С тази статия продължаваме нашата поредица “Паралелни таланти”, която разказва историите на футболисти, които са тръгнали заедно от една и съща школа, но пътищата им драстично се разделят след това - единият претърпява голям крах в кариерата си, а другият намира място в пантеона на футболните величия. В първата статия от тази поредица писахме за Фабио Паим, който според мнозина треньори и играчи от Спортинг е трябвало да задмине Кристиано Роналдо. Ситуацията с играчите за които ще ви разкажем днес не е по-различна.
“Най-доброто хлапе, което някога съм виждал”
С тези думи великият сър Алекс Фъргюсън представя Равел Морисън (носещ седмицата на гърба си) на Рио Фърдинанд, който е привикан за да гледа тренировка на младежите. Всички знаем какви впечатляващи младоци са преминали през академиите на Юнайтед в ерата на митичния шотландец. Да изрече той подобни слова за Морисън може да се счита като върховна похвала. Още повече, че на същото игрище и в същата младежка формация на “червените дяволи” откриваме името на друг обещаващ талант - Пол Погба. Французинът пристига в град Манчестър след като впечатлява при формацията до 16 години на Льо Авър и извежда Франция до знаменит 1/2-финал в Евро 2010 (до 17г). През 2013г. той ще стане и световен шампион при младежите до 20 години.
И въпреки това, Фъргюсън счита младия Равел за по-обещаващия от двамата. Мнение, което споделя Фил Броган, треньор от академията на Юнайтед: “Дори не ми трябваше да го гледам толкова много с топка, за да знам, че имаше нещо специално в него и в поведението му. Наистина вярвах, че може да стане достатъчно добър за да играе за всеки отбор във света, включително и Барселона. Той бе едва на 8г., но талантът му личеше дори и тогава.” Именно Броган забелязва Морисън и го привлича в академията на “червените дяволи”. Равел е подложен на шест седмичен изпитателен период, в който той впечатлява цялото треньорско ръководство и англичанинът, роден в Манчестър, бързо става част от една от най-добрите академии в света. Пътят му към футболното величие е открит и изглежда предначертан от звездите.
Прословутият финал за купата на Ф.А.
На 23 май 2011 година юношите на Манчестър Юнайтед достигат финала за младежката купа на Футболната асоциация. Там те ще мерят сили с Шефийлд Юнайтед, в който се подвизава и бъдещият най-скъп защитник на планетата Хари Магуайър. Финалът се състои от два кръга на принципа на разменено гостуване. Първата среща, състояла се на “Брамал лейн”, завършва при 2:2 и оставя голямата развръзка за реванша. За “червените дяволи” в отбора, който започва мача, намираме бъдещи професионалисти като Уил и Майкъл Кийн, Джеси Лингард, Пол Погба и Равел Морисън.
Следващите 90 минути са директна индикация, че думите, изречени на тренировката, на която присъства Рио Фърдинанд, може да се окажат проницателно точни. Ето как BBC описват играта на Равел в онзи ден:
“Над всички бе Равел Морисън. Той бе ключов за играта на своите, като отбелязва два гола. Единият дойде след интелигентно отиграване през първата част, а вторият от нисък удар от около 20 метра.”
Юнайтед печелят с категоричното 4:1 (общо 6:3), а младият англичанин грабва въображението на всички на трибуните на “Олд Трафорд”. Сред тях е и Алекс Фъргюсън, дошъл да следи инвестициите си. Същата статия споменава Пол Погба едва веднъж, наричайки го просто “внесен от Франция”. Сравненията и с “Клас 92”, не закъсняват, като тогавашната генерация от младежи също печели купата на Ф.А. и включва имена, които по-късно се превръщат в гръбнака на тима от Манчестър - Гигс, Бекъм, Скоулс, Бът и братята Невил. Равел изглежда по-обещаващ дори и от тях в онзи финален мач.
Разочарование извън терена
Равел Морисън пристига в академията на Юнайтед едва на 8 години, а през 2010 г. му е предложен и първият му професионален договор. Тогава той е на 17. И как мислите, че той отпразнува постижението си? С арест.
