10 явления, изчезнали от съвременния футбол

 Преди 3 години, в световния футбол масово се прие ВАР – нещо, което отдавна трябваше да се случи. Може би скоро няма да има такива спорни ситуации, като незачетения гол на Франк Лампард на Мондиал 2010 срещу Германия, или поредната игра с ръка от някой във финала на Шампионска Лига. Като цяло, това са неща в бъдещето, а последните 20 години играта ужасно се измени и днес реших да ви представя явления във футбола, които може би някой помни, а други даже и не са и чували.

10. Пушещи по време на мач треньори

Едва ли някой в днешния футбол би повярвал на това, но през 80-те години и началото на 90-те, пушенето беше нормално явление. Световни величия в треньорската професия като Марчело Липи, Ектор Купер, даже Арсен Венгер пушеха по време на своите срещи и можеха да ‘ударят’ по една кутия за 90 минути. Такава беше модата на това време и мениджърите даже не мислеха за това какъв пример дават на хората.

В началото на новия век УЕФА въведе забрана за пушене по стадионите и с времето тази мода отмина.

9. Играч ‘’питбул’’ в отбора

До преди 10 години във всеки отбор имаше такъв тип футболист, който трябваше да плаши противниковите звезди, да ги събаря, фаулира и дори да прави опасни шпагати с цел да ги травмира. Това беше стратегия и стил на много отбори. Играчите не мислеха за контузии, рани, разтежения - просто се хвърляха на терена в яростна и агресивна борба за топката с цената на тежки удари.

Такива играчи бяха Едгар Давидс, Дженаро Гатузо, а Вини Джоунс е най-яркият пример за този стил футбол. Но с напредването на времето, играчите започнаха да получават колосални заплати и здравето им е на първо място, за това и играта стана по-разумна. Груби нарушения се срещат и днес, но те са някак си повече като изключение.

8. Отсъствие на футболни мачове по телевизията

До преди 15-20 години беше почти невъзможно да се наблюдава качествен европейски футбол по телевизията. БНТ показваше Световни и Европейски първенства, но английска Висша Лига или Серия „А“ можехме да наблюдаваме в неделно предаване, което показваше най-добрите моменти от всяко Топ-първенство. Нямаше интернет, Ютуб, Фейсбуук – всичко, което можехме да научим, беше от сутрешните вестници, за които имаше голяма опашка и само там можехме да разберем резултата на поредното дерби в Серия „А“.

Първото масово излъчване на Шампионска Лига се появи и със създаването на бТВ, като преди това БНТ предаваха избрани двубои. Просто днес е невероятно да си представим невъзможността да наблюдаваме любимия си отбор или първенство.

С началото на новия век нещата се измениха и се появиха нови телевизии, които предоставят Топ-първенството на всяка една държава.

7. Силни отбори от Източна Европа

През 80-те и 90-те години парите все още не влияеха в големия футбол и бедни държаави, в които се е родило талантливо поколение, можеха да спечелят Европейска купа или турнир. Пример: Цървена Звезда 1991г., Стяуа Букурещ 1986г. или Динамо Загреб 1967г.

Трансферите не бяха така развити, футболът не беше такъв бизнес, а агентите не пълнеха главите на играчите с приказки за пари още в детска възраст.

Талантливо поколение можеше напълно да се разкрие в собствената си страна и даже да спечели Европейска купа, а после всичко изброено и едва след това можеше топ-отбори да купуват играчи.

6. Масова фенска субкултура

Тя се появи в Англия, където се подържаше от всеки един младеж. Феновете имаха своя мода на обличане, музика и собствено виждане за живота. Традицията се предаваше от баща на син. За това явление са заснети стотици филми и са написани хиляди книги. Футболът тогава не беше развлечение за богатите, а билетите бяха адски евтини.

В последствие заради многочислени смъртни трагедии на Острова, както и няколко сбивания из цяла Европа от страна на английски фенове, властите започнаха масова борба с това явление. Сега тази култура вече малко по малко изчезна, като се наблюдава предимно в Източна Европа.

5. Играещи треньори

Това също звучи като фантастика в днешния развит футбол, но в края на 20 и началото на 21 век, най-често в английски отбори, треньорите бяха действащи футболисти. Примерно Джони Джайлс -  играл и тренирал Уест Бромич в периода 1975-1977, а също така беше играещ треньор в нац.отбор на Ирландия.

По този начин малките отбори спестяваха пари за треньор, като се доверяваха на най-опитния играч в отбора. Треньор на Ливърпул през 1985г стана самият Кени Далглиш, който освен играч и капитан, спечели титлата и често вкарваше голове.

