Димитър Бербатов наскоро потвърди прекратяването на кариерата си. Пътят му oт пиринският край до "Театъра на мечтите" беше изпълнен с много неизвестни. Остана винаги интелигентен футболист и успяваше да се върне назад е погледне откъде е тръгнал и какво е преживял. Тръгва от ритането пред родният си дом, през училищните асфалтови терени и стига до момента в който облича знаменитата червена фланелка на Манчестър Юнайтед.
Голмайсторът признава трансфера в Манчестър Юнайтед за върхът на кариерата си. Самият той не може да повярва когато вижда сър Алекс да го чака на летището. Трябва да отбележим, че това е най-скъпият футболист на отбора към тогавашният момент и Фъргюсън иска да посрещне българският диамант. Сър Алекс обичаше казва за него още докато е в Тотнъм, че “той е страшно талантлив, и мисля че самият футболист Бербатов не знае просто колко е добър”. Донякъде това твърдение ще остане валидно за цялата кариерата на футболиста.
Нека се върнем за кратко назад за да видим, че Митко не върви по утъпкани пътеки, а има наистина труден път до летището в Манчестър. Преминава през опашките за хляб по-времето на комунистическия режим.
'Бразилците се научават да пипат топката на пясъка, аз усъвършенствах моята техника на асфалт.'
Интересно колко истински и в детайли той описва картинката, когато играеш на асфалт. Тази картинка е позната на всеки играл футбол пред блока или в училище. Топката подскача и е адски бърза, има съвсем друго сцепление и е много по-трудна за овладяване. Там той усвоява своето почти перфектно първо докосване. С типичната си скромност признава и много футболисти, с които е тренирал и играл в България за по-добри и талантливи от него. Но начинът на живот може да ги докара до незавидно положение. Тогава дава пример и си спомня житейските уроци от баща си. Разхождайки се из улиците баща му дава за пример с някой човек, който изглеждат като бездомник или в много бедно положение:
"Димитре, виждаш ли този човек? Той беше невероятен талант, страшен футболист. Навързваше защитите с лекота. После се обгради с неправилните хора. Започна да излиза, да пие и да залага. Беше един от най-талантливите, които съм виждал, а сега няма нищо"
От Благоевград отива в общежитията на ЦСКА и описва как всички деца получават буркани с храна от родителите си и взаимно си ги поделят.
Дебютът на Берба за ЦСКА е под ръководството на Димитър Пенев. В 'месомелачката' на първият отбор на “червените”, се закалява още повече. Подложен е на огромно психологически напрежение след решаващо дерби с Левски (за това малко по-късно). Звездата му изгрява наистина в Леверкузен, където е в основата на отбора да достигне до финала за КЕШ, където губи от гениалният тогава Реал Мадрид. После отива в Тотнъм. В Лондон помага на “шпорите” да станат отбор кандидат за местата за Шампионската лига и безспорно е най-добрият им играч. Там продължава да играе с типичната си лекота и внася финес и техника в играта на лондончани, преди това известни със силовият си футбол.
В края август на 2008, точно преди да затвори пазара се озовава на самолет в за Манчестър за да подпише с Юнайтед. Преди три месеца същият отбор е спечелил Шампионската лига, отново погален от късмета, този път на финал в Москва. В едно интервю, малко след трансфера, неговият мениджър Емил Данчев признава, че е получил и обажда от Манчестър Сити на път за Манчестър, което е отклонил, въпреки че “гражданите” вече са собственост и петролните Емирства и можеха да му напишат даже празен чек.
В случая обаче Алекс Фъргюсън го чака на летището - факт който изненадва Бербатов и няма търпение да подпише договора. Българинът става най-скъпият трансфер на Юнайтед към онзи момент. При подписването с изненада открива, колко земен човек е наставникът на “червените дяволи”. Даже когато се седнали в колата на път за подписването, Бербатов и Данчев се чудят как да заговорят легендарния треньор. Напълно нормална реакция за футболист осъществил мечтата си. Впечатлението му от първото появяване на базата в Карингтън Митко описва така:
"На първата тренировка се чувствах странно и срамежлив, все пак тренирах с Руни, Роналдо и Гигс и треньорът беше Алекс Фъргюсън.“
Митко дебютира с асистенция още в си мач при гостуване на Ливърпул - отбор който ще бере ядове от него и по-късно. В първият сезон записва 43 мача и 14 гола. Конкуренцията в отбора обаче е смразяваща. В отбора е Кристиано Роналдо, който току-що е взел първата си Златната топка. Все пак Митко става шампион още в първият си сезон 2008-2009. Радва се като дете на медала си. Тогава Гигс го успокоява, че след този медал просто идва ред на следващият медал. За РайънГигс това е 110-ти медал в кариерата. Самият Митко помага на отбора да достигне и до финала за КЕШ през 2009 в Рим. Там Юнайтед е победен от Барселона и той влиза като резерва в мача.