Същата седмица, в която англичанинът официално става част от Манчестър Юнайтед, Равел е арестуван за нападение над човек с нож. Според властите жертвата е щяла да бъде свидетел по дело срещу приятелите на Морисън, които са го ограбили. Равел, проявявайки умопомрачителна глупост, го заплашва в опит да го принуди да си замълчи.
В последствие Морисън е под сериозна угроза от престой в затвора, но снизходителен съдия решава, че момчето заслужава втори шанс. Младежът получава условна присъда, като по този начин кариерата му е спасена. Може би това е било грешното решение. Само няколко месеца по-късно, той отново е в съда, като този път е обвинен в агресивно поведение срещу тогавашната си приятелка.
Видно е, че корените на проблемите, които тровят Равел, идват от средата му. Той е роден в сравнително бедна част на Манчестър, в която много от младежите могат да избират между това да станат или престъпници или футболисти. Морисън избира да е футболист, но голяма част от приятелите му нямат таланта, за да тръгнат по тази пътека. За жалост, той прекарва твърде много време с тях и те го завличат към дъното.
Въпреки всичко, клубът решава да подкрепи играча си с надеждата, че той ще се промени и ще приеме кариерата си насериозно. Морисън дори е пуснат в мач за Купата на лигата в мъжкия състав. Англичанинът събира адмирациите на ветераните. Гари Невил го описва след години: “Той бе невероятен талант. Играч тип ”Гаскойн“, който можеше да преодолее двама и да завърши атаката си с фантастичен гол.”
Скоро обаче те разбират и за лошата страна на Равел, който се замесва в проблеми извън терена, често се спречква със съотборниците си заради избухливия си нрав и редовно закъснява за тренировки. Веднъж дори младокът открадва обувките на друго момче и ги подарява на един от членовете на бандата си. Този фрапантен епизод разкрива накъде сочи лоялността на юношата.
В търсене на по-зелени пасища
Докато уж най-големият талант в академията на Юнайтед се бори с демоните си, Пол Погба бавно, но сигурно, работи върху уменията си и търпеливо чака своя шанс. Само година след знаменитата победа във финала за Ф.А., французинът се превръща в основен играч на “Б” отбора на Юнайтед и сравнително често е на пейката в мачовете на първия състав. Пол печели симпатиите на сър Алекс, но не и доверието му. Плеймейкърът чувства, че е дошло време да бъде намерено място за него и на терена. Тези негови идеи се подсилват от факта, че “дяволите” изпитват сериозни проблеми с липсата на качествени халфове. Том Клевърли е в състава, както и Андерсон, Карик, Лингард и Парк. Никой от тях обаче не притежава финеса и творческите умения на Пол.
Фъргюсън, устремен да направи отбора си шампион за пореден път, обаче взима радикален ход. Той връща ветерана Пол Скоулс в състава, въпреки че рижавият халф спира с футбола през 2010г. През сезон 2011/2012 Погба продължава да не получава изобилие от шансове и когато пристига оферта от Ювентус и обещания за далеч повече игрови минути в Италия, французинът не се колебае да приеме.
Морисън също напуска отбора през 2012г, недоволен от липсата на изяви при мъжете, но за разлика от Погба, неговите ухажори са далеч по-непретенциозни. Той заменя Манчестър с източен Лондон, а червения екип - с лилавите краски на Уест Хям. Равел е пуснат да премине при “чуковете” без дори да се правят опити да му бъде подновен договора. Всички в Юнайтед са отчаяни от него.
През 2015 г. самият Равел Морисън признава, че клубът е бил прав да го освободи: “Манчестър Юнайтед и сър Алекс ми дадоха прекалено много шансове. Мога да виня само себе си. Много неща направих грешно тогава. Не само намесата ми в различни престъпления. Отношението ми към играчите не бе добро - занасях се с компютрите им и твърде много висях с приятелите си, вместо да се фокусирам върху тренировките. Дори в един момент Рио Фърдинанд ме дръпна настрани и ми каза: ”Трябва да си на тренировка 15 минути преди началото и трябва да оставаш след края!“ Разбира се, той бе прав! Сър Алекс също ми каза да работя по-здраво. Бях млад и сега определено бих постъпил различно, но няма връщане назад."
