95 години Вихрен

 Всяко нещо има своята история. Своя летопис, който да остане за идните времена. През настоящата година, изпълнена с много бурни събития, футболният клуб на град Сандански - Вихрен отбеляза своята 95-та годишнина. За жалост, събитията около пандемията от Covid-19 попречиха на каквито и да е чествания, но се надявам с този материал да разкажа на футболната общественост историята на организирания футбол в Сандански.

Началото на огранизирания футбол в Свети Врач

 Историята на спортния живот в Свети Врач (старото име на града) е доста дълга и с развитието на спорта в по-големите градове, така и в малкото селище, се явяват ентусиазирани младежи, занимаващи се със спорт. Едва през 1924 година се появява от Ловеч учителят по гимнастика - Васил Гечев, който със своя хъс слага по-организиран характер на спорта. Донася първата футболна топка, а радостта е била огромна. Пръв ръководител на местните "ритнитопковци" става самият Гечев, който запознава играчите с тогавашните правила на футболната игра.

 На 24 май 1925 година е рождената дата на футбола в селището Свети Врач и така се появява на младата карта на българския футбол. Образуван е първият клуб, а за негово име е избрано "Устрем", заради желанието да се върви устремно напред. Същата година общината определя място за игрище, което е много каменисто, в района на сегашния плувен интернат, а камъните, извадени от игралното поле, са около 150 куб.метра и са продадени на търговец. Така се финансира закупуването на първите екипи на отбора.

 Първата среща на "Устрем" е била с отбора на "Любомир Весов" от Петрич при взаимно гостуване, а победите в двата сблъсъка са били за отбора на "Устрем". От тогава започват да играят помежду си почти всеки месец, а по-късно се започват контакти и с отбора на "Македонска слава" - Горна Джумая (днешен Благоевград).

"Устрем" в годините до 9.09.1944 година

 С годините спортният клуб от Свети Врач добива популярност в Пиринска Македония, а репутацията на непоклатим домакин вече започва да се демонстрира и в гостуванията, докато връзките на клуба се увеличават. Изиграват се срещи с други градове - Самоков, Дупница, Струмица, Берово. През 1938 година в клуба настъпва оживление, благодарение на голям местен тютюнев търговец, който подарява купа и ежегодно за нея се играе между съществуващите отбори в областта. Първия носител на купата е "Устрем" след победи над отборите на Горна Джумая и Петрич.

 През 1941 година тогавашната управа на Свети Врач отнема съществуващото игрище и го превръща в парк, а година по-късно, след голям натиск от спортната общественост в града, за игрище се определя една ливада, наклонена към реката. Това е сегашния градски стадион, но за оформянето на тази ливада се хвърля много къртовски труд и големи парични средства през годините.

Футболът в града след 9.09.1944

 Излишно е да коментираме огромната роля на деветосептемврийския преврат през 1944 година върху целия обществено-политически живот на страната. В град Свети Врач (преименуван пет години по-късно с настоящето си име Сандански) през октомври месец същата година се създава единен спортен клуб "Яне Сандански", просъществувал до 1950 година. На базата на ведомствените организации се създават Доброволните спортни организации (ДСО) - "Червено знаме", "Динамо", "Строител", "Урожай" и др.

 През 1957 година се случва нова реорганизация на физкултурното движение в страната и на мястото на ДСО в град Сандански е изградено единното физкултурно дружество "Вихрен", което наследява изградените спортни традиции и тепърва щеше да увеличава и да постига високи спортни резултати.

 1960-та е годината, в която по безапелационен начин "Вихрен" става окръжен първенец и придоби право за участие в квалификации за влизане в голямата югозападна зона. Структурата на първенството в България по онези времена е представлявала елитна "А" РФГ, една единна "Б" РФГ и четири зонални групи (в настоящето Трета лига). През юли с.г след два мача срещу "Чавдар" от Етрополе при общ резултат 2:1 в полза на "Вихрен", отборът от Сандански става новия член на голямата Югозападна зона. На два пъти дори я печели, но малко не достига за да получи промоция в единната "Б" РФГ.

"Вихрен" във възход

 След доста голям натрупан стаж в Югозападната голяма зона, през сезон 1976/1977 "Вихрен" се класира за "Б" РФГ категорично, след като е поел водачеството в групата си още в началото на сезона, въпреки ожесточената конкуренция на "Металург" Перник и "Миньор" Бухово. Като цяло това е доста силен сезон за санданчани, които под ръководството на Виктор Андонов - бивш футболист на "Пирин" Благоевград и "Локомотив" София, се постигат целите и задачите за влизане в горната дивизия. Голмайстор на Югозападната зона е централният нападател на "Вихрен" - Иван Бонев с 24 попадения.

 Така новият член на южната "Б" РФГ тръгва по пътя си с успех в дебютния мач от сезон 1977/1978 срещу "Лъсков" от Ямбол с 2:0. Макар и мъчно, играчите на "Вихрен" вкъщи печелят, а навън губят и в края на сезона завършват 15-ти с 36 точки в групата.
 Вторият сезон на "Вихрен" в "Б" РФГ започва срещу местния съперник "Беласица" Петрич и след отменен редовен гол на санданчани мачът завършва 0:0. Въпреки неуспеха се набират сили и в края на полусезона "зелените" са на трето място. Вторият полусезон започва с победа над "Беласица" в Петрич с 1:0, но след спад във формата отбора се смъква до 10-то място в крайното класиране.

