Югославският спорт помни велики моменти. И до днес пази спомена за трите световни и петте европейски титли на непоклатимия си национален отбор по баскетбол в периода 1970 - 1991 година. Величае сензационния триумф на 16-годишната си тенисистка Моника Селеш над Щефи Граф през 1990 година на финала на Откритото първенство на Франция - Ролан Гарос, първата от общо 9 нейни титли в турнира. Помни и първите и единствени в историята Олимпийски игри организирани през 1984 година на територията на бившата република, с център Сараево.
Но не може да съществува никакъв спор за най-великия футболен миг измежду всички тези славни моменти - най-сладкия спортен зенит, поставил и най-голямата корона на всяка една от главите на 17 сръбско-македоно-хърватски футболисти. Короната на световен клубен хегемон и футболен властелин на 7 континента, чиито притежател през 1991 година носи името Цървена Звезда - първият и единствен балкански отбор в историята, докоснал този трофей.
Пренасяме се през 1991 година в Япония на Националния стадион в Токио за световния клубен финал, в който Цървена звезда се изправя срещу чилийския шампион от Копа Либертадорес Коло Коло пред 60,000 екзалтирани зрители. Едва 5 месеца по-рано, на 29 май югославския футбол и цял Белград ликуват - Цървена Звезда се окичва с най-ценното клубно отличие на стария континент - Европейската купа (понастоящем Шампионска лига) след победа с дузпи срещу именития състав на Марсилия.
Два дни преди паметния за всички “звездаши” мач - на 6 декември, 1991 година, червено-белите кацат в японската столица без някои от най-големите си звезди, донесли триумфа на Цървена Звезда, а именно капитана и вратар Стеван Стоянович, коравите бранители Слободан Марович и Рефик Сабанадович, откритието на отбора в нападение Драгиша Бинич, както и именнития халф и маестро на отбора в центъра на терена Робърт Просинечки, преминал през лятото в Реал Мадрид. Съставът пък вече е наставляван от Владиша Попович след раздялата с небезизвестния Люпко Петрович. Но макар отслабен и прекроен, отбора пристига в Токио с ясната задача да увековечи постигнатото до момента и да сбъдне копнежите на всички “звездаши”.
Още с кацането си след изморителния полет от Белград до Токио във вечерните часове на 6 декември, обаче, кондиционният треньор на отбора Педжа Стоянович взима изненадващо решение да проведе бърза тренировка и нарежда на всички 17 играчи да се преоблекат и явят за 45-минутно ободряващо занимание на тренировъчния терен до Националния стадион. На пръв поглед това решение буди учудване, но не и за югославските футболисти. Опитът им припомня, че именно благодарение на тази строга дисциплина и усърдност те изковават и успехите си срещу Рейнджърс, Байерн Мюнхен и Марилия. На свой ред обаче азиатските журналисти и фотографи са смаяни. Новият вратар в отбора тогава, Звонко Милойевич, припомня следния любопитен момент:
“Спомням си как при първата ни тренировка бяхме наблюдавани от японски журналисти. Изглеждаха доста учудени от случващото се на терена, тъй като не очакваха да сме там по това време. След края на заниманието, един от тях се приближи до нас и започна жизнерадостно да ни ръкостиска. Каза ни ‘поздравления - вие сте новите световни шампиони’. Момчетата го изгледаха малко странно, тъй като мачът все още предстоеше, оставаха два дни до него все пак. Но той ни обясни, че ние със сигурност ще станем световни шампиони, защото чилийците също пристигнали късно същата вечер, но в сравнение с нас веднага се насочили към леглата си за да съберат силите си след изморителния полет. Каза ни още, че отборът, който проявява такъв дух и характер след толкова дълго пътуване заслужава да стане шампион.”
Дните до мача бързо се изнизват и настава време за самия финал. В него Цървена звезда печелят с гръмкото 3:0, макар и да играят повече от едно полувреме с човек по-малко, заради червения картон на Деян Савичевич в 42-ата минута.
На полувремето при резултат 1:0 за “звездашите”, треньорът Попович се обръща към играчите си в съблекалнята със следните думи:
“Момчета, резултатът е 1:0. Играем с по-малко футболисти, но не забравяйте едно - играем за световната титла! Дайте най-доброто от себе си и спечелете този мач. Ако го направите ви обещавам, че ще ви дам малко ваканционни дни.” Обещание, което Попович длъжностно спазил.
Несъкрушимата защита и щурмът в нападение не оставят никакъв шанс на Коло Коло, а за победата два гола бележи откритието на отбора - 22-годишния полузащитник Владимир Югович. Друг играч - 26-годишният нападател с македонски корени Дарко Панчев пък печели Златната обувка.
Емоцията при посрещането на отбора в Белград трудно може да бъде описана с думи. Клаксоните на съветските коли в града не спират да изпълват въздуха с шум, по площадите и самите булеварди се играят хора, а дори и крайните квартали са обляни от червено-бели знамена. Празникът е като за последно.
А до днешна дата той все пак се оказва и последен - единственият, но най-звезден миг в историята на Цървена звезда и балканския футбол.
Направете историята, в която Левски унижи Барса с 5 гола в 9 голова драма.
Отговори 0 1