Наскоро ФИФА въведоха нови правила, според които отборите имат право да извършат четвърта смяна, ако двубоятвлезе в продължения. Това не е никак лоша идея - чифт свежи крака на терена, които могат да направят разликата. А и това неведнъж се е случвало - играч, влязъл като резерва, да остане в историята с ключово попадение. Тук ще се спрем на най-известните случаи, в които човек от пейката решава развоя на даден мач.
10) Патрик Клуиверт
През сезон 1994/95 тимът на Аякс има изключително класен отбор, съставен главно от млади играчи. Единствените със сериозен опит са оттеглящият се Франк Рийкард и клубната легенда Дани Блинд, но около тях е изграден състав с имена като Ван дер Сар, Райцигер, братята Де Бур, Кларънс Зеедорф, Едгар Давидс, Марк Овермарс, Яри Литманен, Финиди Джордж и т.н. "Божиите синове" правят пробив в Шампионската лига и достигат финалния мач, където трябвада мерят сили с колоса Милан. "Росонерите", традиционно за онези години, разполагат с феноменални играчи - Малдини, Албертини, Костакурта, Барези, Донадони, Десаи, Бобан, Масаро и т.н., а тази чета е предвождана отлегендарния Фабио Капело. Двубоят върви към края си и резултатът продължава да е 0:0. Тогава треньорът на Аякс, някой си Луис ван Гаал, прави шеметна рокада. Той изважда най-талантливия си щурмовак Яри Литманен и вкарва като резерва 18-годишния тъмнокож нападател Патрик Клуиверт, за когото това е дебютен сезон. Минутата е 70-та. Е, съдбата си знае работата. Пет минути преди края на този финал, всички се подготвят за продължения. Но не и Клуиверт. Той получава пас в наказателното поле и преодолява вратаря Себастиано Роси. 1:0 за Аякс и "ушатата" се завръща в Амстердам след близо 20-годишно прекъсване!
9) Владимир Шмицер
.jpg)
Правилно се досещате, че става въпрос за онази така паметна истанбулска вечер през 2005г. Ливърпул е далеч от най-добрите си години. Отборът дори е на път да не завърши в топ 4 на Висшата лига, което би го лишило от участие в Шампионската лига през следващия сезон. Момчетата на доказания турнирен боец Рафаел Бенитес обаче правят сериозен рейд в "турнира на богатите" и достигат до финалния мач. Съперник там отново е тимът на Милан. И в тази среща "росонерите" са фаворити. Нещо повече - те започват мача като такива. Още до почивката резултатът е 3:0 за миланския колос, а Ливърпул няма отговор на играчи като Малдини, Неста, Кафу, Стам, Кака, Пирло, Зеедорф, Гатузо, Шевченко и Креспо. Освен че инкасират гол още в първата минута, "мърсисайдци" са посечени и от контузията на едно от остриетата си Хари Кюъл, който бива принудително заменен още в 23-тата минута. Човекът, който влиза на негово място, е чешкият полузащитник Владимир Шмицер. Вторите 45 минути са коренно различни. Центърът на Ливърпул изглежда по съвсем различен начин с Джерард, Алонсо, Шмицер и Хаман. Четирима изключително мощни полузащитници, които буквално претопяват звездите на Милан. След като Джерард връща един гол, Шмицер бележи втори и връща надеждите на своите. От там нататък всички знаят развоя на тази среща. Дузпи, където Шмицер вкарва четвъртата и предпоследна за своя тим, задължавайки нападателя на Милан Андрий Шевченко да отбележи своя удар. Напрежението е зверско и "Дяволът от изток" се огъва, изстрелът му е спасен от вратаря Йержи Дудек и купата отива в ръцете на Стивън Джерард и компания.
