10 треньори, които не са играли професионален футбол

10 треньори, които не са играли професионален футбол

Известна е крилатата фраза, че нещата във футбола не вървят добре, когато решенията се взимат от „хора, които не са се събличали по физическо“. Както обаче няма гаранция, че великият футболист ще стане също толкова велик треньор, така се оказва, че хора, които никога не са играли професионален футбол могат да достигнат върховете в играта на треньорската позиция. В тази статия ще разгледаме биографиите на 10 треньори, които нямат записани мачове на професионално ниво.


Нестор Ел Маестро

Бившият треньор на ЦСКА се насочва към професията от ранна възраст. Още на 20-годишна възраст е поканен от Марчело Липи да бъде част от техническия екип на Ювентус, а през 2006 г. е помощник-треньор в дублиращия отбор на Валенсия. Същата година става помощник-треньор на Мирко Сломка в Шалке 04, а по-късно е негов асистент в Хановер 96 и Хамбургер. При първия си опит като старши-треньор Ел Маестро спечели дубъл в шампионата на Словакия със Спартак Търнава и стана треньор на годината в страната. Престоят му при „армейците“ трая само един полусезон, а от юни 2019 г. е начело на Щурм Грац. Всъщност, Ел Маестро има записан 1 мач, но той е за седмодивизионния автрийски Блау Вайс Холабрунд – далеч от професионализма.

Маурицио Сари

Както и Ел Маестро, така и Сари е играл футбол само любителски. „Мистър 33“ е централен защитник в нискоразрядните Филине и Стиа, но поради контузии се насочва към банковото дело. До 40-годишна възраст Сари работи в банка и междувременно е треньор на аматьорски клубове в свободното си време. Първият отбор, който ръководи на пълен работен ден, е Сансовино, като извежда тима до Серия Д. Следва Санджованезе в Серия Ц и солиден опит в Серия Б с Пескара, Арецо и Авелино. Големият пробив обаче идва с Емполи, като през 2014 г. Сари печели промоция в Серия А, а на следващия сезон спасява тима от изпадане. Начело на Наполи Маурицио Сари на два пъти заема второто място в Калчото, а през 2017 г. е треньор на годината в страната. През изминалия 2018/19 италианецът вдигна първия трофей в кариерата си, като спечели Лига Европа с Челси.

Леонардо Жардим

Роденият във Венецуела спец започва да тренира деца в Сантакрузензе. Първият му опит като старши-треньор пък идва в Камаша, където остава 5 години. Жардим печели промоция във втора дивизия с Шавеш през 2008/09, а година по-късно печели Сегунда лига начело на Бейра-Мар. През май 2011 г. Жардим поема Спортинг Брага, като извежда тима до третото място в Примейра лига след серия от 15 поредни победи в шампионата. Въпреки това треньорът не е съгласен с политиката на клубния президент и напуска в посока Олимпиакос. В Гърция „червено-белите“ са несъмнен лидер и водят с 10 точки пред втория в класирането, когато Жардим напуска през януари 2013 г. Следва сезон в Спортинг Лисабон и назначение в Монако на мястото на Клаудио Раниери. Португалецът прекъсва хегемонията на ПСЖ, вдигайки титлата в Лига 1 през 2016/17 и достигайки полуфинал в Шампионската лига. Въпреки това изригване от страна на „монегаските“ след разпродажбата на звездите тимът не върви и през 2018 г. Жардим е уволнен. След като заместникът му Тиери Анри също не се справя, португалецът е върнат на поста си, само за да бъде отново уволнен през декември 2019 г.

Боб Брадли

Брадли се дипломира за треньор в университета в Охайо през 1981 г. и същата година, само на 22, поема студентския Охайо Бобкетс. През 1983/84 е помощник-треньор на Брус Арина във Вирджиния Кавалиърс, преди да поеме Принстън Тайгърс. Със създаването на Мейджър Лийг Сокър е поканен за помощник-треньор в Ди Си Юнайтед. През 1998 г. Брадли става първият треньор в историята на Чикаго Файър и печели титлата и купата на САЩ,. Следват периоди начело на МетроСтарс и Чивас САЩ, а през 2006 г. наследява Арина на поста национален селекционер. С „янките“ печели Голд Къп през 2007 г. и достига финал за Купата на конфедерациите през 2009 г. През 2011 г. Брадли застава начело на Египет, но въпреки добрата победна серия, не успява да класира „фараоните“ за мондиала в Бразилия. През януари 2014 г. става първият американски треньор в Европа, като поема норвежкия Стабек и извежда тима до бронзовите медали в шампионата. През сезон 2015/16 е треньор на Льо Авър, а в края на годината прекарва 2 месеца в Суонзи без особен успех. От лятото на 2017 г. е начело на ФК Лос Анджелис.

