Черната страна на футбола

Черната страна на футбола

 Преди броени дни целият свят бе потресен от случилото се на стадион "Паркен" в Копенхаген. Вместо да станат зрители на едно футболно зрелище, феновете трябваше да изживеят огромния ужас да гледат как халфът на датския национален отбор Кристиан Ериксен едва не загуби живота си на терена.

 За щастие, поне за момента изглежда, че футболистът се размина с най-лошото. Дори и да му се наложи да се откаже от любимата игра, той поне ще продължи да се радва на съпругата си Сабрина и двете им деца. Поредната футболна трагедия бе предотвратена.

 Малцина обаче имат късмета на Ериксен. През годините не един и двама играчи са губили живота си на терена, дали в следствие на сърдечни проблеми, или на тежка травма, получена по време на мач. Тук сме извадили някои от най-известните подобни случаи.

10) Джими Торп

 Обръщаме внимание, че края на 19-ти и началото на 20-ти век има доста играчи по терените на Англия, които биват тежко контузени, често с фатален край. До един момент това не е притеснявало никого - инциденти се случват всеки ден, а особено след като играта на Острова от край време е била твърда и на моменти невероятно груба, се е приемало като нещастна случайност ако играч издъхне в следствие на единоборство. Смъртта на човека под номер 10 в този списък обаче променя нещата. Джими Торп е вратар на Съндърланд в периода 1930-36, като високият му ръст и добрата му физика му печелят титулярно място още докато е на 19. В един дъждовен следобед на 5 февруари 1936г. "черните котки" домакинстват на Челси на стария си "Рокър Парк". В течение на двубоя топката е върната към Торп от негов съотборник и той я улавя в ръцете си. В този момент засилен нападател на лондончани го прегазва, като му нанася зверски ритник в гърдите. Торп успява някак си да доиграе двубоя, но малко след това припада в дома си и умира в болницата 4 дни по-късно. Причината, която официално е обявена, е инфаркт, като според лекарите грубото влизане на играча на Челси е спомогнало за това. От тогава ФА променя правилата, като забранява на играчите да ритат топката ако вратарят я е хванал с ръце. Освен това, високо вдигнатият крак също започва да се наказва с нарушение. Всички вратари по света дължат много на Джими Торп, отишъл си само на 22-годишна възраст.    

9) Ренато Кури

 Познато ли ви е това име? Нормално, стадионът на италианския Перуджа се казва "Стадио Ренато Кури" и е кръстен точно на този човек. Той е роден през 1953г. и първо играе в родния си Джулянова, след което бива привлечен от Комо, а през 1974г. преминава при "грифоните" (прякорът на Перуджа, който съвпада и с този на Дженоа). Още същия сезон Перуджа печели промоция в Серия "А" за пръв път в историята си, а Кури е едно от главните действащи лица. Освен това през 1976/77, той прави най-силния си сезон и помага на тима си да завърши на 6-то място в италианския елит. На Апенините се говори усилено, че Ренато Кури ще получи повиквателна за националния отбор, но вместо това идва датата 30 октомври 1977г., когато "грифоните" домакинстват на Ювентус. Пет минути след началото на второто полувреме, Кури припада, а лекарите не успяват да го спасят. Те могат само да констатират смъртта му. Той е едва на 24 и е един от най-обещаващите халфове в Италия. Причина за смъртта му е миокарден инфаркт. Привържениците на Перужда са толкова опечалени, че веднага предлагат съоръжението, на което тимът играе домакинските си срещи, да бъде преименувано на него. Ръководството се съгласява и така "Стадио Ренато Кури" продължава да е дом на "грифоните" и до ден днешен.    