8) Оливер Бирхоф
Ето нещо забавно - този голаджия дебютира за националния отбор на Германия почти на 28-годишна възраст. Всъщност, Бирхоф не успява да убеди хората в родината си, че заслужава да играе за "маншафта". Престоите му в Хамбургер и Борусия Мьонхенгладбах са доста слаби, което го кара да се премести в Австрия, а след това и в Италия, където да заблести с екипа на Асколи. И все пак - Асколи са в Серия "Б". Кой би повикал нападател от Серия Б в националния отбор на Германия? Когато обаче Оливер се мести в Удинезе и вкарва 17 гола за сезона, той все пак е повикан за няколко контроли през февруари 1996г. Бележи доста попадения и намира място в състава за европейското първенство в Англия през лятото. До финала той не вкарва нито веднъж и логично е оставен на резервната скамейка за тази среща. Отборът на Германия, предвождан от легендата Берти Фогс, притежава доста интересни имена, сред които Матиас Замер, Томас Хелмер, Томас Хеслер, Юрген Клинсман, Мемет Шол и т.н. Съперникът Чехия обаче също разполага с феноменални играчи - Недвед, Поборски, Бергер... Чехите дори излизат напред в резултата след гол от дузпа на Патрик Бергер през втората част. Отчаян от развоя, Фогс прави смяна. Той изважда офанзивния халф Мемет Шол и пуска Бирхоф, който попада в клещите на безкомпромисното либеро Мирослав Кадлец. Промяната е животворна и немците бързо изравняват резултата. Голмайстор е тъкмо Бирхоф. Двубоят завършва при резултат 1:1 и се играят продължения, като важи безумното правило за златен гол. Тоест - който вкара, печели на момента. Точно това се случва 5 минути след началото на първото продължение. Бирхоф отново надиграва Кадлец и промушва топката в чешката мрежа, печелейки купата за своите. Златен гол, дело на златна смяна!
7) Хенрик Ларсон
Този човек е пример за спортно дълголетие, като е може би най-голямата легенда в историята на шведския футбол. След като избухва по шведските и холандски терени, той се озовава в Селтик. В Шотландия той се развихря и бележи 242 гола в 313 мача за "детелините". Когато вече е на сравнително напреднала футболна възраст, изненадващо акостира на "Камп Ноу", където в дебютния си сезон получава тежка травма и почти не играе. Следващата кампания обаче е доста успешна за Ларсон. Той взима участие в 42 мача, в които бележи 15 гола. Обръщаме внимание, че по това време той вече е на 35. Апогеят в кариерата му е финалът в Шампионската лига за сезон 2005/06 срещу Арсенал. Помним добре този така драматичен мач, в който "артилеристите" повеждат в края на първата част, въпреки че са с човек по-малко още от 18-тата минута. Цялото съзвездие от мегаиграчи в състава на "каталунците", начело с хора като Роналдиньо, Самуел Ето'о, Людовик Жули и Деко не успяват да направят почти нищо пред вратата на лондончани. Така Франк Рийкард решава да предприеме смел ход и да пусне ветерана Ларсон на мястото на халфа Ван Бомел. Шведът се развихря и въпреки че не бележи, изработва двата гола на своите, с които те обръщат мача и печелят "ушатата" за пръв път от 1992г. След края на двубоя, звездата на "артилеристите" Тиери Анри казва: "Всички говореха за Роналдиньо преди мача. Днес не го видях изобщо, както и Ето'о. Хенрик Ларсон направи разликата в мача. Той беше ключът към успеха." След този мач Ларсон напуска и се звръща в Швеция, където доиграва кариерата си.
