При подновяването на Първа професионална лига отборът на Верея излезе срещу Лудогорец със стартов състав от 11 чужденци. Напълно неизвестни дори за най-големите познавачи на великата игра, възпитаниците на украинския треньор Олегксандър Севидов измъкнаха нулево равенство от шампиона.
Случилото се обаче далеч не е прецедентно, предвид фактори като натурализацията на футболисти, правилото играчи от Европейския съюз да не заемат квоти за чужденци в отбори от страните-членки и глобализацията на футбола като цяло. Представяме на Вашето внимание пет отбора, които са излизали на терена без нито един местен футболист в стартовите си състави.
„Аривидерчи, изолация, здравей, космополитизъм!“
На „Боксинг дей“ през 1999 г. Челси става първият клуб в историята на английския футбол без нито един британец в стартовата единадесетица. Играещият треньор Джанлука Виали избира футболисти от 7 националности за мача срещу Саутхемптън, спечелен впоследствие с два гола на норвежкия нападател Торе Андре Фло. След двубоя Виали обяснява решението си, заявявайки, че просто е селектирал най-доброто, с което е разполагал. По това време лидерите на „сините“ Денис Уайз и Греъм Льо Со лекуват контузии и пропускат срещата. И все пак „чуждестранната бригада“ завършва сезона на трета позиция – най-добро класиране в историята на Челси от 1970 г. до този момент.
Густаво Пойет, капитан на Челси в този мач, си спомня: „Беше много странно да видя в тунела всички тези репортери и оператори. Чудех се какво се случва, докато един от операторите не ми каза, че това е, защото всички сме чужденци. Мисля, че беше добре прието, защото победихме. Ако бяхме от губещата страна, щеше да има много повече критика“
Торе Андре Фло допълва: „Днес няма да е странно, ако един отбор няма англичани, но тогава беше нетипично. Все пак не помня да беше толкова противоречиво“
Челси – Саутхемптън 2:1, 26.12.1999 г.
Челси: Ед де Гой, Алберт Ферер, Емерсон Томе, Франк Лебьоф, Селестин Бабаяро, Дан Петреску, Дидие Дешан, Густаво Пойет, Роберто ди Матео, Габриеле Амброзети, Торе Андре Фло
Какво гледаше треньорът на Англия?
Арсенал не само повтаря „достижението“ на своите съграждани, но отива дори по-далеч – в групата за мача няма нито един местен футболист. Това се случва в двубоя срещу Кристъл Палас на 14 февруари 2005 г. Момчетата на Арсен Венгер не срещат трудности, разгромявайки съперника с 5:1. „Артилеристите“ решават мача в рамките на 7 минути, след като Денис Бергкамп открива резултата в 32-та, а до 39-та се разписват още Хосе Антонио Рейес и Тиери Анри. Патрик Виера и отново Анри довършват гостите, а треньорът на Палас Иън Дауи признава: „Създадохме добри положения по време на мача, но не можахме да удържим Анри и Бергкамп“.
Впоследствие се оказва, че мосю Венгер дори не е забелязал, че е включил само чужденци в състава си. „Не гледам в паспортите на хората, а техните качества и отношение. Не виждам това да е проблем, но Свен Йоран Ериксон беше тук. Какво гледаше той?“ – коментира специалистът
И макар за успеха на лондончани да няма заслуга нито един англичанин, в колонката на BBC “Have your say” феновете определят отбора като „достатъчно сработен“. Този сезон Арсенал триумфира в ФА Къп, но не успява да повтори предходната кампания, оставайки на цели 12 точки зад шампиона Челси.
Арсенал – Кристъл Палас 5:1, 14.02.2005 г.
Арсенал: Йенс Леман, Лаурен, Коло Туре, Паскал Сиган, Гаел Клиши, Еду, Патрик Виера, Робер Пирес, Хосе Антонио Рейес, Денис Бергкамп, Тиери Анри
„Пътуващият цирк“ „Динамо“
Динамо (Москва) не е първият отбор с 11 чужденци в руския шампионат. Всъщност през 2003 г. несъществуващият вече Торпедо-Металург с нито един местен сред титулярите губи от Зенит с 0:1. Показателно е обаче, че случаят с Динамо е причина за реформа в лимита на чужденци в руската Премиер лига и намаляването им впоследствие до максимум 5 на терена. До поражението с 1:2 от ФК Москва на 27 август 2005 г. в шампионата чужденец с над 10 мача за националния си отбор не се брои за „легионер“. Това е причината и треньорът Иво Вортман да не избере нито един руснак в стартовия състав.
