В днешни времена, когато търпението на собствениците на футболните клубове е толкова занижено, едва ли ще можем да видим дълголетни треньори в определен клуб, каквито по-известни примери са Арсен Венгер и Алекс Фъргюсън, а когато се разровим в историята, можем да забележим, че постижението от 27 години на сър Алекс в Манчестър Юнайтед дори не е в Топ 5 на най-дълготрайните треньори. Сега ще стане въпрос за рекордьора в тази класация, който до днешна дата все още е жив. Ако се запитате какво е да ръководиш един клуб 44 години, да го изведеш от долните дивизии до титлата в шампионата и участие в европейските клубни турнири, да дадеш шанс на футболисти като Джибрил Сисе и Ерик Кантона да пробият в големия футбол, то сега ще ви разкажа историята на Ги Ру и неговата половин вековна епопея с Оксер.
Ги Ру е роден на 18 октомври 1938г. в Колмар. Като играч има скромна кариера и до навършване на 22-годишна възраст вече е назначен като треньор на скромния в онези времена Оксер, а в началото на 60-те години на миналия век никой не свързва едноименния град с футбол, макар че от близо пет десетилетия основаният от Ернест-Теодор Валентен Дешан клуб съществува. По това време почти 35-хилядното градче от Бургундия се слави най-вече с Жан Батист Жозеф Фурие - математик и физик, смятан за откривател на парниковия ефект и разработил представянето на функции във вид на тригонометрични редове, наричани и до днес "редове на Фурие".
На 29 декември 1905 година се създава Младежкото сдружение Оксерроаз (на френски : Association de la Jeunesse Auxerroise). Най-сериозните успехи на тима в ранната му история са деветте поредни триумфа в регионалния шампионат на Бургундия от 1906 до 1914 година. Повратен за клуба, а и за играча момент за неговото развитие, е един приятелски мач между местния тим и английския Крю Александра през 1961г. На стадиона е някой си 22-годишен халф от аматьорския тим Лимож на име Ги Ру. Вече носил екипа на „бургундци“ за 3 сезона едва ли е предполагал какво ще се случи на почивката между двете полувремена.
Това е и съдбоносен момент, защото дикторът на стадиона пита дали сред зрителите има човек, който владее прилично английски език. Гостите от Острова имат нужда от преводач, който да им помогне по време на срещата. Младият играч познава езика на Шекспир, след като година преди това е стажувал при "бащата" на играта на "едно-две" във футбола Артър Роу. Така се озовава до скамейката на Крю, а малко след това и в тяхната съблекалня. Там британците замолват от домакините двама доброволци, които да се включат в техния състав за второто полувреме, защото няколко от английските футболисти получават травми. Ги отново вдига ръка, а така след почивката грабва шанса си и излиза на терена срещу Оксер. Каква ирония само...
Събитията след мача също са много интересни. Тогавашният президент на французите Жан Гарно отива при младежа с въпроса дали желае да се върне да рита за Оксер. Ги Ру пък от своя страна се интересува дали ще бъде възможно да бъде назначен за играещ треньор. Дръзкото поведение на младока явно не се харесва на шефа на Оксер и той отпраща футболиста, считайки го за наглост. В следващите дни Ру не бездейства и се заема да състави план относно своята бъдеща работа в града на Фурие. Седмици след това халфът на Лимож изпраща плана си на мосю Гарно, като е отбелязал точка по точка вижданията си за бъдещето на отбора.
Трудът на Ги Ру завършва с броя седмични тренировки, които младият специалист смята да въведе, и заплащането, което ще иска. То е било равно на 600 франка месечно. Точно тази цифра се оказва решителна в крайна сметка. Ръководството трябва да предпочете за нов наставник между бившия национал Жан Барaт, бившата звезда на Лил Болек Темповски и Ги Ру. Клубът от четвърта дивизия обаче има финансов дефицит от 8000 франка и това прави печеливша кандидатурата на този с най-ниската заплата. Това е Ги Ру.
През септември 1962г. той е принуден да изостави отбора си, за да отбие задължителната си военна служба. Той бива мобилизиран в Центъра за обучение на бронетанкови войски в Трир, където става треньор на футболния отбор на полка. В Трир се запознава с Лионел Джоспин, началник на тренировъчния взвод и капитан на баскетболния отбор на полка. През 1963г., докато изпълнява военната си служба, президентът на Оксер Жан Гарно е избран за президент на Бургундската футболна лига. По този начин той напуска поста си и бива заменен от Жан-Клод Хамел. След напускането на Ги Ру, Оксер е на дъното на таблицата в Почетната дивизия на Бургундия и два пъти избягва изпадането, като завършва единадесети от тринадесет и десети от дванадесет.