Следващият сезон 2009/2010 статистически е най-слабият от всичките сезони в Юнайтед с 43 мача и 12 гола. Юнайтед губи титлата в решителен мач на “Олд Трафорд” загубен от Челси с 2:1. Това прави възможно Карло Анчелоти да спечели титлата с Челси още в първият си сезон като треньор в Англия, основно благодарение на някои тактически новости неизползвани в Англия дотогава. Този сезон доведе до един спорен момент кариерата на Бербатов. Това беше отказването му от националния отбор през лятото на 2010. Сякаш ние така и не получихме пълното обяснение, защо направи тази стъпка сравнително рано. Той ни обясни, че е изтощен и иска да даде път на младите. Последното е малко странен аргумент предвид факта, че тогава на 29 години.
Кратък поглед върху фактите през този сезон може да хвърли яснота върху решението на Митко. Той е критикуван често от медиите ю на Острова като най-скъпият играч на Юнайтед, който не успява да направи разликата в решаващите мачове. По-същото време отново той е посочен за главен виновник у дома и влиза в открит словесен конфликт с ръководството на БФС. През целият сезон Митко изглежда сякаш нещо му тежи, и за да станат нещата още по-лоши се обажда една спорадични контузия в коляното, която така и не може да възстанови напълно. След като вземем предвид обаче и постоянната конфликтната среда в българската национален отбор сякаш решението на Димитър Бербатов донякъде е логично.
През 2010-2011 Берба е в основата на спечелването на титлата за Юнайтед и става голмайстор на лигата. Наградата е споделена с Карлос Тевес (вече играч на Ман Сити) заради един гол, който е вкаран от Бербатов, по-късно е приписан служебно като автогол и изваден от головата му сметка.
Финала на сезон 2010-2011 завършва с може би най-тежкият и незаслужен момент в кариерата на играча. Фъргюсън откровено явно не успява да намери правилният подход и дори го пренебрегва точно на финала за Шампионска лига като оставя извън групата за “Уембли”. Барселона попилява Юнайтед в този финал на английска земя.
Фъргюсън така и не успява да намери добри футболни аргументи за решението. Ще остане загадка как Бербатов, който е водещият голмайстор на отбора и голмайстор на Премиършип дори не е в групата за двубоя. Срещу Барселона сякаш трябва да има винаги човек, който може да задържи топката в предни позиции за да може да разстрои убийственият ритъм на игра на каталунците. След няколко години самият Фъргюсън, по думите на Емил Данчев признава че е направил грешка тогава. По-късно Бербатов споделя, че тогава е загубил респекта си към легендарният треньор и забавил решението да си напусне отбора.
Последният сезон 2011-12 в Юнайтед се оказва неприятен за Димитър, като той губи доверието на Алекс Фъргюсън, въпреки че провеждат над 10 срещи в които му се обещава, че е нужен на отбора. В една пресконференция след преминаването във Фулъм Бербатов твърди, че Фъргюсън донякъде го е подвел при тези срещи като обещава, че ще разчита на него през сезона 2011-2012. Митко се появява 12 пъти в мачовете за първенството, но вкарва 7 гола. Като цяло Бербатов среща доста трудности в Манчестър Юнайтед и не се адаптира докрай към свръх борбеният стил на отбора.
По време на престоят в Манчестър сякаш всички обстоятелства са срещу него от началото до края. Въпреки това, Бербатов става голмайстор на Висшата лига. Забележителен факт, като се има предвид че той не бие никога дузпите и пряк свободните удари на отбора. За 4 години престой никога не е имал статута на незаменяем титуляр. Става първият играч на червените дяволи след 47г., който вкарва хеттрик на Ливърпул. Плюс това има 5 гола срещу Блекбърн в един мач, което е също рекорд за английското първенство.