8) Уго Куня

 Това е един от малко известните смъртни случаи, въпреки че се случва сравнително скоро - през 2005г. Халфът на португалския Униао Лейрия Уго Куня не блести с кой знае какви умения, като до 22-годишната си възраст играе за полу-аматьорският Барейрензе. През 1999г. преминава в друг скромен тим - Кампомайорензе, но тогава той се състезава в елита на Португалия. След само 1 сезон е привлечен в малко по-силния Витория Гимараеш, където изкарва 4 години. През лятото на 2004г. е купен от Униао Лейрия, където изиграва едва 15 срещи за цял сезон, но все пак помага на тима си да избегне изпадането. Така в лятната си ваканция, Куня взима участие в мач с приятели, който се състои на 25 юни 2005г. в Монтемор-о-Ново. По време на мачлето, той припада и умира на място от инфаркт. Цяла Португалия е в шок, а докторите на Униао казват, че никога не биха очаквали нещо такова да се случи, тъй като Куня никога не е показвал да има каквито и да е сърдечни проблеми.    

7) Марк-Вивиен Фо

 Камерунският халф е важна част от отбора на Лион, който печели първата титла в историята си през сезон 2001/02. Преди това Фо рита за един от другите добри френски тимове - Ланс, а след това и в Уест Хям. Последната кампания в живота си, той изиграва под наем в Манчестър Сити, където впечатлява с цели 9 гола. Така се стига до лятото на 2003г., когато във Франция се провежда Купата на Конфедерациите. Камерун, като шампион на Африка, взима участие и мери сили с отборите на Бразилия, Турция и САЩ. "Неукротимите лъвове" се класират на полуфинала като победители в групата, успявайки да вземат скалпа на "Салесао" с гол на Самуел Ето'о. Така те спорят с Колумбия за място във финала на турнира, а Марк-Вивиен Фо, който е основен играч и титуляр във всеки мач, отново оперира в средата на терена. Изведнъж обаче, той се строполява на земята без видим контакт с друг играч. Мачът веднага е спрян, а Фо е изнесен на носилка след 45-минутни манипулации и закаран в медицинския център в Лион (по ирония на съдбата, срещата се играе на стадиона на Лион - "Стад Жерлан", където хората много обичат Фо). По време на пристигането си, той е жив, но скоро умира. Фо е на 28 години, като допълнителните изследвания показват, че той е страдал от хипертрофична кардиомиопатия (сложно име за сложна болест), което е изтънило стените на сърцето му и той е получил инфаркт, което е и реалната причина за смъртта му. Отборът на Камерун не знае, че Фо е починал, и се класира за финала срещу Франция, а след края му и двата отбора отдават почит на загиналия играч.    

6) Миклош Фехер

 Още един млад играч, който така и не успява да достигне пика си. Фехер, който е унгарец, се подвизава с променлив успех по португалските терени, но силните му изяви през 2000/01 с екипа на Брага му печелят трансфер в гранда Бенфика. Също така той е и национал на "маджарите", като изиграва общо 25 мача и бележи 7 гола за родината си. През януари 2004г. Бенфика гостува на Витория Гимараеш и Фехер, който така и не успява да се наложи сред титулярите, влиза като резерва и асистира за победния гол. Секунди преди последния съдийски сигнал, той пада по гръб, без да е влязъл в съприкосновение с друг играч. Хора от двата отбора веднага го наобикалят, а лекарските екипи опитват по всякакъв възможен начин да го възстановят. Така и не става ясно какво е състоянието на Фехер чак до полунощ, когато от болницата в Гимараеш долита новината, че той е издъхнал. Като причина за смъртта му се посочва аритмия, причинена от същата тази хипертрофична кардиомиопатия. В знак на уважение към играча, Бенфика пенсионира фланелката с номер 29, която Фехер носи по време на пребиваването си в лисабонския клуб, а също така пред "Ещадио да Луш" има издигнат негов паметник. Унгарецът е на едва 24 години...    

