Понякога се случва така, че един футболист е толкова велик, та дори и феновете на противниковия отбор оценят невероятната му класа. Примерите не са чак толкова много, но когато се случи е крайно интригуващо и показва, че футболът е много повече от просто игра. Тъкмо това се случи през изминалия сезон в испанската Ла Лига, когато феновете на испанския Бетис изпратиха Лионел Меси с аплодисменти, въпреки че той ги съсипа с хет-трик. Майсторството на нисичкия аржентинец обаче грабна сърцата на севилци и те му отдадоха заслуженото. Това далеч не е единственият случай, в който това се случва. Кои големи играчи още са обирали овациите на противниковите привърженици, ще разберем тук:
10) Кристиано Роналдо, Ювентус - Реал Мадрид (2018)
Португалският голмайстор поражда омраза в сърцата на мнозина, благодарение на "по-леките" си падания и безкрайното мрънкане, което съпътства почти всеки негов мач. Наред с това обаче никой не може да отрече невероятния му инстинкт пред гола, правейки го най-резултатния активен играч към момента. В четвъртфинала през сезон 2017/18 тъкмо той е големият герой за Реал Мадрид в сблъсъка с италианския шампион Ювентус. Всички добре помним как в реванша на Бернабеу "старата госпожа" възкръсна от пепелта и бе на косъм да прати двубоя в продължения, но амбициите на торинския гранд бяха попарени от същия този Роналдо в последната минута. Точно две седмици по-рано португалецът отново бе огорчил "бианконерите" с едно от най-красивите попадения в историята на турнира. Онзи гол със задна ножица, при който Кристиано достигна с крак топка на височина над 2 метра, за да я прати неспасяемо в мрежата на Буфон, предизвика редица реакции. Зинедин Зидан се хвана за главата, невярващ на какво е станал свидетел, а феновете на "Алианц Стейдиъм" чисто и просто отдадоха на гения това, което заслужава - аплодисменти на крака, а той им се поклони в отговор. Това бе и първият случай на флирт между Роналдо и тифозите на Ювентус, като само няколко месеца по-късно португалецът премина в Торино и сега радва същите тези хора с невероятната си класа.
9) Андрес Иниеста, Реал Мадрид - Барселона (2015)
Доста често ще намираме играчи на "каталунците" в този списък. Най-често те пристигат, подиграват се с отбора домакин и си тръгват, но в някои случаи го правят по толкова грандиозен начин, че няма как да останеш безразличен към нещата, които те показват на терена. Омразата по оста Мадрид - Барселона е добре известна на всички, а феновете на "белия балет" се славят с това, че често освиркват дори собствените си играчи при слабо представяне. Не такъв обаче е случаят през 2015, когато в поредното Ел Класико блесва играч на гостите. Този път това е Андрес Иниеста. Наричан от мнозина "Целебро" заради факта, че умее да вижда играта както малцина други, Иниеста така и не успява да се вреди в класациите за Златната топка. Той обаче получава голямо лично признание, когато за пореден път демонстрира как умее да дърпа конците в центъра на терена и да прави противниците си да изглеждат като конуси за тренировка. В тази среща Барселона печели с 4:0 на "Бернабеу", а след последния съдийски сигнал феновете на Реал изпращат Иниеста на крака. Самият халф съсипва невероятната полузащитна линия на мадридчани, а черешката на тортата е голът му в мрежата на Кейлор Навас, който е наистина от извънземна класа.
8) Тиери Анри, Съндърланд - Арсенал (2003)
Признавам, че като бях малък много мразех да гледам Тиери Анри. Ненавиждах това как се подиграва с противниковите защитници. Дразнех се, когато по типичния за него си начин, изиграваше солово поредната акция на Арсенал и лакомо вкарваше, за да обере лаврите. И през ум не ми е минавало да го аплодирам някога през живота си. Добре, че не всички фенове са като мен. Редицата отбори, които е огорчавал е безкрайна, а броят защитници, които е връщал в първи клас с майсторските си отигравания е огромен. Най-забавното в този случай е, че французинът обира овациите на хилядите присъстващи на "Стейдиъм ъф лайт", въпреки че съотборникът му Фредерик Люнгберг бележи хет-трик. Самият Анри вкарва само веднъж, но изработва и трите попадения на шведското крило, давайки му брилянтни асистенции. Люнгберг се прибира вкъщи с топката от мача, каквато е традицията когато някой вкара три гола в един мач, но Тиери Анри печели сърцата на всички присъстващи на стадиона 40 188 фена с невероятните си отигравания. Те го изпращат на крака и с аплодисменти, което пък също трябва да бъде похвалено, тъй като техният любим Съндърланд изпада от Висшата лига през тази кампания, но магията на Анри кара тези изстрадали привърженици да забравят собствените си проблеми и просто да оценят уменията му подобаващо.