Андре Вилаш-Боаш

Още на 16 португалецът става част от техническия екип на Порто след като впечатлява сър Боби Робсън. По-късно става асистент на Жозе Моуриньо в тима на „драконите“ и следва Специалния в Челси и Интер. За първи път е старши-треньор през 2009 г. като поема Академика Коимбра. Тимът практикува красив футбол и на следващия сезон е поканен за мениджър на Порто. Тимът начело с Хълк и Радамел Фалкао няма равен в Португалия и печели титлата и купата, а също е завоювана и Лига Европа. През 2011 г. Челси плаща 15 милиона евро неустойка, за да привлече Боаш. Португалецът обаче не успява да намери общ език с лидерите на отбора и през март 2012 г. е заменен от Роберто ди Матео. След това португалецът води Тотнъм и в продължение на два сезона е треньор на Зенит, като печели руската Премиер лига, Купата и Суперкупата на страната. От края на 2019 г. е треньор на Олимпик Марсилия.

Юлиан Нагелсман

„Младият Моуриньо“ не успява да стане футболист поради честите контузии и макар да е бил част от дублиращите отбори на Мюнхен 1860 и Аугсбург не записва нито един мач. Завършва бизнес-администрация, а по-късно и спортни науки и впечатлява с умението си да анализира. Впоследствие води отборите на Мюнхен 1860 до 17 г., както и селекциите на Хофенхайм до 17 и до 19-годишна възраст. През 2016 г. става най-младият треньор в Бундеслигата, след като Хюб Стевенс напусна Хофенхайм и ръководството се довери на 28-годишния тогава Нагелсман. Специалистът спаси Хофе от изпадане след 7 победи в оставащите 14 срещи от сезона, а по-късно изведе отбора до групите на Лига Европа и групите на Шампионската лига. От лятото на 2019 г. пое РБ Лайпциг и се бори за титлата в Бундеслигата.

Бил Стрът

Едно малко по-неизвестно днес име е Бил Стрът. Роденият през далечната 1875 г. шотландец работи като каменоделец, а междувременно е и лекоатлет. След като приключва със спорта, става кондиционен треньор в Хартс, а по-късно и в Клайд. През 1914 г. става помощник-треньор на Глазгоу Рейнджърс. След като през 1920 г. треньорът Уилям Уилтън губи живота си при инцидент с лодка, Стрът е избран за поста. Бил остава на поста цели 34 години и с Рейнджърс печели общо 30 трофея, включително требъл през 1949 г. (Лигата, Купата и Купата на Лигата). Също е известен като голям привърженик на дисциплината и джентълмен – футболистите задължително се явяват на тренировка с вратовръзки и бомбета, а преди мач Стрът минава в тунела и се ръкува с всеки един от тях. Още приживе в кабинета с трофеи на Рейнджърс е изложен портрет на легендарния треньор.



Жерар Улие

Французинът играе на аматьорско ниво за Алсоп, Укелие и е играещ треньор на Льо Токе. През 1982 г. поема Ланс и печели промоция за Лига 1. По-късно извежда тима и до участие в Купата на УЕФА. През 1985 г. поема ПСЖ и още в първия си сезон печели титлата на Франция. Три години по-късно Улие вече е технически директор на френския национален отбор и помощник-треньор на Мишел Платини. След като последният обаче напуска поста през 1992 г. Улие поема „петлите“. Благодарение на онзи знаменит гол на Емил Костадинов обаче Франция не се класира за световното в САЩ и Улие остава само директор във федерацията.  През 1998 г. става съ-треньор на Рой Евънс в Ливърпул, а малко по-късно остава сам начело на „мърсисайдци“. Улие реконструира отбора като е проведено мащабно обновяване на състава. Това води и до забележителното завоюване на пет трофея през 2001 г. – ФА Къп, Купата на Лигата, Купата на УЕФА, Чарити Шийлд и Суперкупата на Европа. Въпреки този пробив, тимът не успява да спечели шампионската титла, а представянията в евротурнирите в следващите сезони също не са блестящи. Така през 2005 г. Улие поема Лион, а през сезон 2010/11 води и Астън Вила.

