Другата перспектива: Когато ЦСКА София бяха злодеите в Купата на европейските шампиони

Другата перспектива: Когато ЦСКА София бяха злодеите в Купата на европейските шампиони

 Често българските клубове са аутсайдери, когато играят в европейските турнири. В най-големия успех в историята на родния клубен футбол през 1967 ЦСКА “Червено Знаме” София достига 1/2-финал за Купата на европейските шампион. Тогава са нужни цели три мача, за да бъдат сломени от свирепия и безкомпромисен състава на Интер Милано, воден Еленио Ерера. Всички помним и борбените изяви на Левски София в Шампионската лига, където те бяха изтеглени в “групата на смъртта”, заедно с Барселона и Челси.


 Днес обаче искаме да ви разкажем история от перспективата на далеч по-скромен отбор, за който среща в Европа с български гранд е митичен момент.

Отбор с два световни рекорда

 Към днешна дата Линфилд е полу-аматьорски клуб от Северна Ирландия. Той е основан преди повече от век - през март 1886 г. Историята на тима е славна и изпълнена с много успехи (макар и за скромните стандарти на страна с население от 1,8 млн души).

 Линфилд е най-титулуваният клуб на Северна Ирландия с цели 54 титли. Заедно с Рейджърс, те държат рекорда за най-много спечелени домашни първенства. Линфилд също така държи друг любопитен рекорд - за най-много спечелени трофеи в един сезон. Това става през 1922 г., когато клубът печели всеки турнир, в който участва. Титлите включват националното първенство и купа, Каунти Антрим Шийлд, Белфаст Чарити Къп, Голд Къп и Сити Къп.

 Следващия път, когато някой самонадеян фен на Барселона започне да се хвали със сезона им с шест трофея, спокойно може да го контрирате с историята за знаменитата кампания на Линфилд 1921/1922, в която надминава по титли дори и могъщите каталунци.

 За “сините” обаче най-паметната година в европейските футболни турнири остава 1967, когато те достигат 1/4-финалите на КЕШ. По това време играчите също са полу-професионалисти и всеки от тях си има и нормална професия.

Пътят до 1/4-финалите

 Отборът от Белфаст завършва като шампион на страната си през сезон 1965/1966 и това му дава право на участие в турнира за Купата на европейските шампиони (Шампионска лига в наши дни).

 Действието се развива много преди годините на комерсиализацията, груповите фази и поставените отбори. В стария формат на турнира всеки може да се падне с всеки и само шампиони имат право да участват.

 В първия кръг Линфилд преодоляват Арис (Люксембург) с общ резултат 9:4. Следва среща с норвежкия шампион Волеренга и нов триумф, този път с 5:2 общо. В паралелния поток ЦСКА са се разправили с Олимпиакос и ФК Гурник Забже и сега на пътя им се изправят Линфилд. Наградата и за двата отбора е исторически 1/2-финал срещу Интер Милано. Разбира се, на “сините” е ясно, че ЦСКА са труден съперник и шансът за успех не е голям.

Сърцатите домакини отказват да преклонят глава

 Първата срещата между двата отбора се играе на “Уиндзър Парк” в Белфаст пред 10 000 зрители. В редиците на софийския гранд личат имената на играчи от калибъра на Димитър Пенев, Аспарух Никодимов, Борис Гаганелов и Димитър Якимов.

 Най-знаменитият футболист в редиците на Линфилд е нападателят Артър Томас, който е работил като учител в родния си град Ливърпул, преди да се премести в Северна Ирландия. Англичанинът ще завърши турнира с цели 5 гола, което го поставя на второ място (споделено с още двама играчи) сред голмайсторите.

 Гостите бързо показват намеренията си за тотална доминацията и бележат още във 2-ата минута чрез Васил Романов. Играчите на Линфилд се стъписват от ефективността на “армейците” и се намират в сериозна опасност да допуснат още попадения. За щастие, те успяват да опазят мрежата си от следващи голове, а в края на полувремето дори обръщат хода на събитията с два бързи гола. Брайън Хамилтон бележи за 1:1 (40’), а Томи Шийлдс дава преднина на “сините” (43').

 През втората част Васил Романов бележи отново и голът му оформя крайния резултат - 2:2. Сблъсъкът е епичен и оставя драматичната развръзка за реванша в София.



“Корав, но коректен Линфилд”

 Две седмици по-късно Линфилд излиза на стадион “Народна Армия” в българската столица с надеждата, че може да сътвори голямото чудо.