Всички помнят невероятните му технични отигравания за Юнайтед. Най-запомнящата се е майсторската асистенция за Кристиано Роналдо, когато Бербатов се обръща на площта на една монета и финтира защитника на Уест Хям за да може португалеца да вкара на празна врата. Вместо голмайстора Роналдо да поздрави Бербатов за асистенцията, (нещо което португалеца не правеше тогава, сякаш рядко и сега), самият Бербатов ходом отива да поздрави Роналдо. Странното е, че почти никой не се усмихва след този гол. Може би това загатва някои тайни от кухнята на отбора, които няма да разберем никога. В годините след напускането си Фъргюсън продължава да го нарича футболен гений. Когато го питат за Бербатов, шотландеца рядко пропуска да спомене хеттрика му срещу Ливърпул. Съперничеството между двата града и двата отбора е едно от най-ожесточените в Англия. За Фъргюсън винаги е допълнително удоволствие когато бие Ливърпул.
Изявите и трудностите от престоят на “Олд Трафорд” помага да видим истинският човек зад футболиста Бербатов. Все така стъпил на земята, даже скромен. Като че ли през цялата кариера той разчиташе и играеше предимно с таланта си. Снажен играч с перфектно първо докосване. Той просто си играеше за удоволствие, винаги за отбора на Юнайтед. Никога не беше егоист на терена. Винаги подаваше на Тевес, Роналдо и Руни, а те сякаш не толкова често на него. В коментарите си от тогавашното време, Стоичков стигна дотам да нарече тогавашният отбор на Юнайтед ‘отбор от егоисти’.
Същевременно на пръв поглед статичният подход към играта на Бербатов без топка му навлече несправедливите критики в Юнайтед, че не се раздава докрай. На критиките на журналистите, че Бербатов е бил неуспешен трансфер, Фъргюсън отговаря следното:
"Някои хора (в Англия) очакват от играчите да събарят стени и огради докато бягат на терена. Димитър не е такъв тип играч, той е много талантлив футболист и има доста приличен актив като голмайстор за Юнайтед. Проблемът за него не е начинът, по който той самия играе. Проблемът беше начинът по-който хората тук искаха той да играе и начинът, по който аз правех селекцията на титулярният състав. Случи се така, че след невероятния първи сезон на Хавиер Ернандес (Чичарито) Бербатов постепенно загуби титулярното място."
Фъргюсън просто отново ни казва казва нещо което знаем - английското първенство е безкомпромисно. В поредицата за Бербатов отново бих искал да припомня един много важен момент, който добавя още сол към трудностите, които е преживял за да достигне върхът на кариерата си е Юнайтед. Това беше престоят в ЦСКА. Там беше шлифован таланта на момчето от пиринския край. На същото място той получи първите уроци от несправедливият живот във футбола. След като пропусна да реши титлата за ЦСКА в паметен мач срещу вечният съперник той беше разбит от критика. Едно осемнадесет годишно момче беше посочено за виновно за един равен мач, срещу Левски, които тогава бяха в добра форма и прекрасно финансово състояние. Самият ЦСКА тогава беше люпилня на организационни проблеми и финансова нестабилност. В този момент бъдещето едва ли се виждаше така добре тогава в неговите очи. Явно след този момент Бербо остана винаги позитивен и закален срещу критики.
Последвалото развитие на кариерата на Бербо и факта, че дойде ден, в който Сър Алекс Фъргюсън го чакаше на летището обаче повдига отново важни въпроси. Дали в България имаме правилният подход и правим достатъчно за родните таланти? Дали само липсата на терени и инфраструктура е виновна за кризата във футбола ни? Това остава тема на следващи статии. Бербатов си остава според мен български футболен гений, който играеше в Манчестър заради самата наслада от играта. Тази тенденция се запази след това във Фулъм и Монако. Визитката му е пълна с изключително красиви майсторски голове, всичките вкарани по-начин, по който това да изглежда лесно, като всъщност не е. След като приключи ерата на футболиста Бербатов, характера на човекът Бербатов доказва, че той има още бъдеще в футбола. Дори и извън терена със сигурност може да допринесе за развитието на бъдещето и на родния футбол.
Асистенцията за Роналдо
