Датата е 7 юли 1974г, а мястото - Олимпийският Стадион в Мюнхен. Въздухът е пълен с напрежение. Западна Германия и Холандия ще се изправят един срещу друг. Финалът на Световното първенство започва. 30 секунди след началото на двубоя немците още не са пипнали топката и Йохан Кройф поема кълбото на централната линия. След кратък самостоятелен рейд, Кройф е пресрещнат от немски играч. С бърз финт холандецът го преодолява и се втурва със пълна скорост напред, където се озовава между двама противникови играчи точно на границата на наказателното поле. Без да забавя ход, Кройф преминава и покрай двамата с лекота. Някой от немците протяга крак в отчаянието си от невъзможността да спре невероятния холандец. Кройф се строполява на земята и съдията посочва бялата точка само 55 секунди след първия сигнал. Зад топката застава Йохан, но не Кройф, а Неескенс. Младежът с рунтава руса коса се приготвя за изпълнение. Напрежението може да се разсече с нож. Но Неескенс забива топката в средата на вратата на Сеп Майер.
Почти инстинктивно свързваме Total Voetbal и златните години на холандския футбол с Йохан Кройф. Той печели отличия навсякъде, където е бил. И индивидуални и отборни. Според някой той собственоръчно поставя начало на революция в спорта. Майсторството и уменията на Кройф го превръщат в един вид футболен Месия.
Но картинката на Total Voetbal и визията Ринус Микелс не е само финтове и блясък. От другата страна на красивия, атакуващ футбол, стой непрестанното, дори маниакално пресиране и „тормоз“ на опонента, когато са без топката, олицетворено в лицето на Йохан Втори (както Неескенс е наричан от феновете на Барса). Ако Кройф е ЯН, то Неескенс е ИН на тази футболна философия. Две (почти) противоположности се допълват напълно и преливат една в друга.
Йохан Неескенс, за разлика от съименника си, не е продукт на известната академия на Аякс. Неескенс тръгва от скромния РК Хемщеде. Младият десен бек е забелязан от Ринус Микелс скоро след дебюта си и бива привлечен в Аякс през 1970г., където ще е едно от последните парчета в пъзела на отбора. Още нешлифован диамант, Неескенс е десният бек, който ще бъде инструментален в стремежа на Микелс за европейска слава, след като предишния сезон са изпреварени от Фейенорд на Ернст Хапел като първия холандски отбор, вдигнал европейско отличие.
19-годишният младеж е сензация в първите си мачове. Работоспособността му и ефективността му в дуелите го прави перфектното допълнение към защитата на Аякс и погледа към играта на либерото Велибор Вазович.
Но в стремежа си да направи отбора колкото се може по-ефективен в пресата, Микелс, разпознал таланта на Неескенс за отнемане на топката, но и видял възхитителните му умения с кълбото в крака, решава да „избута“ младежа напред по терена и да го направи десния халф в своето 4-3-3 (или 3-4-3, или 3-1-3-3, или 3-3-1-3). Неуморим бегач и недоволен, докато не отнеме топката от противника, Неескенс дава пример на целия отбор, който като него се впуска в непрестанна и свирепа преса на противника. По този начин отборът на Аякс намалява опциите за пас на опонента и го принуждава да изгуби топката. Съотборниците на Неескенс споделят, че той „играе като за двама в полузащита“.
Неескенс е почти винаги в ролята на разрушител в отбора на Аякс, дори и великият Еузебио не успява да се справи с това „камикадзе“ – както го описва Боби Хаармс, а още доста легенди остават обезличени от невероятния холандец. Въпреки всичко, това далеч не са всички умения на Неескенс на футболния терен.
В мача срещу Бразилия във втората групова фаза на Мондиала през 1974г, Неескенс е изпратен толкова напред по терена от Микелс, че на практика е нападател за холандците. Задачата му е да пресира колкото се може по-високо бразилците, неподготвени за този прийом на "лалетата". В този мач Неескенс отбелязва и четвъртия си гол за онова Световно – бройка, която ще набъбне до 5 във финала срещу Западна Германия.
