Много успешни в миналото футболни клубове в момента са в забвение в долните дивизии, а феновете им редовно си припомнят успехи с поне 30-годишна давност. Един такъв пример е хегемонът на страна, която вече не съществува. Динамо Берлин е клуб номер 1 в Германската демократична република, но от обединението на Германия досега играе в регионалните дивизии.
Всъщност клубът претърпява няколко преобразувания. Основан е през 1949 г. като Фолскполицай Берлин, но през 1953 г. взема лиценза на съименниците си от Потсдам, за да играе в ГДР-лига, която е вторият ешелон. Футболистите на Фолксполицай Потсдам пък са преместени в Дрезден, където се създава Динамо Дрезден. След неуспешен за берлинчани сезон, в който те завършват на 14-то място и така на 1 октомври 1954 г. е създаден Спортен клуб Динамо, а досегашният отбор е преименуван на Динамо Берлин-Митте. В новия отбор пък са взети футболистите на Динамо Дрезден, което става причина и за вражда между двата уж „братски“ тима. Национали на страната като Йоханес Матзен, Херберт Шьон и Гюнтер Шрьотер пък са основата на Динамо и през 1959 г. е спечелена Купата на ГДР.
През 1966 г. футболът в стратаната е реорганизиран и така се появява Берлински футболен клуб Динамо. Почетен президент е шефът на тайната полиция Щази Ерих Миелке. Трябва да отбележим, че в близост до стадиона на „виненочервените“ е центалният затвор на Щази, днес мемориал в памет на жертвите на комунизма. И все пак по пример на другите ведомства, разузнаването има нужда от свой отбор, за да изгради по-добра репутация сред народа.
И все пак от промоцията си в Оберлигата, Динамо чака цели 10 години, преди да завоюва първата си шампионска титла. През това време тимът достига ½-финал в КНК през сезон 1971/71, като е отстранен от съветските съименници след изпълнение на дузпи. Следват и три участия в Купата на УЕФА, като най-успешното е през 1972/73 – отпадане на 1/8-финал от Ливърпул.
От края на 70-те до края на 80-те под ръководството на Юрген Богс Динамо изживява златните си години, печелейки 10 поредни титли на ГДР и достигайки 2 пъти ¼-финал в КЕШ. Никой не отрича, че е създаден силен тим, с футболисти като Томас Дол, Андреас Том и Франк Рьоде. Въпреки че е тотален хегемон и записва рекордна серия без загуба (36 мача), отборът остава слабо популярен сред феновете. Много от тях го наричат „шампиони по измами“, а съдийската подкрепа се счита за нещо нормално. Неведнъж се е наблюдавало как при допуснат гол противников футболист е изгонен поради неясни причини, или се дава неограничено добавено време, докато Динамо не вкара. Най-популярният такъв случай е през 1986 г., когато реферът Бернд Щумпф отсъжда дузпа за Динамо в решаващия титлата мач с Локомотив Лайпциг, благодарение на която берлинчани изравняват в самия край на срещата и отново печелят шампионството.
Освен това клубът често влиза в неразбирателства със собствените си привърженици. Така в двата случая, в които Динамо среща клубове от ФРГ (Хамбургер през 1982 г. и Вердер през 1988 г.) ръководството отделя малко билети само за партийни дейци, не отчитайки интереса към срещите. Въпреки че не са най-многочислените, феновете се отличават със своя буен нрав. Така на 3 ноември 1990 г. по време на мача със Саксен Лайпциг феновете открито протестират срещу обединението на Германия и провокират полицията, в резултат на което фенът на Динамо Майк Поли е убит от полицай. В резултат на тези сблъсъци е отменен така наречения "мач на обединението" между националните отбори на ГДР и ФРГ.
С настъпването на политическите промени обаче Динамо е преименуван на ФК Берлин, а в последния сезон на Оберлигата тимът заема едва 11-то място, с което е „разпределен“ в регионалните лиги. През 1999 г. оригиналното име е възстановено, но въпреки това „виненочервените“ са далеч от някогашната си слава.
