Политическите режими по целия свят влияят на всички сфери на живота, и футболът не остава по-назад. В този материал ще разгледаме пет случая в историята, когато политиците са повлияли на хода на събитията в най-популярната игра.
Под егидата на краля
Десетки испански отбори носят името "Реал". Произходът на тази традиция носи началото си от времената на крал Алфонсо XIII. Монархът се слави като покровител на футбола в своята страна, като през 1903 г. в негова чест е стартирана националната купа. Обявяването на клубовете за "кралски" и добавянето на Реал към името е своеозбразна "награда". Обикновено практиката е била такава, че даденият клуб обявява краля за свой почетен президент, в резултат на което Алфонсо удостоява отбора с честта да се нарича "кралски" и да използва короната като символ на своята емблема. Така през 1920 г. ФК Мадрид добива познатото на всички ни име Реал Мадрид. След като през 1931 г. Испания е обявена за република обаче всички монархически символи са забранени и до началото на 40-те години тази традиция се прекъсва, докато режимът на Франко не разрешава да се върнат предишните названия и емблеми.
Еврейският Байерн
Когато през 1933 г. нацистите идват на власт в Германия, то отношението към футболните клубове бързо става част от антисемитската идеология. Вкаран е в употреба терминът "Judenclub", който категоризира отборите, чийто ръководители имат еврейски произход. Такъв е и шампионът за 1932 г. Байерн Мюнхен, който печели титлата благодарение на усилията на президента Курт Ландауер и треньора Рихард Домби (и двамата евреи). Скоро обаче е въведен закон евреите да не могат да заемат ръководящи постове, в резултат на което тандемът е принуден да напусне. Домби поема Барселона, а Ландауер прекарва известно време в концлагера Дахау. Поради участието си в Първата световна война обаче Ландауер е освободен и емигрира в Швейцария, където остава до 1945 г. През 1943 г., когато Байерн играе контрола в Цюрих след края на срещата футболистите аплодират бившия си ръководител, който присъства на трибуните. След края на Втората световна война Ландауер отново става президент на Байерн и остава на този пост до 1951 г.
Шампиони на всяка цена
Бенито Мусолини се е славил като страстен привърженик на футбола и често е посещавал мачове от Серия А. Дучето е виждал във футбола отличен пропаганден инструмент и когато Италия получава правото да е домакин на второто световно първенство през 1934 г., фашистката власт прави всичко възможно да подсили "скуадрата". В състава се натурализират чужденци, които не са живяли 3 години в страната и по тогавашните правила на ФИФА нямат право да играят за националния отбор. В баражите за класиране на турнира, в които Италия играе с Гърция, са използвани смени, което също е било забранено в официални мачове. По време на самия турнир пък се твърди, че самият Мусолини е определял съдиите за дадени срещи. Така в полуфинала с Австрия съдията Иван Екланд зачита гол на Италия при фал в нападение и пропуска още две тежки нарушения на италианците. Полузащитникът Луис Монти пък твърди, че играчите са били заплашани със затвор, ако не спечелят титлата. Все пак на финала Италия триумфира срещу Чехословакия с 2:1, така че никога няма да разберем дали наистина властта е щяла да приложи това строго наказание.
"Сборная" се проваля, разформироваме клубове
На Олимпиадата в Хелзинки през 1952 г. СССР отпада от Югославия на 1/8-финалите. По това време основата на отбора са футболистите на московския ЦДСА (тогавашното име на ЦСКА Москва), а треньорът на "армейците" Борис Аркадиев е начело на олимпийския тим. Поражението на "съветите" едва ли щеше да предизвика такъв отзвук, ако по това време двете страни не са идеологически врагове. След разрива между Сталин и Тито през 1948 г. поражението от "неприятелска" страна се счита за позорно. За главни виновници са определени седмината футболисти на ЦДСА и треньорът Аркадиев, който след връщането си в Москва дава показания пред НКВД в продължение на няколко часа. Така на 18 август 1952 г. тогавашният Спортен комитет решава да разформирова клуба, Аркадиев е лишен от званието "Заслужил майстор на спорта", а различни наказания получават футболистите Анатолий Башашкин, Валентин Николаев и Александър Петров. И до днес феновете на московските армейци смятат, че тъй като самият Сталин не се е интересувал от футбол, членове на партийната върхушка са му "подсказали" кой е виновен и така са отстранили най-успешния по това време отбор от първенството. Все пак през 1954 г. министърът на отбраната Николай Булганин възстановява тима.
Репатрация в случай на интервю
Севернокорейските футболисти в чужбина са голяма рядкост. Условието да бъдат пуснати зад граница е с тях през цялото време да бъде агент, който да следи за тяхната лоалност към действащия в страната режим. Един от севернокорейските футболисти в Европа е Хан Кван Сон, в момента част от втория тим на Ювентус. По време на престоя си в Перуджа нападателят се представя стабилно като има серия от пет поредни мача, в които вкарва гол. Така през септември 2017 г. италианската телевизия RAI кани нападателя да даде интервю на живо. Всичко това изглежда най-нормалното нещо на света. Не така мислят обаче в кабинета на Ким Чен Ун. След като Хван е поканен, в щаба на Перуджа получават обаждане от севернокорейското външно министерство, в което се казва, че ако играчът се появи в национален ефир, то ще бъде върнат обратно в родината си. От клуба заявяват, че Сон се уплашва не на шега и отказва да даде интервюто. Така и до днес нападателят продължава изявите си по италианските терени.
