10) Карлос Роа
Помните ли бившия аржентински вратар от края на 90-те? Карлос Роа е титулярен страж на "гаучосите" на световното първенство във Франция през 1998г., като междувременно носи фланелката на испанския Майорка. По време на квалификациите за Мондиала, Роа не допуска нито един гол в мрежата си, а след това в осминафиналите на състезанието помага на тима си да елиминира Англия след изпълнение на дузпи, хващайки удара на Дейвид Бати. Година по-късно Роа е с основна заслуга за спечелената от Майорка Суперкупа на Испания, както и за достигането на "балеарците" до финала на КНК. Изведнъж той решава да сложи край на кариерата си на 30-годишна възраст и да се отдаде на благотворителна дейност в полза на църквата на "адвентистите от седмия ден". Неговите убеждения водят до прекратяване на контракта му с Майорка, тъй като Роа смята, че светът ще свърши съвсем скоро. Когато това не се случва, той все пак се завръща на терена и доиграва кариерата си в Албасете и Олимпо, но никога повече не носи националната фланелка.
9) Кевин-Принс Боатенг
Историята около това как двама братя могат да играят за различни национални отбори е доста интересна. Кевин и полу-брат му Жером се състезават респективно за Гана и Германия. И докато Жером все още криво-ляво попада в сметките на Йоаким Льов, то Кевин-Принс загърбва националната фланелка на доста ранна възраст. Въпреки, че има мачове за младежката формация на Германия, той приема ганайско гражданство и решава да играе за "черните звезди", тъй като се чувства повече ганаец отколкото немец. След Световното първенство през 2010г., на което Кевин-Принс е една от звездите на тима, заедно с Асамоа Гиан, той решава да сложи край на международната си кариера, докато е едва на 24. Като основна причина за това посочва невъзможността си да пътува на такива големи разстояния. Все пак три години по-късно той е селектиран за първенството в Бразилия и дори играе в първите 2 мача на своите, но преди решаващата среща с Португалия, Боатенг си позволява да обиди треньора на тима Джеймс Апиа и моментално е качен на самолета за вкъщи, заедно със своя съотборник Съли Мунтари. След тази случка Кевин-Принс никога повече не получава повиквателна за националния отбор на Гана, а е едва на 27 години.
8) Самир Насри
След изключителните игри на французина за клубния му Арсенал, той бе избран за най-добър играч на Франция за 2010г. Въпреки това той не попада сред избранниците на Раймон Доменек за Световното първенство в ЮАР същата година. Някъде там приключва всичко хубаво за Насри. Той напуска Арсенал, за да се присъедини към Манчестър Сити, с което си спечелва омразата на всички фенове на "топчиите". Все пак играе за националния отбор на Франция под ръководството на новия наставник Лоран Блан, но след загубата на "петлите" в четвъртфиналите на Евро 2012 от Испания, Насри прави грешката да изпусне нервите си и да отприщи гневна тирада по адрес на журналистите, помолили го да коментира представянето на французите в мача. Това води до наказание от 3 международни срещи, наложено от френската футболна федерация. Освен това той е на нож и със съотборниците си, тъй като семейството му му втълпява, че те говорят зад гърба му и навиват новия мениджър Дидие Дешан срещу него. Нещата се влошават още повече когато приятелката на Насри нарича Дешан "скапан мениджър" в личния си Twitter акаунт, което води до завеждане на дело от страна на наставника срещу половинката на играча. Заради тези неприятности той не получава повиквателна за световната купа през 2014г., което го кара да се откаже от отбора на само 27 години.
7) Ерик Кантона
.jpg)
Едно от нещата, за което всеки футболен фен може да съжалява, е това, че легендарният французин слага край на кариерата си на едва 31 години, докато все още има толкова много хляб в него. В състава на "петлите" пък той престава да получава повиквателни докато е само на 28. Кантона е един от лидерите в отбора на Франция, който пропуска да се класира за Световното първенство в САЩ през 1994г. след онази легендарна за нас вечер в Париж, в която "Господ бе българин". След този крах новият треньор на "петлите" Еме Жаке решава да прекрои състава и дава капитанската лента на Ерик, смятайки да гради отбора около него. Само че точно тогава Кантона проявява най-тъмната си страна в мача срещу Кристъл Палас. Той прави така известния си кунг-фу ритник срещу фен на "орлите" и изгаря за 8 месеца. След като наказанието му изтича, той разбира, че мястото му в националния отбор е изстинало. Новият капитан на тима е Зинедин Зидан, а Кантона така и не получава повиквателна никога повече до края на кариерата си.
