Малко известен факт е, че Копа Америка е най-старият международен футболен турнир в света. Идеята за него се заражда много преди Световното и Европейското първенство. Първото издание на състезанието се провежда преди цели 104 години и оттогава насам се е състояло общо 46 пъти. В днешната статия ще разгледаме най-емблематичните играчи, които така и не успяха да вдигнат втория най-престижен международен трофей за страните от Южна Америка.
10. Алваро Рекоба
Въпреки че Уругвай е един от най-титулуваните национални отбори в света, Световната титла им убягва вече 70 години, а в последните 30 години те печелят Копа Америка едва два пъти.
Дългата суша значи, че един от най-великите плеймейкъри на “урусите” за последните няколко десетилетия така и не успява да се окичи с шампионски медал. Най-доброто постижение на Алваро Рекоба си остава четвъртото място през 2007.
9. Сократес
Сократес и Бразилия от 1982 г. са смятани от мнозина за най-добрия отбор, който никога не печели Световното първенство. За жалост, бразилският магьосник завършва кариерата си със сравнително скромна колекция от трофеи.
През 1979 г. Сократес бележи три пъти в дебюта си в турнира, но головете му не са достатъчни, за да помогнат срещу Парагвай, които отстраняват “селесао” на 1/2-финалите.
Четири години по-късно бразилците достигат финала на Копа Америка, но там са сразени от Уругвай.
8. Зико
Кариерата на Зико е дълга и славна. Като част от Фламенго през 70-те и 80-те, той печели почти всеки наличен клубен трофей.
Единствената черна точка в кариерата му са провалите на международната сцена с Бразилия. Той е част от същото поколение на Сократес, което не достига до финал на Световното и също така никога не грабва злато от Копа Америка.
7. Серхио Агуеро
На клубно ниво Кун е един от най-успешните аржентински играчи в последното десетилетие. Той стана шампион на Англия общо 4 пъти и веднъж вдигна Купата на Ф.А. По времето, когато все още бранеше цветовете на Атлетико Мадрид, се окичи с шампионски медал от турнира Лига Европа.
С националния отбор на родината си обаче, Серхио изживява далеч по-горчиви моменти. Той има общо три участия на Копа Америка. Първото е през 2011, когато страната му е домакин на турнира, но тогава “гаучосите” отпадат още на 1/4-финалите.
А на следващите две издания на Копата аржентинците достигат финала, но и двата пъти губят безславно.
6. Марио Кемпес
На Световното първенство през 1978 г. Кемпес е безспорният герой за родината си, която триумфира в турнира. Той се разписва цели шест пъти, включително и два пъти във финала, за да донесе първа Световна купа в историята на “албиселесте”.
За негово нещастие, изявите Марио в Копа Америка са далеч по-подтискащи. В цялата си кариера той играе едва веднъж в турнира. Това се случва през 1975 г. и Аржентина не успява дори да излезе от групите на надпреварата.
5. Хуан Роман Рикелме
Енигматичният плеймейкър е избиран за футболист на страната си цели четири пъти, а с Бока Хуниорс става пет пъти шампион на Примера Дивисион.
Както много от другите играчи в този списък, успехите му на клубно ниво са в голям контраст с тези с националната фланелка.Той играе два пъти на турнира Копа Америка между 1999 г. и 2007 г. През 2007 г. аржентинците достигат финала, само за да го загубят от вечния враг Бразилия.
4. Гаринча
Точно така, един от най-големите футболни герои в историята на Бразилия никога не е триумфирал в турнира Копа Америка. Въпреки факта, че Гаринча печели две поредни Световни титли през 1958 г. и 1962 г., той така и не успява да се вкара във добра игрова форма за втория по престиж турнир в Южна Америка.
Мане играе едва четири двубоя на Копа Америка 59’. Тогава състезанието е една голяма групова фаза между всички участници и “кариоките” завършват на точка зад шампиона Аржентина.
3. Пеле
Пеле може да се похвали с шест шампионски титли на Бразилия и два триумфа в Копа Либертадорес със Сантош. Разбира се, той е единственият футболист, който е печелил Световната купа три пъти. А когато Кралят и Гарична са заедно на терена с екипа на Бразилия, те никога не губят двубой.
Именно затова е шокиращо да научим, че именитият тим на “кариоките” от 60-те и 70-те така и не вдига титлата на Копа Америка. За тяхно нещастие те попадат в суша, която продължава цели 40 години и дори магията на дуото Пеле/Гарична не успява да прекъсне негативната серия.
Пеле играе на същия турнир през 1959, където родината му завършва като подгласник на аржентинците и дори успява да стане голмайстор с 8 попадения.
В следващите няколко издания на Копата е взето решението да се изпращат състави, включващи предимно обещаващи бразилски таланти. Между ангажиментите на Краля със Сантош и различните световни турнета, той така и не играе повече на Копа Америка.
2. Лионел Меси
Приключенията на Лео в турнира за Копа Америка са смесица от сладки и горчиви моменти. От една страна той на три пъти извежда родината си до финал, но от друга винаги завършва със сребро около врата си и въпреки че често е най-добрият играч за отбора си, голяма част от критиките на фенове и медии са насочени срещу него.
Първият досег на Меси с турнира е през 2007 г., където “албиселесте” могат да се похвалят с атакуващи таланти като Креспо, Тевес, Рикелме и Аймар. Аржентина достига финала с 16 гола в пет двубоя. Там те срещат Бразилия и атакуващата им мощ е неутрализирана, благодарение на дефанзивните тактики на треньора на Дунга.
През 2011 г. аржентинците напускат Копа Америка още на 1/4-финалите, а в следващите две издания отново достигат финала само да загубят. И двата пъти с дузпи срещу Чили.
1. Диего Марадона
Дон Диего заема едно от най-престижните места в пантеона на велики спортни герои, но дори и той не е защитен от прищевките на футболните богове.
През 1979г. той прави дебюта си в надпреварата, но родината му е потресаващо слаба и завършва на последно място в групата си. През 1983 г. Марадона има нещастието да е контузен, а аржентинците още веднъж не успяват да преодолеят груповата фаза.
След Световната титла от предишната година на Копа Америка 87’, Аржентина се явява като един от фаворитите на турнира. Диего Марадона се разписва три пъти и безспорно отново е големият лидер на отбора, но силите му стигат само за 1/2-финал, където е допусната загуба от Уругвай. “Албиселесте” се проваля и две години по-късно, когато домакин е Бразилия.
Следващите две участия на Аржентина са още по-интересни (КА 91’ и КА 93’), тъй като те се състоят без Марадона в състава и въпреки липсата му, завършват с триумф.
През 1991 г. Дон Диего е наказан да не играе, поради факта, че е заловен със забранени вещества в системата си, а през 1993 г. напуска отбора, заради кавга с ръководството.
Така човекът Марадона неумишлено саботира футболиста Марадона и завинаги му коства два шампионски медала от Копа Америка.