Рекорд постави Челси, който беше ръководен от 3 полеви играча в разни периоди през 90-те. Глен Ходъл 1993-1995, Рууд Гулит - 1996-1998 и Джанлука Виали - 1998-2000.

Разбира се имаше и няколко необясними и комични случая. Например треньорът на Хъл Сити - Марк Хейтли, беше поставил точка в договора си, която гласи, че при всяко негово влизане в игра, той получава 1000 паунда, при което той сам решава кога да играе и кога не.

Всичко се промени в края на 90-те години, когато футболът стана огромен бизнес, а треньорите носят огромна отговорност за отборите и ФИФА въведе задължителен лиценз за треньорите.

4. Някога великата Серия "А"

Серия "А" беше първото първенсто в света, което се считаше за най-силно. Имаше няколко отбора, които веднага можеха да си позволят много-милионни покупки.

Даже Барселона не успя да задържи Феномена Роналдо от офертата на Интер. Тогава беше много по-престижно да играеш в Италия. Тогава се поставяха трансферни рекорди и се използваха нови и интересни тактически схеми.

За съжаление шампионатът беше много надут заради мафиотските структури във всеки един отбор. Кризата в началото на 2000г, плюс скандалите за уговорени мачове, изтласкаха Серия А много назад от останалите европейски първенства и едва ли някога ще бъде отново на това ниво.

3. Златен и Сребърен гол

От 1993 година в плейофните мачове, които завършват с равен резултат, се назначаваха както и сега 2 допълнителни тайма по 15 минути. Ако някой от отборите в течение на допълнителното време вкара гол, то той е победител и играта се прекратява. Така примерно Германия стана Европейски Шампион през 1996 година с гол в 95 минута.

Представете си какво е било напрежението за играчите, като знаят че им остава толкова малко време за победа или възможността да загубят - тогава нервите на някои не издържат. ФИФА се надяваше, че със Златен гол отборите ще играят много по-остро и атрактивно, но те се затваряха в дълбока защита и чакаха дузпите.

През 2003 година Златният гол беше сменен на Сребърен и играта се прекратяваше след края на първото или второто допълнително време, след вкаран гол на един от двата отбора. Но и това не помогна и 2004г Златният и Сребърният гол бяха отменени.

2. Купа На Националните Купи (КНК)

Това беше вторият по значимост европейски турир, след КЕШ/Шампионската лига. Съществуваше от 1960 до 1999 година. В него участваше всеки носител на своята национална купа и имаше само по един участник от 32 държави.

Трофеят беше доста престижен и именно неговият носител попадаше във финала за Суперкупата на Европа. Никаква групова фаза - само директни елиминационни мачове. В този турнир отборите не поставяха дублиращите си играчи и не го оставяха на втори план, както днес се случва в Лига Европа.

В КНК участваха неизвестни отбори и в това беше неговата романтика, защото националната купа не всеки път я печели най-силният отбор в собственното си първенство.

Освен това този турнир беше успешен за неизвестни отбори от Източна Европа, Динамо Киев през 1975 и 1985г, Динамо Тбилиси (Грузия) – 1981г, а също така помним и легендарните победи на родния ЦСКА София.

Но през 1999г УЕФА се опита да направи турнира по-атрактивен, като предостави на носителите на купи места в груповата фаза на УЕФА Къп, а по-късно Лига Европа. Определено това е голям провал, тъй като днешният турнир даже и не може да се сравни по емоции с КНК.

1. Груби играчи и по-скромни футболисти

Преди някакви си 30 години все още нямаше интернет и тогава тепърва се появяваха играчи, които са и модни икони. Преди това футболистите не мислеха за своя външен вид и нестандартните прически бяха просто някаква странност, отколкото мода.

Играчите получаваха заплата, близка до тази на обикновенните хора и изглеждаха по същия начин. Никой не постваше техните действия във Фейсбуук и Инстраграм, а някой футболисти даже можеха да си позволят да се напият в бара, заедно с феновете.

За това играчите бяха толкова свободни. Не си правеха прически, ходеха несресани и това беше нормално. И най-важното - никакви масови симулации! За такова нещо просто бяха наказвани, даже понякога от собствените си съотборници. Опасни шпагати с вдигнати шипове към лицето, хвърляне с главата напред от страна на вратаря - такъв беше брутален футболът през 90те години.

Външният вид на типичния футболист промени Дейвид Бекъм, а го допълни Кристиано Роналдо, на когото и много млади футболисти днес подражават.