В тази статия ще ви запознаем с имената на 10 позабравени английски нападатели, които в даден момент от кариерата си са смятани за огромни таланти и бъдещи звезди, но впоследствие контузиите,напрежението и очакванията се оказват твърде голямо бреме за тях.
Дейвид Бентли
Добре познатият английски футболист от близкото минало, чиято кариера по един или друг начин не стигна върховете, които й се предричаха. Подписал с Арсенал на едва 16 години и то в периода, в който клубът изживяваше най-добрите си дни. В него Венгер вижда страхотен млад играч, но в огромната конкуренция в състава на "топчиите" тогава, Бентли няма как да пробие и французинът го праща неколкократно под наем. След втория си сезон под наем, Блекбърн решава да закупи младото крило и това се оказва страхотен ход, защото две години по-късно е продаден на Тотнъм за близо 17 милиона паунда.
В първите си сезони в Тотнъм Бентли впечатлява и се превръща в основен играч за "шпорите", но след 2010/11 е изместен постепенно от по-младия Аарън Ленън. Тотнъм изпраща играча няколко пъти под наем, с цел да възвърне старата си форма, но уви това не се случва. През 2013г. Бентли прекратява кариерата си. Около този период се спекулира, че бившият английски национал може да облече фланелката и на българския Левски, но крилото мотивира решението си за край с довода, че иска да обърне повече внимание на семейството си.
Нийл Андрю Мелър
Добре познато име за феновете на Ливърпул. Роден в Шефилд през 1982 година, като баща му е бившият футболист на Манчестър Сити, Норич и Шефилд Уензди Йън Мелър. Мелър е типичен таран – висок и физически здрав, той е голмайсторът на Ливърпул до полуфинала в младежката ФА къп, както и във втория отбор на мърсисайдския гранд. Мелър хваща погледа на Жерар Улие, който го праща под наем в Уест Хям, където обаче считаният за наследник на Роби Фаулър и Майкъл Оуен нападател не впечатлява и се връща в любимия Ливърпул. Звездата му истински изгрява през 2004г., когато отбелязва в последната минута срещу Арсенал за победа с 2:1 насред "Анфийлд".
Тежка контузия и операция на коляното за жалост не дават възможност на голаджията да триумфира със своите съотборници в Шампионска лига през 2005г., триумф, който можеше да не се осъществи, ако Мелър не беше вкарал на Олимпиакос в групите на надпреварата. Контузията обаче явно пречупва Мелър и кариерата му тръгва рязко надолу, преминавайки през Уигън, Престън и Шефилд Уензди, където през 2012г. прекратява кариерата си след нова сериозна контузия. След края на кариерата си работи в медийната сфера като футболен анализатор за Sky и клубната телевизия на Ливърпул.
Дани Кадамартъри
Вероятно името не говори нищо на повечето от вас, но през вече далечната 1997г. на Кадамартъри се предрича бляскаво бъдеще от медиите на Албиона след два страхотни гола, единият от които във вратата на Арсенал в началото на сезона, а само месец по-късно, седемнадесет годишния тогава Кадамартъри отбелязва и в дербито на Мърсисайд.
През ноември 1999г., след неособено убедителни игри, юношата на Евертън преминава под наем във Фулъм, където бележи още в дебюта си, но след това записва едва още 4 мача в тима от Лондон и се завръща безславно в родния си клуб. Кадамартъри остава на "Гудисън Парк" до 2002г., когато отново бива даден под наем, този път на Брадфорд, където отново бележи в дебюта си, но доброто начало е последвано от нови слаби представяния в играта му и до края на кариерата си се лута из долните английски дивизии, като така и не записва повече участия, както във Висшата лига, така и с екипа на Евертън.
