (Канада) и играл в академията на Байерн Мюнхен. Не е типичното описание на английски футболист, но точно това е Оуен Харгрийвс. Пробива в първия състав на Байерн още докато е на 19 и постепенно се налага като един от основните полузащитници на "баварците". В същото време, тъй като родителите му са англичани, той има правото да играе за "трите лъва" и го прави в точно 42 мача. Чести травми бележат кариерата му още тогава. През 2006г. чупи крак и записва само 9 мача за Байерн, а в края на сезон 2006/07 немците го продават на Манчестър Юнайтед, тъй като им е писнало от постоянните му престои в лазарета. Харгрийвс изкарва 4 сезона на Олд Трафорд но през повечето време е контузен и играе за "червените дяволи" само 39 пъти! За четири сезона! Във всички турнири! През останалото време се възстановява от различни травми, най-вече свързани с разтежения и други мускулни проблеми. През 2011г. Харгрийвс най-накрая е обявен за здрав, а "Проблемните му колена могат да издържат и на скок от Айфеловата кула" казва неговият лекар. Договорът му с Юнайтед не е подновен и той подписва с градския съперник Манчестър Сити, но за "гражданите" записва само 4 мача за целия сезон, което го кара да се оттегли от футбола през 2012г. докато е на 31 години.
5) Пиерлуиджи Казираги
Един от интересните италиански нападатели в средата на 90-те. Юноша на Монца, той преминава в колоса Ювентус когато е само на 20 години. Въпреки че играе в солидно количество мачове, Казираги не успява да намери головите си обувки и е заклеймен като ялов. През 1993г. Ювентус го продава на Лацио, където пък се налага като титуляр и печели Купата на Италия през 1997/98. Това е и последният му сезон за римските "орли", тъй като треньорът Свен-Горан Ериксон предпочита да залага в нападение на възрастния Роберто Манчини и хърватското острие Ален Бокшич. Това налага Казираги да напусне и той намира пристан в английския Челси. По онова време италианската връзка при лондончани е силна, тъй като в нападението им се подвизават Джанлука Виали и Джанфранко Дзола. За негово нещастие той се контузва още в първия полусезон на "Стамфорд Бридж" след сблъсък с вратаря на Уест Хям Шака Хислоп. Диагнозата е скъсани коленни връзки и дори десетте операции, които нападателят понася, не му помагат да се завърне в игра. Това означава, че той играе последния си мач докато е на 29 години.
4) Джейми Реднап
Подозирам, че всички знаете на кого е син този човек. Реднап е юноша на Тотнъм, но професионален футбол за пръв път играе с екипа на Борнемут. На 18-годишна възраст е привлечен в отбора на Ливърпул, където се налага като основен играч в халфовата линия на "мърсисайдци". Добрата му техника и точните му пасове се харесват на феновете на отбора и той е посочен за втори капитан след напускането на Джон Барнс, Стийв МакМанаман и Пол Инс, а в последствие и за титулярен капитан. Реднап е и национален играч на Англия. Тогава обаче идва една травма в коляното началото на сезон 2000/01, а той трябва да се възстановява много дълго. Завръща се чак за следващата кампания, но записва само 8 мача за целия сезон и е освободен, за да подпише с родния Тотнъм. По това време Реднап е на 28. Следват 3 сезона с екипа на "шпорите" и след това още един за Саутхямптън, но в нито един от тях той не взима участие в повече от 17 мача поради различни травми. През лятото на 2005г., броени дни преди да навърши 32, той се отказва от футбола.
3) Марко Ван Бастен
Може би най-голямото име в този тъжен списък. Холандското острие е смятано за един от най-добрите нападатели в историята, но кариерата му приключва доста рано. Ван Бастен не е продукт на знаменитата школа на Аякс, а на тази на Елинквайк, но подписва с гранда от Амстердам още на 16, а на 17 дебютира в първия отбор. На 18 вече е титуляр и основен голмайстор на клуба и на Ередивизи в продължение на 4 години. Логичното се случва и талантливият нападател е привлечен в европейския колос Милан през 1987г., а сънародниците му Рууд Гулит и Франк Рийкард се присъединяват към "росонерите" година по-късно. Там Ван Бастен печели всичко възможно, а с националния отбор на Холандия става и европейски шампион. Награден е със Златната топка за 1988, 1989 и 1992г., което го прави втория играч в историята, който завоюва най-ценното индивидуално отличие в три случая след сънародника му Йохан Кройф през 70-те. И когато всичко изглежда прекрасно започва безкрайната одисея с контузиите. Глезенът на Ван Бастен, който му прави проблеми през цялата кариера, претърпява редица операции през 1993г., когато той е на 28. Холандецът пропуска световното в САЩ през 1994г., както и разгромната победа на Милан на финала в Шампионската лига срещу Барселона с 4:0 същата година. Въпреки опитите му да се завърне, той най-накрая се предава и обявява оттеглянето си от играта през 1995г., като не е играл футбол над 2 години.
