В днешната статия ще ви разкажем за позабравената история на холандски футболист на име Ерик Йонгблуд, който има злощастната участ да срещне своята кончина през 1984г., докато практикува любимата си игра.
Момче, което просто следва стъпките на баща си
Ерик е син на бившия национал Ян Йонгблуд. Читателите с афинитет към футболна история добре помнят, че Йонгблуд-старши е талантлив вратар, който достига два поредни финала на световни първенства със знаменития холандски отбор от 70-те. Той започва кариерата си в DWS, с които дори успява да стане шампион на Ередивизи през 1964г. За жалост, след напускането му клубът се свлича до четвъртото ниво на нидерландския футбол.
Ерик, който израства с грандиозна обич към спорта, решава да тръгне по стъпките на баща си. Той също играе като страж и също се присъединява към DWS. В последния от ден от живота му, съдбата определя баща и син да играят своите мачове по едно и също време. Ян, наслаждаващ се на голямо спортно дълголетие, започва като титуляр за Го Ахед Игълс в Ротердам, а DWS посрещат Рууд-Вит в Амстердам. Ерик също стартира между гредите.
Фаталната монета
Времето е облачно, но въпреки това някой по-нетърпелив слънчев лъч успява да си пробие път през сивото небе, за да озари загряващите футболисти.
Следва хвърляне на монета, което ще се окаже съдбовно за 21 годишният страж на DWS. Капитанът на отбора го губи, а с него и възможността да избере вратата, на която ще започне Ерик.
След прозвучаването на първия съдийски сигнал времето бързо започва да се разваля. Светлината от слънцето е задушена от черни буреносни облаци. Те започват да сипят дъжд, който се превръща в градушка, а светкавици започват да озаряват футболната арена.
На трибуните приятелката на Ерик Жаклин Сварт и сестра му Никол Йонгблуд са заели своите места. Виждайки тревожната картина, те започват да изпитват сериозни опасения за здравето на играчите. Дори коментират опасностите от гръмотевичен удар на такова огромно пространство като футболен терен. Тук някъде диалогът им е прекъснат от оглушителна експлозия и крясъци. Двете момичета, както и по-голяма част от зрителите, падат на колене от уплахата, а след като се изправят виждат, че всички футболисти, без един все още са на крака. Младият Ерик е проснат по гръб в собственото си наказателно поле.
Неговият съотборник Роб Стенакер описва спомените си от онзи ден:
“Точно преди гръмотевицата да удари Ерик, исках да изпълня удар от вратата (както често правех). Но той ми нареди да го оставя той да изрита топката. Аз напуснах наказателното поле и погледнато в ретроспекция, това спаси живота ми. Бях на 6-7 метра от Ерик, когато чух експлозия. Изключително шумна експлозия! Ударната вълна дори ни отблъсна. Видях огнено кълбо да се търкаля по терена. Приличаше на нещо от шоуто на някой илюзионист!”
И играчи и зрители стават свидетели на едно и също: дебел облак от дим обгражда мястото, където само преди секунди Ерик Йонгблуд се е готвил да изпълни удар от вратата. Никой не може да повярва на очите си, някои дори са замръзнали от страх.
За жалост младежът е на грешното място в грешното време - целият му живот пропилян, заради няколко нещастни обстоятелства.
Новините за трагедията бързо достигат Родердам, където Ян Йонгблуд (на 44 години по това време) играе за отбора си. Асистент му съобщава тъжната вест и двата състава спират играта, за да дадат шанс на покосения баща да обмисли случващото се.
Ян решава да напусне терена и още носейки вратарския си екип, се качва в колата на един от треньорите и двамата мигновено потеглят за Амстердам.
Може би Ерик Йонглбуд не е притежавал таланта на баща си, но въпреки това не крие амбициите и ентусиазма си да се наложи като един от топ играчите в страната. Да не забравяме, че Ян Йонгблуд тръгва от същия скромен клуб и в последствие достига два финала на световни първенства.
Ерик тъкмо е дал интервю за местен вестник, в което споделя, че за него би било мечта да играе на голямата футболна сцена. То е по повод факта, че елитният Хаарлем го следи отблизо и има силен интерес да го привлече в редиците си.
Ян Йонгблуд е толкова смутен от случилото се, че никога не коментира публично кончината на сина си. Толкова силна е болката за него и семейството му.
Погребение и последици
Странността на инцидентът, примесен с участието на син на известен холандски футболист, предизвикват безпрецедентен интерес от медиите. Погребението на Ерик е претъпкано с журналисти и фотографи, а много известни съотборници на Ян (включително Йохан Кройф и Ринус Микелс) се явяват, за да подкрепят бившия си колега.
Ерик Йонгблуд е погребан не в официален костюм, а с екипа си на вратар. Ковчегът му е покрит с флаг на DWS, а върху него семейството му поставя вратарски ръкавици. По-късно майката на играча споделя, че Ерик би се гордял да е погребан като кинозвезда - с папараци и холандски легенди, събрани около ковчега му.
Донякъде утеха за семейството носи факта, че смъртта на младежа не е напразна. Нидерланските власти променят правилника за провеждане на футболни двубои при тежки атмосферни условия и доколкото ни е известно, подобен инцидент никога не се повтаря на холандска земя.