Франсис Джефърс
Още едно име от академията на Евертън, което не стигна висините, които му се предричаха. През 2001г. хваща окото на самия Арсен Венгер, който го привлича в Арсенал за сумата от 8 милиона паунда. Още в първия си сезон за "артилеристите", Джефърс печели ФА къп и титлата на Англия, но и за двата трофея няма особено голям принос, тъй като тогава конкуренцията в състава е огромна и 21-годишният футболист не успява да се пребори за място. През 2003г. се завръща в родния си Евертън под наем, но под ръководството на Дейвид Мойс нападателят не бележи в 18 срещи. През следващата година Арсенал го продава на съгражданите си от Чарлтън, откъдето кариерата на юношата на "карамелите" тръгва само надолу, като преминава през отбори от Шотландия, Австралия и Малта преди да приключи през 2013г. в Акрингтън Стенли.
Майкъл Бриджис
Той един от най-обещаващите английски нападатели през сезон 1996/97, но има нещастието точно през този сезон неговият Съндърланд да изпадне от Висшата лига. Две години по-късно, Съндърланд се завръща в най-горното ниво на английския футбол с рекордните 105 точки в тогавашната Първа дивизия, а звездата и голмайстор на тима Бриджис е продаден за 5 милиона паунда в Лийдс. На Бриджис се възлагат надежди да замени напусналия в посока Атлетико Мадрид Джими-Флойд Хаселбенк и първият сезон на нападателя е повече от добър. Той бележи 19 пъти и бързо става любимец на феновете.
Повратната точка в кариерата му е мачът с Бешикташ от групите на Шампионса лига през сезон 2000/01, когато претърпява сериозна контузия, която е последвана от още няколко такива, които погубват кариерата на иначе обещаващия английски нападател. През следващите 4 сезона от договора си с Лийдс, той се появява на терена едва 10 пъти и не отбелязва изобщо. Впоследствие кариерата му преминава през Болтън, Хъл Сити и отново Съндърланд, но нищо не е в състояние да го върне към най-добрите му дни. След още няколко престоя в по-ниските нива на футбола на Албиона и едно далечно пътешествие до Австралия, през 2015г. Бриджис прекратява кариерата си.
Майкъл Рикетс
През юли 2000г. Болтън дава 400 000 паунда за юношата и действащ играч на Уолсол Майкъл Рикетс. В първия си сезон за "уондърърс", Рикетс бележи 24 пъти и помага на отбора да се изкачи във Висшата лига. За 23-годишния чернокож футболист скокът между първото и второто ниво на английския футбол изобщо не се оказва проблем и до януари бележи цели 15 пъти, което му спечелва повиквателна за националния отбор на Англия, само няколко месеца преди Световното първенство през 2002 година.
Нещата за Рикетс изглеждат страхотно, но на почивката в дебюта му за “трите лъва” е сменен по неизвестни причини, след което до края на сезона така и не се разписва. След истинска голова суша, през лятото на следващата година, играчът преминава в Мидълзбро, където представянето му продължава да върви в низходяща линия. От Боро му дават безброй шансове, опитват да съживят кариерата му и с няколко наема, но всичко изглежда безвъзвратно приключило за някога обещаващия нападател. Наемите не дават никакъв резултат, а последвалите краткотрайни престои в Саутенд, Престън и Олдъм само констатират погубения талант на Рикетс.
Равел Морисън
Равел не е нападател, а по-скоро атакуващ халф, въпреки че се е изявявал и най-отпред на нападението. Името му обаче определено буди интерес и заслужава да бъде споменато в тази статия. Мнозина определят бившия играч на Манчестър Юнайтед, Уест Хям и Лацио за най-големия нереализиран талант в Англия за последната декада.
