Когато чуем за авиокатастрофа, в която цял футболен отбор губи живота си, веднага се сещаме за добре познатите трагедии. Бебетата на Бъзби, загинали в онзи ужасен следобед на 6 февруари 1958г., легендарният тим на Гранде Торино, отишъл си от този свят на 4 май 1949г., както и най-скорошният пример. Бразилският Шапекоензе, пътуващ за да спечели първата международна купа в цялата си история, но вместо това влиза в черната статистика на 28 ноември 2016г.
Това са най-известните самолетни катастрофи, в които футболисти загиват трагично, но освен тях, съвсем наскоро се отбеляза 41-тата годишнина от едно друго подобно събитие. По всяка вероятност то е малко популярно, главно защото се случва в границите на тогавашния Съветски съюз, който усилено пази своите тайни и сляпо държи на безупречното си реноме пред света.
Може би никой от вас не е чувал за футболен клуб Пахтакор. Това е някак си нормално, тъй като той се състезава в първенството на Узбекистан, където е и рекордьор по титли - цели 11 от 1992г. насам. През тази година той бе участник в азиатската Шампионска лига, но не успя да прескочи груповата фаза. Интересен факт е, че в момента старши треньор на Пахтакор Ташкент е бившият грузински национал Шота Арвеладзе, под чието ръководство клубът се е запътил към 12-та титла, първа от 4 години насам.
Малко история
Футболен клуб Пахтакор Ташкент е основан на 1956г. и едва 3 години по-късно печели промоция за Съветската Висша лига. Той е и единственият узбекистански отбор, някога състезавал се в нея. И не само това, но Пахтакор успява и да се задържи там. Сезон 1962 дори е най-успешният за тима, като той завършва на 6-та позиция. През 1968г. пък "лъвовете", както е един от прякорите на отбора от Ташкент, достигат до финал за Съветската купа, но губят от Торпедо Москва с 0:1.
Така стигаме до въпросната 1979г. Пахтакор отново е новак във Висшата лига и сезонът се развива нелошо. Програмата от поредния кръг на първенството постановява узбекистанците да пропътуват над 3700 километра за гостуването си на Динамо Минск. "Лъвовете" използват обикновен пътнически самолет, както повечето отбори по онова време. Разбира се, между Ташкент и Минск няма директен полет, така че тимът прави прикачване в Донецк, сегашна Украйна (или не точно). Според маршрута, самолет Ту-134Ас трябва да премине над кулата за въздушен контрол в Харков, като точно този въздушен коридор е изключително натоварен. Така кулата трябва да се грижи за повече от дузина полети наведнъж. По стара съветска традиция, не всички, които работят на позициите си, са квалифицирани за това. Проблемът с претоварването на въздушното трасе съществува от години, но не е решен. Както при всички големи аварии и трагедии, тук отново има натрупване на неприятно стекли се обстоятелства. Бригадата, която е на смяна в кулата, е доста неопитна и не успява да се справи с интензивния трафик във въздуха. Цели 75 градуса от небосклона остават непредвидими за хората в кулата и те не успяват да реагират навреме и да подадат вярна информация на пилотите. В следствие на това, въпросният самолет Ту-134Ас, на борда на който е целият отбор на Пахтакор, заедно с треньора и клубния администратор, както и още 60 цивилни пътници, се сблъсква с друг самолет от същия модел, летящ по направлението Воронеш-Кишинев.
Катастрофата се случва на височина близо 8400 метра над украинската област Днипродзержинск, в наши дни известна като Камянске. В следствие от това, самолетът, пътуващ към Кишинев, става на парчета и отломки от него падат в радиус от 3 до 16 километра от сблъсъка. Машината, в която се вози тимът на Пахтакор, някак си е по-здравата от двете и пилотите дори опитват аварийно кацане, но на височина 4000 метра губят контрол и също се разбиват. Всички 178 души, включително и 13 души екипаж, които се намират на двата полета, загиват на място. Двама от играчите на Пахтакор са и национали на Съветския съюз. За този трагичен инцидент са обвинени двама от служителите в кулата за въздушен контрол заради подаване на неправилна информация и немарливост. И двамата са осъдени на по 15 години затвор. Единият излежава 6,5 от тях и е освободен заради прилично поведение, а другият се самоубива зад решетките.
Както вече споменахме, властите в Съветския съюз не бързат да разтръбят новината. Чак седмица след инцидента е съобщено, че футболния отбор на Пахтакор е загинал и играчите са погребани, без да се съобщава какво ги е убило. Въпреки това, мъката в родния им Узбекистан е огромна. Тимът е доста популярен и като единствен местен представител в Съветската Висша лига, доста обичан и подкрепян от целия регион, в който живеят над 15 милиона души. С оглед на това, че загива целият отбор, заедно с треньорите, Пахтакор се превръща в организация, в която няма кого да организираш. Мнозина биха предположили, че това ще е краят на клуба, но това не само, че не се случва, но и "лъвовете" играят официален мач от следващия кръг едва 12 дена след трагедията. За късмет, старши-треньорът Олег Базилевич не пътува с отбора към Минск, така че е натоварен със задачата да започне буквално от нулата и да изгради нов боеспособен състав. Все пак властите в Съюза са благосклонни към узбекистанския клуб и разпореждат на другите отбори да му дадат играчи. Освен това Пахтакор е имунизиран от изпадане за следващите 3 сезона. "Лъвовете" така или иначе не се нуждаят от този реверанс, тъй като не се замесват в борбата за оцеляване, а вместо това, точно 3 години след трагедията, записват ново шесто място в крайното класиране за сезон 1982, изпреварвайки тимове като Зенит, ЦСКА Москва и Шахтьор Донецк.
Въпреки всичко, датата 11 август остава черна в историята на Пахтакор. Ежегодно тя се почита от клуба, а и от целия узбекистански народ. Всяка година на 11 август се организира младежки футболен турнир, чийто спонсор е Пахтакор. След разпадането на Съюза, тимът остава символ на страната си, също както Динамо Минск в Беларус, Динамо Киев в Украйна и Динамо Тбилиси в Грузия. Към момента играчите на Пахтакор съставят близо половината национален отбор на Узбекистан. Ето колко значими са "лъвовете" за нацията си.