 “Червените” са яростни след равенството в Белфаст и са нетърпеливи да стъпчат ирландците. Първото полувреме минава изцяло под доминацията на българите, но благодарение на геройствата на защитата и най-вече на вратаря Томи Мофат, топката така и не навестява северноирландската мрежа.

 За 45 минути играчите на ЦСКА отправят общо 26 удара и 3 пъти удрят гредата. За да илюстрираме по-добре колко вихрен е бил хаосът пред вратата на Линфилд, ще ви предоставим автентичен репортаж от спортния журналист и автор Димитър Попдимитров, който отразява мача от трибуните:

 “3 мин. Якимов изпраща страхотно воле на метър от страничната греда. 6-10 мин. Цанев изпълнява силно и ниско преки свободни удари, Якимов не улучва с глава вратата. Малко по-късно ни кара да ни настръхнат косите – от 2 метра праща топката над напречната греда!...

 13 мин. От крака на Пенев топката фучи над главите на защитниците на „Линфилд“ и отърсва снега от рамката на вратата! Мофат гледа уплашен и благодари на съдбата... 22 мин. Романов бие силно и топката като омагьосана пак се лепва на гредата. 29 мин. Вече не може да има спасение за Мофат, той е отлетял настрани от вратата, Цанев стреля по земята, но един след друг двама ирландци заприщват пътя на топката...

 43 мин. Романов е олицитворение на малшанса. Отблизо той забожда удар от ръба на гредата, топката се връща и, за общо удивление на всички, ирландският вратар сяда върху нея!...“
(източник: www.fccska.com)

 След мача г-н Попдимитров дори е критичен към футболистите на ЦСКА и ги обвинява в бездушие във втората част. Той не пропуска да похвали огнения дух на момчетата от Белфаст (“Цанев съвсем бе обхванат от малодушие. Докато ирландците се бориха мъжки, някои наши играчи скръстваха ръце.”).

 След подновяването на играта българските фенове започват да стават все по-нервни. “Армейците” продължават с пропуските си, а споменът за двата бързо допуснати два гола на ирландска земя все още е пари като нажежен въглен, някъде в подсъзнанието им.

 В 53-ата минута защитата на Линфилд най-после се пропуква. Борис Станков пробива по дясното крило и изпраща полувисока топка в наказателното поле. Димитър Якимов изпреварва всички и с глава прострелва Мофат, за да даде преднина на тима си. 1:0 за ЦСКА!

 При този резултат приключва срещата, а с него и геройското и историческо участие на Линфилд в турнира на шампионите. Въпреки че ЦСКА отправя 44 удара, гостите имат своя шанс да изравнят в 81-ата минута, но Фил Скот някак пропуска пред опразнената врата. Равенството щеше да значи трета среща между двата клуба и изненадващо преди реванша, ирландците, като истински джентълмени, се съгласяват тя отново да се играе на българска земя.

 “Макар че северноирландският отбор не бе равностоен противник, той остави хубави впечатления със своето мъжество и борбеност до последната  минута. Централен стълб бе Лайшман, неуморим назад и напред, добре му пригласяха Хатън и най-вече играчът с номер 11 – Шийлдс. Хладнокръвието и коректността на ирландците заслужаваха уважение.”

 С тези думи  Димитър Попдимитров завършва коментара си за играта на сърцатите полу-аматьори от Белфаст, чието постижение остава ненадминато в родината им и до ден днешен.


Гласували: 14, рейтинг: 4.9

Добави коментар

Препоръчано за вас

10 топ футболисти, които банкрутират
Контра: Когато последната минута се оказва златна за нас
Футболисти, играли за 2 национални отбора
Най-грубият мач в света
Скандалният Джоуи Бартън и единственото му дерби от "Старата фирма"
Снежното Класико - Най-студеният мач в света
Мачовете, които големите звезди пропускат поради травми
Най-добрите играчи на Тотнъм в ерата на Висшата лига
От сирак до един от най-могъщите олигарси: Как Роман Абрамович натрупа огромното си богатството
Последната минута - големият враг на българския футбол
Фортуна вместо футбол: Мачове, решени от чоп или монета
Дреболия бави трансфера на Суарес в Юве
Играчите, вкарвали за най-много клубове във Висшата лига
Картел Къп 2020: първото и последно издание на смъртоносния затворнически турнир
Забравените легенди на женския футбол - Ан О'Брайън
Баскът, който шокира модерния футбол
Футболисти, вкарвали и в двата европейски клубни финала
Паралелни таланти: Боян Къркич - геният, който трябваше да задмине Лионел Меси
Треньорите, които властват в турнира Лига Европа
Абсурден футбол: когато монета и кален терен определиха полуфиналист в КЕШ