2) Раян Мейсън
Определено не е най-звездният играч, но случаят му е доста нов и страховит. Раян Мейсън е юноша на Тотнъм и бива преотстъпен на редица нискоразрядни клубове преди да си спечели титулярно място в състава на "шпорите". Той пребивава в Йолвил, Донкастър, Милуол, Лориен и Суиндън, а през сезон 2014/15 най-накрая се утвърждава в халфовата линия на родния си клуб. Постоянните му игри дори му печелят повиквателна за националния отбор на Англия, за който той играе веднъж през 2015г., като влиза като смяна в мач срещу Италия. Въпреки това Тотнъм го продава на Хъл Сити през лятото на 2016г. Мейсън лесно печели титулярно място в отбора на "тигрите", но в средата на дебютния му сезон за тях се стига до края на кариерата му. През януари 2017г. той се сблъсква с Гари Кейхил от отбора на Челси и в следствие на това черепът му е счупен. Мейсън е закаран в болницата, където лекарите се борят за живота му цяла вечер и успяват да го спасят. Той пропуска остатъка от сезона и се готви да се завърне в игра през следващата кампания. Докторите обаче му забраняват да играе футбол, тъй като риска е прекалено голям. Раян Мейсън се отказва от играта през февруари 2018г., като е само на 26.
1) Дейвид Бъст
Логично това име оглавява списъка. Знаменитата контузия на Дейвид Бъст присъства в много класации, статистики и разкази като една от най-ужасните в историята на футбола. Той започва да играе футбол в аматьорския състав на Мур Грийн през 1991г. когато е на 24, а година след това е привлечен от тогава елитния английски Ковънтри. Така и не се утвърждава сред титулярните защитници, но пък това не пречи да излезе сред стартовите 11 на 8 април 1996г. на "Олд Трафорд" срещу Манчестър Юнайтед. В развоя на мача Ковънтри печелят ъглов удар. Бъст, разбира се, отива да скача в противниковото наказателно поле и в спор за топката влиза в единоборство с двама играчи на Юнайтед. Десният му крак се заклещва между Денис Ъруин и Браян МакКлеър по ужасен начин. Оказва се че и двете кости в подбедрицата му са счупени, като дори са разкъсали плътта и стърчат от крака му. Контузията е толкова ужасна, че вратарят на Юнайтед Питър Шмайхел, който е на сантиметри от гледката, повръща няколко пъти на игрището, а след това посещава и психиатър с месеци в опити да забрави видяното. Кракът на Бъст все пак е спасен, а лекарите казват, че ако тази травма се бе случила 20 години по-рано, със сигурност играчът е щял да остане с един крак. Въпреки това по време на възстановяването си, той получава известни инфекции, тъй като са му направени 26 операции. Бъст първоначално смята да се завърне на терена, но лекарите категорично му забраняват и го уверяват че ще е късметлия ако въобще проходи отново. Той прекратява кариерата си, като този мач срещу Юнайтед се оказва последен за него. По това време той е на 28 години.
БОНУС: Разбира се, има много други играчи, които поради една или друга причина трябва да се откажат от играта далеч преди да достигнат обичайната възраст за това. Ще споменем още няколко от тях:
- Фабрис Муамба - полузащитникът, който е юноша на Арсенал, играе последния си мач месец преди да навърши 24. По това време той носи екипа на Болтън и в мач от ФА къп срещу Тотнъм, той припада на терена. Оказва се, че е получил инфаркт и сърцето му е спряло за цели 78 минути, но лекарският екип успява да го върне към живота, използвайки дефибрилатор още в линейката. Муамба оцелява като по чудо, а дни след като е изписан от болницата обявява своето отказване от активен футбол.
- Рубен де ла Ред - още един играч с проблеми със сърцето. Де ла Ред е юноша на Реал Мадрид, но така и не успява да се наложи в "белия балет" и е продаден на Хетафе през 2007г. когато е на 22. С екипа на тима от мадридското предградие обаче, халфът прави феноменален сезон и Реал решава да си го върне. Това става през лятото на 2008г., а Рубен дори е в отбора на Испания, който печели Европейското първенство през същата година. Той вкарва и гол срещу Гърция в груповата фаза от турнира. Всичко върви прекрасно и Де ла Ред се завръща на Бернабеу и дори започва да играе редовно, но припада по време на мач срещу Реал Унион в турнира за Купата на Краля. Оказва се, че той страда от вроден порок на сърцето и се налага да се оттегли от играта. Де ла Ред е само на 23.
- Абделхак Нури - случай от по-миналата година, в който съвсем младият халф на Аякс пострада за цял живот. Нури, който е холандец с марокански корени, попада в А-отбора на амстердамския гранд по време на лятната подготовка на тима през 2017г. Преди това той е записвал мачове за купата на страната. Така в приятелски мач срещу Вердер на 8 юли 2017г., Нури припада на терена и е закаран с хеликоптер в близката болница. Причината за това е аритмия на сърцето, а пораженията, които мозъка на младия играч са претърпяли, са много сериозни и необратими. Той остава в кома в продължение на 1 година, като по настоящем единственото, което той може да прави, е да движи устата и веждите си. Прогнозите са, че Нури едва ли ще се възстанови от това състояние.