Ариго Саки

Както Улие, така и Саки не успява да играе футбол извън любителското ниво. На 26-годишна възраст работещият като продавач на овувки италианец окончателно решава да се концентрира върху треньорската професия. Води различни отбори в Серия Ц, както и юношите на Чезена и Фиорентина. През сезон 1985/86 е треньор на Парма отново в третото ниво на италианския футбол, като в турнира за Купата на Италия отстранява Милан. Собственикът на „Росонерите“ Силвио Берлускони е толкова впечатлен от Саки, че го назначава начело на Милан през 1987 г. Въпреки че е напълно неизвестен, Саки става архитектът на може би един от най-силните отбори в историята. Титлата на Италия и Суперкупата на страната са завоювани в първия сезон, като следват две поредни Купи на европейските шампиони, Суперкупи на Европа и Междуконтинентални купи. Играта на холаднското трио Гулит, Ван Бастен и Рийкард пък се помни и до днес. През 1991 г. Саки поема националния отбор на Италия, като остава на поста до 1996 г. Завръщането му в Милан, както и последващите престои в Атлетико Мадрид и Парма показват обаче, че Саки вече е преминал зенита си.

Карлос Алберто Парейра

Като типичен бразилец, Парейра сменя много клубове и национални отбори на треньорския пост. Започва кариерата си като кондиционен треньор в Сао Кристовао, но през 1968 г. е начело на Гана и извежда тима до второто място в Купата на Африканските нации. Скоро обаче Парейра отново е фитнес треньор във Вашко да Гама, бразилския национален тим и Флуминензе. През 1974 г. става и старши-треньор на Флу. Кариерата му продължава в Кувейт, като класира националния отбор за Световното първенство през 1982 г., като тимът дори записва точка срещу Чехословакия. Следва кратък престой начело на Бразилия през 1983 г., завръщане във Флуминензе и титла на страната през 1984 г., само за да се завърне в Арабския свят начело на Саудитска Арабия и ОАЕ. С Емирствата участва на Световното първенство през 1990 г. На следващата година отново поема Селесао и извежда тима то световната титла през 1994 – първа за страната след 24-годишна пауза. Парейра води още Саудитска Арабия на Мондиала през 1998 г., но е уволнен по време на турнира след втория мач от групата, загубен от Франция с 0:4. В периода 2003-2006 отново е треньор на Бразилия и макар да печели Копа Америка и Купата на Конфедерациите е критикуван за ретроградния стил на игра. През 2010 г. повтаря рекорда на Бора Милутинович да води пет различни отбора на световно първенство, като е начело на домакина ЮАР. „Бафана-бафана“ отпада в групите, но запомняща се е победата над Франция с 2:1. Никак зле за човек, който изначално е трябвало да отговаря само за физическата подготовка на играчите.


Гласували: 11, рейтинг: 4.9

Добави коментар

Препоръчано за вас

Най-високият мач в света
Мачът, в който отбор умишлено си вкара автогол, за да подобри головата си разлика
10 топ футболисти, които банкрутират
Контра: Когато последната минута се оказва златна за нас
Футболисти, играли за 2 национални отбора
Най-грубият мач в света
Скандалният Джоуи Бартън и единственото му дерби от "Старата фирма"
Снежното Класико - Най-студеният мач в света
Мачовете, които големите звезди пропускат поради травми
Най-добрите играчи на Тотнъм в ерата на Висшата лига
От сирак до един от най-могъщите олигарси: Как Роман Абрамович натрупа огромното си богатството
Последната минута - големият враг на българския футбол
Фортуна вместо футбол: Мачове, решени от чоп или монета
Дреболия бави трансфера на Суарес в Юве
Играчите, вкарвали за най-много клубове във Висшата лига
Картел Къп 2020: първото и последно издание на смъртоносния затворнически турнир
Забравените легенди на женския футбол - Ан О'Брайън
Баскът, който шокира модерния футбол
Футболисти, вкарвали и в двата европейски клубни финала
Паралелни таланти: Боян Къркич - геният, който трябваше да задмине Лионел Меси