Двадесет и четири години по-късно

Днес е 10 юли, 2018... Всички футболни фенове тръпнат в очакване на първия полуфинал между Франция и Белгия, който ще определи единия от финалистите на тазгодишното Световно първенство. Ние, българите, разбира се, отново се вълнуваме - футболът е най-обичания спорт по нашите географски ширини. Само че на тази заветна дата - 10 юли, изживяхме най-големия си футболен триумф. Нека ви върна 24 години назад в историята. Световното първенство през 1994 е прието с недоверие от мнозина. Страната-домакин САЩ не е от най-страстните любители на играта. Там по популярност футболът се нарежда след много други спортове - баскетбол, хокей, бейзбол, американски футбол, та дори и лакрос! За който не знае какво е лакрос - нещо като хокей, само че на трева и няма шайба а топче и няма стикове а прътове с мрежички... абе абсурдно е! Местната спортна телевизия ESPN прави филм за Мондиала, който почва с двама американци от стандартно предградие, които никога не са чували за футбол (по американски soccer). Освен това по онова време Щатите нямат професионална футболна лига, а първенството е между отделни колежански отбори, в които играят предимно имигранти от Мексико и Европа. По новите правила на ФИФА, за Мондиала се класират 24 отбора. За щастие, нашият национален отбор е измежду тези 24, като всички помним как "лъвовете" хванаха последния влак за САЩ. Малко предистория: България се пада в една квалификационна група с Швеция, Франция, Австрия, Финландия и Израел. Нашите стартират ударно и в първите два мача са победени респективно Финландия насред Хелзинки с 3:0 и Франция на националния стадион с 2:0. Следва отрезвителна загуба срещу традиционно неудобните ни шведи с 0:2 в Стокхолм, последвана от нова победа над аутсайдера Израел. Гостуването във Виена също е загубено, но пък в следващия мач с Финландия в София, нашите отново печелят. Следват две равенства на националния стадион "Васил Левски" срещу Израел и Швеция, както и победа с 4:1 над австрийците. Преди последния мач срещу Франция в Париж, нашите са трети в групата с 12 точки (за победа се дават 2 точки по старата система), "петлите" са пред тях с 13, а лидерът Швеция е с 14 и си е гарантирал участие на Мондиала. На България й трябва задължителна победа, докато французите са доволни и на равенство, още повече че са загубили изненадващо последния си мач - домакинство на Израел с 2:3 отново на Парк де Пренс. По онова време Франция има супер отбор. Пази стражът на ПСЖ Бернар Лама, а пред него са бруталните защитници Марсел Десаи и Лоран Блан, подпомагани от ветерана Ален Роше. Пред тях действат Франк Сози, Дидие Дешан и Еманюел Пти. Фланговите играчи са Пол Ле Гуен и Рейнал Педрос, а напред действат идолът Ерик Кантона и стрелецът на Милан Жан-Пиер Папен. Французите са фаворити, но нашите противопоставят на вратата Боби Михайлов и пред него Петър Хубчев, Трифон Иванов, Емил Кременлиев и Цанко Цветанов. В халфовата линия действат Йордан Лечков, Златко Янков и Красимир Балъков, а пред тях е тризъбецът Христо Стоичков, Емил Костадинов и Любослав Пенев. Всички знаят развоя на този мач. Французите повеждат чрез Кантона, но Костадинов изравнява почти моментално, за да се стигне до последната минута от продължението, когато Емил Костадинов получава пас от Пенев, надбягва мощно защитниците на Франция и разстрелва безмилостно Лама. 2:1 и България е на световното, а френският треньор Жерар Улие гледа с типичната си физиономия на подплашен заек - под негово ръководство "петлите" са осъществили провала на провалите. Разбира се, типично по български, футболния ни съюз изпраща отбора за щатите със скандал. Тогавашният президент на БФС Валентин Михов си тръгва от поста и е заменен от Христо Данов дни преди началото на Мондиала. Наред с това, нашите са се паднали в трудна група с Аржентина, които привикват обратно Дон Диего Марадона за това първенство, коравия тим на Нигерия и изненадата Гърция, която се класира първа в квалификационната си група заради отстраняването на фаворита Югославия по политически причини. България започва слабо първенството и губи с 0:3 от "суперорлите" от Нигерия. Йекини, Амокачи и Амунике са безкомпромисни и бележат три безответни гола, а нашите изглеждат ужасно неориентирани и хаотични в действията си. Още повече - преди началото на този Мондиал, "лъвовете" нямат победа на световно първенство! Във втория мач срещу Гърция обаче, нашите излизат преродени и печелят с 4:0 след два гола на Христо Стоичков от дузпи и по един на Лечков и Боримиров. Така преди последния мач в групата Аржентина води с 6 точки, а България