Помните ли една интересна новина, която обиколи заглавните страници на повечето спортни сайтове в света? Тя гласеше, че женският национален отбор на САЩ, победител в Световното първенство през 2015, е бил разгромен от младежки отбор до 15 г. с внушителното 2:5.
Случката даде муниции на доста фенове, които не са убедени в качеството на женския и футбол и смятат, че разликата в заплащането между жени спортисти и мъже трябва да остане такава, каквато е. В тази статия не смятаме да правим аргументи “за” или “против” женския футбол или пък да коментираме качеството на спорта. Целта ни е да проучим дали “унижението” от 2017г. е истината или мит и дали може да се използва като солиден аргумент срещу стойността на дамския футбол.
Контекст на събитието
Ръководството на женския национален отбор на САЩ решава да ползва тренировъчните съоръжения на ФК Далас, които са едни от най-добрите в страната, за подготовката на отбора преди приятелски мач с Русия. Там те делят терена с младежите формации на тексасци и наставниците решават да организират тренировъчна сесия между момчетата до 15 г. и световните шампионки.
На следващия ден официалният сайт на ФК Далас съобщава следното:
“В подготовка за два приятелски двубоя с Русия, националният отбор на САЩ за жени игра с младежите на Далас до 15г. в събота и загуби с 2:5.”
Това, което е важно да разберем тук е, че американският сайт нарича събитието “scrimmage”, което няма точен превод на български, но най-точно може да се определи като неформална тренировъчна игра или сесия. В самото събитие липсва каквато и да спортна злоба или хъс, което се вижда на снимките, публикувани от академията:
От тях може да отбележим няколко неща. Първо, че американските тийнеджъри са огромни. Тези момчета са едва на 14-15 години, но не изглеждат да са под 185 см. Второ - никоя от страните не изглежда все едно е изиграла напрегната или агресивна среща. Съмняваме се двубоят да е продължил 90 минути. И трето - едва ли някоя от американките ще рискува да се контузи преди важен международен двубой.
Погледнато в контекста не ни се струва, че събитието заслужава да се отрази като международна новина, но това не спира много новинарски агенции да направят именно това. Да, може би ще е интересно да видим как биха се представили двете страни в официален двубой с истински залог, но докато това не стане, можем само да спекулираме.
Примери от тениса
Все пак нещо сходно се е случвало в тениса. Там може да посочим два интересни случая. В единия сестрите Уилямс публично обявяват, че най-вероятно ще могат да бият всеки мъж извън топ 200 в официалната ранглиста. Карстен Браш под номер 203 приема предизвикателството и ступва Винъс и Серена в един и същи следобед. Ето как той описва подготовката си за срещите:
“Никой от нас не приемаше нещата особено сериозно. Затова играх малко голф сутринта преди двубоя и се чувствах спокоен, когато пристигнах на корта. Първо играх със Серена. Дори не загрях правилно. Започнахме да играем и не след дълго вече водех с 5-0. Малко по-късно Винъс се появи да гледа. Нея я победих с 6-2.”
Друга известна среща е между номер 1 в ранглистата Били Джийн Кинг на 29г. и Боби Ригс, бивш световен шампион, на 55г. Двубоят се състои на 20 септември, 1973г. и е с награден фонд от 100 000 долара за победителя. В началото Кинг изостава и изглежда, че ще бъде смазана, но тя променя стила си на игра и в крайна сметка печели с 6–4, 6–3, 6–3.