Въпреки цялата агресия, която Неескенс притежава в играта си, той доста често показва техника, но все някак си пропита с агресия. Заради това си качество, Неескенс е наречен “El Toro” (Бикът) по време на престоя си в каталунската столица. Холандецът има навика никога да не се отказва, да преследва всяка топка до край и да не спира да тича до последния съдийски сигнал. Всички негови треньори го съветват да намали интензитета в играта си – дори самият Ринус Микелс, за да го предпази от контузия, но Неескенс сякаш не слуша никого. Той продължава да играе по същия начин, дори и ако е контузен. „Когато изляза на терена искам да печеля топката – не ми пука на себе си.”
Може би това е нещото, което печели любовта на феновете. Непрестанното отдаденост към отбора, непрекъснатото тичане, борбата до последен дъх и гладиаторския хъс на Неескенс към всяко едно съприкосновение на терена.
Уважаван от всеки клуб, където е бил и обожествяван от феновете, Неескенс е харесван и от жените заради дългата си руса коса, сини очи и вид на рок звезда. Абсолютно всички го обичат заради неговата заразителна страст на игрището, заради необикновения чар на ролята му терена.
Но Йохан Втори не е само разрушител на терена. Някой хора го смятат за толкова талантлив, колкото и Кройф в атакуващата част от играта, но много по-добър в защитната, което, според тях, го прави по-велик от съименника му. Кройф достига пика на кариерата, когато Неескенс е изпратен да играе зад него в нападение. Неескенс е може би първият играч, който може да бъде наречен "box-to-box" халф.
Неескенс е въплъщението на тоталния футбол. Той е един най-добрите всестранно развити играчи, попадали някога на футболния терен. Можещ да изпълнява функции във всяка част на игрището, Неескенс е опасен и заради невероятния си контрол върху топката. Пасовете му в перспектива са изключителни, а футболният му интелект е сравним само може би с този на Кройф. Неескенс също така респектира и с впечатляваща голова сметка, както за клубните си отбори, така и "лалетата".
Въпреки всичко, Неескенс остава в сянката на Кройф. Те играят заедно почти навсякъде в кариерите си – в Аякс, за Холандия, за Барселона. Треньорите осъзнават, че Кройф няма как да покаже най-доброто от себе си без Неескенс зад него. Самият Ел Салвадор също и настоява Неескенс да бъде привлечен в Барселона. „Нямам нищо против да съм вторият най-добър играч в света“ - казва Неескенс за връзката си с Кройф.
След престоя си в Барселона, двамата Йохановци се отправят зад океана. В двата края на САЩ, двамата имат противоположни развития на кариерите. В ЛА Ацтекс Кройф става доста успешен играч, а в Ню Йорк Космос Неескенс не успява да намери формулата на успеха и залита по алкохола, залагането и дори кокаина.
През 1981г. селекционерът на холандския национален отбор – Кеес Райверс търси искра за неговия отбор след като класирането за Мондиала през 1982г. е в опасност. Знаейки за проблемите Неескенс, той се отправя към Ню Йорк с надеждата търсената искра да се окаже точно Йохан. Селекционерът му обещава място в отбора на "лалета" за мача с Белгия, ако Неескенс успее да поддържа добра физическа форма до тогава.
Неескенс се впуска в изтощителни тренировки всеки ден, за да подобри физическата си форма. И в края на 1981г. той е повикан в отбора на Холандия. Когато Неескенс стъпва на зеления килим, стадиона се разтриса. Хиляди крещят името му в унисон: „Йохан! Йохан“. И не е учудващо, че Йохан, за когото всички пеят е не Кройф, а Неескенс.
ИН и ЯН се нуждаят едно от друго. Красивата, изпълнена с фантазия и финес игра на Кройф се нуждае от непрестанното и хищническо преследване на топката по терена на Неескенс, нуждае се от неговата визия и елегантност в шпагатите. А Неескенс се нуждае от интелигентното движение на Кройф, способността му да намира и да създава пространство. Присъствието на Неескенс прави възможно разпознаването на гения на Кройф. Давайки свобода и пространство на Кройф, Неескенс позволява на света да види тоталния футбол в пълната му красота.
падат с Аиакс през 1975 от Левски
Отговори 0 0