Вече близо 15 години името Лоренцо Инсиние е събирателен символ на всичко, с което един неаполитанец би могъл да се гордее - преданост към морско-синята емблема на Наполи, жертвоготовност за родния Неапол, култ към покровителя на града Сан Дженаро и футболна дарба, почти докосваща тази на обожествявания по цялото южно крайбрежие Марадона. Инсиние, родом от предградията Фратамаджоре край Неапол, е само един от многото синове на плодородната на таланти южноиталианска крайморска провинция Кампания. От Бурбонските палати на север в Касерта до бреговете на Амалфи в Салернския залив на юг, в образа на Инсиние средиземноморският климат на Ботуша безспорно е откърмил един от най-бележитите таланти на цяла южна Италия. Но защо знаем само за него? И какво прокуди толкова рано на север други вдъхновяващи местни открития като Антонио ди Натале, Винченцо Монтела, Фабио Канаваро, Чиро Имобиле и Джанлуиджи Донарума?
Дълго време пътят на Инсиние към първия отбор на Наполи също изглежда невъзможен. Жестоки обстоятелства едва не прекършват отрано амбициите му да представя родния си клуб. Едно от тях е финансовата немощ на родителите му, които трябва да се препитават и издържат него и тримата му братя. Не помага и ръстът му, днес достигнал до едва 1,63 см. Тъкмо тези две ограничения, а не непременно любовта му към неаполитанските условия на футбол, са основната причина трансферите му в Интер и Торино да пропаднат, когато той е все още тинейджър. А когато на 14 години Инсиние става официално част от Наполи, той напук продължава да играе и получава най-добрата школовка не на изкуствените терени, а по улиците на Фратамаджоре, танцувайки с лекота около защитниците. Именно там открива и несравнимата свобода да изразява своята бележита бързина и дрибъл.
“Винаги съм казвал, че мечтата ми е да играя за Наполи възможно най-дълго и някой ден да стана капитан на отбора,” споделя Инсиние през 2013 година, около 3 години след дебюта си за “партенопей”.
А когато на 19 години проби в състава на Наполи редом до Валтер Гаргано, Марек Хамшик, Езекиел Лавеци и Единсон Кавани, Инсиние все пак бе счетен от Валтер Мадзари за прекалено неопитен и впоследствие изпратен за 3 периода под наем, съответно в Кавезе, Фоджа и Пескара. Сюжет, познат на редица други неаполитански таланти. Наскоро навършилият 29 години Инсиние е все още последният кадър в отбора на Наполи излязъл от младежките им формации.
Бездна за футболни юноши
Преди 2 седмици Доменико Мусела - друг подрастващ нападател от младежките формации на клуба до 15 години напусна Наполи в посока Рома. Отливът на таланти в Наполи далеч не е новина, а събитията циклично се повтарят вече няколко десетилетия. Със същата съдба сред неговите по-скорошни връстници са настоящият вратар на Милан Донарума и дебютиралият за Интер през тази кампания 19-годишен нападател Себастиано Еспозито.
Историята на всеки един от тях неминуемо преминава през малките местни отбори на юг и завършва някъде на север. Най-поразяващият пример от миналото лято пък е този на считания за един от най-обещаващите младежи в състава на Италия до 15 години Антонио Троизе. Роден и израснал в Неапол, Троизе е отгледан в семейство на заклети почитатели на Наполи. Баща му Алесандро кара дългогодишен период в академията на Наполи, като това правят и двама от чичовците му - Франческо и Емануеле, последният от които дори изиграва 85 мача за старши отбора на Наполи. Но въпреки техните пристрастия, когато идва време за решението къде да подпише с първия си професионален клуб, Антонио избира Лацио - поредната ясна индикация за уронения престиж и незавидното състояние на школата на Наполи.
На хартия Наполи разполагат с отлични условия за своята футболна академия. За разлика от ожесточените битки за обещаващи местни кадри в Милано между отборите на Интер и Милан, както и в Рим между Лацио и Рома, предимството в местоположението на Наполи предполага необезпокояван подбор от дори още по-голям сбор от подрастващи таланти. Съревнование със съседни градове и отбори практически не съществува, тъй като Неапол се явява несравнимо по-развит и превъзхождащ ги във футболен и социален статут. Другите по-нисконаселени места в региона Кампания, като например втория по големина град Беневенто, който е и близо 10 пъти по-макък, очаквано не представляват никаква конкуренция. Но проблемът далеч не е във въпросната конкуренция.
Липса на порядъчни помощни съоръжения
Огромна вина за разочарованията в неаполитанската академия пада върху условията на тренировки. Лишенията и личните жертви, с които повечето юноши на “партенопей” и техните родители е необходимо да се борят са почти ежедневие. Докато Рома и Ювентус разполагат съответно с Тригория и Виново - многомилионни съвременни тренировъчни комплекси котирани с най-висок европейски лиценз, то повечето от възрастовите групи на Наполи и до днес провеждат заниманията си в крайно незадоволителния архаичен Спортен Комплекс Кенеди. Построено през 1968 година, съоръжението не е осъвременявано от декади с изключение на тревната настилка, вратарските и странични мрежи. Недостатъците обаче далеч не свършват дотук.
