52 години от Левски-ЦСКА 7:2 (видео)

17 ноември е дата на която са се случили много исторически събития, като започнем от първото заседание на Конгреса в САЩ през 1800-ата година, та преминем през ръкополагането на 14-тия "Далай Лама" и встъпванено в длъжност на Гамал Абдел Насър за президент на Египет, но за българите подкрепящи отбора на Левски (София) това събитие е не по-малко важно от изброените по-горе.

Преди 52 години на този ден Левски се налага над отбора на ЦСКА - Червено знаме със историческия резултат 7:2, а "левскарите" изключително много ценят и тачат този успех, може би малко повече от рекордното 7:1 през 1994-та или "юбилейното" 5:0 на финала за купата на България през 1998-ма,
 защото отбора на ЦСКА е бил големия фаворит преди началото на тази среща с 11 поредни успеха, а и са очаквали голяма победа срещу "сините". Още повече, че откриват резултата във 2-ата минута след неразбирателство в синята отбрана. След това обаче започва "Урокът на Левски" както е отбелязан този двубой в българската преса.

Само три минути след като "армейците" повеждат Георги Аспарухов преминава елегантно покрай Пенев и изравнява. В 23-ата, и 24-ата минути Левски поставя началото на края за ЦСКА в тази среща. Първо Сашо Костов бележи, а веднага след центъра "сините" контраатакуват и с феноменална задна ножица Гунди нацелва напречната греда, а притичалият Янко Кирилов я забива в мрежата.

В последната минута на полувремето Борислав Богданов увеличава на 4:1.

През второто полувреме Левски налага тотално волята си. Янко Кирилов бележи между двама бранители, а малко по-късно герой отново е Гунди. Така още в 59-та минута резултатът става 6:1. Аспарухов от дузпа фиксира невероятното дотогава 7:1, оформяйки своя пореден хеттрик за „сините“ и ознаменува феноменалната си игра и в този мач.

Минута преди края Атанасов бележи за крайното 7:2 за Левски.

Има няколко интересни истории за този двубой, които може би до голяма степен също имат някакво отношение върху митологизирането на този мач.

Първо легендарния нападател на "сините" Александър Костов, които е известен с изключителното си чувство отива след петия гол за Левски при Цветан Атанасов и го пита кой е най-бърз от армейците. Дясното крило на ЦСКА отвръща объркано: "Ами аз съм". Тогава Сашо Костов изстрелва: "Тичай тогава бързо до "Народна армия" да донесеш таблото, че на това вече няма място къде да записваме голмайсторите".

След двубоя пък Костов пуска нов майтап по адрес на съперника - от Левски оставили ЦСКА да вкара първия гол, за да се види колко "червени" привърженици има по трибуните, а накрая пуснали второто армейско попадение, за да могат футболистите на Стоян Орманджиев да преброят колко фенове са им останали.

На почивката един от военните генерали нахлува в съблекалнята на ЦСКА и търси обяснение от футболистите какво става. Генералът мотивира своите с думите: "Нищо, хайде сега второто полувреме вкарвате три гола и обръщаме резултата". Играчите обаче информират объркания военен, че всъщност Левски води с 4:1 и три попадения не са достатъчни за обрат. "Е, добре, поне ще изравните", е отговорът. Оказва, че генералът е тръгнал от ложата малко преди края на първата част и е изпуснал гола на Борислав Богданов в 45-ата минута.

Загубата с 2:7 логично е приета много тежко в лагера на ЦСКА. В историческия мач на 17 ноември 1968 г. "червените" носят белите си одежди, макар че официално се водят домакини на срещата на "Васил Левски". Издадена е моментална заповед никога повече отборът от Борисовата градина да не играе в изцяло бял спортен екип срещу своя вечен съперник от "Герена". Тази забрана се спазва и до днес. 

И въпреки че в края на сезон 1968/1969 шампион става отбора на ЦСКА-Червено знаме, този успех ще е завинаги помнен от феновете на Левски.