и Нигерия са с по 3 и с оглед на почти сигурната победа на "суперорлите" над аутсайдера Гърция, нашите трябваше да спечелят мача си срещу "гаучосите". За късмет, идолът Диего Марадона е отстранен от турнира заради положителна допинг проба за ендорфин. Въпреки че нашите играят 25 минути с 10 човека заради червен картон на Цанко Цветанов, Стоичков и Сираков бележат безответно във вратата на Аржентина и подпечатват билетите на България за елиминациите. Там ни чака отборът на Мексико, който е винаги крайно надъхан и подкрепян от може би 90% от публиката. След като нашите бележат рано чрез Стоичков, Гарсиа Аспе бързичко изравнява от дузпа. Червени картони получават Луис Гарсия и Емил Кременлиев. До края не падат повече голове, продълженията също не предлагат попадения и се стига до изпълнение на дузпи. Там Боби Михайлов хваща два от ударите на мексиканците, а един излиза в аут и въпреки пропуска на Балъков, България излиза победител и се класира за четвъртфинала. Датата е 10 юли, 1994, а арената на събитието е Джайънтс Стейдиъм. Съперник - световният шампион Германия. Нашите излизат с типичното 4-4-2, като Кременлиев е заменен от Илиян Киряков заради наказание. Останалите изпълнителни са ясни - Михайлов, Цветанов, Иванов, Хубчев, Янков, Балъков, Лечков, Сираков, Костадинов и Стоичков. На това, треньорът на немците Берти Фогс противопоставя Бодо Илгнер на вратата и пред него Юрген Колер, Томас Хелмер, Гуидо Бухвалд и Томас Берхтолд - безкомпромисна защитна четворка. Пред тях действа капитанът Лотар Матеус, а неговите партньори в халфовата линия са Андреас Мьолер, Томас Хеслер и Мартин Вагнер, който заменя скандалния Щефан Ефенберг. Атаката на Маншафта се води традиционно от Руди Фьолер и Юрген Клинсман. Разбира се, немците налагат доминация и обграждат вратата на нашите. През първото полувреме така и не им се усмихва късмета, но в самото начало на втората част Лечков извършва тънък фал в наказателното поле срещу Юрген Клинсман и колумбийския съдия Хосе Кадена не се колебае - дузпа за Маншафта. Матеус е безкомпромисен и бележи за 1:0. Разбира се, мнозина мислят, че приказката за България свършва дотук, но това, което се случва, остава записано със златни букви в историята на футбола ни. В 75-тата минута нашите получават фал в непосредствена близост до наказателното поле на Германия. Естествено, зад топката застава Стоичков. "Модерния ляв" не трепва и с клиничен удар до гредата преодолява препарирания Бодо Илгнер. Немците са в ступор, а "лъвовете" не спират до тук. Само 3 минути по-късно нашите печелят тъч дълбоко в половината на Германия и след разиграване между Киряков и Янков, последният прави хубав финт и доставя меко центриране в наказателното поле, където Йордан Лечков изпреварва Гуидо Бухвалд и със страхотен удар с глава с летящ плонж праща топката във вратата на безпомощния Илгнер. До края има малко време и България оцелява срещу зверския натиск на немците. Димитър Пенев скача от радост по целия терен, а малцината наши сънародници по трибуните са в екстаз. Нашите ще играят полуфинал срещу Италия, а картинката как Фьолер и Клинсман се прибират целите в сълзи в съблекалнята е паметна. Всички помним какво се случи в онзи полуфинал - сърцатата игра на България и скандалните решения на съдията Жоел Киню, който не отсъжда две чисти дузпи за "лъвовете". Същият този Киню, който е французин по националност и който има рожден ден на 17 ноември, денят, в който Емил Костадинов му подари най-хубавия подарък в 93-тата минута на Парк де Пренс. Разбира се, никой във ФИФА не обръща внимание на тези "маловажни" факти и отмъщението е за французите. Въпреки всичко, нашите правят феноменален подвиг и са посрещнати като герои на летището в София, а по-късно над 60 000 души празнуват с отбора бронзовите медали на купона на националния стадион. Отново е 10 юли. Изминали са 24 години от онзи славен мач. Нито нашите, нито германците ще се състезават днес. И докато Маншафта успя да спечели световна титла, да загуби един финал и да играе на още два полуфинала, България успя да се класира само на още едно световно първенство - през 1998, където нашите записаха разочароващо представяне. От тогава, вече 20 години, неизменно гледаме Мондиала по телевизията, но по-лошото е, че българският футбол е изпаднал в такава криза, че се радваме когато бием Люксембург с гол в последната минута. На всеки 10 юли си спомняме големия подвиг на "Пеневата чета" и продължаваме да чакаме. Чакаме да се появи следващия Стоичков, следващия Лечков, следващия Емил Костадинов, Трифон Иванов, Балъков, Сираков и така нататък. Е, дано да дочакаме...