В митологията много често героите, които се опитват да помогнат на човечеството, са наказани от боговете. В преданията, които достигат до нас от древните гърци, такава фигура е титанът Прометей, който отмъква огъня и го дарява на човечеството, за да даде начало на цивилизацията им. За този дързък ход, героят е наказан от Зевс: Прометей бива прикован на скала в Кавказ от Хефест. Той забива железен кол в гърдите на титана и го оковава с неразкъсваеми вериги. Така започнали безкрайните мъки на Прометей – всеки ден долитал орел и разкъсвал черния му дроб, който заздравявал през нощта. Героят бил обречен да живее във вечни страдания.
За жалост съдбата на един по-модерен герой, който също е донесъл щастие на милиони души по цял свят, е сходна. Габриел Батистута, обичан от феновете на всички отбори, в които е играл, но най-вече тези на Фиорентина, е отбелязал 238 гола на клубно ниво и цели 54 за родината си Аржентина. Никой, освен Лионел Меси, няма повече попадения с екипа на “албиселесте”. И при това асът на Барселона задмина сънародника си едва през 2016 г.
Бляскава кариера
А тези от нас, които помнят Батигол, както е прякорът му във футболни среди, ще ви кажат, че в разцвета на силите си той бе сред елита на световните нападатели през 90-те години на миналия век. Дори само споменаването на името му веднага предизвика емблематични картини в съзнанието на всеки, който е бил свидетел на величието му, които представят Батистута, носещ пурпурните краски на Фиорентина, като безкомпромисен голов хищник.
Именно с клуба от Флоренция той постига световна слава и се превърна в идол за милиони почитатели по цял свят. За 9 години той вкарва невероятните 203 гола във 331 мача и дори извежда “ла виола” до финал за Купата на Италия през 1995/1996, който е спечелен след две победи с общ резултат 3:0. Разбира се, Батигол вкарва на два пъти и е ключов за триумфа. По пътя към финала той бележи и хеттрик срещу Интер Милано.
Следващата година е спечелена и Суперкупата на страната. Батистута дори успява да стане два пъти гол майстор на Серия “А” и при това в конкуренцията на именити футболисти от калибъра на Джанфранко Зола, Оливър Биерхоф, Филипо Индзаги и Абел Балбо. През сезон 2000/2001 със своите 20 гола той помага на Рома да спечели Серия “А”.
Не по-малко плодовит е Батистута с екипа на Аржентина. Той играе за първи път на Копа Америка през 1991 г., когато е едва на 22 г. и бързо се превръща в една от звездите на турнира. Младежът бележи впечатляващите 6 пъти, включително и в драматична победа с 3:2 над Бразилия, за да се превърне в голмайстор, а в края на състезанието аржентинците триумфират с трофея. В следващото десетилетие головете на Батистута ще донесат още три международни трофея на Аржентина.
Габриел определено бе играч за големите моменти, като той има и 10 попадения на три Световни първенства - свидетелство за класата и магията, която обладава златните му ходила. Батистута се превърна в идол на милиони, както в своята родна държава, така и по света. Той никога не бе скандалджия, не присъстваше в страниците на жълтите вестници и бе уважаван дори и от съперниците си. Именно за това съдбата му след като спря с футбола кара всеки, който разбира за нея, да бъде обзет от чувство на несломима тъга и непреодолима несправедливост. Голямата ирония идва от това, че всичките му страдания идват именно от ходилата - точно тези негови оръжия, които го издигнаха до статута на легенда.
Дългът, който плаща тялото му
За да е считан за един от най-добрите, Габриел Батистута дава всичко от себе си не само на терена по време на мач, но и на тренировъчното игрище. А бруталните тренировки и твърдостта на италианските защитници неизменно се отразяват тежко на здравето на аржентинската легенда.
В последните му години, преди да се оттегли от футбола (през 2005г.) той започва да изпитва сериозни болки в глезените си и се налага често да играе под действието на болкоуспокояващи. Медикаментите му дават сили да надхвърли възможностите на тялото си, но когато ефектът им изчезне, болката се завръща и всеки път е по-силна от преди. В последствие разбира, че хрущялите в глезените му са до толкова износени, че асът изпитва силни затруднения дори при бавно и внимателно ходене. Болката е непосилна. Ето какво споделя Габриел преди време:
“Цялото ми тегло се държи само на костите ми. Хрущялите и сухожилията ми са напълно износени, което ми причиняваше огромни страдания. Едвам ходех. Понякога дори ми беше трудно да стана от леглото и да отида до тоалетна.”
Болките са толкова силни, че влудяват легендата:
“Отидох да видя д-р Аванси (специалист по ортопедия) и му казах да ми отреже краката. Той ме погледна все едно съм луд, но повече не можех да търпя. Трудно ми е да опиша с думи колко ме болеше. Бях гледал Оскар Писториус с неговите протези и си казах, че това е решението за мен!”
За щастие д-р Аванси намира далеч по-елегантно решение, което включва сложна операция, чиято цел е да облекчи болките на Батистута. Процедурата е успешна и за известно време Батигол може да води нормален начин на живот.
Но както и Прометей, Батистута е обречен от съдбата да страда. Не след дълго болките и проблемите се завръщат и през тази седмица аржентинецът обяви, че е взел решение да отреже част от левия си глезен и да си сложи протеза:
“Най-после реших да си направя операция за слагане на протеза. За сега ще е само на левия глезен, но ще видим какво ще стане в бъдеще. Процедурата е насрочена за 17 септември. Целта ми е да спра да изпитвам болка докато ходя и докато седя.”
Да се надяваме, че операцията ще е успешна и една легенда, икона и идол, донесла толкова много хубави моменти на милиони хора по света, най-после ще намери спокойствието и щастливия живот, който заслужава.
За съжаление господ е отредил да страдат само добрите хора а мършите да си живеят живота
Отговори 5 0