Ги Ру е демобилизиран през декември 1963г. и е върнат под отговорността на клуба си през 1964г. Оксер се позиционира в първата половина на шампионата, като през 1965г. се класира на пето място и през следващите сезони четири пъти на четвърто. Така успява да се утвърди в регионалната дивизия. През 1966г. Ги Ру присъства на Световното първенство в Англия, за да увеличи опита си. Финансира част от пътуването си, като работи като кореспондент на вестник L'Yonne Républicaine. През сезон 1969/70 Оксер печели почетната дивизия на Бургундия с рекорд от петнадесет победи, шест равенства и само едно поражение.
Това класиране позволява на клуба да получи възможността да заиграе за първи път в историята си във френското аматьорско първенство, наречено по това време Дивизия 3. Впечатляващ е стремежът на французина да усъвършенства своите тактически познания и той заминава за Мексико, за да проследи Мондиал 1970, където присъства на откриващия мач Мексико – СССР и мача Бразилия - Чехословакия. Интересни са и начините му да се „снабди“ с актуалните тренировъчни процеси на най-добрите и успява да присъства на тренировка за бразилския отбор, като плаща на полицая, който забранява достъпа до съоръженията, за да бъде допуснат.
За първите си сезони в Дивизия 3, „бургундците“, тренирани от Ги Ру, успяват да се класират в първата третина на шампионата: трети през 1971 г., още едно трето място през 1972 г. и пети през 1973 г. Следващата година завършват кампанията на четвърта позиция от шестнадесет участника зад дублиращите отбори на Олимпик Лион, Сент Етиен и Олимпик Марсилия. Тъй като дубълите на отборите от елита не могат да се качат в по-горна дивизия, Ги Ру празнува през май 1974г., след като класира своя отбор във втората дивизия. За него е ясно, че е добър в намирането, развиването и смелото въвеждане на млади таланти в мъжкия футбол, като през 1976г. той успява да привлече Жан-Марк Ферери - талантлив 14-годишен играч, който тогава играе в Лоара. Тъй като клубът все още няма тренировъчен център, Ги Ру не се колебае нито за миг да настани младия Ферери в дома си, за да улесни идването му в Оксер. Жан-Марк се отблагодарява за шанса, като вкарва 57 гола за 285 мача в рамките на 11 сезона. Прави отлична кариера в Бордо, Марсилия и Тулон. Част е от селекцията на френския национален отбор за Евро 84‘ и Мондиал 86‘.
Иначе Ру пътува и до Аржентина през 1978г., за да гледа Световното първенство по футбол и е пряк свидетел на домакинския триумф. Неговото впечатление от южноамериканския футбол и в частност бразилския се забелязва, когато при завръщането си от Аржентина при междинно кацане в Бразилия присъства на обучение в Ботафого. Вметвам една интересна история, която може, дали шеговито или не, да обясни възхода на Оксер по-нататък през годините. През есента на 1978г. прочутият режисьор Жан-Жак Ано започва снимките на филма „Coup de tête“ (Удар с глава) и дава на Патрик Дюаре главната роля. Този филм разказва историята на малкия клуб AS Trincamp, който е направил блестящо представяне в турнира за френската купа. За този филм играчите на Оксер играят ролята на статисти, а Ги Ру служи като технически съветник на френския режисьор. По-късно той ще отбележи лошото разположение на Патрик Дюаре с топка в крака и големите му трудности при правилното играене на футбол по време на снимките.
Може би този филм изглежда вдъхновява „бургундци“, тъй като през 1979г. клубът играе на финала за френската купа срещу Нант, но губи. Тази епопея носи милион и двеста хиляди франка печалба на клуба в Бургундия и го окрилява за бъдещи успехи. Клубът купува фермата „Râteau“ след много настояване от треньора и тя се превръща в бъдещото място на тренировъчния център на клуба. Учебният център е открит през 1982г. и допринася за издирването на таланти в лицето на Базил и Роджър Боли, Паскал Вахируа, Фредерик Дарас, Стефан Мацолини, Рафаел Герейро и легендарния Ерик Кантона. Самият център е ръководен от Даниел Роланд. 21 май 1980г. е исторически ден, тъй като тогава получава своя дебют в елита на Франция, побеждавайки Кан в последния кръг.
В дебютния си сезон в „Лига 1“ Оксер завършва на десето място. Клубът подписва с поляка Анджей Сармах, който се утвърждава като голмайстор на отбора. През сезон 1983/84 клубът завършва трети в шампионата и се класира за първи път в историята си за европейски клубен турнир. Оксер и Ги Ру играят първия си европейски мач срещу португалския Спортинг (Лисабон). Победен с 2:0 в първата среща, Оксер допуска равенство 2:2 след продължения и отпада. В края на следващия сезон клубът завърва четвърти и спечели нова европейска квалификация. Оттук насетне отборът от Бургундия се затвърждава като фактор в страната и на континента. През сезон 1989/90 достига до четвъртфинал за Купата на УЕФА, но там се изправя срещу Фиорентина с бразилския Дунга и магьосника Роберто Баджо, които пък на свой ред вече са елиминирали ФК Сошо-Монбелиар.