Комплексът Кенеди не само продължава да се ползва паралелно с няколко други аматьорски клуба, което неведнъж е предпоставка за пренастройване и жестоки компромиси в графика на тренировъчните им занимания, но липсва и всякакви съдействие от Наполи към младежите на клуба. Най-красноречив е примерът с неосигуреният транспорт на юношите от и към тренировъчните бази - жест, приет по подразбиране в голяма част от другите водещи клубове. Нежеланието за подкрепа в Неапол неизбежно води до невъзможност младите футболисти да покриват разходите си напът за тренировки, което отказва повечето от тях от това изобщо да се присъединят към клуба.
Обезпокоителен е и статутът на примаверата на Наполи до 19 години. Понастоящем отборът не разполага с нито едно собствено игрище и е принуден за поредна година да се възползва от споразумение с общинските власти за да използва невзрачния стадион Паскуале Яниело във Фратамаджоре. Въпреки това съдействието, колкото и компромисно и наглед временно да е то, съвсем скоро предстои да бъде анулирано. Това стана ясно след като преди седмици местния отбор на Фратамаджоре Фрате Калчо извести, че ще подаде молба за еднолично ползване на терена, като същевременно остави примаверата на Наполи без собствен “домашен” терен. Изхвърлянето им от стадиона е поредната глава от кошмара на и без това обезкървения тим от играчи до 19 години, чиито пагубни резултати до момента им отреждат място в зоната на изпадащите със само 3 победи от 21 мача зад отбори като Болоня, Емполи и Пескара.
Празните обещания на Де Лурентис
Когато през август 2011 Наполи се изправи срещу Барселона в мач за трофея “Жоан Гампер” собственикът на неаполитанци Аурелио Де Лаурентис разкри плановете си за преобразуване на всички младежки клубни формации по модел на “Ла Масия”. Преустройството на нововъведената академия “Скуницерия” целеше да предложи всички необходими съоръжения и да предплати образованието и предостави нужните удобства за всеки играч от школата. Крайната цел - сформиране на бъдещ отбор на Наполи изграден изцяло от възпитани на местна почва таланти.
Около 9 години по-късно от “Скуницерия” няма и следа. Красноречивата липса на нови терени е само щрих от съвкупния провал в реализирането на проекта, допълнен от отсъствието на основни образователни и транспортни програми за приемственост на юношите. До момента клубът може да си позволи да подпомага частично единствено кадри от провинция Кампания, а лошите условия на подготовка са предпоставка в отбора да играят второразрядни младежи, които неминуемо са пренебрегнати и отпратени след навършването си на пълнолетие.
Прогнилите ценности
От дебюта на Лоренцо Инсиние през 2010 година само двама други обещаващи футболисти получават частичен шанс да заиграят за “партенопей”. Първият от тях - 23-годишния нападател Дженаро Тутино вече кара своя 10-ти престой под наем за последните 6 години. Към момента надеждите на националът на Италия до 16, 17 и 18 години са твърде невзрачни, след като през януари неаполитанецът подписа поредния си доготов под наем, този път с отбора на Емполи. Другият случай на Джанлука Гаетано е дори още по-показателен. Особено способен като офанзивен полузащитник, 20-годишният играч е един от най-даровитите футболисти школовани в Наполи. След чудесните му изяви през сезон 2018/19, Гаетано дори си спечели минути за първия отбор на Наполи под ръководството на Карло Анчелоти, а в предсезонната подготовка за следващия сезон лично Анчелоти настоя за оставането му сред футболистите от първия тим. Намеренията на Карлето - да измени ролята му от реализираш атакуващ полузащитник в разпределящ такъв с функции на номер 8. Каква обаче бе изненадата за настървения за минути Гаетано, който за 6 месеца изигра само 20 минути и то като смяна едва в последния мач на Анчелоти в Наполи. А след назначаването на Гатузо, Гаетано пое по утъпкания път на кохортата други неаполитански футболисти и вече няколко месеца играе под наем в Серия Б с тима на Кремонезе. Тактически старата му позиция на атакуващ полузащитник също бе възвърната - ясна индикация за липсата на последователност в развитието му от родния му клуб.
Равнодушие и финансово безсилие
Ако успехите на всяка елитна италианска академия неминуемо обират почести и лаври, възхвалени чрез социалните канали на своя клуб, то политиката на Наполи следва съвсем различна крива. На официалната страница на клуба ще откриете богатство от информация за билети, форум за феновете, статистика на първия отбор от настоящия сезон и дори препратка към фенклуба на отбора - но не и раздел с резултати, класиране или каквито и да е новини за младежките формации. Докато клубове като Аталанта и Рома имат специално посветени страници за представянето на отборите си до 15, 17 и 19 години, зажаднелите за местни кадри фенове Наполи често признават, че са оставени в пълно неведение за случващото се с подрастващите групи в отбора.
Колкото до установения финансов модел на самата школа, то той е меко казано несполучлив. От години в регистрите на академията се отчитат главоломни парични загуби, а последният местен футболист, донесъл по-съществена печалба е Фабио Канаваро, заработил на Наполи 6.7 милиона евро с трансфера си в Парма през 1995 година.
Понастоящем Наполи продължават да се лутат из този омагьосан кръг. Не са налице нужните средства за изграждането на бази и предоставянето на удобства на юношите, а невзрачния финансов дял отделен от Де Лаурентис се губи в мъгла от непостоянни резултати, второразрядни юноши и невъзможност за задържане на ключовите си кадри. Академия без идентичност, поставена на изкуствено дишане и принудена да продава. Школа, принудена да се издържа от трохите, захвърлени ѝ от същия онзи светец, обещал да я превърне в италианската “Ла Масия.”
