10 от най-грубите мъжаги в ерата на Висшата лига

 Напоследък футболът във Висшата лига на Англия става все по-бърз и по-техничен, а там играят все повече и повече скъпоплатени звезди. Все още се намират някои клубове, които практикуват така наречения "типичен английски стил", но те стават все по-малко и по-малко.

 Огромният брой чужденци в лигата тотално измени играта и я направи доста по-атрактивна и привличаща много зрители. В този ред на мисли сякаш типичните британски "дървари" останаха на заден план и вече почти не се срещат в елита. 

 Днес все пак ще проследим 10 от най-грубите футболисти, които са се подвизавали по английските терени в ерата на Висшата лига. Без никакво съмнение играчи като Били Бремнър и Греъм Сунес можеха също да влязат в този списък, но за тяхно съжаление те се състезаваха в други времена, в които английският футбол изобилстваше от грубияни.

Дънкан Фъргюсън
 Естествено, че няма как този списък да мине без шотландци. Обитателите на тази северна британска страна са пословични с огнения си нрав и склонноста си към грубиянщини. Дънкан Фъргюсън не прави изключение. Още дори преди да пристигне в Англия, "Големият Дънк" имаше проблеми даже с правосъдието в родината си. Докато се състезаваше за Рейнджърс, той бе осъден на три месеца затвор заради нападение срещу играча на Рейт Роувърс Джон МакСтей. Неговата борбеност го правеше изключително неприятен опонент, като редица бранители на Острова са пропищявали от лактите и ритниците на Фъргюсън по време на мач. Абсолютен любимец на феновете на Евертън, Дънкан никога не се притесняваше да хвърли собственото си тяло в битката. Шотландецът бе опасен дори и извън терена. Той на два пъти собственоръчно залови крадци, които неблагоразумно бяха решили да оберат дома му. Първият път "Дънк" успя да обезвреди бандита и да изчака полицията да пристигне, а вторият обирджия директно бе нокаутиран и изкара 2 дни в болницата.

Стюарт Пиърс
 Самият прякор на този играч трябва да ви подсказва що за човек е той - "Психото". Левият защитник на аматьорския Йелдстоун дори не е бил сигурен, че е подходящ да играе професионален футбол, така че отишъл на пробите в Ковънтри с куфарчето си с инструменти - ако не стане футболист, то поне да го вземат за електротехник. Наставникът на "небесносините" Боби Гулд обаче прекратил пробите след едва 5 минути, когато Пиърс проснал противниковото крило толкова мощно, че останалите бранители нямали срещу кого да демонстрират качествата си. "Психото" след това игра и за легендарния Брайън Клъф в Нотингам, като огненият му характер и жаждата за победа често замъгляваха точната му преценка. Като например в един мач срещу Уест Хям, където Пиърс играл цяло полувреме със счупен крак, защото отказал да бъде сменен. Освен физическа, левият бранител показа и психическа издръжливост. След като пропусна решаващата дузпа срещу Германия на Мондиала през 1990г., той не показа слабост и успя да се реваншира 6 години по-късно, когато Англия отново трябваше да бие дузпи, този път срещу Испания на Евро'96, отбелязвайки своя удар.

Патрик Виейра
 Едва ли някой е смятал, че френският полузащитник няма да намери място в този списък. Виейра пристигна в Арсенал като пълен анонимник след един доста слаб за него период в Милан, но пък се оказа точно това парче от пъзела, което Арсен Венгер търсеше, за да сглоби цялостната картинка. Висок и добре сложен, Патрик правеше всичко необходимо, за да може отборът му да печели, дори и в повечето случаи това да значеше, че той трябва да си "изцапа ръцете". Французинът записа срещу името си цели 8 червени картона във Висшата лига, но пък бе най-важната част в онзи успешен тим на Арсенал, който дори успя да спечели титлата без да допусне нито една загуба. Самият играч бе заявил, че множеството картони, които получава, изобщо не го притесняват, стига отборът му да се поздрави с успеха накрая. Пословично пък ще остане голямото му съперничество в центъра на терена с...

Рой Кийн
 От къде да започнем? Списъкът с ужасно груби прояви на ирландеца със сигурност ще е дълъг поне няколко метра. Все пак ще споменем най-запомнящите се от тях. Разбира се, номер 1 трябва да бъде онова ужасяващо влизане срещу Алф-Игне Холанд, което ефективно прекрати кариерата му. Няма как да подминем и гореспоменатата вражда между Кийн и Виейра, която всички фенове на английската игра чакаха със затаен дъх. Капитанът на Юнайтед се е замесвал още в спречквания с Алан Шиърър, Джейсън МакАтиър и много, много други. Кийн беше кибритлия, но в същото време беше верен лейтенант на големия сър Алекс Фъргюсън. Неговите лидерски качества помагаха на неговите съотборници в трудни моменти. Те можеха да разчитат, че Кийн ще направи каквото е необходимо, за да могат опонентите да бъдат съкрушени, както психически, така и физически. 

Кевин Бол
 Това може и да са бабини деветини, но според някои легенди доайенът в грубиянщините Вини Джоунс е посочил тъкмо Бол за най-бруталния му опонент. Халфът никога не е играл за топ-отборите на Острова, но това не му пречи да стане един от най-одумваните футболисти във Висшата лига. Това важи особено за престоя му в Съндърланд, където под ръководството на Питър Рийд, тимът се наслаждаваше на един от най-силните периоди в историята си. С нападение, състоящо се от головите машини Найл Куин и Кевин Филипс, "черните котки" имаха сериозна подкрепа в халфовата линия в лицето на Кевин Бол. Той бе наистина твърд играч, който много обичаше да прави здрави шпагати и на моменти сериозно прекаляваше с грубостта. В по-късните години на неговата кариера, когато вече не бе толкова подвижен, Бол заигра за Бърнли, а в един мач между "виненочервените" и Блекбърн, Дейвид Дън получи травма, която винаги ще му напомня за здравия Кевин.

