Много фенове се чудят как е възможно даден отбор да е най-добрия в Европа, при положение, че дори не е най-добрия в родината си. Това е вид критика към настоящия формат на Шампионска лига, който дава шанс на 4 тима от големите първенства да играят в турнира. Много от тях предпочитат европейска слава, пред това да се борят 38 кръга за титлата в първенството си. В историята на евротурнирите има няколко случаи, когато победителят е изпитвал огромни затруднения в собствения шампионат и колегите от FourFourTwo ни ги припомнят в хронологичен ред:
Реал Мадрид 1955/56
В първото издание на Купата на европейските шампиони Реал Мадрид опроверга критиците и спечели трофея. В Примера обаче те завършват 3-ти – на 10 точки от шампиона Атлетик Билбао и 9 от Барселона.
Във финала пък „белият балет“ губеше с 0:2 от Реймс, но успя да обърне резултата и да спечели с 4:3, с победен гол на Ектор Риал. Тази победа „повлече крак“ и Реал спечели първите 5 издания на КЕШ.
Айнтрахт Франкфурт 1979/80
Въпреки че Айнтрахт побеждава Байерн Мюнхен и Борусия Мьонхенгладбах в ½-финала и финала респективно на Купата на УЕФА през сезон 1979/80, „орлите“ бяха обикновен средняк в Бундеслигата. Крайната им позиция бе 9-то място, на 18 точки от шампиона Байерн.
Европейските подвизи обаче засенчиха посредственото представяне у дома. Айнтрахт изоставаше с 2:3 общ резултат преди финала реванш, но удар на Фред Шауб в 81-та минута донесе слава на „орлите“ и подпечата билетите им за участие в турнира и през следващия сезон.
Тотнъм 1983/84
Тотнъм спечели Купата на УЕФА през 1984 година, но това дойде след много посредствен сезон в Англия. „Шпорите“ завършиха 8-ми, на цели 19 точки от шампиона Ливърпул и далеч от местата, даващи право на евроучастие.
Уви, във финала за Купата на УЕФА, Тотнъм успя да надделее над белгийския Андрелехт след 2:2 общ резултат и победа с дузпи. Вратарят Тони Парк става герой, спасявайки удар от бялата точка на Арнор Гудьонсен, бащата на Ейдур. Години по-късно се разкри, че белгийците са уредили няколко мача по пътя си до финала.
Интер 1993/94
Интер никога не е изпадал от Серия А, но бе опасно близо до това през 1994 година, когато завърши с точка над чертата. Това обаче не попречи на похода на „нерадзурите“ в Купата на УЕФА. Интер стигна до финала, където на два пъти победи с 1:0 Аустрия Залцбург и спечели медалите в онзи тежък сезон.
Шалке 1996/97
Феновете на Шалке със сигурност се молят за представянето на любимците си в Бундеслигата през 1996/97 да се повтори, когато тимът завърши 12-ти, на цели 28 точки от шампиона Байерн. Към днешна дата „кралскосините“ са се закотвили на дъното на таблицата и само чудо би ги спасило от изпадане. На фона на това, през 1997 година сезонът бе определен като катастрофален.
В турнира за Купата на УЕФА, тимът от Гелзенкирхен успя да победи Интер, воден от Рой Ходжсън. Шалке спечели първия мач с 1:0, а гол на Иван Саморано в 84-та минута на реванша прати финала в дузпи. Самият Саморано пропусна срещу Йенс Леман, а Арон Уинтър не успя да уцели вратата, което се оказа достатъчно за триумфа на „кралскосините“.
Реал Мадрид 1997/98
Ла Лига бе доминирана от Барселона през 1997/98, които спечелиха 11 точки повече от вечния си враг. Топ реализатор за Реал бе Фернандо Мориентес с едва 12 гола. Юп Хайнкенс бе уволнен след сезона, въпреки че изведе тима до първата му Шампионска лига от 32 години насам.
Имайки предвид слабата игра в първенството, „Лос Бланкос“ изненадаха всички, побеждавайки на ½-финала актуалния шампион Борусия Дортмунд с 2:0 общ резултат. Във финала Ювентус бе сочен за огромен фаворит, но Предраг Миятович вкара единственото попадение в срещата.
Реал Мадрид 1999/00
От тази статия излиза, че Реал се концентрират повече в Шампионска лига, отколкото в Примера. Столичани завършиха 5-ти през 2000-та година, но това не ги спря да спечелят „Ушатата“.
Мениджърът Висенте дел Боске успя да вдъхнови Раул, Редондо и Роберто Карлош, а по пътя си Реал отстрани финалистите от предния сезон – Байерн и Манчестър Юнайтед. На финала се игра първият изцяло испански финал, като „Кралете“ смазаха Валенсия с 3:0.
Ливърпул 2004/05
Дебютът на Рафа Бенитес във Висшата лига не бе никак успешен. Ливърпул завърши на 5-то място, като бе дори зад градския съперник Евертън, а изпревари Болтън на Сам Алърдайс само чрез голова разлика.
За щастие на феновете им, тимът постигна истински фурор в Шампионска лига. Ливърпул победи Челси на ½-финала, с „гола-фантом“ на Луис Гарсия, въпреки че „сините“ имаха с 37 точки повече в първенството. За финала каквото и да кажем ще е малко – Ливърпул изоставаше с 0:3 на почивата от Милан, но се мобилизира и в рамките на 6 минути изравни. След това Йержи Дудек си спечели завинаги място във фолклора и „мърсисайдци“ спечелиха след дузпи.
Милан 2006/07
Милан на Анчелоти разполагаше с феноменален състав по това време, но изпитваше проблеми в Серия А през 2006/07. „Росонерите“ започнаха и с -8 точки, заради скандала „Калчополи“ и в крайна сметка завършиха на 36 точки от градския съперник Интер.
Подобно на Реал Мадрид и Ливърпул, и Милан е приготвен от европейско тесто и отборът на Анчелоти успя да отмъсти на „мърсисайдци“, побеждавайки с 2:1 във финала на Шампионска лига през 2007 година.
Челси 2011/12
Представянето на Челси през 2011/12 бе най-лошото им в ерата Абрамович – 6-то място и 25 точки разлика от шампиона. През февруари като временен треньор бе назначен Роберто ди Матео, който успя да преодолее загуба с 1:3 от Наполи в първия мач от 1/8-финалите на Шампионската лига. Бенфика не бе проблем на ¼-финала.
На ½-финала Челси взе първия мач срещу Барселона на Гуардиола с минималното 1:0. В реванша Челси набързо остана с човек по-малко и два гола пасив, но мигове невнимание от защитата на Барселона позволиха на „сините“ да изравнят и да се класират за финала.
Байерн Мюнхен смазваше Челси насред „Алианц Арена“, но Дидие Дрогба изравни в самия край на срещата. В продълженията Ариен Робен изпусна дузпа и така мачът бе изпратен в рулетката на 11-метровите наказателни удари. Бастиан Швайнщайгер пропусна фатално, а Дрогба се превърна в герой за пореден път, вкарвайки победната.
