Когато дойде време за двубои като "Ел Класико", "Дерби дела Мадонина" или някое от старите английски съперничества, целият футболен свят чака със затаен дъх зрелището, което едни от най-добрите играчи на планетата трябва да предложат.
Напоследък дерби мачовете не са това, което бяха, и огромна част от тях преминават в предпазлив и прагматичен футбол, защото и двата съперника не искат да загубят. Все пак има случаи обаче, в които се получава невероятно шоу с много голове и напрегнати ситуации пред двете врати.
Съществува и трети вариант - единият тим тотално да няма ден и дербито да се превърне в монолог на неговия голям враг. Не много често, но се случва да се стигне до разгром, който после с години отеква из футболната общественост.
Тук сме селектирали няколко такива примера от последните 20 години, в които дерби мачове се превръщат в истински катастрофи за един от отборите.
Лацио - Рома 1:5
Когато тези два съперника излязоха един срещу друг на 10 март 2002г., не само Италия, но и цяла Европа бе приковала поглед върху "Стадио Олимпико" в Рим. Програмата противопоставя последните два шампиона в Калчото - Лацио (за 1999/00) и Рома (2000/01). "Вълците" печелят с 2:0 през есента и нагласите са, че техните светлосини врагове ще си отмъстят. Нищо такова не се случва обаче. Още в 12-ата минута Винсен Кандела качва топката на главата на Винченцо Монтела и той бележи за 1:0. Лош старт за "орлите", но пък какво толкова? Време за обрат има предостатъчно. След половин час игра вдъхновеният Франческо Тоти прави един от типичните си пробиви и стреля. Шутът му е париран от вратаря Перуци, но топката отива право на крака на Монтела, който се разписва за втори път. "Самолетчето" успява да завърши своя хет-трик още преди края на първата част, след като отново Тоти му асистира, този път от пряк свободен удар. Очертава се истински разгром! Малко след началото на второто полувреме Деян Станкович връща едно попадение с хубав шут от дистанция, но скоро след това Монтела реализира своя гол номер 4, който е и кандидат за гол вечерта - от 25 метра и с участието на напречната греда. Остава единствено "Принцът на Рим" да забие последния пирон в ковчега на големия враг и той го прави с феноменално попадение, прехвърляйки вратаря Перуци с удар извън наказателното поле. Рома едва не подобрява най-голямата си победа срещу Лацио в "Дерби дела Капитале", която е с резултат 5:0 и датира от далечната 1933г. Въпреки този успех, "вълците" остават на второ място в крайното класиране на едва точка зад новия шампион Ювентус.
Челси - Арсенал 6:0
Това е и най-голямата победа в това лондонско съперничество, която някой от двата тима успява да запише. Нито веднъж в общо 203 мача между Челси и Арсенал никой не е постигал по-убедителен резултат. Срещата е от сезон 2013/14 и ще се запомни с доста куриози. Това бе мач номер 1000 на Арсен Венгер начело на "артилеристите", но вместо да му подарят едно добро представяне, неговите възпитаници загубиха меко казано левашки. Доброто настроение на Арсенал се запази точно 5 минути, защото тогава Андре Шюрле напредна и изведе Самуел Ето'о в удобна позиция, от която опитният камерунец нямаше как да сбърка. 120 секунди по-късно самият Шюрле удвои с хубав удар по диагонала, а в 17-ата минута настъпи най-скандалният момент от двубоя. При поредната акция на Челси, Алекс Окслейд-Чеймбърлейн изби топката с ръка от голлинията, но съдията Андре Маринър по погрешка изгони Кийрън Гибс. Дузпа за "сините", която бе реализирана хладнокръвно от Еден Азар за 3:0. До почивката Оскар също се разписа след добро подаване от дясно. Бразилецът вкара още веднъж през второто полувреме, а крайното 6:0 бе оформено от новото попълнение на лондончани Мохамед Салах. Въпросният двубой дойде едва месец, след като наставникът на Челси Жозе Моуриньо бе определил Арсен Венгер като "специалист по провалите". Макар французинът да е истинска легенда на "Емирейтс" и да е спечелил редица трофеи, в това дерби той определено се провали.
Интер - Милан 0:6
От създаването на двата клуба, те са играли помежду си цели 228 пъти! В нито един от тях обаче Интер не губи по-разгромно от своя градски противник. Въпросното дерби се играе на 11 май 2001г. и е един от последните кръгове за сезона. Миланските грандове не правят никак добра кампания. Те завършват извън топ 4, но все пак се класират за турнира за Купата на УЕФА. Интересното е, че Интер е класиран по-напред преди дербито, но в "Дерби дела Мадонона" логиката често отсъства. Още в третата минута резултатът е открит от един от двамата нападатели на "росонерите" - Джани Командини, който засича подаване на Сержиньо отляво. В 19-ата минута упражнението се повтаря - отново Сержиньо асистира на Командини, който този път бележи с глава. Това са и единствените 2 гола на играча за сезона. При този резултат завършва първото полувреме, но малко след подновяването на играта Милан отново бележи. Халфът Федерико Джунти отправя центриране от пряк свободен удар и след разбъркване в наказателното поле, топката спира в мрежата. Устремът на "дявола" далеч не спира до тук. Фамозният в този двубой Сержиньо прави поредната си асистенция, като този път сервира топката на главата на Шевченко за 4:0. Отново Шева е точен за 5:0, след като засича пас на Каладзе отляво. В самия край на срещата пък направилият отличен мач Сержиньо ознаменува добрата си игра и с гол след пас на Шевченко. Загубата тотално отказва "нерадзурите" от битката за топ 4 и те финишират на пета позиция в крайното класиране.