2012 - 2018: Възход и падение
В Ювентус Пол Погба получава така бленуваните игрови минути. Нещо повече - в Торино той е обграден от такива класни футболисти като Клаудио Маркизио, Артуро Видал и виртуоза на халфовата линия Андреа Пирло.
От тези състезатели Пол научава много и бързо израства като личност и като играч. Следват четири успешни сезона, в които титлата на Италия е завоювана 4 пъти, а по 2 пъти са спечелени Купата и Суперкупата на страната. Ролята на Погба в състава на Ювентус става все по-ключова година след година, а показателите му набъбват все повече. За 178 двубоя французинът записва 34 гола и 40 асистенции. Достигнат е и финал за Шампионската Лига през 2015г, но там “бианконерите” са сломени от могъщата Барселона.
С екипа на Франция Погба пък достига до най-големия футболен връх. Като част от една от най-силните генерации на страната, той печели Световната титла през 2018 г. Плеймейкърът е един от основните играчи за “петлите” и макар по-предпазливият стил на треньора Дешан да ограничава действията му, той все пак успява да се представи солидно.
През 2016 г. Манчестър Юнайтед предприемат стъпката да си върнат халфа, като плащат колосалните 105 млн. евро, превръщайки французина в най-скъпия играч за всички времена.
За Равел Морисън, някога смятан за далеч по-талантлив от двамата, такова завръщане никога не идва. Към днешна дата звучи абсурдно за неговите услугите “червените дяволи” да платят каквато да е сума.
.jpg)
Дори преди да изиграе и един официален двубой за Уест Хям, той се забърква в нов скандал, след като отправя обидни и заплашителни слова срещу обикновен фен в един от профилите си в социалните мрежи. Изцепката му донася глоба от 7000 паунда от Ф.А. и му навлича гнева на новите му работодатели.
Мениджърът Сам Алардайс изпраща Равел под наем в Бирмингам Сити - далеч от прожекторите и едва месеци след като буйният младеж се присъединява към “чуковете”. Следва нов цикъл от пропуснати тренировки и проблеми със съотборниците. Единствено наставникът Лий Кларк проявява вяра в Морисън и започва да провежда редовни разговори с него в опит да помогне на играча да се пребори с демоните си.
Нямаме информация точно какво е било казано в тези моменти, но фактът е, че Равел постепенно започва да поправя отношението си, а с него и репутацията си на обещаващ талант. След като в първите 10 двубоя от Чемпиъншип той е пуснат едва два пъти в игра, Морсиън записва цели 22 участия като титуляр до края на сезон 2012/2013. Включването на името му в стартовия състав на отбора все по-малко изглежда като риск и все повече като важен фактор за успех на терена.
Уест Хям са впечатлени и си връщат играча с ясната цел да му дадат нов шанс. Равел дори си спечелва повиквателна за отбора на Англия до 21г. Но точно в мач за страната си прокълнатата част от характера му отново се проявява - по средата на двубоя той влиза в остър спор със съотборника си Уилфред Заха и двамата се спречкват пред невярващите погледи на гостите от Литва. Изглежда, че ситуацията ще ескалира до истинско сбиване, но благодарение на намесата на няколко момчета в бели фланелки огънят е овладян.
Агресията на Равел извън терена също не изглежда да е отминала. Месеци след инцидента със Заха, той отново е арестуван за агресивно поведение спрямо приятелката си и майка ѝ. Следват наеми в Кардиф и КПР, след което договорът на Равел не е подновен.
Англичанинът започва сезон 2015/2016 безработен, но изненадващо за мнозина един от големите италиански грандове решава да му даде шанс. Това е отборът на Лацио, който е във възход и дори се е класирал за предварителните кръгове на Шампионската лига.