6) Герд Мюлер
"Бомбардирът на нацията" е един от най-великите играчи в историята на немския футбол. Разполагащ с физиката на мечка, нападателят бележи 68 гола в 62 мача за "маншафта" и помага за спечелването на Европейското първенство през 1972г., както и на Световната купа две години по-късно на домакинския шампионат. Въпреки, че Мюлер играе на едва два Мондиала, той съумява да отбележи цели 14 гола в тях, а постижението му е подобрено чак през 2006г. от бразилеца Роналдо. Наскоро пък Мирослав Клозе успя да подобри рекорда му за голове с националната фланелка, въпреки че му бяха необходими 75 мача повече, за да го постигне. Герд също така е рекордьор по попадения и за клубния Байерн Мюнхен, а постижението му от 564 гола във всички турнири едва ли ще бъде подобрено някога. Въпреки това, Мюлер се отказва от националния отбор на едва 28-годишна възраст. Защо ли? Причината може би ще ви се стори странна, но всъщност няма нищо по-логично от това един германец да е педантичен и принципен. След завоюването на Световната купа през 1974г., съпругите на футболистите не са допуснати до банкета. Това вбесява Мюлер и той заявява, че повече няма да играе за своята страна.
5) Пол Скоулс
Наскоро имахме статия, която обрисува доста подробно невероятните умения на английския халф и защо той бе толкова ценен както за Манчестър Юнайтед, така и за националния отбор на "трите лъва". Въпреки, че официално окачва бутонките първо през 2011г., а след това се завръща и играе още, чак до 2013г., когато наближава 39 години, Скоулс за последно носи националната фланелка през 2004г. когато е едва на 29. Въпреки кратката си кариера за "албионците", той записва куп интересни постижения. Той вкарва първия гол за Англия на Световното първенство през 1998г. в мрежата на Тунис, а освен това успява да запише и хет-трик в европейската квалификация срещу Полша през 1999г., превръщайки се в първия играч, отбелязал хет-трик за "трите лъва" от 6 години. След европейското първенство в Португалия през 2004г., на което Скоулс е изместен на левия фланг, за да може в центъра на полузащитата да действат Стивън Джерард и Франк Лампард, той решава да сложи край. Англия губи на дузпи от домакините, а халфът заявява, че съставът е пълен с играчи-егоисти и желае да се фокусира върху изявите си за клубния Манчестър Юнайтед.
4) Димитър Бербатов
История, която е доста позната на родния футболен запалянко. И докато в момента националният отбор на България записва нови антирекорди в предствянето си, през далечната 2010г. тогавашните играчи на тима вярваха, че "лъвовете" са достигнали абсолютното дъно. Барбатов, който по това време все още е играч на Манчестър Юнайтед, но освен с невероятните си качества на терена не се слави с пословично здрава психика, взима решение да сложи край на кариерата си в националния отбор. По това време той е и капитан на тима, като поема лентата от също решилия временно да прекрати участието си в А-отбора ни Стилиян Петров. Въпреки това в продължение на 11 години Берба се превръща в топ-реализатор на "лъвовете", задминавайки легендата Христо Бонев по попадения. Продължителният период на България без класиране за голям футболен форум (който продължава и до ден днешен) внася сериозно напрежение както в отбора, така и във футболния съюз и сред запалянковците, които са разочаровани от поредния провал. Изнервен от всичко това, Бербатов решава да сложи край и да остави на по-младите да носят това бреме. Той е едва на 29 години и продължава да се състезава на високо ниво с екипите на Фулъм и Монако, като няколко бъдещи национални селекционери опитват да придумат Митко да облече отново бялата фланелка, но той категорично отказва.