6) Джанфранко Дзола
Нисичкият магьосник е един от най-подценяваните италиански играчи на всички времена. Не че не е боготворен на "ботуша", но изиграва едва 35 мача за националния отбор, което си е обидно малко за човек с неговите качества. Джанфранко Дзола се докосва до елитен футбол чак на 23, когато акостира в Наполи и веднага става шампион на Серия "А". Ролята му за тази титла е малка, тъй като тогава в състава на неаполитанците е легендата Диего Марадона. Следва период в Парма, където вече хората започват да говорят за качествата на Джанфранко, като той става част от онази инвазия на италиански играчи, които заливат Висшата английска лига в средата и края на 90-те. Подписва с отбора на Челси, който по това време е един от добрите тимове в лигата, но не и финансовият гигант, който е днес. В дебютния си сезон е избран за най-добър играч на острова, а през следващия, неговият Челси достига финала в турнира за КНК. Контузия обаче спира Дзола да участва в заключителната част от кампанията, включително и в този така важен финален мач. Все пак неговият сънародник, който изпълнява ролята на играещ-мениджър Джанлука Виали, го включва в групата за двубоя срещу Щутгарт. "Швабите" имат класни играчи като Красимир Балъков, Фреди Бобич, Звонимир Солдо, Мурат Якин и Томас Бертхолд, а наставник е Йоаким Льов. Челси пък разполага с бъдещия световен шампион Франк Лебьоф, Денис Уайс, Густаво Пойет, Роберто Ди Матео, а в предни позиции си партнират Виали и норвежкия таран Торе Андре Фло. Срещата върви към 0:0, когато Виали прави рокада, изваждайки Фло. На негово място влиза Дзола и още с първото си докосване той бележи единствения гол в срещата. Челси печели първия си европейски трофей от 27 години насам и общо втори в историята си до онзи момент.
5) Тим Крул
Едно от най-гениалните хрумвания на Луис ван Гаал в цялата му кариера, изпъстрена с трофеи и златни периоди. Той е начело на холандския национален отбор, който се бори да достигне втори пореден финал на Световното първенство в Бразилия през 2014г. "Лалетата" са излезли от желязна група с Чили и Испания, разгромявайки световния шампион с 5:1, което автоматично ги прави един от фаворитите в турнира. На осминафиналите те изпращат вкъщи друг корав тим - този на Мексико след късна драма. Съперник в следващата фаза е приятната изненада Коста Рика. Островната държава прескача група с Англия, Италия и Уругвай, като дори не губи нито веднъж, а след това елиминира Гърция след изпълнение на дузпи. Този четвъртфинал между Холандия и Коста Рика не предлага нито зрелище, нито разгром, като отново се стига до изпълнение на 11-метрови наказателни удари. Виждайки накъде отиват нещата, Ван Гаал прави промяна в 120-тата минута, изваждайки титулярния си вратар Йеспер Силесен, а на негово място влиза стражът на Нюкасъл Тим Крул. Крул е един от най-добрите на поста си в цялата Висша лига, а също така редовно спасява удари от бялата точка. Този ход проработва и вратарят хваща 2 дузпи на костариканците, докато в същото време неговите съотборници са безпогрешни и така холандците се класират на полуфиналите. След мача Ван Гаал обясняватова си решение: "Нищо не казахме на Йеспер преди мача, защото не искахме да знае. Всеки вратар има специфични качества. Тим е по-висок, достига по-лесно до ъглите, а освен това умее да следи топката при дузпи по-добре от Силесен. Всичко беше подготвено още преди мача. Той знаеше къде ще стрелят, защото бяхме гледали предните им изпълнения срещу Гърция. Бяхме се подготвили." За съжаление на Ван Гаал, в полуфинала срещу Аржентина той вече е направил трите си смени и не може да направи същата рокада. Двубоят отново се решава след изпълнение на дузпи и Холандия губи.
