В днешно време всичко във футбола е пари. Масово клубовете сключват десетки договори с различни спонсори, само и само за да си осигурят солидни приходи. Понякога хората, които отговарят за маркетинга в даден отбор, не мислят как би се възприело играчите да рекламират някои продукти, за които подписват контракт.
Това води и до някои доста интересни спонсорски сделки. Ето и някои от тях:
10) Burger King (Хетафе)
Тимът от мадридското предградие никога не се е славел като един от най-класните в лигата, но в последните десетина години успя да запише някои добри класирания. Едно от тях идва през сезон 2009/10, когато Хетафе сключва спонсорска сделка с гиганта във фаст-фууд средите Burger King. Интересното е, че испанците носеха лика на "Краля на бургерите" от вътрешната страна на тениските си. Така че когато някой от играчите решеше да празнува попадение в стил "Фабрицио Раванели", косматата мутра на талисмана на веригата се показваше пред хилядите на трибуните и милионите, гледащи мача по телевизията. По принцип бързото хранене никога не е било здравословно или препоръчително за когото и да било, най-вече професионалните футболисти, но през тази кампания симбиозата между Burger King и Хетафе сработи повече от добре. Мадридчани вкараха 58 гола за сезона и завършиха на рекордното за тях до онзи момент 6-то място в Ла Лига.
9) Angry Birds (Евертън)
Безкрайната война между пилетата и прасетата направи така, че играта да е един от най-популярните франчайзи на изминалото десетилетие и изобщо в историята на гейминга за мобилни телефони. Финландските разработчици от Rovio, може би не знаейки какво ще излезе, пускат 16 версии на приложението, чиято популярност води и до заснимането на холивудски филм по темата през 2016г., донесъл над 350 милиона долара приходи. Както добре знаем, отборите от Висшата лига не пропускат да се окичат с имената на най-популярните компании в света по екипите си. Английският Евертън реши да подпише договор с Rovio, което значеше, че играчите на "карамелите", включително и бившият капитан на Манчестър Юнайтед Уейн Рууни, ще трябва да носят гордо надписа "Angry Birds" на ръкавите си. Дано поне парите да са си заслужавали.
8) Jagermeister (Айнтрахт Брауншвайг)
И ако си мислите, че странни спонсорски сделки се сключват само в наши дни, тук ще ви разкрием една малка тайна - това не е така. Връщаме се през далечната 1973г., когато в Германия спонсорството дори не бе разрешено. Това обаче не пречи на Айнтрахт Брауншвайг да сключат договор с родения в града бизнесмен Гюнтер Маст, съсобственик и изпълнителен директор на алкохолната напитка Jagermeister. Играчите трябваше да носят лика на огромен елен на гърдите си, което обаче не бе допуснато от немския футболен съюз. Все пак футболистите решават да не се съобразят с това решение и желаят да променят клубната емблема, като на нейно място слагат логото на питието. Айнтрахт се превръщат в пионери, когато през март 1973г. излизат за мач срещу Шалке 04 с екипите, които виждате на снимката. Седем месеца по-късно футболният съюз променя правилата, разрешавайки спонсорството, а през 80-те Гюнтер Маст става президент на отбора, макар че грам не разбира от футбол, но пък разбира доста добре от бизнес.
7) Chupa-Chups (Шефийлд Уензди)
Има някои екипи, които могат да бъдат наречени същински дизайнерски шедьоври. Като например този на Западна Германия от Европейското първенство през 1988г. Или пък тениските на италианския Милан от времето на холандското трио Гулит, Ван Бастен и Рийкард от началото на 90-те. И все пак повечето клубове никога не са имали световноизвестен дизайнер, чието творение да носят гордо в мачовете си, за разлика от Шефийлд Уензди. Едва ли великият Салвадор Дали е смятал, че когато създава логото на известната марка близакли Chupa-Chups през 1969г., 30 години по-късно някой футболен отбор ще го носи на екипите си. Точно това се случва обаче и тениските "кукумявките" изглеждат по гореизложения начин в средата на 90-те. Стилно.
6) Azerbaijan - Land of Fire (Атлетико Мадрид)
Когато през 2009г. отборът на Шефийлд Юнайтед носи на гърдите си надписа "Visit Malta", едва ли някой е предполагал, че това ще стане устойчив тренд във футболното спонсорство. Още по-малко пък, че някой ще реши да рекламира точно източноевропейската страна Азербайджан. През 2014г. катарците все още работеха по придобиването на френския ПСЖ, когато Атлетико Мадрид реши да скандализира с крайно агресивния надписа "LAND OF FIRE" по заръчка на гореспоменатата държава.