3) Щефан Ефенберг
Нищо не обрисува немския футбол през 90-те както бившият капитан на Байерн Мюнхен и Борусия Мьонхенгладбах. Ефенберг е от онези играчи, които винаги правят каквото могат, за да може отборът им да спечели. Железен и със свиреп външен вид, двамата с Оливер Кан можеха да подплашат всеки съперник когато бъдат провокирани. Въпреки доста впечатляващата му клубна кариера, той не може да се похвали с такава и с националната фланелка, даже напротив. След като записва 33 мача за "маншафта", той е един от основните халфове на Берти Фогс в опита му да защити световната титла от 1990г. на Мондиала в САЩ четири години по-късно. В третия мач от Група С, немците мерят сили със състава на Южна Корея и въпреки комфортната преднина от 3:0 до почивката, след час игра резултатът вече е 3:2. Изнервени от ситуацията, немците правят две промени. Те сменят капитана Лотар Матеус, а следващият, който напуска терена е тъкмо Ефенберг. Халфът не е направил един от добрите си мачове, а 35-градусовите температури в Далас не му помагат да мисли трезво. При смяната той показва на немските привърженици среден пръст и напуска терена. Фогс, бесен от тази реакция, моментално го отстранява от отбора. Ефенберг е едва на 25 години по това време и Фогс заявява, че той е свършен за националния отбор. Все пак 4 години по-късно дивият Щефан получава повиквателна от същия този Берти Фогс за два приятелски мача, но само толкова.
2) Франческо Тоти
"Принцът на Рим" е пример за спортно дълголетие и лоялност към клуба си. Когато той окачва бутонките на почти 41-годишна възраст през 2017г., мнозина обявяват, че си е отишъл и последният романтик във футбола. И може би са прави. Тоти е абсолютен рекордьор във всеки един аспект за римските "вълци". Той е най-младият капитан в историята на Серия А, както и играчът с най-много голове за един клуб в Калчото. Въпреки невероятните му качества, кариерата му в националния отбор на Италия е всичко друго, но не и блестяща. За "скуадра адзура" Франческо записва само 58 мача, последният от които се оказва финалът на Световното първенство през 2006г., в който той е заменен след час игра. След като Италия триумфира със световната купа, намеренията на Тоти са да се откаже на отбора и да се фокусира върху кариерата си в Рома. По това време той е на 29 години, но все пак премисля нещата и решава да остане на разположение на следващия треньор на италианците Роберто Донадони. След повече от година без международен футбол, Тоти все пак се отказва от националния отбор през лятото на 2007г. След това на няколко пъти е търсен от селекционерите на "скуадра адзура", но така и не се завръща. За последно през 2016г., когато той е на 39 години, медиите в Италия спекулират за завръщане в националния отбор заради многото контузени играчи, но треньорът Антонио Конте така и не го вика.
1) Алан Шиърър
Един от последните наистина велики английски нападатели, който можеше да направи всичко с топката в крака. Когато дебютира за "трите лъва" през пролетта на 1992г. на 22-годишна възраст, всички се надяват, че кариерата му в националния отбор ще е дълга и плодовита, също както тази в клубовете във Висшата лига. Уви, това така и не се случва. Шиърър е рекордьор за най-много голове откакто английският елит прие името "Висша лига", той е и играчът с най-много хет-трикове, с най-много отбелязани дузпи, с най-много попадения, вкарани от позиция в пеналта, водещ голмайстор в историята на Нюкасъл и какво ли още не. За националния отбор обаче сякаш не блести толкова ярко. Въпреки, че бележи 30 гола в 63 мача, в 34 от които е и капитан, той така и не успява да достигне до трофей. Шиърър става голмайстор на домакинското европейско първенство през 1996г., а след това се разписва на два пъти и на Световното във Франция. Поредица от лоши контузии го карат да обяви оттеглянето си от националния отбор след апокалиптичното представяне на "трите лъва" на Евро 2000. По това време той е само на 29 години, а англичаните отпадат още в груповата фаза на турнира след 1 победа и 2 загуби. Самият Шиърър реализира едва един гол, но той носи трите точки срещу стария враг Германия. В годините след оттеглянето му, футболната общественост на Острова призовава за неговото завръщане за Световното през 2002г. и след това за европейското в Португалия, но той така и не облича националния екип никога повече.
