Българските треньори с успехи в чужбина

 В основата на успеха на един отбор ключова роля играе треньорът. От неговата работа зависи играта на целия състав. Ако нямаш добър треньор, дори да разполагаш с най-добрите футболисти, без необходимата подготовка и тактически план, представянето на терена няма да бъде на необходимото ниво. Примери за това колкото щеш. 

 В България, освен спада в класата на футболистите, виждаме такъв и в треньорското съсловие. В родното ни първенство много често биват предпочитани чуждестранни наставници, а нашите собствени по никакъв начин не показват, че трябва да се разчита на тях. В чужбина положението с нашите треньори е същото като с футболистите ни – рядко можем да видим българско име в някой по-голям отбор. Днес ще разгледаме именно българи, които са се подвизавали на треньорския пост в чуждестранен отбор и са оставили своя отпечатък чрез спечелването на трофей.

Станимир Стоилов

  Роденият в Хасково българин започва да изгражда своята визитка още в Левски, където успява да превърне сините в първия български отбор, достигнал до груповата фаза на Шампионска лига, а само година по-рано тимът му участва в четвъртфиналната фаза на Купата на Уефа (Лига Европа). Има и успехи в родните турнири, но няма да се фокусираме върху тях, а върху престоите му в чужбина. През 2011г. той поема кипърския Анортозис Фамагуста. След по-малко от година обаче напуска, без да постигне някакви значими резултати. Следващите изяви на Мъри в чужбина са тези с казахстанския Астана, където той бива назначен през лятото на 2014г. Още през първия си сезон в столицата на Казахстан, Стоилов помага на своя отбор да спечели първенството и достига финала на плейофите за участие в Лига Европа, където тимът му губи от Виляреал. Най-значимото постижение на българина вероятно е успешното класиране за групите на Шампионска лига през сезон 2015/2016 - участие, което го превръща в първия наш треньор, достигал групите на “Турнира на богатите” с чужд клуб. Освен изявата в Европа, Мъри извежда Астана до 5 поредни титли от казахстанската Висша лига и дори бива назначен за селекционер на националния отбор на Казахстан през 2018г., където се задържа за около година и от 2019г. насам е свободен агент.

Ангел Червенков

  Червенков е човек, който има множество чуждестранни отбори във визитката си. Започва своя път в чужбина като треньор в литовския клуб Каунас (разпаднал се през 2012г.), където печели Суперкупата на Литва през 2007г. Това е първият му и за съжаление единствен трофей на чужда земя. Предстоят му няколко престоя в Украйна с отборите на Севастопол, Арсенал Киев и Черноморец Одеса. Между тях можем да видим период в шотландския Хартс, словашкия Татар Пресов и няколко завръщания в родината, където са най-големите му постижения като треньор. От 2019г. той е без договор.

Стойчо Младенов

 Още един треньор с богат опит извън родината. Кариерата му като наставник намира своето начало в Португалия в отбора на Олянензе, където българинът не може да се похвали с някакви успехи. След безславния си първи период в чужбина, той се завръща в България, където печели А група със столичния ЦСКА София. През следващия етап от треньорската си кариера преминава за кратко през Литекс, след което заминава за Гърция и записва кратки периоди начело на тамошните Кастория, Калитея и Верия. През двете години, прекарани в Гърция, Младенов не успява да извоюва никакви трофеи, но още при завръщането си в България, успява да спечели за втори път българското първенство с ЦСКА. Този успех привлича вниманието на саудитския Ал Ахли, където българският треньор преминава през следващата кампания. Там той постига един от най-значимите си успехи в чужбина, като печели Купата на Персийския залив. След това няколко години обикаля между Египет и България, докато стигне до казахстанския Кайсар. Задържа се начело на тима около 3 години, като успява да спечели купата на Казахстан през 2019г., постигайки втори трофей начело на чуждестранен отбор. От края на 2020г. е свободен агент.

Николай Костов

 Голяма част от треньорската кариена на Костов преминава на остров Кипър. Там е спечелен и единственият му трофей като треньор, докато ръководи Анортозис. Става въпрос за Купата на Кипър през 2002г. След този триумф прекарва още няколко години из кипърските терени, преди да замине за Армения, където не се задържа дълго и преминава във вече банкрутиралия Металург Донецк. Безславно преминават и следващите му треньорски позиции в Левски, Карпати Лвов, Таврия Симферопол, Тосно, Ботев Пловдив, Стал Калиманск и Шахтьор Караганда, където е и последното място, на което той практикува професията. В момента е свободен агент.