1994-та година. 16-ти юли.
Мач за трето място на Световното Първенство в Съединените Американски Щати. Българските футболисти вече официално са станали легенди в родината си. Остава само един последен мач, някои биха казали без особено значение, на фона на полуфиналният мач срещу Италия и гилотината на френският съдия Жоел Киню.
Пената решава да даде почивка на титулярите и да пусне резервите, но Стоичков и компания се възпротивяват, като заявяват, че искат да си го върнат на шведите за дългите години на неуспехи срещу тях. Е историята там е повече от ясна и скандинавците ни помитат с 4:0, като всички попадения падат още през първото полувреме. Голмайстори за жълто-сините са Томас Бролин, Хакан Милд, Хенрик Ларсон и Кенет Андерсон. Нашите буквално почти се изпокарват, освен това на почивката между полувремената Боби Михайлов директно влиза под душовете казвайки, че той няма да излезе за второто полувреме, понеже реномето му е изложено на карта и във второто полувреме Пламен Николов опазва вратата си суха.
В крайна сметка мачът приключва и никой не остава особено тъжен. Радост и почести за футболистите на Българският национален отбор. Не само първа победа на СП, но и бронзов медал! Най-голямото постижение е направено !
„Лъвовете” се прибират в България, навалици от фенове заливат пътищата. Пълен „Васил Левски” пее и скача под звуците на химна. Една жена се притичва и разцелува Камата, който с рязък жест я отпраща в негов стил. Така на този ден преди 25 години идилията е пълна, а България е една единна и обединена нация. Какви години само…