 През сезон 1979-1980 година приятелите на футболната игра в Сандански преживяват едни от най-хубавите си моменти в историята на градския футбол. "Вихрен" тръгва към футболната слава, като реди успех след успех. Дори се ражда местният лаф "Навън точка - вкъщи две, Вихрен в А "РФГ". В 30-тия кръг е "поведено" хорото на челото, като то се държи до 36-тия кръг и в края на сезона санданчани завършват втори след местния враг от Петрич, независимо че в хода на сезона той е победен и в двете срещи.

Трудни години за санданският отбор

 В 13 непрекъснати години санданският отбор участва в "Б" група и малцина са отборите в онова време, могли да се похвалят с подобен стаж във втория ешалон на страната. И макар отпадането в Югозападната републиканска зона през сезон 1988/1989 година, "Вихрен" успява след две години отново да се завърне, но за кратко. След това до средата на 90-те години се редят участия във "Б" група и Югозападната зона или както казват в подобни ситуации, клубът е бил "асансьор" между двете дивизии.

 От средата на 90-те до сезон 2002/2003 тимът крета в Югозападната "В" група и въпреки интересните контроли, провеждани през годините срещу отборите на Динамо Москва, Нефтохимик Бургас и софийските Левски и ЦСКА, аматьорският статут на тима е непроменен. В първите години на ХХI век управлението на "Вихрен" е поето от бизнесмена Константин Динев. Инвестирани са сериозни финансови средства и през пролетта на 2003-та година тимът се завръща в "Б" група, а през сезон 2004/05 идва най-паметният момент в историята на клуба, като той печели титлата в дивизията, класирайки се за първи път в своята история в „A“ група и получава възможността да се мери с най-големите в страната.

Част от голямото футболно семейство на България

 В годината, когато "Вихрен" отбелязва осем десетилетия от създаването си, градският стадион в Сандански вече е домакин на сблъсъците от "А" група. Тимът дори печели в първия си мач срещу "Берое" (3:1). В историческия си първи сезон, отборът завършва на 9-то място с 10 победи ("Берое", "Черно море", "Родопа" х2, "Славия", "Марек", "Ботев", "Беласица", "Локомотив" София и "Нафтекс") и две равенства срещу "Пирин" и актуалния шампион "Локомотив" Пловдив.

 Във втората година от пребиваването си сред големите, "Вихрен" успява в първите кръгове да вземе точка от шампиона "Левски", а в хода на сезона прави дубъл срещу пловдивския "Ботев", печели мачове срещу "Славия", "Локомотив" Пловдив и "Берое". И в този сезон санданчани завършват на девета позиция в крайното класиране.

 През сезон 2006/2007 "Вихрен" завършва десети в "А" група, а паметен момент от сезона остава победата над "Литекс" в началото на кампанията. Записани са хубави победи над "Локомотив" София и "Берое".

 На следващата година отборът на "Вихрен" изпада от елитната група, но в първия кръг на този сезон записва най-голямата и значима победа в историята си срещу "Левски", а в третия кръг печели срещу "Локомотив" София. Победа срещу пловдивския "Локомотив" и дубъл срещу местния враг "Беласица" Петрич, а последната среща на двата отбора на ниво "А" група е спечелена от санданчани с категоричното 4:1.

Изпадане, тъмни времена и нови надежди за светло бъдеще

 След изпадането си, благодетелят на отбора Константин Динев напусна Сандански, за да поеме управлението на "Локомотив" Пловдив и постепенно футболът в града достигна нива, съпоставими с тези от началото на 60-те години на XX век. Първите си два сезона в "Б" група след изпадането, отборът става съответно 4-ти и 7-ми, а след това идват наистина тъмни години за тима, има сливания с отбора от село Микрево - "Малеш", изпадане в т.нар "Пиринска Бундеслига" (четвъртото ниво на футболната ни йерархия) до сезон 2013/2014, когато се завръща и до ден днешен във Югозападната Трета лига.

 Редуват се класирания в средата на класирането през сезоните, като винаги домакинските мачове са били много по-успешни откъм резултати. През сезон 2016/2017 след финансови проблеми и неуредици "Вихрен" бе напът от изпадане в окръжните групи, като се спаси в последния кръг и от тогава досега е в челните позиции на Югозападната Трета лига, но все нещо не достигаше за първото място, като вече целите са най-сетне Сандански отново да има представител в професионалния футбол. Дали това ще е сезонът, в който целите ще се сбъднат и дали в годините до вековния юбилей ще бъдат отново светли за футбола в курортния град, предстои да разберем.

Най-големи успехи и индивидуални класации:

Най-добро представяне в първенство : 9 място в "А" (2005/2006 и 2006/2007)
Най-добро представяне в турнира за националната купа : четвъртфинали за купата на съветската армия (1985/1986) и за купата на България (2005/2006, 2006/2007, 2008/2009)
Най-много мачове за клуба - Тодор Мечев
Най-много голове за клуба - Божко Пандазиев