5) Пиермарио Морозини

 Вторият, но не и последен италианец в този черен списък. Морозини е юноша на Аталанта, но още на 18-годишна възраст преминава в Удинезе. Там той така и не успява да се наложи и е даван под наем в редица отбори - Виченца, Реджина, Падова и за последно - в Ливорно. Халфът записва мачове за всички юношески формации на националния отбор на Италия, но не и за мъжкия тим. Младежките години на Морозини са трудни - родителите му умират, когато той е тийнейджър и той остава да се грижи сам за по-голямата си сестра, която е инвалид. Напук на всичко това, Пиермарио успява да сбъдне мечтата си и да стане професионален футболист. За съжаление, неговата кариера не продължава дълго. В мач на Ливорно срещу Пескара на 14 април 2012г. Морозини пада по очи на терена без да има противников играч наоколо. Успява да се изправи и да направи крачка, след което отново се строполява на земята. Лекарите използват дефибрилатор в опитите си да подкарат спрялото му сърце. Той веднага е транспортиран в местната болница в Пескара, но умира по пътя. Причината - инфаркт. Морозини е на 25 години, а смъртта му идва едва седмица след като халфът на Болтън Фабрис Муамба припада по време на мач от ФА къп срещу Тотнъм, но оцелява и се отказва от футбола в последствие. Това въвежда допълнителни тестове на сърцето във всички топ-лиги в Европа, за да се избегнат подобни случаи, но те така и не спират. В същото време бившият съотборник на Морозини в Удинезе - Антонио Ди Натале поема ангажимента да се грижи за болната сестра на Пиермарио, като и до ден днешен той я издържа финансово.    

4) Даниел Харке

 Испанският защитник е на върха на щастието, когато бива покосен от инфаркт и умира на едва 26 години. Като юноша на Еспаньол, той защитава цветовете на отбора през цялата си кариера, което кара легендата на тима Раул Тамудо да го посочи за новия капитан и да му преотстъпи лентата преди началото на сезон 2009/10. Освен това Харке скоро ще става баща - приятелката му е бременна в седмия месец. Всичко се развива прекрасно, докато в един слънчев летен ден по време на подготовката на Еспаньол във Флоренция, Италия, нещо се обърква. Не е ясно точно какво се случва, но версията е следната: Харке говори по телефона с приятелката си, когато изведнъж спира да й отговаря и тя повече не може да се свърже с него. Притеснена, тя се обажда на съквартиранта му по време на лагера Феран Короминас и му обяснява какво се е случило. Короминас веднага се качва в стаята и намира Харке паднал на земята. Лекарите само констатират смъртта му, а причината е инфаркт. Отзвукът е глобален, а Еспаньол моментално пенсионира номер 21, с който Даниел Харке играе през по-голямата част от кариерата си. Освен това помощното игрище на тима е кръстено "Сиутат Еспортива Дани Харке", отново в чест на защитника. При победния си гол във финала на Световното първенство през 2010г., Андрес Иниеста, който е близък приятел на капитана на Еспаньол, празнува, като сваля тениската си и отдолу носи дреха с надпис "Дани Харке, завинаги с нас".    

3) Шеик Тиоте

 Това е и един от най-пресните случаи. Всички помним Шеик Тиоте - безкомпромисният котдивоарски полузащитник, който отбелязва онзи феноменален гол за Нюкалсъл, когато "свраките" успяват да стигнат до равенството, след като изостават с 0:4 от Арсенал. Това е и единственото попадение на Тиоте в английския елит, но му спечели голямо уважение сред джордитата. Той остава част от отбора до февруари 2017г., когато е продаден на китайския Бейджинг Ентърпрайсес. През лятната пауза, Шеик Тиоте получава инфаркт по време на тренировка, а датата 5 юни остава черна за всички фенове на футбола. Африканецът умира на място, като за смъртта му съобщава неговият син. Тиоте е на 30 години и кончината му предизвиква много печал сред бившите му съотборници от Нюкасъл, както и сред мениджърите, при които е играл. Рафаел Бенитес, Алан Пардю, Стийв МакКларън и Крис Хютън сипят хвалби по негов адрес, а целият национален отбор на Кот д'Ивоар присъства на погребението му. Разбира се, китайският клуб пенсионира екипа с номер 24 на датата 24 юни.    