Въпреки че в тима са играчи като Маниш, Кощиня, европейският шампион с Гърция Юркас Сейтаридис и сегашният треньор на Улвърхемптън Нуно на вратата, тимът се представа катастрофално и завършва едва на 8-мо място в първенството. Съблекалнята е разделена на два лагера – руснаци и чужденци, феновете сравняват тима с „пътуващ цирк“, а след злополучния двубой с ФК Москва замерят футболистите с яйца.
Многомилионният проект на Динамо катастрофира окончателно, след като през сезон 2006 тимът едва се спасява от изпадане, а още в началото на капанията треньорът Юрий Сьомин заявява: „Не ми трябват толкова португалци, оставете само Дани“.
ФК Москва – Динамо (Москва) 2:1, 27.08.2005 г.
Динамо (Москва): Нуно, Нуно Фрешо, Йован Танасиевич, Джоузеф Енакархире, Юркас Сейтаридис, Жорже Рибейро, Маниш, Кощиня, Дани, Андрейс Прохоренковс, Дерлей
В Португалия без португалци
Португалското първенство е класически „трамплин“ за футболистите от Южна Америка. Това доказва и стартовият състав на Бенфика при загубата от Челси с 0:1 в Шампионската лига през сезон 2011/12, в който единствените европейци на терена са Аксел Витсел и Хави Гарсия. Следва да отбележим, че в единадесеторката на Челси в този мач има повече португалци, отколкото в португалския тим. На терена за „сините“ са Пауло Ферейра и Раул Мейрелеш, а 10 минути преди края в игра влиза и Жозе Босингва.
Друг интересен факт е, че през този сезон местните футболисти в тима на „орлите“ са малцинство – 10 срещу 20 чужденци, а множество младежи са дадени под наем да се обиграват в други отбори. Такова съотношение обаче едва ли е учудващо за следящите португалския футбол – през настоящия сезон Бенфика отново разполага с 10 португалци, петима от които са младежи от втория отбор. Представителите на други страни в лисабонския отбор са 17.
От стартовия състав от преди 7 години в момента в клуба играе само централният защитник Нивалдо Жардел, който наследи капитанската лента от клубната легенда Луизао след като последният обяви края на кариерата си миналото лято.
Бенфика – Челси 0:1, 27.03.2012
Бенфика: Артур, Макси Перейра, Луизао, Нивалдо Жардел, Емерсон, Хави Гарсия, Аксел Витсел, Пабло Аймар, Бруно Сезар, Николас Гайтан, Оскар Кардосо.
11 националности – един отбор
Абсолюният рекорд в тази своеобразна класация държи испанският Гранада. При домакинството си на Селта през сезон 2016/17 андалусииците излизат с футболисти от 11 различни държави. На терена са ганаец, португалец, исландец, словенец, мексиканец, бразилец, аржентинец, уругваец, французин и украинец, а като добавим и Тони Адамс на треньорската скамейка, картината става още по-шарена. В групата за мача има само трима испанци, но никой от тях не влиза в игра. Впоследствие Гранада губи двубоя с 0:3.
В тогавашния състав изпъкват имената на мексиканския страж Гилермо Очоа, както и на бившия играч на Борусия Дортмунд Адриан Рамос. В отбора са още еквадорецът Первис Еступинан, израелецът Омар Атзили. Мароканският национал Мехди Карсела-Гонсалес пък е голмайстор на отбора през сезона с 5 попадения.
Въпреки това мнообразие в съблекалнята, кампанията завършва по най-лошия възможен сценарий – последното 20-то място в Ла Лига и изпадане в Сегунда дивисион. След разочароващата 10-та позиция във втората по сила дивизия през миналия сезон, тимът е променил своята трансферна политика. Броят на чужденците е смъкнат едва до четирима, което означава, че рекордът едва ли ще бъде повторен в близко бъдеще.
Гранада – Селта 0:3
Гранада: Гилермо Очоа, Рубен Везо, Сверир Игнасон, Матийо Сауние, Габриел Силва, Рене Къхрин, Уче Агбо, Мубарак Уакасо, Артьом Кравец, Андреас Перейра