Сам Алардайс, спортният директор на Лацио Игли Таре и Рио Фърдинанд са сред мнозината, които са работили с Морисън и са видяли, какво той не е показал на света, заради проблеми си с дисциплината. Проблеми породени от трудното детство, което е преживял англичанинът с ямайски произход. За юношата на Манчестър Юнайтед съвсем скоро ще прочетете и подробен материал в сайта ни. Прочети тук: Равел Морисън - геният, който трябваше да задмине Пол Погба
Мат Янсен
Мат е юноша на непретенциозния Карлайл и след страхотни игри за родния си тим е купен за 1 милион паунда от Кристъл Палас през 1998 година, като за подписа му Палас се преборва не с кой да е, а с Манчестър Юнайтед. Годината за Янсен е страхотна, а през следващата идва нов трансфер в още по-именития Блекбърн, където бележи още в дебюта си срещу Тотнъм. За негово нещастие обаче, нещата в Роувърс не се развиват по план и въпреки че е звездата на тима бележейки редовно, това не стига за да се спаси отбора от изпадане. Още през следващия сезон, Янсен бележи гол след гол във второто ниво на английския футбол, оставайки втори в голмайсторската листа след Луи Саха и помага на Блекбърн да се завърне във Висшата лига. Нещата потръгват отново за юношата на Карлайл като сезон 2001/02 му носи победен гол във финала за Купата на лигата срещу Тотнъм и първа повиквателна за националния отбор за контролна среща с Парагвай.
Точно когато изглежда, че е предопределено Янсен да се превърне в звезда, вече и в сметките на “трите лъва”, стомашен вирус му пречи да запише дебют и да спечели доверието на Свен-Горан Ериксон за предстоящото Световно първенство през 2002г. Същата 2002 година се оказва фатална за нападателя, като през лятото претърпява сериозен инцидент с мотор и е 6 дни в кома, след което никога вече не е същият.
Джеймс Воън
Историята на родения в Бирмингам нападател започва в Евертън. Първото сериозно признание за Воън идва на 16 години, когато бележи редица голове за дублиращия тим на "карамелите". В същата година на едва 16 години и 271 дни става вторият най-млад голмайстор в историята на Евертън и е считан за наследник на Уейн Рууни от всички на Острова. В 70 мача за Евертън обаче успява да запише едва 8 старта, като в тази бройка вкарва и невзрачните 9 гола.
Поредица от контузии обаче лишават нападателя от възможност да се докаже в клуба, дал му път в големия футбол. Както повечето от играчите в този списък и Воън изкарва няколко наема, които се оказват неуспешни и той така и не възвръща формата си от момента на първата повиквателна за мъжкия отбор на Евертън. В момента Воън е на 31 години и е капитан на Брадфорд в Лига 2, а кариерата му изглежда отдавна е изгубила блясъка си .
Анди Керъл
Керъл е друг известен английски нападател от последното десетилетие, който определено не оправда очакванията на медиите и експертите. Дебютът му за Нюкясъл е в турнирът за Купата на УЕФА на 2 ноември 2006 година срещу италианския Палермо. След гол във вратата на Джанлуиджи Буфон в приятелска среща през 2007 година, легендата на Ювентус предрича голямо бъдеще за нападателя. Сезон 2009/10 се оказва огромен шанс за Керъл да пробие в големия футбол след изпадането на Нюкясъл в Чемпиъншип, което води до напускане на почти всички нападатели в тима, измежду които Марк Видука, Майкъл Оуен и Обафеми Мартинс. През същия сезон в Чемпиъншип Керъл сформира ударно дуо с Шола Амеоби и "свраките" бързо се връщат във Висшата лига . Нещата за тарана на Нюкясъл се развиват страхотно и в Премиър лийг, като още през зимната пауза на следващия сезон се превръща в най-скъпия английски футболист до онзи момент, след като Ливърпул го купува за 35 милиона паунда в същия трансферен прозорец, в който "мърсисайдци" купуват и Луис Суарес.
Очакванията на всички Керъл да замени напусналия в посока Челси Фернандо Торес обаче, не се оправдават и след мечтания трансфер, снажният нападател изпитва огромни трудности с адаптацията си в Ливърпул, като не след дълго е заклеймен и обявен за трансферния провал на века. Въпреки слабото си представяне за Ливърпул, в което за общо 44 мача вкарва едва 6 гола, Керъл печели доверието на Рой Ходжсън за Европейското първенство през 2012г., като записва мач и вкарва срещу Швеция при победата на Англия с 3:2 в груповата фаза на турнира. Напуска Ливърпул през 2013г., като отива в Уест Хям, където има спорадични изяви. През лятото на 2019г. се завръща в родния Нюкясъл, като досега през сезона има само 7 мача и нито един гол.
