1964г. определено е една от най-вълнуващите, откакто италианският футбол съществува. Тъкмо тогава отборът на Интер, воден от легендарния Еленио Ерера, побеждава Реал Мадрид във финала на Европейската купа, за да спечели първия си трофей от най-престижната надпревара на Стария континент.
Едновременно с това тимът на Рома пък завоюва първата си национална купа, печелейки драматично срещу Торино във финала. В Серия "А" пък Болоня е коронясан за шампион - за седми и последен до момента път в своята история.
Непосредствено след всички тези събития, в луксозно имение с 60 спални в областта Ломбардия, на 9 юли се ражда човек на име Джанлука Виали. Отгледан е от баща си, италиански бизнесмен и милионер. Като всички хлапета на Ботуша, Джанлука също се прехласва по най-великата игра и още на 9-годишна възраст постъпва в школата на местен аматьорски футболен отбор, наречен Пицигетоне. На 13 той вече е играч на третодивизионния Кремонензе, а на 16 дебютира в професионалния футбол в Серия "Ц".
Три сезона по-късно, Виали е основен голмайстор на Кремонензе, който вече се състезава във второто ниво на италианския футбол. Попаденията на младия нападател правят така, че скромният тим да се класира за Серия "А" - за втори път в своята история. За последно Кремонензе играе в елита през 1930г., но изкарва 1 кампания и изпада.
Изявите на Джанлука хващат окото на богатия и много амбициозен бизнесмен Паоло Мантовани, собственик на отбора на Сампдория. Той не пести средства, за да превърне Самп в нещо специално, което да остави следа в италианския футбол. Така на "Луиджи Ферарис" пристигат футболисти със сериозен опит в играта като Тревър Франсис и Лиам Брейди. Привлечен е и един друг млад и много надежден нападател на име Роберто Манчини.
Макар и играещи в различни клубове, двамата с Виали вече са изградили силно партньорство в младежкия национален отбор на Италия. Манчини преминава в Сампдория през 1982г. и не спира да убеждава Джанлука да се присъедини към него в обещаващия проект на Мантовани. Макар интерес към Виали да има от големите клубове на Ботуша, той все пак решава да премине в Сампдория, а годината е 1984-та.
Бъдещето пред генуезците изглежда светло. Те вече са привлекли и един от лидерите на Ливърпул - Греъм Сунес. Така Самп разполага със смесица от сериозен опит в средата на терена и с двама млади и много талантливи 19-годишни нападатели (Манчини е роден едва 4 месеца след Виали).
Дебютната им кампания като атакуващ тандем обаче не се развива според очакванията. Двамата бележат по 3 пъти в първенството, но пък помагат на тима да спечели Купата на Италия - първи трофей в клубната история на Сампдория. Отборът завършва на четвърто място в първенството.
Сезон 1985/86 пък може да се обяви за доста разочароващ - Самп завършват на 11 позиция в Серия "А" и губят финала за Купата на Италия от Рома. Тогава обаче Мантовани предприема стратегически ход. Наставникът Еуженио Берселини е отстранен, а на неговото място пристига Вуядин Бошков.
Югославянинът е доста опитен по това време. През 1985/86 той постига промоция със скромния тим на Асколи, но освен това има доста години зад гърба си като треньор в Нидерландия и Испания, включително на колоси като Фейенорд и Реал Мадрид, където пък печели дубъл през 1980г. - Ла Лига и Купата на Краля.
Бошков бързо осъзнава, че разполага с истински перли в нападение, така че състедоточава огромна част от работата си в опит да подобри резултатността на Виали и Манчини и успява. Трофеите започват да валят един след друг в следващите години - нови две купи на Италия, както и така мечтаното от всички тифози на Самп Скудето. Завоювани са още Суперкупата на страната и КНК.
През 1992г. пък е и апогеят в приказката на генуезкия клуб. Той достига до финал в надпреварата за КЕШ, загубен от Барселона с 0:1. След двубоя Вуядин Бошков напуска, за да поеме Рома, а феноменалното нападателно дуо Виали-Манчини, придобило популярното прозвище "головите близнаци", е разбито, след като Джанлука е трансфериран в Ювентус за рекордната за света тогава сума от 12,5 милиона паунда. За 8 сезона като партньори в атаката на Самп, "близнаците" бележат общо 231 гола.
При "старата госпожа" гологлавият вече стрелец добавя нови отличия във витрината си. Ювентус печелят Скудетото и Купата на Италия за 1994/95г., а преди това се поздравяват и с Купата на УЕФА. Абсолютният връх в кариерата на Виали обаче си остава финалът в Шампионската лига през 1996г., когато "бианконерите" побеждават Аякс след изпълнение на дузпи и Джанлука, като действащ капитан, пръв вдига "Ушатата".