Найджъл де Йонг
 Какво друго можем да очакваме от човек, който неведнъж е заявявал, че Рой Кийн е негов идол? Не напразно прякорът, който му дадоха още в Хамбургер, бе "Косачката". Де Йонг обичаше да казва: "За да бъдеш корав тип, понякога трябва да правиш неща, които хората да не виждат." Холандецът често се криеше зад тези думи или ги ползваше като извинение за безумните си влизания. Той бе завършил магистратура в областта на икономиката, но това изобщо не си пролича в онзи момент, в който заби бутоните си в гърдите на Шаби Алонсо във финала на Световното първенство през 2010г. Единствено и само съдията Хауърд Уеб знае защо не изгони халфа в онзи момент, а може би Де Йонг извади късмет и това е бил един от редките моменти, които са убегнали от зоркото око на бившия английски топ-рефер. 

Денис Уайс
 Груб или просто досаден? Може би и от двете по малко. Все пак Уайс бе член на онзи тим на Уимбълдън, наричан "Лудата банда", така че едва ли от него можеше да се очаква да бъде мил и любезен. На фона на касапи като Вини Джоунс и компания, Денис може и да изглеждаше безобиден, но когато той напусна и се присъедини към Челси, истината лъсна на яве. В един сезон, той успя да пропусне цели 15 мача на "сините" заради различни наказания, а дори мениджърът на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън каза по негов адрес, че "той може да започне бой, докато е сам в къщата". Уайс дори строши ченето на своя съотборник в Лестър Калъм Дейвидсън, което пък прекрати кратката му авантюра при "лисиците". Въпреки ниския си ръст, халфът не отстъпваше на никого и в момента, в който стъпеше на терена, той се превръщаше в истински териер, раздаващ шпагати наляво и надясно.

Анди Тод
 Веднъж големият Хари Реднап каза за него: "Този е кораво копеле!" Това определение сякаш пасва най-точно на същността на Анди Тод. Централният защитник се е замесвал в не един и два скандала, без значение дали срещу него стои съперник или някой от собствените му съотборници. По време на престоя му в Болтън, Тод успя да влезе в ръкопашен бой със звездата на Ливърпул Стан Колимор, описван като "една от добрите размени на удари в историята на Висшата лига" от съдията Греъм Пол. След като Анди успя да счупи челюстта на Фил Браун, "тротърс" решиха, че трябва да го освободят и той се премести в Чарлтън, където също не изкара дълго, преди да се сбие с вратаря Дийн Кайли. Спокойно можем да приемем думите на Хари Реднап за абсолютната истина.

Мик Харфорд
 Един от малцината играчи на Уимбълдън, разминали се с прословутите бъзици от страна на Вини Джоунс и Джон Фашану. Ако някога сте срещали Мик Харфорд, моментално ще разберете защо да му отрежеш върха на чорапите или да уцелиш колата му с яйце изобщо не е добра идея. Централният нападател дори записа 2 мача за Англия по времето, в което играеше в Лутън, а историите за него са предостатъчни, за да се напише цяла книга. Легендата на Арсенал Мартин Кион веднъж каза за Мик: "Най-много обичаше да ти дойде от страни и да те премаже целия. Веднъж се наложи да ми вадят нерв от зъба, след като ме цапна здраво." Харфорд не се задоволяваше само с един-два удара, той обичаше тотално да вади опонентите си от игра. Пословичен е един негов сблъсък с бившия защитник на Ковънтри и Болтън Сам Алардайс (Да, големият Сам!), след който Харфорд е получил 100 шева и дори един избит зъб, но по негови думи "другият беше доста по-зле". Само можем да предполагаме в какво състояние е бил Алардайс.

Вини Джоунс
 Имахте ли някакви съмнения, че лидерът на "Лудата банда" няма да бъде споменат тук? Не е трябвало да се притеснявате. Джоунс бе един от хората, които говореха малко, но действаха много. Той бе от онези "тихите води", в които човек може лесно да се удави. Джоунс бе зарязал работа като зидар, за да може да преследва мечтата си, която вероятно не е била да играе футбол, а да пребива хората. Все пак той бе част от онзи тим на Уимбълдън, който сензационно спечели Купата на ФА през 1988г. След това той игра още в Лийдс, където затвърди славата си на тотален грубиян. С екипа на Челси пък постави рекорд, неподобрен и до днес - за най-бърз жълт картон. Той дойде в мача на "сините" срещу Шефийлд Юнайтед, когато Джоунс подсече мъжката Дейн Уайтхаус от "остриетата" само 3 секунди след първия съдийски сигнал. През кариерата си е бил гонен от игра 12 пъти, което дори можем да окачествим като малко. След като окачи бутонките, той продължи да следва образа си на маниакален злодей и на малкия екран, главно в продукциите на Гай Ричи.

Прочетете също:
Как би изглеждал отборът на Манчестър, ако следваше политиката на Билбао
11 прекрасни стадиона, използвани от не-елитни отбори
Най-ужасните трансфери на десетилетието
Топ 7 вратари-голмайстори в Европа