2) Антонио Пуерта

 През 2007г. Севиля е един от топ-клубовете в света. Испанският тим е спечелил Купата на УЕФА през 2006 и 2007г., както и Суперкупата на УЕФА през 2006г., разбивайки Барселона с 3:0. На местната сцена севилци печелят Купата на Краля през 2007г. и Суперкупата на Испания след главоломна победа над Реал Мадрид с 6:3! В тима се подвизават множество класни играчи, но феновете се прехласват по едно младо момче от школата на клуба на име Антонио Пуерта. Той е ляв защитник, но скоростта и себераздаването му го правят много полезен и в нападение. През 2006г. той записва и мач за националния отбор на Испания. Съдбата обаче има друга идея за талантливия играч. На 25 август, 2007г., той припада по време на мач на Севиля срещу Хетафе. След лекарската помощ, Пуерта успява да се изправи на крака и да напусне игрището ходом, но след това отново припада в съблекалнята, като моментално е откаран в болницата. На 28 август е оповестено, че Пуерта е издъхнал, след като спирането на сърцето му е причинило множество увреждания на мозъка и други органи. Играчът е само на 22... След допълнителните изследвания става ясно, че той е имал вродени пороци на сърцето, но те не са били открити по време на медицинските тестове от клубните доктори. Севиля решава да пенсионира номер 16, с който Пуерта играе, като евентуално ако някой ден синът му Айтор (роден само 2 месеца след смъртта на Антонио) стане футболист да наследи фланелката на баща си. По това време обаче, испанската футболна федерация не позволява това, тъй като според правилника клубовете трябва да използват номерата от 1 до 25 без изключение. Така номер 16 бива даден на Давид Прието, който е близък приятел на Пуерта. По настоящем друг приятел на младия защитник носи този екип - Хесус Навас.

1) Давиде Астори

 Случай от съвсем скоро. Италианският защитник е юноша на Милан, но така и не намира място в състава на "росонерите" и бива продаден на Каляри, където показва таланта си. След 8 години при сардинци, той бива закупен от Фиорентина, тъй като е един от солидните бранители в Серия "А". Още след първия сезон му е дадена капитанската лента, а Астори е и италиански национал. Висок и здрав, защитникът притежава страхотни лидерски качества, организира добре дефанса на тима, а освен това разполага и с добра техника и точен пас. На 4 март 2018г., само 2 месеца след като Астори навършва 31, неговият Фиорентина гостува на Удинезе в мач от Серия "А". Вечерта преди срещата, Давиде умира в съня си в хотелската си стая в Удине. Новината заварва играчите на Фиорентина на тренировъчното игрище и е толкова шокираща, че Карлос Санчес припада. Старши треньорът на Каляри Диего Лопес, който години наред играе рамо до рамо с Астори в центъра на защитата на сардинци, също губи съзнание, когато научава тягостната вест. Всички неделни мачове от кръга са отложени по настояване на Дамиано Томази (президентът на Асоциацията на италианските футболисти). След направената аутопсия се разбира, че причина за смъртта на Давиде е инфаркт. В знак на уважение към Астори, Фиорентина и Каляри веднага изваждат екипите с номер 13 от употреба.


Гласували: 14, рейтинг: 4.6

Добави коментар

Препоръчано за вас

Когато Канада бе номер 1 в света
Футбол на олимпийски игри
Свободните трансфери, които ощетиха клубовете най-много
Дербитата, които се превърнаха в монолог
Паралелни таланти: трагичната история на Роберто Асис - човекът, който жертва много, за да може Роналдиньо да има всичко
Перес: Дел Боске не е никакъв треньор!
Спортовете, които можеха да изпреварят "Цар Футбол"
Богатите също плачат: историята на Джанлука Виали
Какво се случи с играчите на Монако, които спечелиха титлата през 2016/17?
Машината за пари ли е наистина Борусия Дортмунд?
Най-интересните облози в историята на футбола
Петима играчи, загубили живота си в автомобилни катастрофи
Най-скъпите трансфери в историята на Милан
Али Даи – невъзпятият национален рекордьор
Най-атрактивните автоголове по света
Легендите, към които Барселона не се отнесе с уважение
Какво се случи с играчите на Лудогорец от онзи мач със Стяуа
Легендите без трофеи за националния отбор (част 1)
Антирекордите на България на Европейски първенства
Забравеното величие на българските юношески национали