4) Гюнтер Нетцер
Ще се прехвърлим в една малко отминала епоха. Става въпрос за средата на 70-те и турнира за купата на Германия. Този период е златен за отбора на Борусия Мьонхенгладбах, който господства в Бундеслигата, а освен това достига финал на КЕШ, печели два пъти Купата на УЕФА и също така участва в мача за Интерконтиненталната купа за 1977г. На фона на тези постижения, това, за което ще разкажем тук, си изглежда направо скромно, но е част от историята на този клуб. "Жребчетата" достигат до финала в турнира за купата на Германия, след като отстраняват Шалке 04, Кайзерслаутерн и Вердер Бремен и им се пада да спорят за отличието с тима на Кьолн. "Козлите" също са в един от силните си периоди и правят добри класирания в Бундеслигата. Двубоят започва добре за Борусия и те повеждат с гол на Херберт Вимер, но в края на полувремето неговият адаш Херберт Нюман изравнява. Така се стига до продължения, а на пейката на "жребчетата" е тяхната жива легенда Гюнтер Нетцер. Това се пада и последен мач с бялата фланелка за атакуващия халф, тъй като той напуска в посока Реал Мадрид. Виждайки накъде отиват нещата, Нетцер казва на треньора Хенес Вайсвайлер, че влиза в игра. Наставникът позволява смяната и Гюнтер се появява на терена в 91-вата минута на мястото на Кристиан Кулик. Три минути по-късно Нетцер дава началото на атака, като секунди след това той се озовава на върха й и бележи за 2:1. Това е и крайният резултат от двубоя, Борусия Мьонхенгладбах печели купата, а Нетцер обяснява включването си в игра: "Това беше чисто чудо, не зная защо проработи. Футболът има нужда от такива неща - спомени за велики дела, които дадени играчи са постигнали."
3) Оле Гунар Солскяер
История, добре позната на всички фенове на футбола, без значение от възрастта им. Малцина обаче знаят, че Оле Гунар Солскяер е обявен за златна резерва няколко месеца преди финала в Шампионската лига, за който всъщност ще пишем. Датата е 6 февруари 1999г., а Манчестър Юнайтед имат гостуване на падналия гигант Нотингам Форест. До 70-тата минута "червените дяволи" водят с 4:1, когато Солскяер влиза на мястото на Дуайт Йорк, който вече се е разписал на 2 пъти. Норвежецът нанизва още 4 гола в рамките на 10 минути за крайното 8:1. Всички на "Олд Трафорд" знаят за способностите му и се изненадват, когато Алекс Фъргюсън (тогава още не е сър) го оставя на пейката във финалния мач за Шампионската лига срещу Байерн Мюнхен. Юнайтед са се проврели през иглени уши след един епичен мач на "Деле Алпи" срещу Ювентус и знаменит обрат, докато "баварците" също са елиминирали с мъка Динамо Киев, предвождан от атомното нападение Андрий Шевченко - Сергей Ребров. Развоят на този финал е добре познат - ранен гол на Марио Баслер от пряк свободен удар дава преднина на немците. Цялостно Байерн е по-опасният от двата тима и резултатът 1:0 се запазва до последната минута. Всички в Мюнхен, както и половината фенове на "Камп Ноу", където се провежда финалът, предвкусват победата. Фъргюсън вече е вкарал в игра двамата си резервни нападатели Теди Шерингам и Оле Гунар Солскяер и дори не прави трета смяна. Минута след изтичането на редовните 90, тъкмо Шерингам се възползва от едно разбъркване в наказателното поле на "баварците" и изравнява. Немците са в шок и допускат още един гол, буквално в последната секунда. Негов автор - Оле Гунар Солскяер, който след ъглов удар засича топката в мрежата на Оливер Кан. Юнайтед печели златен требъл, Алекс Фъргюсън получава титлата "сър" от английската кралица, а норвежецът бетонира статута си на абсолютна легенда на "Олд Трафорд".