През следващия сезон клубът завоюва ново трето място в шампионата и следва нова европейска епопея под ръководството на Ру. Сезон 1991/92 бе белязан от завръщането на Жан-Марк Ферери и след няколко силни мача в Европа бургундският отбор е спрян от Ливърпул. Въпреки изключително престижната и на пръв поглед почти сигурна домакинска победа в първия мач (2:0), Оксер не успява да издържи на силния натиск на „мърсисайдци“, водени от Греъм Сунес във втория мач, и губи с 0:3 пред пламенната публика на „Анфийлд“. През 1993 г. Оксер елиминира Аякс Амстердам в турнира за Купата на УЕФА в четвъртфиналите, а в полуфинала срещу Борусия Дортмунд бива отстранен. Това е най-доброто представяне на тима в Европа. На следващата година Оксер печели купата на Франция, като това е първият национален трофей в клубната витрина.
И ето, че стигаме до 1996г., която е най-силната и велика година в историята на Оксер. Достигнат е върхът, а именно спечелването на титлата в шампионата. Успехът е дублиран и в турнира за френската купа. Златен дубъл за отбора от най-малкия град с отбор, ставал шампион на Франция. В този легендарен сезон се отличават особено алжирските национали Абделхафид Тасфаут и Муса Саиб, както и бъдещият световен шампион от 1998г. Лоран Блан. Клубът стига до четвъртфиналите на Шампионската лига на следващата година, а отново на пътя им се изправя Борусия Дортмунд (бъдещ победител в турнира след победа срещу Ювентус, в чиито редици по това време е Зинедин Зидан). През 1998г. Франция печели Световната купа и треньорът Еме Жаке напуска поста си след този триумф. Ги Ру е поканен да го замени, но Жан-Клод Хамел се противопоставя на напускането му и така не става възможно успешният специалист да постигне нов връх в кариерата си.
На 2 май 2000г., малко преди края на сезона, Ру обявява пенсионирането си поради умора с обяснението, че батериите му са празни. Въпреки това, той остава в клуба като спортен директор и съветник на президента и треньора, а също така се занимава с договорите на младите играчи. Негов наследник на пейката е Даниел Роланд, който от 1977-ма е бил треньор на аматъорския отбор и оглавявал школата. През май 2001г. с Ги Ру се свързат шефовете на Байер Леверкузен, които му заявяват, че възнамеряват да уволнят треньора си Берти Фогс и предлагат той да го замени. Французинът ги моли да му се обадят, след като уволнението влезе в сила. След уволнението на Фогс на 21 май 2001г. „аспирините“ отново се свързват с него за обсъждане на възможен договор. Междувременно събитията в Оксер са леко усложнени, защото Даниел Роланд съобщава, че вече не желае да продължи начело. След това Жан-Клод Хамел се обръща към Ги Ру и го моли да се завърне на стария си пост. Той веднага се съгласява и отказва офертата на Байер Леверкузен .
След толкова години на високо ниво във футбола, у именития треньор започват да се виждат проблеми със здравето. На 23 ноември 2001г., Ги Ру усеща неразположение по тялото си и отива в кардиологичното отделение на болницата в Оксер. Лекарят, който го изследва, веднага го прехвърля в болницата „Cochin“ в Париж, за да се подложи на допълнителни прегледи. Те разкриват една или две блокирани артерии и след това той бива изпратен в болница Сен Жозеф, където спешно е опериран и му е поставен двоен коронарен байпас. Ален Фиард, който тогава е помощник-треньор, поема междинния договор по време на възстановяването на Ру.
Явно любовта към футбола и желанието у него надделяват и той се завръща на мястото си на 23 януари 2002г. по време на мача Монпелие - Оксер (0:0). С ново поколение играчи, включително Джибрил Сисе, Оливие Капо, Филип Мекс и Жан-Ален Бумсонг, Оксер завършва на ново трето място в първенството на Дивизия 1 през 2002г. и завоюва за втори път в историята си участие в Шампионската лига, където дори печели срещу Арсенал на неговата митична арена „Хайбъри“. Оксер печели купата на Франция през 2003г., като във финала сразява ПСЖ с 2:1.
На 4 юни 2005г., Оксер печели последната си купа на Франция срещу Седан. Последен трофей за Ги Ру и последен мач начело в 44-годишната му треньорска кариера в малкия бургундски отбор, който от тим, борещ се за оцеляването си в бургундската почетна дивизия, стигна до титлата във френския шампионат, многократни участия в евротурнирите и множество създадени звезди. След това той има неуспешен престой в Ланс, но мисля си, че това не е толкова важно. Това е историята на човек, следвал мечтите си, непрестанно усъвършенствал се в работата си и с много усилия, търпение и постоянство достига до върхове, за които едва ли е очаквал в онези времена около мача между Оксер и Крю Александра през 1961 година. Това бе историята на Ги Ру - рекордьора в класацията за най-дълго ръководилия треньор на един клуб! Това са 44 години…и едва ли някога ще видим специалист, който да подобри това постижение.