7) Стивън Джерард, Челси - Ливърпул (2015
Една от най-ужасните вечери в живота на Стиви Джи се случва в двубой на неговия тим срещу "сините" от Лондон през април 2014г., но година по-късно тъкмо те са един от последните му опоненти, преди да напусне любимия си отбор. Отношенията между Джерард и Челси имат доста дълга история, но завършват по един невероятен начин. През 2005 той е много близо до трансфер на "Стамфорд Бридж", като мениджърът на лондончани Жозе Моуриньо неистово желае да го има в редиците си. Джерард обаче отказва и избира да остане верен на любимия си клуб. Години по-късно, когато Ливърпул са на крачка най-сетне да сложат край на дългото чакане и да вдигнат трофея от Висшата лига, тъкмо в двубой срещу Челси мечтата им се изпарява през комина. Джерард прави онова прословуто подхлъзване и позволява на Демба Ба да отбележи, като по този начин дава началото на края на шампионските амбиции на Анфийлд. Точно 12 месеца след това, програмата определя тези два тима да се срещнат в 36-тия кръг от първенството. Джерард обявява раздялата си с "мърсисайдци" няколко дни по-рано и настроението в съблекалнята е доста минорно. Все пак в тази среща съперниците правят равенство 1:1, като голът за Ливърпул е дело тъкмо на Джерард. Въпреки цялата история между него и феновете на Челси, трибуните на Стамфорд Бридж го даряват с аплодисменти във финалния му мач на лондонска земя, което е както крайно неочаквано, така и страшно мил жест.
6) Денис Бергкамп, Манчестър Сити - Арсенал (2003)
Холандецът далеч не е един от най-резултатните играчи в историята на футбола, но страхотната му класа и майсторските му отигравания няма как да не му печелят симпатии, без значение дали харесваш или мразиш Арсенал. Известен с това, че не може да понася полети, Бергкамп не пътува с отбора за гостуванията му извън Острова, а се придвижва или с кола, или с друг вид транспорт. И все пак "артилеристите" се примиряват с този му недостатък и той изкарва на "Хайбъри" цели 9 сезона. През тези години той вкарва някои страхотни попадения, като например онова срещу Нюкасъл, което все още се счита за един от най-красивите в историята на Висшата лига. Тук обаче ще стане въпрос за друго негово представяне, а именно гостуването на Арсенал в Манчестър. "Гражданите" домакинстват на стария "Мейн Роуд", а годината е 2003, далеч преди ерата на тайландските и арабските пари, както и на грандиозния "Етихад Стейдиъм". Бергкамп прави показно как се играе футбол с настроение и съсипва трагичната защита на Сити, отбелязвайки веднъж, а след това изработва и останалите 4 попадения на своите, преди да бъде заменен в 64-тата минута. Публиката на Мейн Роуд го изпраща на крака, въпреки че "гражданите" губят с колосалното 0:5 по това време и са забъркани в борбата за оцеляване. Магията на Бергкамп обаче ги пленява и феновете му ръкопляскат, докато той напуска за сметка на Рей Парлър.
5) Лионел Меси, Реал Мадрид - Барселона (2009)
Отново се връщаме в Испания за поредното Ел Класико, което става арена на изявите на легендарния аржентинец. Меси, по онова време все още считан за един от най-големите таланти в света, никога не се е разписвал на "Бернабеу", а последните две визити на Барса там са неуспешни. Лео вече има няколко попадения на сметката си в Ел Класико, но те падат на Камп Ноу. В този ден обаче нещата седят по различен начин. Въпреки, че Реал повежда рано с гол на Игуаин, това, което следва, е едно феноменално шоу от страна на "блаугранас". Дори Шави, който дава 4 асистенции за своите, не е оценен така, както младия Меси. Той вкарва два гола и също дава асистенция, а след 90 минути игра таблото показва: Реал Мадрид - 2, Барселона - 6. В тази среща мнозина от играчите на гостите заслужават да получат овации на крака от "Бернабеу". Гореспоменатият Шави, Тиери Анри, който също бележи два гола, та дори и капитанът Карлес Пуйол, който също се разписва. Аплодисметите обаче отиват за нисичкия аржентинец, който дава на защитниците на Реал предостатъчно поводи да сънуват кошмари в следващите няколко седмици. Това е и първият път, в който публиката на Бернабеу ръкопляска на Лионел Меси, но не е и последният. Той придобива навика да разбива сърцата на мадридчани при почти всяка визита на Барселона в испанската столица.
4) Кристиано Роналдо, Ливърпул - Реал Мадрид (2014)
Сезон 2014/15 в Шампионската лига ще остане паметен за нас, българите, тъй като това бе първият случай, в който Лудогорец игра в груповата фаза на турнира. Разбира се, жребият отново отреди нашия шампион да мери сили с някои от най-големите отбори в света. След като европейският клубен шампион Реал Мадрид премина през ада, който "орлите" му спретнаха на националния стадион "Васил Левски", а Кристиано Роналдо бе мощно освиркан за съмнителните дузпи, които изработи, визитата на "белия балет" на "Анфийлд" изглеждаше още по-сложна. Само че се случи точно обратното. Мнозина очакваха от Ливърпул да бъдат един от основните фактори при завръщането си в турнира. Те не успяха да оправдаят очакванията. За това срещата им с Реал Мадрид завършва при резултат 0:3, като Кристиано Роналдо бележи страхотен гол с глава във вратата на Симон Миньоле. Португалецът никога не е бил сред най-обичаните хора в Коп-а, тъй като играе дълги години за омразния Манчестър Юнайтед. Само че в този случай феновете в популярната трибуна му отдават заслуженото и го изпращат с аплодисменти.