2) Марио Гьотце
По време на световното първенство през 2014г., този играч все още се води млада надежда и "детето-чудо" на немския футбол. Само че неговата популярност рязко спада, след като напуска родния Борусия Дортмунд, за да се присъедини към "злия" в очите на мнозина отбор на Байерн Мюнхен. Всички го обявяват дори за предател, а завръщането му на "Сигнал-Идуна Парк" е съпътствано със звучни освирквания. Въпреки това, той прави прилична кампания и е взет на Мондиала от треньора Йоаким Льов. Гьотце се справя добре в груповата фаза, но след това губи титулярното си място за сметка на плеадата от класни играчи, с които немците разполагат. "Маншафтът" марширува през всички отбори, които среща по пътя си и достига до финала, където съперник е мощният тим на Аржентина. Меси и компания са спрягани от всички за новия световен шампион. Освен "Бълхата", в редиците на "гаучосите" са още топ-имена като Анхел Ди Мария, Серхио Агуеро, Гонзало Игуаин, Езикил Лавеци и Хавиер Масчерано. Атомното нападение на "албиселесте" пропуска един куп изгодни положения пред вратата на Мануел Нойер, а гол на Игуаин дори е отменен поради засада. След 90 минути игра резултатът продължава да е 0:0. Льов прави промяна и пуска "пейката" Марио Гьотце на мястото на легендата Мирослав Клозе. Първите 15 допълнителни минути отново не предлагат гол. Двубоят уверено върви към дузпи, но в 113-тата минута същият този Гьотце получава пас от ляво, овладява майсторски на гърди и разстрелва отблизо вратаря на аржентинците Ромеро. По този начин Марио се превръща в най-младия голмайстор на финал на световно първенство за последните 48 години. До края на мача нови голове няма и Германия печели четвъртата си световна титла. Треньорът Йоаким Льов разкрива по-късно какво е казал на Гьотце преди да го пусне в игра: "Покажи на всички, че си по-добър от Меси!"
1) Давид Трезеге
В този случай реално златните резерви са две, но тъй като попадението на Трезеге е доста по-решаващо, ще кръстим тази позиция на него. Давид е и световен шампион за 1998г. със състава на "петлите", но тогава има доста по-скромна, да кажем периферна роля в отбора на Еме Жаке. След смяната на треньора и пристигането на Роже Лемер, Трезегол започва все по-често да се изявява. Годината е 2000, а европейското първенство в Белгия и Холандия е първото в историята, което се провежда в две отделни страни. Французите влизат в него като фаворити и очаквано достигат до финала, като излизат втори от група с Холандия, Чехия и Дания, а след това успяват последователно да изхвърлят двата иберийски тима Испания и Португалия, последните след продължения. Съперник на "петлите" във финалния сблъсък е тимът на Италия, който пък драматично елиминира домакина Холандия в полуфиналите след изпълнение на дузпи. Съставът на Дино Дзоф буквално разполага с легендарни играчи на всеки пост. С оглед контузиите на Джанлуиджи Буфон и Кристиан Абиати, Франческо Толдо блести под рамката на италианската врата. Пред него е стената Фабио Канаваро - Марк Юлиано - Алесандро Неста, подпомагани от Паоло Малдини и Джанлука Песото. Пред тях има нов ред непреодолими прегради в лицето на Джиджи Ди Биаджо и Деметрио Албертини. Напред пък "скуадра адзура" има Франческо Тоти, Алекс Дел Пиеро, Филипо Индзаги, Винченцо Монтела, Марко Делвекио и Стефано Фиоре. Не по-малко впечатляващ е и отборът на Франция - Бартез, Тюрам, Десаи, Блан, Лизаразу, Виейра, Дешан, Джоркаеф, Зидан, Анри и Дюгари. Италия обаче повежда малко след началото на втората част с гол на Делвекио, а веднага след това Дел Пиеро пропуска от чиста позиция да вкара за 2:0. Времето върви и Лемер прави промени. Той пуска крилото на Бордо Силвен Вилтор на мястото на Дюгари, а малко по-късно вкарва и тарана на Монако Давид Трезеге. Двамата оправдават доверието и първо Вилтор изравнява в продължението на мача, а след това Трезеге бележи в 103-ата минута златен гол, печелейки мача. Франция става европейски шампион за втори път в историята си, а големите герои Вилтор и Трезеге си уреждат трансфери съответно в Арсенал и Ювентус.