Както знаете, малцина футболисти получават два големи шанса в живота си, но за Равел това е знак номер 3 от съдбата, че кариерата му все още не е свършена и той все още може да обърне всичко в своя полза. Да докаже на англичаните, че са грешали за него и че може да достигне нивото на Погба, който по това време също все още играе на Апенините.
И успява ли? Може би сами се досещате, на базата на всичко прочетено до тук. Равел, който идва без пари, но получава тлъстите 45 000 евро на месец, отчайва още един клуб. Разочарованието в думите на треньора Стефано Пиоли е видно: “Избирам само играчи, които заслужават да играят, които дават всичко от себе си по време на тренировка, които се държат професионално. Морисън трябва да работи по-здраво. Та той все още не знае и дума на италиански.”
Следва сравнително успешен наем в КПР, а след него Равел Морисън намира пътя си до мексиканската лига, където играе известно време за местен клуб на име Атлас Гуадалахара. С тях той записва 25 мача и едва 3 гола - представяне, което се смята за слабо от талант от академията на Манчестър Юнайтед, който вече (поне на хартия) би трябвало да е в разцвета на силите. Англичанинът е върнат в Рим, а от там е пуснат да премине в шведския Остерсунд, разбира се за без пари.
Бъдещето
Наистина е интересно как пътищата на двама играчи, родени в съседни месеци през 1993г. и играли заедно в академията на Манчестър Юнайтед под ръководството на едни от най-елитните треньори в света, може да са толкова радикално различни. Ако Погба има един грях, това може би е прекалената му любов към светлината на прожекторите. Играчът дразни с поведението си по-старите фенове на “червените дяволи”, но никой не може да му отрече, че уменията му са белег на играч от световна величина и е важно да се отбележи, че той никога не се е забърквал в скандали, налагащи намеса на полиция или съд. А историята на Равел е едно своеобразно огледало, което разкрива един алтернативен свят, в който можеше да живее и Погба. Двамата са като материя и антиматерия. Историите им показват колко тънка може да е границата между успех и провал - добър урок за всеки младеж, изпълнен с футболни амбиции.
Разбира се, Равел все още играе футбол и при това във Висшата английска лига. През лятото на 2019 г. от Шефийлд Юнайтед решиха да го привлекат в редиците си, след като “остриетата” си спечелиха промоция за елита. Дори наставникът Крис Уайлдър се изказа позитивно за новата си придобивка: “Мисля, че животът на “Брамъл Лейн“ му допада. Той пристига с усмивка на тренировка. Но имаме много играчи, които заслужават да играят и Равел ще трябва да ме “насили” да го пускам в игра.”
Дванадесетте записани минути от всички изиграни мачове до тук (почти половината за сезона) във Висшата лига ясно показват, че Шефийлд ще е поредният клон, в който вече не толкова младият Морисън ще се удари по пътя му в бездната на забвението. И докато Пол Погба постави рекорд за най-скъп трансфер когато премина в Юнайтед и навярно ще го счупи отново, ако Флорентино Перес го пожелае в Мадрид, за Равел Морисън нито един от клубовете, в които е играл, не е платил и стотинка.
Прочетете също:
- Паралелни Таланти: Фабио Паим - геният, който трябваше да задмине Роналдо
- Паралелни таланти: Гансо - геният, който трябваше да задмине Неймар
- Паралелни таланти: Боян Къркич - геният, който трябваше да задмине Лионел Меси
- Паралелни таланти: Камерън Ланкастър - нападателят, който трябваше да задмине Хари Кейн
- Паралелни таланти: трагичната история на Роберто Асис - човекът, който жертва много, за да може Роналдиньо да има всичко
http:mewkid.netwhen-is-xaxlop - Amoxicillin 500mg Amoxicillin Without Prescription ibx.zqsh.otzasada.com.owv.fv http:mewkid.netwhen-is-xaxlop
Отговори 0 0