Още през лятото обаче нападателят напуска Италия и се присъединява към английския Челси. Лондонският тим тъкмо се възстановява от сериозен финансов колапс и залага на опитни футболисти, които пристигат без трансферна сума. Освен като футболист, Виали се изявява там още и като играещ мениджър, след като легендарният Рууд Гулит е уволнен. Воден от италианеца, тимът печели редица трофеи като ФА Къп, Купата на Лигата, Чарити Шийлд, КНК и Суперкупата на Европа - всичко това в рамките на 2 години.
Напрежение между него и някои от лидерите на Челси обаче му коства работата в началото на сезон 2000/01. Виали работи само в още 1 клуб - Уотфорд, където откровено се проваля и бързо е уволнен. Това ефективно слага край на треньорската му кариера и той се впуска в по-различно поприще.
Макар да работи като коментатор за Sky Italia, той навлиза в бизнес средите, където съучредява инвеститорската платформа Tifosy. Идеята на Виали и партньора му Фаусто Занетон е да отворят спорта за инвестиции от страна на всеки, който проявява желание. Дуото обявява, че вече не само богатите милиардери могат да наливат пари в любимите си игри.
Така, поне за известно време, Виали изчезва от светлините на прожекторите. Той работи усърдно, за да натрупа още по-голямо богатство, с което след време да се опита да закупи любимия си Сампдория. През ноември 2018г. обаче италианските издания гръмват с ужасяваща вест - Виали е бил болен от рак на панкреаса.
Оказва се, че диагнозата му е поставена още през декември 2017г. и той изкарва активно лечение с химиотерапия. В емоционално интервю пред RAI 1, той заявява:
"Не мога да се боря с рака, защото няма да успея да спечеля тази битка, той е много по-силен от мен. Той ми е доста нежелан спътник, но нищо не мога да направя. Настанил се е удобно и аз трябва да продължа напред и да не се предавам, надявайки се, че някой ден на него ще му омръзне да ми гостува и ще си отиде мирно и тихо, защото има още толкова много неща, които искам да направя през живота си."
"Донякъде ме е срам. Винаги съм бил приеман като корав мъж. Здрав човек, който прави всичко с много хъс. Това, че вече не съм такъв, ме прави неспокоен. Не исках да гледат на мен като на някакъв беден тип със заболяване. Затова около 12 месеца крих състоянието си".
"Бремето е сериозно. Хората ми звънят по телефона, за да ми кажат, че мислят за мен. Реших, че вместо да седя на телефона, ще отделя това време за себе си. Носих пуловер под ризата си, за да прикрия колко много съм отслабнал. Тези емоции са напълно нормални и се загнездват в теб за дълго време. Накрая, поне в моя случай, отминаха. Денят, в който започнеш да гледаш по друг начин на нещата, животът ти се променя. Сега показвам гордо белезите си. Те са символ на всичко това, през което съм минал."
През ноември 2018г. Виали разкрива, че се е преборил с болестта, но по-късно тя се завръща. Едва през април 2020г. изледванията показват, че ракът е изчезнал напълно след нови 17 месеца на тежка борба. Нова възможност за легендарния футболист да построи отначало живота си.
Още през октомври 2019г. Виали е назначен като шеф на делегацията на националния отбор на Италия, където треньор е неговият стар приятел Роберто Манчини. Този пост в "скуадра адзура" е бил свободен цели 6 години след отказването на Луиджи Рива през 2013г.
"С Джанлука се познаваме много отдавна, така че присъствието му при нас определено прави разликата." - казва Манчини след успеха на Италия над Австрия в четвъртфиналите на Евро 2020. - "Не сме израстнали заедно, но го чувствам така. Изкарахме много години рамо до рамо и имаме специална връзка, по-силна от просто приятелство. Той ми е почти като брат, но това в голяма степен важи за всички, с които играх в Сампдория."
"Има страхотна хармония в отбора между играчите и щаба. Когато Джанлука има да каже нещо, всички с удоволствие го изслушваме." - завършва Манчини.
Сега дуото има шанс да покори нов връх, този път в по-различно амплоа. В неделя националният отбор на Италия ще спори за Европейската титла с тима на Англия на "Уембли" - злощастно за Виали и Манчини място. Тъкмо там се играе финалът на КЕШ през 1992г., който Сампдория губи от Барселона. Разбира се, старото съоръжение бе съборено и заменено с новия и лъскав 90-хиляден "Уембли", което може да донесе нов късмет на "головите близнаци".