Манчестър Юнайтед - Манчестър Сити 1:6
Мач, който скоро едва ли ще бъде забравен. Без да проверяваме допълнително, това със сигурност трябва да е най-тежката загуба в цялата кариера на сър Алекс Фъргюсън, както и най-тежката за Манчестър Юнайтед в това съперничество. За последно Сити печели срещу градския си съперник с такъв резултат през 1926г., което е и рекордната победа за "гражданите" над "червените дяволи". Въпросният двубой се играе на 23 октомври 2011г. на препълнения "Олд Трафорд", но едва ли някой фен на Юнайтед ще си спомня с добро тази дата. Още в 22-ата минута Джеймс Милнър намира Марио Балотели на дъгата на наказателното поле и италианецът с прецизен удар в ъгъла успява да открие. Това е и единственият гол през първата част, а развоят изобщо не предвещава срещата да завърши при такъв катастрофален за домакините резултат. Още в началото на второто полувреме Джони Еванс получава червен картон за професионален фал срещу Балотели, който се измъква сам срещу Давид Де Хеа. В 60-ата минута Милнър и Балотели повтарят упражнението, само че от дясната страна - 2:0 за Сити. Двубоят не минава и без гол на Агуеро, който прави резултата класически след асистенция на Майка Ричардс. Юнайтед все пак стигат до гол в 81-ата минута чрез Дарън Флетчър и по всичко личи, че загубата им няма да е чак толкова болезнена с оглед на развоя на срещата. Тогава обаче на сцената се появява влезлият като резерва Един Джеко, който само за 3 минути забива 2 гола в мрежата на Юнайтед и подава за още един - на Давид Силва. Крайното 1:6 дълго време се тиражира сред медиите на Острова. В края на кампанията пък Сити нанася още един удар по своя градски съперник, след като печели титлата с по-добра голова разлика и попадение секунди преди края на последния мач.
Барселона - Реал Мадрид 5:0
В първите години от това бясно съперничество, "кралският клуб" упражнява силен терор над своя противник. Равенствата са рядкост, а Барса от дъжд на вятър успява да спечели по някое издание на "Ел Класико". Повечето пъти точките отиват в Мадрид, а победите на Реал са с разгромни резултати като 5:1, 8:2, 6:1, 5:0 и разбира се рекордното 11:1, записано в полуфинал от турнира за Купата на Краля през 1943г. Не така седят нещата обаче през последните 20 години, когато каталунците до голяма степен обърнаха историята в своя полза и съкратиха своето изоставане. Вечната статистика гласи, че в официалните двубои победите на Реал са 98, а на Барса - 96. Напоследък все по-често се случва Барса да разгроми своя съперник, докато победите на Реал са доста по-пестеливи. Едно от най-паметните издания на "Ел Класико" се играе на 29 ноември 2010г. на "Камп Ноу", когато двата тима са в лют спор за първото място в Ла Лига. 8 от 11-те титуляра на Барса са произлезли от Ла Масия, така че омразата им към Реал ги тласка да играят на предела на възможностите си. "Белите" пък са водени от Жозе Моуриньо, който в типичен стил сипе закани преди двубоя, което допълнително нажежава страстите. Шави открива резултата още в 9-ата минута след брилянтна асистенция на Андрес Иниеста. Няколко минути по-късно намиращият се в топ-форма Давид Вийя прави Серхио Рамос за смях и асистира на Педро, който на празна врата удвоява резултата. Реал се отчитат с няколко далечни удара на Роналдо и Ди Мария. Още до почивката съдията показва 5 жълти картона, а до края на срещата те набъбват на 12 + един червен за Серхио Рамос. През втората част Лео Меси напомня за себе си с 2 брилянтни асистенции за Давид Вийя, които го извеждат очи в очи с Икер Касияс. "Ел Гуахе" не пропуска и прави резултата 4:0 в рамките на 2 минути. Макар и този резултат да е доста унизителен, резервите Боян Къркич и Жефрен изработват още една голова атака в продължението на двубоя, като последният оформя крайното 5:0. Над 98 000 зрители по трибуните, почти всички от които каталунци, са в делириум. В края на сезона Барса печели титлата, както и трофея в Шампионската лига.
