На тази дата - 22.06 преди 32 години се случва един от най-спорните моменти в историята на световните първенства - голът с ръка на Диего Армандо Марадона. Той идва в първия четвъртфинал между отборите на Аржентина и Англия. Каква е ситуацията преди този двубой? Аржентина е в група с Италия, България и Южна Корея. Форматът тогава е такъв, че има 6 групи, от които излизат първите 2 отбора, както и най-добрите 4 трети отбора. Гаучосите печелят групата след 3:1 срещу Южна Корея, равенство 1:1 с Италия и победа с 2:0 над нашите. В тези мачове големият лидер на Аржентина е Хорхе Валдано, който бележи 2 пъти срещу корейците и веднъж срещу българите, а Марадона успява да вкара само веднъж - на Италия. Интересното е, че нашите също излизат от групата без да запишат победа - двете равенства срещу Италия и Южна Корея носят 2 точки, колкото има и тима на Унгария и въпреки че Маджарите записват победа над Канада (по онова време победата носи 2 точки), те са с по-лоша голова разлика от момчетата на Иван Вуцов и остават под чертата в класацията за най- добри трети отбори. На осминафинала Аржентина се изправя срещу отбора на Уругвай. Гаучосите и Урусите имат старо съперничество, датиращо още от първото световно първенство през 1930. Мачовете помежду им винаги са оспорвани, като този не прави изключение. Двубоят се играе на стадиона в Пуебла, а 26-хилядния му капацитет е запълнен до краен предел! Аржентинците успяват да спечелят с 1:0 с гол на Педро Паскули и се класират за четвъртфинала. Англичаните от своя страна пък са в група с тимовете на Португалия, Полша и Мароко. На пръв поглед лесен жребий с оглед на това че португалския футбол се намира в своеобразна криза и големите имена в отбора липсват. От Великата полска генерация пък няма и помен. Съставът на Мароко, като представител на африканския футбол, не вещае особена опасност. Англия все пак успява да не излезе първа от тази група. След загуба от Португалия на старта с 0:1, Трите лъва стигат само до равен с Мароко - 0:0, и играят за живота си в третия мач срещу Полша. Това е мачът на Гари Линекер. Изключителният голмайстор се развихря и вкарва хет-трик, което отрежда на Англия второ място в групата - на точка зад лидера Мароко. На осминафинала англичаните печелят безпроблемно срещу Парагвай с 3:0 след нови 2 гола на Линекер и един на Питър Биърдсли. Така схемата на турнира отрежда: На 22 юни на стадион Ацтека в Мексико Сити, Аржентина и Англия ще мерят сили за класиране на полуфиналите. Мачът, разбира се, не минава и без инциденти. Преди началото му фенове на Англия и Аржентина се бият по улиците на Мексико Сити, като неколкцина от англичаните биват хоспитализирани, а освен това барабравите (така се наричат най- запалените футболни фенове в Аржентина "Barra brava", равностойни на италианските тифози, българските ултраси, сръбските навиачи, бразилската торсида и т.н.) пленяват няколко английски знамена, като по-късно през годината феновете на Бока Хуниорс ги показват на няколко от домакинските си мачове. В състава на Аржентинците личат имената на Хорхе Буручага, Хорхе Валдано, Даниел Пасарела (който започва мача от пейката) и разбира се Диего Марадона. Англичаните също разполагат с имена в състава си: вратарят Питър Шилтън, небезизвестният с непримиримостта си Тери Бътчър, Глен Ходъл, Гари Линекер, а на пейката са Браян Робсън, Крис Уодъл, Джон Барнс и покойният вече Рей Уилкинс. Двубоят започва с разменени възможности пред двамата вратари и постепенно Аржентинците взимат превес. Техните опити да преодолеят Питър Шилтън обаче се оказват безуспешни. Марадона е неудържим. Питър Биърдсли пък пропуска най-добрата възможност за Англия, след като вратаря на Гаучосите Нери Пумпидо се подхлъзва, но Биърдсли се проваля. На почивката резълтатът е 0:0, като Аржентина доминира по всички показатели. Въпреки това обаче, Гаучосите не успяват да се справят със солидната английска защита и вратаря Шилтън. Второто полувреме започва с нов натиск на Аржентина, за да се стигне до прословутата 51-ва минута, в която Марадона получава една топка на левия фланг около центъралната зона на игрището, пробива към средата и опитва диагонален пас надясно към Хорхе Валдано. Въпреки че топката идва назад за Валдано, Марадона продължава да бяга към вратата с надеждата че съотборникът му ще успее да направи двоен пас с него. Тогава обаче се намесва Стийв Ходж, който с нескопосан опит за изчистване подава топката точно там, където дон Диего я очаква - на точката на дузпата. Предвидил ситуацията, вратарят Шилтън излиза да избие, но високият 1,65 Марадона успява да го надскочи и да вкара топката във вратата с глава. Или поне това вижда главният съдия Али Бин Насер от Тунис. Марадона отива да се радва, но нито един от съотборниците му не може да повярва, че голът няма да бъде отменен и никой не отива да прегърне нисичкия маестро. За това Диего започва да ги призовава "Хайде, елате и ме прегърнете, иначе съдиите ще отменят гола!" Повторенията показват - Марадона е вкарал топката с ръка, протегната високо над главата му. Разбира се, Шилтън веднага вдига ръка към съдията, а защитникът Тери Фенуик преследва Бин Насер чак до центъра, за да му поиска обяснение. Разбира се, както всички добре знаем, голът е зачетен. Тук е времето да загатнем и за българската следа в този гол. По всяка вероятност на много от вас е известно, че страничен арбитър в този мач е българинът Богдан Дочев. Тъкмо пред очите му се случва тази ситуация. Дочев обаче не сигнализира на Бин Насер за играта с ръка и голът е признат. В интервю след много години, Дочев си признава, че е видял нарушението, но тъй като нито главния съдия е реагирал, а аржентинците пък започнали да се радват, така че той решил да не се намесва. Едва 4 минути след тази ситуация, Марадона пък вкарва "Гола на века", след като поема топката в центъра, пробягва 50 метра за под 10 секунди дриблирайки между 4 противникови играча. Биърдсли, Рийд, Фенуик и Бътчър (на два пъти) стават жертви на гения на дон Диего, преди десятката на Гаучосите да преодолее и вратаря Шилтън и да прати топката в опразнената врата за 2:0. В края на мача Англия успява да върне един гол чрез голмайстора си Гари Линекер, който засича центриране на появилия се като резерва Джон Барнс, но за повече няма време. Аржентина се класира за полуфинала, а след мача, запитан за гола си с ръка, Марадона се усмихва и казва: "Този гол се случи благодарение на главата на Марадона и на ръката на Господ", от където идва и терминът "Божията ръка". На полуфинала Дон Диего собственоръчно елиминира Белгия след нови 2 гола, а на финала Гаучосите побеждават Западна Германия с 3:2 в една от класиките в историята на Световните първенства. Почти 115 000 души гледат как Диего Марадона вдига световната купа - втора в колекцията на Гаучосите. Тридесет и две години по-късно, цяла Англия все още мрази Марадона заради нередовния му гол. "Божията ръка" не е забравена на острова, както и по целия свят, а и не вярвам че някога ще се забрави.
"Божията ръка" на 32 години!