3) Роналдиньо, Реал Мадрид - Барселона (2005)
През годините "белия балет" е участвал в редица велики мачове, като за съжаление на привържениците си, не винаги е бил от печелившата страна. "Сантиаго Бернабеу" е ставал свидетел на някои грандиозни успехи на мадридчани, но също така и на някои колосални издънки и унижения. Тъкмо такъв е случаят в Ел Класико през 2005г. Въпреки че е едва ноември, гостите от Барселона са устремени към велики неща през кампанията. Франк Рийкард все още не е разбрал, че е сглобил един легендарен състав, който в последствие получава прозвището "дрийм-тийм", също както отбора от началото на 90-те. Тази среща е една от показателните защо се стига до сравнение между двете селекции на "каталунците". В редиците на тима се подвизава доста талантливият бразилски атакуващ халф/нападател/крило Роналдиньо. Невъзможно е да определим позицията на кариоката, той просто беше брилянтен навсякъде! В този мач Рони блесва в цялото си величие и става първият играч на Барса в историята на Ел Класико, който получава аплодисменти от публиката на "Бернабеу". Той си печели тази привилегия след като тотално унищожава защитата на Реал Мадрид и вкарва два изключителни гола. Барселона печели с 3:0, а Роналдиньо е неудържим. Той прави каквото си иска с клетият Серхио Рамос, който просто изглежда комичен в опитите си да спре по някакъв начин магическите рейдове на бразилеца. Няколко седмици след тази среща, Рони става и носител на Златната топка, а в края на кампанията той вдига трофея в Ла Лига, както и "ушатата".
2)Алесандро Дел Пиеро, Реал Мадрид - Ювентус (2008) 
Нисичкият нападател на "старата госпожа" има всички поводи да бъде уважаван от цялата футболна общественост в света. Изключително скромен и харизматичен, той печели сърцата на феновете със смайващата си техника, красивите си голове и огромната лекота, с която играе. Точно такъв е и случаят в срещата между Реал Мадрид и Ювентус в груповата фаза на Шампионската лига през сезон 2008/09. Ситуацията е такава, че "бианконерите" все още се борят да върнат старите си позиции от преди скандала Калчополи. Хегемон в Италия по това време е отборът на Интер, а в Шампионската лига властват тимове като Ливърпул, Барселона и Манчестър Юнайтед. Реал Мадрид също не е вкусвал триумф в надпреварата от доста години. Двете срещи между тези два стари съперника се превръщат в изключителни класики. Мачът в Торино е спечелен от "старата госпожа" с 2:1, а Реал точи ножа за реванша на собствения си "Бернабеу". Нищо такова обаче не се случва. Алекс, който бележи страхотен гол в мрежата на Касияс в Италия, отново е във вихъра си. Той вкарва нови два гола на "Бернабеу", единият от които след страхотен пробив от центъра, а другият след марково изпълнение на пряк свободен удар. Ювентус печели с 2:0, а в 93-тата минута треньорът Клаудио Раниери заменя Дел Пиеро, за да може той да получи това, което заслужава - овации на крака от близо 72 000 зрители на стадиона в испанската столица.
1) Роналдо, Манчестър Юнайтед - Реал Мадрид (2003) 
Сезон 2002/03 е турболентен на "Олд Трафорд". Манчестър Юнайтед се представя страхотно във Висшата лига и както обикновено е замесен в борбата за титлата. Погледът на сър Алекс Фъргюсън обаче е насочен другаде - Шампионската лига. Шотландецът неистово иска триумф в надпреварата, тъй като финалът се играе точно на легендарния стадион в Манчестър. Само че в четвъртфиналите съперник е действащият европейски клубен шампион Реал Мадрид. Тежко. Още повече че няколко дни преди тази среща гръмва страхотен скандал между Фъргюсън и звездата на тима Дейвид Бекъм, подклаждайки още повече слуховете, че "спайсбой" ще напусне тъкмо в посока Бернабеу. След загуба с 1:3 в испанската столица, задачата на Юнайтед изглежда много трудна, но пък отборът на сър Алекс е способен на всякакви чудеса. Примери колкото щеш. Само че на "Олд Трафорд" се появява друг герой и той не носи червена фланелка. Това е един от многото "галактикос" по онова време - Луиш Назарио де Лима, или просто Роналдо. "Феномена" изпепелява мечтите на "червените дяволи" да продължат напред в турнира, забивайки хет-трик в мрежата на Фабиен Бартез. В крайна сметка Юнайтед печелят с 4:3 след два гола влезлия като резерва Бекъм, но феновете на "Олд Трафорд" гледат в друга посока. Роналдо, борещ се с наднорменото тегло и видимо позакръглен, не може да изкара цял мач. Той е заменен в 67-мата минута и е изпратен с аплодисменти от английските привърженици. Въпреки че отборът им отпада, те оценят подобаващо шоуто, което им поднася "Феномена".