6) Columbia Pictures (Атлетико Мадрид)
Изглежда "дюшекчиите" са лауреати по придобиването на интригуващи спонсори. Както добре знаем, управлението на така колоритния президент Хесус Хил остави Атлетико в много незавидна финансова позиция, което наложи новото ръководство на клуба да търси начини да свързва двата края при завръщането на тима в Примера Дивисион. Решението бе през 2003г. да се сключи спонсорски договор между столичани и продуцентската къща Columbia Pictures, така че играчите трябваше да носят през целия сезон на гърдите си имената на различни филми. Да не пропуснем и безбройните снимки на някой холивудски актьор, който позира с тениска на Атлетико и с неловка усмивка. Редом с доста разчупени заглавия като "Лоши момчета 2" и "Човекът-паяк", "дюшекчиите" трябваше да рекламират още ужасии като "Анаконди" и "Заразно зло: Апокалипсис"...
5) No Smoking (Уест Бромич)
Някои от най-добрите футболисти в света са известни с навика си да опъват от време на време от тези крайно вредни и безмислени глупости, наречени цигари. Сократес, Зинедин Зидан, Пол Гаскойн, Диего Армандо Марадона, целият национален отбор на Холандия пре 1974г. (ако може да се вярва на слуховете, разбира се), както и... Федерико Македа. Никой от тях обаче не е играл за Уест Бромич Албиън. Защо ли? Първо, защото са прекалено добри за такъв клуб (освен Македа, може би) и също така защото Здравната организация на западен Мидландс плати добри пари на "дроздовете" да носят на гърдите си надписа "No Smoking" в средата на 80-те.
4) Mister-lady (Нюрнберг)
Преди да кажете каквото и да било, трябва да уточним, че тук изобщо не става въпрос за нещата около Истанбулската конвецния. Mister-lady е сравнително популярна немска марка мъжки и дамски дрехи. И все пак, кой защитник не би се ужасил, когато към него се затича противников нападател с надпис "Mister-lady" на тениската? Договорът между Нюрнберг и компанията за дрехи се сключва през лятото на 2006г., а президентът на баварския тим Михаел Рот е толкова доволен от съвместната работа, че още през декември обявява, че договорът ще бъде удължен и за следващия сезон. В резултат на това Нюрнберг вече над 14 години не може да продаде тениските, които произвежда за своите фенове с този надпис на гърдите.
3) Pleasure Island (Скънторп)
Името казва всичко. Може би ръководството на нискоразрядния Скънторп не се е замислило особено много, когато е решило, че може на гостуващите екипи на техните играчи да пише "Pleasure Island". Веднага си представяте някакъв остров, на който се случват какви ли не еротични забавления, нали? Е, нека ви разочаровам. Става въпрос за увеселителен парк, намиращ се в Линкълншир, Англия.
2) Wonga (Нюкасъл)
Тук с името на спонсора всичко е наред. Проблем е дейността, която извършва тази фирма, но пък като се замислим, че точно Майк Ашли е човекът, приел да вземе парите на Wonga, вече не ни звучи никак изненадващо. Компанията се занимава с отдаване на бързи кредити. Излишно е да споменаваме, че феновета на "свраките" са побесняли от факта, че техните любимци ще рекламират един вид лихвари и са изпратили множество протестни писма до президента си. Мюсюлманите в отбора пък били предупредени от своите сънародници да не носят такива тениски, защото подобен вид дейност е забранен от Шериата. Отново Ви сваляме шапка, господин Ашли! Не спирате да търсите начини да вбесите собствените си фенове.
1) Black Death Vodka (Скарбъро)
Нищо, повтарям НИЩО не олицетворява елитния и професионален спортсмен както алкохол, наречен водка Черна смърт. Марката, основана през 1987г, продава 120 милиона бутилки в 60 страни, но в даден момент дори е забранена в Съединените щати. Наречете ни тесногръди, но Скарбъро никога не е бил сред футболния елит в Англия и все пак да рекламираш 40-градусова алкохолна напитка, според която ще те застигне Черна смърт, е нещо, което не сме свикнали да виждаме всеки ден. Дори и в ниските дивизии на която и да е европейска страна.
