В световния футбол има много примери, където отбор от една страна, поради една или друга причина, играе в първенството на друга държава. Като такъв отбор можем да споменем полуфиналиста в Шампионската лига от 2016/17 Монако, който идва от Княжество Монако, но играе в Лига 1 на Франция. Подобен случай са отборите от Лихтенщайн, които играят във футболната система на Швейцария. Това е и причината Лихтенщайн да е единствената страна-членка на УЕФА, която няма свой представител в Шампионската лига. Друг интересен случай в миналото пък е бил Кипър - по едно време първият в Кипърската лига (в периода 1967-1974) влиза в елита на гръцкия футбол.
Доста странна обаче е уелската футболна система - много отбори от Уелс предпочитат да играят във английската футболна лига, а не в уелската такава. Всъщност, тук е важно да споменем, че Англия и Уелс не са две отделни държави. Те всъщност са две страни, които са съставна част от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. Разбира се, всяка една от страните си има своя собствена законодателна и съдебна власт (с изключение на Англия, която няма законодателна власт).
Като примери за уелски клубове, които са по различните нива на английската футболна система, можем да дадем Суонзи и Кардиф от Чемпиъншип, Нюпорт Каунти от Лига 2, Рексъм от Националната Лига, и Мертир Таун в долните нива на английския футбол. Ясни са и причините защо тези клубове играят в Англия - много по-добър пазар, в пъти по-добри възможности за развитие, много по-високо ниво на футбола и голяма конкуренция - нещо, което уелската лига просто не може и няма как да предложи. Да, Кънгхрайр Къмри предлага представители в квалификациите за Шампионска лига и Лигата на конференциите, но уелски отбор никога не е влизал в груповата фаза на който и да е европейски клубен турнир. И въпреки всичко, има отбори от Англия, които предпочитат да играят в Уелската Висша Лига, като например ТНС (The New Saints), отбор, който е познат в България от мачовете си с ЦСКА (2010-11) и Лудогорец (2019-20).
Случаят на Честър ФК
Честър е град в Англия с население от около 80 хиляди души, център на областта Честършър. Градът се намира на границата с Уелс, съставна страна на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия. Отборът, който този град има, се казва Честър ФК, и е създаден през 2010г., който е “феникс клуб”, появил се въз основата на фалиралия през същата година Честър Сити ФК. Успехите и на двата клуба не са особени - 3 пъти старият клуб печели купата на Уелс - 1908, 1933, 1947. Това е и причината тимът да е известен като първия клуб на английската легенда Иън Ръш, който после отива в Ливърпул за 300 хиляди паунда, което тогава си е било доста пари.
Има и друго нещо, с което отборът е известен, но не чак толкова. То е и обектът на статията всъщност - “Дева Стейдиъм” в Честър. Популярен поради спонсорски причини като “The 1885 Arena” , стадионът е отворен през 1992 година, и Честър Сити се премества от “Сийланд Роуд” на “Дева Стейдиъм”. Построен е в период, в който Честър намира нов, богат собственик, което им дава повод да се релокират на нов, по-хубав стадион, а за периода на строителство на новото съоръжение, отборът играе в Макълсфийлд, на “Мос Роуз Стейдиъм”.
Нарича се “Дева Стейдиъм” по името на древната римска крепост Дева Виктрикс (Deva Victrix), която в днешно време се е превърнала в основата на град Честър и е голяма историческа забележителност за града. Стадионът първоначално има капацитет от около 6 хиляди места, които с реконструкциите са спаднали до около 5400, което е добре, още повече като знаем факта, че Честър ФК играе в шестото ниво на английския футбол. На съоръжението дори могат да завидят немалко отбори от родната “efbet Лига”, а да не говорим за по-долните нива на родната футболна система. Основната трибуна, както и западната, а и южната трибуна са изцяло покрити със седалки, докато северната трибуна (наречена на бившия треньор на Честър Хари МакНали) е терасирана (тоест без седалки).
“Дева Стейдиъм” е и първият стадион в Англия, който спазва препоръките за безопасност по доклада “Тейлър”, издаден след трагичните инциденти на “Брадфорд Сити Стейдиъм” и “Хилзбъро”, които причиняват смъртта на десетки футболни фенове. В периода 2014-2016 на този стадион играят и младежите на Ливърпул. Всички трибуни, с изключение на главната, са в Уелс, докато основната трибуна се намира на английска територия. В този случай въпросът е - клубът като английски или като уелски се води? За да се дефинира териториалната принадлежност в клуба, трябва да се определи къде е регистриран и къде се намират неговите офиси. В случая на Честър ФК, отборът се определя като английски, тъй като офисите на клуба са на английска територия.
Пусти граници…
“Границата е своеобразен барометър в отношенията между държавите. Имало е, има я, и винаги ще я има, защото тя не просто разделя, но и свързва държави и социални системи”. С тези думи започва един учебен филм на някогашните Гранични войски, известен с името “Страж на родните граници”. Да, наистина границата разделя и свързва държави и страни, особено във футболно отношение. Във футбола има много междусъседски дербита - Хърватия срещу Италия, Германия срещу Франция, Русия срещу Украйна, Англия срещу Шотландия, Германия срещу Холандия, Сърбия срещу всичките и съседи. Обикновено дербитата са основани на исторически съперничества, характеризирани в миналото с много войни и кръвопролития. Сега вече тези войни не се водят на фронта, а на футболния терен. Победата означава триумф, равен на световна титла, загубата значи невероятен срам. Боеве по трибуните, гавра със съперника, сблъсъци между играчите - това всичко е напълно нормално в мачовете между тези отбори.
Тук обаче трябва да включим и единственото гранично дерби от клубно естество - сблъсъкът между Рексъм и Честър е най-голямото дерби извън Футболната лига. Известно е като Англо-келтското дерби, тъй като Честър ФК е в Англия, докато Рексъм е в Уелс. А къде тогава са келтите? Всъщност, исторически погледнато, уелсците се водят като един от келтските народи, заедно с ирландците и шотландците. Това дерби се случва сравнително рядко, като за последен път се е състояло през сезон 17/18, когато Рексъм постига “дубъл” над Честър с две победи от 0-1 и 2-0. В символ на това дерби можем да посочим именно “Дева Стейдиъм”, тъй като то стои точно на тази уелско-английска граница, с което ясно се изразява как границата не е просто разделна линия между две страни. Тя е спойката между различни народи и култури.
